САЩ — падащата звезда («Dagbladet«, Норвегия)

 Източник

За последните десетилетия САЩ се превърнаха от демокрация, където реалната власт принадлежи на народа, в олигархократия, където финансовите елити, стоящи както зад дясната, така и зад лявата части на политическият спектър, координирано управляват страната.

Този факт, че Ноам Чомски (Noam Chomsky), считан за най-големия интелектуалец на Америка и най-цитиран учен в света, пише че САЩ са се превърнали в най-големия източник на терор на нашето време, е показателен. Вече отдавна е известно, че по мнението на Чомски, САЩ повече не са демокрация, а повече приличат на еднопартийна държава, в която олигархическите елити управляват от лицето на народа и често въпреки неговите интереси.

До аналогичен извод достигат и авторите на новото изследване от Принстонския университет. Мартин Джиленс (Martin Gilens) и Бенджамин Пейдж (Benjamin I. Page) изучават, как САЩ за последните десетилетия са се превърнали от демокрация, където властта действително принадлежи на народа, в олигархия, където финансовите елити, стоящи както зад дясната, така и зад лявата части на политическият спектър, напълно координирано управляват страната. Класическото разделение на «десни» и «леви» вече практически не съществува. Изглежда, старите добри САЩ, които ние познавахме с Плана на Маршал, гражданските права и борба за лична свобода, са в дълбока стагнация.

Чомски неотдавна публикува на Интернет-портала «TruthOut» критическа статия, посветена на подготовеният от ЦРУ отчет за проведените от САЩ тайни операции. Критиката в голямата си част се състоеше в това, че вмешателството във вътрешните дела на други страни активно е способствало за тяхната дестабилизация и трагически хуманитарни последствия. 15 октомври вестник «The New York Times» разказа за отчета на ЦРУ и направеният от администрацията на Барак Обама на негова основа извод, че тайните операции в Куба, в Ангола, ЮАР и Никарагуа са били толкова неудачни, че заставят да се замисли за необходимост от преразглеждане на цялата стратегия. В света на това заключение изданието изразява скепсис относно оказваната в днешно време помощ за сирийските въстанници. Още един ключов тезис на Чомски е, че НАТО също е претърпяла радикални изменения. След падането на Съветският Съюз Североатлантическият алиянс се е превърнал от европейски отбранителен съюз в управляемо от САЩ оръдие за интервенции и агресор, жъдуващ да доминира в световният нефтогазов отрасъл. Скорощните революционни изсказвания на Чомски за САЩ като източник на терор стават особено актуални в светлината на неудачната близкоизточна политика на Вашингтон в течение на последните години и случващата се сега угрожаваща ескалация на напрежение до ниво нова «студена война». Професорът от Йелският университет Брюс Акерман (Bruce Ackerman) отбелязва, че ударите по терористическата групировка «Ислямска държава» (ИД), първо нарушават конституцията, но също противоречат и на желанията на населението на САЩ, 74 % от което съгласно «Public Police Polling», не иска нови войни. Извикващите безпокойство неуважение към принципа за националният суверенитет отчетливо се проявява в това, че САЩ нанасят удари по територията на Сирия, даже не провеждайки консултации с правителството на тази страна. С групировките от рода на ИД, безусловно е необходимо да се борим, но парадоксален е този факт, че подобни терористически организации използват американски оръжие и техника. Съгласно международните СМИ, когато ИД действаше в Сирия против Башар Асад, то получаваше помощ от Вашингтон, а неговите боевици обучаваха американци в Йордания. От самото начало на конфликта самите сирийци заявяваха, че войната започна вследствие на това, че след операцията в Либия страната бе наводнена отвън от групи тежковъоръжени суннити-екстремисти.

Не подобрява картината и това, че създаването на ИД става едно от последствията на нахлуването на САЩ в Ирак, където американците нарушиха баланса на силите и поставиха в правителството шиити, които използваха властта за притеснение на мюсулманите-сунити. Вашингтон не може да твърди, че не е осъзнавал с цялата ясност всички потенциални деструктивни последствия от ситуацията. Още през 1994 год Дик Чейни (Dick Cheney), станал после вице-президент при Джордж Буш-младши (George Walker Bush), в интервю описва точно опасността от нарушение на баланса на силите между различните религиозни фракции в Ирак.

Сега Обама, съгласно «CNN», твърди, че борбата със сунитската ИД върви твърде бавно заради това, че Асад (враг на ИД) не е победен. Подобни изказвания подават нови противоречиви, въвеждащи в объркване сигнали, указващи на предстояща допълнителна дестабилизация на региона, и без това обхванат от имащ множество измерения конфликт, вече довел до най-лошата от времената на Втората световна война хуманитарна катастрофа.

В документалният филм «Мъглата на войната» («The Fog of War») многогодишният Министър на външните дела на САЩ (грешно: в действительност Роберт Макнамара е бил Министър на отбраната през 1961-1968 год) и глава на групата на Световната банка Роберт Макнамара (Robert McNamara) отбелязва, че именно избраната от САЩ стратегия за вмешателство в граждански войни чрез оказване на едностранна поддръжка на една от страните е станала причина за провала на опитите за съдействие по урегулиране на конфликтите. Хенри Кисинджър (Henry Kissinger), изглежда, разделя тази загриженост. От страниците на своята последна книга «Световният ред» (World Order) той заявява, че американската политика е попаднала в капан на идеологическата вяра в това, че «утвърждаване на демокрацията и правата на човека» ще реши проблемите на Близкия Изток. Става дума за идеалистическият кръстоносен поход, не отчитащ реалното положение на нещата «на земята». Резултат от намесата на САЩ в смяната на режимите в такива страни, като Афганистан, Ирак, Либия, Египет и Сирия, става значително влошаване на ситуацията. Не е било взето под внимание, че демокрацията като форма на управление се е развивала на Запад на протежение много столетия и не може автоматически да се насажда с методи на военно принуждение в други региони. Кисинджър призовава към преориентация към политически реализъм, където принципът на национален суверенитет трябва да бъде положен в основата на възстановяване на стабилността на намиращия се под угроза световен порядък.

Доста парадоксално е, че САЩ с техните идеалистически демократически устремления се ползват днес с къде по-малко уважение в Близкия Изток, отколкото по-реалистичната линия на президента на Русия Владимир Путин, който две години подред е признаван за най-влиятелният човек в света по версията на списание Forbes. Парадоксът е и в това, че на западните СМИ в много малка степен се удава обективно да отразяват плуралистическата реалност на положението «на земята» в много страни, намиращи се зад пределите на Запада. Запад би трябвало повече да се интересува от другите — това би донесло повече мир. Далеката от реальността западна идеалистическа мечта може да стане точно този фактор, който ще вкара света в нови крупни конфликти.

Опасността от това, че в миналото демократическите САЩ ще се превърнат в автократическа военна страна, не уважаваща принципите, регулиращи взаимоотношенията между независимите държави, отдавна и неотстъпно е беспокоила водещите мислители. В своята реч от 1961 год президентът Дуайт Айзенхауер (Dwight Eisenhower), всъщност изразява обеспокоеност относно възможността за ерозия на демокрацията в САЩ, обозначавайки в качеството на основна угроза значителният ръст и влияние на фактора военна сила върху политиката. За предупреждението на Айзенхауер относно това, че американските свободи и демократически процеси никога не трябва да се оказват под угроза от страна на потенциално катастрофическо съчетание от политика и военна сила, е особенно страшно да се размишлява сега, когато може да изглежда, че именно това, от което той се боеше, вече се е случило.

Отчитайки, колко САЩ са се придвижили по пътя към автократическа форма на управление, у Европа има всички основания да не следва техният пример.

Ханна Набинту Херланд — норвежка писателка, публицист и експерт по история на религиите.