«Епохата Тимишоара», или всички дървени къщи трябва да изгорят

"Не е ли истина, ужасна картина! ... "европейската демокрация", настъпила навсякъде ще превърне на веки вечни цял свят в свободно-равенствено общежитие на някакви "средни" и благоразумни люде, които ще са съвершенно щастливи от едно мирно и справедливо разделение на труда.


Ако човечеството е явление живо, органическо, развиващо се, то трябва ли то някога да загине и завърши своето земно съществуване?

Ако само тази мисъл за необходимият, за неизбежният край така често се мяркаше в умовете наши, както мярка до сега в умовете скудната мисъл за "всеобщ мир", ...то резултатът от подобна, даже и полусмътна представа за края би бил велик! Престанали би ние да любим образа на "средният европейски човек", безбожен и прозаически, но делови и честен, безбожно и плоско, макар и доста честно и делово възсядащ винаги и навсякъде на някакви всеполезни и всемирни конференции, заседания, конгреси и митинги. Престанали бихме ние да вярваме, че цялата предишна история е била само педагогическа и страдалческа подготовка към умерено и акуратно благоденствие на милиони и милиони безлични хора, и престанали бихме во имя този идеал да разрушаваме всички прегради, които полагат още и до сега, слава Богу, пред това разливане на убийствено бездушие, от една страна, държавност и войни, от друга — изискванията на положителните религии...

Няма ли да поискат например славяните и другите народи от Изтока, обединени в небивали още политически съчетания, да излязат на съвершено нови пътища на мисъл и живот? И ако славяните са дотолкова вече пропити от европеизъм, че не са в състояние да издигнат на развалините на опошлената Романо-Германска цивилизация знамето на оригинална култура, то не ще ли пожелаят това милиони и милиони други азиатци?.."

Константин Леонтиев, "Как трябва да разбираме сближението с народа?"

Запад създаде нов тип държава, главно средство за господство на която — отначало над своите граждани, а после и в "сферите на влияние" — стана манипулация на съзнанието. Това се наричаше преход към демокрация и свобода — от тиранията на "старият режим", който се опираше на открито принуждение и насилие. Сформира се и нова политическа философия, оправдаваща такъв тип господство, и негов инструмент — "четвертата власт", mass media. С развитието както на тази философия, така и на инструмента в самият Запад зазвучаха все по-разтревожени гласове. Йохан Хейзинг казва, че учение за държава, която манипулира масите — от Макиавели и Гобс до теоретиците на нацизма — е "открита рана на тялото на нашата култура, през която влиза разрушение". По негово мнение, автономията на държавата от морала, потвърдена днес от философите на неолиберализма е най-голямата опасност, заплашваща западната цивилизация[1]. Половин век преди това същата тревога за сътбата на христианските цивилизации като цяло изсказа Вл.Соловьев.

1.

Бъдейки главен инструмент за господство на буржуазната държава, съвременните медиа фактически са превърнати в мобилни частни предприятия, служещи за държавата като изпълнител. Работата е там, че значителна част от репресивните функции държавата на Новото време започна да води с ръцете на "неформали": да се оказва върху обществото психологическо въздействие е по-изгодно посредством недържавни служби, особенно в случай на използване мръсни методи на пропаганда. Тук, в частните телекомпании и редакции, се разработват, изпитват, внедряват и използват в масов мащаб технологии за манипулации. Във всички звена на тази верига се трудят професионални специалисти, съставящи вече значителна част от културният слой на съвременото общество. Това е "преден отряд" на интелигенцията, преди другите усвоил жизненият уклад и особена етика на информационната цивилизация. Ф.Ницше бе писал за тях още в края на по-миналият век: "Нищо не извиква по-голямо отвращение към така наричаните интелигенти, изповядващи "съвременни идеи", както отсътствието у тях на срам, спокойната наглост на погледа и ръцете, с които те всичко докосват, лижат и опипват".

От това време корпорацията на работниците от средствата за масова информация направи гигантска крачка в посока пълно изкореняване на чувството за срам. Безсрамието само стана особена технология, която обезоръжава "средният" човек, правейки го още по-беззащитен пред манипулацията[2]. Днес ние, тясно свързани със Запада и призвани да живеем в "глобално село", преживяваме нов качествен сдвиг в отстраняване на моралните ограничения към превръщенето ни от телезрители и/или радиослушатели в манипулирани създания.

Френският философ Ги Дебор определи този нов тип съществуване на людете, който се е наложил при взаимодействието на съвременните политически и информационни технологии, като "общество на спектакъла". Философът се самоуби, когато се случи "конвергенцията" на управляващата върхушка на Запада и върхушката на съветската номенклатура, при която "световното правителство в сянка отстрани мощният опонент в лицето на СССР".

Днешното състояние на световното "общество на спектакъла" италянският культуролог Дж.Агамбен предложи да се нарече "епохата на Тимишоара" — по названието на градчето в Румъния, където бе поставен първият акт на спектакъла по свалянето на Чаушеску.

Дж.Агамбен пише за глобализацията на спектакъла, т.е. обединението на политическите елити на Запада и бившият соцлагер: "Тимишоара представлява кулминация на този процес до такава степен, че нейното име би следвало да се присвои на целият нов курс на световната политика. Защото там секретната полиция, организирала заговор против самата себе си, за да свали старият режим, и телевизията, показало без лъжлив срам и фигови листа реалната политическа функция на СМИ, можаха да осъществят това, което даже нацизмът не се осмеляваше да си въобрази: да съвмести в една акция чудовищният Аушвиц и подпалването на Райхстага. За пръв път в историята на човечеството неотдавна погребани трупове бяха спешно изкопани, а други събрани по моргите, а после обезобразени, за да имитират пред телекамерите геноцид, които трябваше да легитимира новият режим. Това, че цял свят видя в пряк ефир на телеекраните като истинна правда, бе абсолютна неправда. И независимо че от време на време фалшификацията бе очевидна, това бе узаконено от световната система на СМИ като истина — за да може на всички да стане ясно, че истинното от тук нататък е не повече от един от моментите в необходимото движение на лъжливото. Така правда и лъжа стават неразличими, и спектакълът се легитимира изключително чрез спектакъл. В този смъсъл Тимишоара е Аушвиц от епохата на спектакъла, и така както след Аушвиц стана невъзможно да се пише и мисли както по-рано, след Тимишоара стана невъзможно да се гледа телеекрана така, както по-рано".

Става дума действително за ново качество, за предел, зад който възможно се крие саморазрушение на европейската култура. Спектакълът в Тимишоара показа такава висока ефективност на новата технология за манипулация, че политиците вече не са в състояния да преодолеят съблазънта от използването и. Нали на екраните цял свят видя, че пред телекамерите изкопават не тела на "разстреляни от КГБ" люде, а трупове със следи от аутопсия — трупове, докарани от моргите. Видя, но вярваше на коментарите на дикторите. Това бе колосален психологически експеримент над стотици милиони хора: при "добре" направени кадри, извикващи най-силна емоционална реакция, лъжата можеше да не се маскира — хората и така ще повярват на манипулатора.

Удостоверили се в това, съсловието на журналистите като да се издигна над човечеството, придобивайки статус на същества "от тази страна на доброто и злото". Всяка поредна лъжа се разобличава с глумление над зрителя и читателя — без дума упрек към лъжците, да не говорим за някакъв "съд на честта", оставки или угризения на съвестта. По време на войната в Персийският залив ненавист към Ирак нагнетяваха с душераздирщи кадри: доброволци от "зелените" мият със сапун бедните птици, попаднали в нефтено петно, разлято от жестоките иракци. Скоро бе публикувано съобщение, че това са кадри от репортаж заснет на Аляска, където на скалите заседнал танкер, разлял 70 хил. тона нефт. Тоест гръмогласно бе заявено, че водещите телеканали в цял свят съзнателно са фалшифицирали информация. И какво? — А нищо. Ни слушания в парламентите, ни обръщения в съда, ни резолюции от ООН. Това бе още един експеримент.

През 1998 год по 14 водещи страни в света с успех премина и събра куп премии (осем само международни) английски документален филм "за наркотърговците в Колумбия и маршрута за доставка на хероин в Лондон. Блестяща работа на смели журналисти. В леговището на наркобароните в джунглите ги докарват със завързани очи, под дулата на автомати. Но това леговище било оборудвано в хотела, а на ролята на страшният "барон" нает пенсионер, бивш банков служител. Филмът, разобличаващ "заплахата за цивилизацията", заснет от една от водещите телекомпании бе фалшификация. Но нима това намали влиянието на "четвъртата власт"? Не, измамата стана узаконена, обласкана и наградена и не подрони ни най-малко доверието на телезрителите. Самият проблем за правда и лъжа бе отстранен от културата. На "средният" човек сега просто се съобщава кого той трябва да счита за "лош", а картинката с която се съпровожда сигнала е празна условност.

2.

Новото качество на западната култура, което стана в същото време и важна черта на новият "световен ред", в пълна степен се прояви в отношението към сърбите в двете проведени в Югославия войни (в Босна и Косово). Нас тези войни касаят непосредствено, ибо за пръв път обект за "сатанизация" е избрана общност хора по признак "православни". Никакви други отличителни особености у сърбите няма, такива изобретяват като вторични, допълнителни признаци. Сърбите — не са комунисти, така че работата не е в тяхната идеология[3]. Във всеки случай, хърватът Туджман е също такъв бивш комунист, както и Милошевич. По език и култура да се различат сърби, хървати и "мюсулмани" в Босна е непросто (а и маската "мюсулманин" за част от бившата номенклатура в Босна слепиха набързо: те за два месеца до войната и Корана не бяха държали в ръка — това са такива "ислямисти", като и Назарбаев или Аскар Акаев).

Ако във времената на Рейгън идеолозите въведоха в обръщение понятието "империя на злото", то това поне формално се свързваше с комунизма. Сега "исчадие от ада" бе наречен доволно голям народ именно като етническа общност. Русите бяха лоши затова, защото бяха "червени" (сега те стават лоши защото са мафиози[4]). Сърбите пък са лоши просто затова, че са сърби. Никакви допълнителни обоснования западната преса не е привеждала и не привежда.

Ясно е, че такава гледна точка означава пълен разрив със всички философски принципи от Просвещението, на които въобще са се строили идеологиите на Запада и техните основни понятия — демокрация, права на човека, гражданско общество. Това е важно събитие, което нам още предстои да осъзнаем.

Кампанията от 1993-95 г. по "сатанизация" на сърбите в западната преса бе изключителен по мащаби и последствия експеримент над съзнанието на гражданина. Ще се съгласи ли той с отхода в "неосредневековие" или не? В общи линии примерно половината се съгласиха, другата половина са в объркване. Осмислянето започна на Запад бързо. Появиха се важни статии, посветени на "сатанизацията" на сърбите като технология. Главната мисъл: ако непрекъснато и дълго се слага дъмата "сърбин" в отрицателен контекст (просто се включва в описание на страшни събития и в окръжение на неприятни епитети), то у телезрителите независимо от тяхната позиция, възниква устойчива неприязън към сърбите. Освен това трябва разбира се, да се прекрати достъпа до телекамери на самите сърби — всяка разумна човешка реч (даже на странична тема) снема зомбирането: "Ах, значи у сърбите няма рога? — Какъв сюрприз! Значи, и на тях се разпространяват правата на човека?"

Като показател на това, че неприязън към сърбите все пак бе сформирана, се привеждат две събития и реакцията на тях на общественото мнение (макар подобни събития имаше много). Първото — откриване от войските на ООН на територия, заета от хърватите, масови гробове на мирни сръбски жители, убити от боевици[5]. Подобни и даже далеч по-малки престъпления на сърбите извикваха в това време на Запад бурна реакция и често служеха повод за бомбардировки. В този случай реакция нямаше никаква. Въобще никаква! Социолозите фиксираха наличие в общественото съзнание устойчив двоен стандарт.

Второ събитие — обнародването в началото на 1996 г. факт за прехвърляне от САЩ на босненските мюсулмани на оръжие за 300 млн. долара, които бе предоставила Саудитска Арабия. В нарушение на ембаргото на ООН, което именно американците трябваше да охраняват. Тайните доставки на оръжие започнаха още при Буш — за подготовка на война в Босна, но сериозно се разгърнаха при Клинтън. Доставките ставаха чрез Хърватия, която за награда за съучастие получаваше половината оръжие. Понякога при необходимост се извършваха и секретни нощни авиорейсове с оръжие в Тузла, при Изетбегович. Ако би се разкрил факта на толкова масирано нарушение на ембаргото в полза на сърбите, това би повлякло гръмък международен скандал и репресии против сърбите — с одобрение на цялата западна публика. В този случай — нищо.

Най-вероятно сърбите, отдавна завоювали симпатиите на Запада за разрива със СССР, и в страшен сън не биха могли да предположат, че САЩ ще ги изберат като обект за показателно унищожение. Пътищата Господни са неизповедими. СССР отдавна го няма, а с неговите приятели и противници започват нови сметки. Няма смисъл да гадаем, защо бе решено да се задушат именно сърбите. Важно е, че решението бе взето и никаква дилема, никакъв компромис собствено на сърбите не бе предложен. Ние тук засягаме малък въпрос — ролята на mass media в акциите на "световното правителство". Тази роля бе толкова явна, че дава още един хубав урок тому, който иска да се учи.

Д.Каледин в статията "За колко Аушвиц?"[6] описва историята на появата в западната преса обходилата през 1992 г. цял свят фотография на "сръбският лагер на смъртта". Това фото е пуснат в ефир кадър на английските журналисти от телекомпания ITN. Правдивостта на снимката придаваше точност на данните: измъченото лице зад бодливата тел принадлежи на боснийският мюсулманин Фикрет Алич, той беседва с журналистите, протягайки им ръце през ограждението.

Телекадърът стана формален повод и оправдание за САЩ, за да заемат открита антисръбска позиция по време войната в Босна. През февруари 1997 г. в едно "ляво" списание ("Жив марксизъм") в Англия излезе статия, в която бяха изложени обстоятелствата при получаване на този кадър. Изобразен на него не е "лагер на смъртта", а пункт за сбор на бежанци, разположен в училище. Оградата от бодлива тел отделяла училищния двор от шосе и била установена още преди войната, така че децата да не изтичват на пътя.

Журналистите снимали "затворниците-мюсульмани" през телта — а биха могли да я заобиколят и снимат просто как отпочиващите на свеж въздух ("затворниците" са съблечени до кръста). Входът и изходът зад оградата е бил свободен, и на други кадри не попаднали в ефир се вижда как "затворниците" преминават през оградата или я обхождат. Тези кадри бяха добити от сътрудниците на списание "Жив марксизъм" и публикувани в Интернет. Авторът на материала обвини телекомпанията в манипулация. А тя даде списанието в съд "за клевета".

Кое за нас е особено важно в тази история? Това, че тележурналистите и телекомпаниите не виждат в себе си абсолютно никаква професионална и морална вина. Да, те са пуснали пред цял свят фотография, която политиците после използват за свои цели, а западният гражданин в масата си повярвал на интерпретациите на политиците. Но самите журналисти в коментариите към кадъра не употребяват думите "лагер на смъртта" и не твърдят, че иззад бодливата тел не може да се излиза. Затова списание "Жив марксизъм" е привлечено в съда за клевета.

Този пълен, органичн отход от принципите на право и честност по отношение тези, когото управляващата върхушка е решила да накаже — е ново явление в културата. То отразява такова състояние на интелигенцията, което е още по-страшно и опасно за простият човек, нежели тоталитарното морализаторство на интеллигентите-революционери. Това е политически постмодерн, към който ние духовно и интелектуално не сме готови. А да се готвим трябва бързо.

3.

По време войната в Чечня (1994-1996 г.) ТВ на Русия водеше явна антиармейска кампания с едновременна информационна поддръжка на боевиците на Дудаев. Тя поетизираше Басаев, нарочно показвайки неговата мъжествена усмивка, сктира в суровата брада, пускаше лъжлива сълза ("ах, при бомбардировка загинало цялото му семейство") и се умиляваше ("ах, той подари на русите деца-сираци в Грозни телевизор"). Но главното — нему предоставяха ефир, което е абсолютно неприемливо, ако с тероризма искат да се борят, а не да "сътрудничат"[7].

Началото на втората кавказска война (1999 год) се характеризираше практически със същото: телевизията (особено НТВ) активно и целенасочено насъскваше русите и чеченците в опит да направи разрива необратим. Какво виждаха на екрана русите и 90% от чеченците не желаещи ни войни, ни тероризъм? —Само  три образа, но по няколко пъти на ден, така че само те и се отпечатваха в подсъзнанието: изпаднали в средневековие, танцуващи с тояги старици в папахи; бандити, отсичащи глави на пленниците; подозирани в престъпления чеченци в Москва, които "претръсква" ОМОН.

Към кого в Чечня може да се обърне руски човек като към възможен съюзник в борбата против общата беда — тероризма? Към никого. Телевизията, играеща на най-тъмните инстинкти, от утро до вечер дава да се разбере, че "човек от кавказска националност" — това е явен или скрит враг. Настойчиво и непрестанно твърдейки, че против Русия воюват "ислямисти", "религиозни екстремисти" — че става дума за война религиозна. Не бе важно, че мюсулманските духовни лица заявиха протест. Не бе важно, че арабските учени не веднаж обясняваха, че "ислямизмът" — това е неотдавна и набързо нахвърляна политическа маска. Не бе важно, че ръководителите на "мюсульманските" субекти от РФ, членове на горната палата бяха възмутени от такава постановка на въпроса. Не бе важно! Нищо това нам НТВ не съобщаваше. Тя (телевизията) действаше като войник от диверсионна група, в задачата на който влизаше — да се нанесе на Русия смъртоносен удар, сдавяйки русите с мюсулманският свят[8].

Тези похвати не са новост. Те не биха ни подействали, ако ние хладнокръвно анализирахме действията на руската телевизия в аналогични ситуации. Да си спомним, как тя дейсваше по време бомбардировките в Сърбия. Видимо, в някакъв момент някъде в апарата на Билдербергският клуб натиснаха бутон, и руската телевизия смени своята отначало неутрална картинка, преминавайки към "сатанизация" на сърбите в мек вариант. Влязоха в ход небръснати плачещи албанци, на които сърби в маски като че заповядваха да се махат от домовете им. Зазвуча припева "етнически чистки, етнически чистки". Зачестиха репортажи от боевите порядки на "армията за освобождение", в крупен план — мъжествени лица на "партизани", ранен командир и т.п. Вече не неутралитет, а симпатии. Ежедневно на екрана — Клинтън, Олбрайт, Холбрук и прочие "миротворци", и никога — спокойно, свързано изказване на сръбски политик или писател. Бе очевидно, че голяма част от средствата на телевизията в Русия воюваше на страната на НАТО против сърбите. Воюваше, намирайки се на наша земя, в нашият ефир и даже за наши пари. Специалистите по СМИ биха могли да докажат това на всяко слушане — просто чрез структурен анализ на видеоредовете, текстовете и тази реклама, която се подшиваше към зрелището взривове и пожари.

Своята главна цел телевизията постигна. При това тя извика най-силно раздражение, но това бе несъществен минус, а може би даже полезен страничен ефект. Раздражението отвлича от усилия по осмисляне на случващото се. Важен успех за манипулаторите стана способността да изтриват от изторическата памет на хората близкото минало — почти по същият чудесен способ, както се изтрива текст от магнитната памет на компютрите. И през 1993 год, и от пролетта на тази година една от постоянните теми за пресата (а и "кухненските" дебати) — бе войната в Югославия. Но по поразителен начин всичко се свеждаше до обсъждане на събития от дву-тpидневна, максимум — седмична давност. Абсолютно никого не интересуваше — като че на това бе наложен запрет — защо въобще започна тази война. У демократическата преса за всичко имаше готов прост отговор: с падането на комунизма, с възцаряването на свобода се е освободила натрупалата се под гнета етническа ненавист — и естествено, започва война за взаимно унищожение. Като че нищо друго никой и не е очаквал.

Въобще, у никого не възникна желание да се разрови по какъв начин петдесет години югославите живяха в мир, маса хора се изпожениха в смесени бракове. Как все пак тоталитарният (това в Югославия?!) комунистически режим "подавяше" междуетническата ненавист? Може би следваше от нещо и да се поучим? Къде там! Мирното минало като че и не съществуваше — ибо не трябваше да съществува. Това бе аномалия, а аномалиите съзнанието на либералната интелигенция игнорира. На едно събрание на западни експерти по Югославия аз опитах да "деидеологизиpам" въпроса и предложих да разгледаме структурата на две системи: Югославия мирна и Югославия воюваща. Как в първата действаше отрицателната обратна връзка по отношение към конфликтите (те се гасяха) — и как се сформира положителна обратна връзка (разпалваща конфликтите). Нали да се каже, че демократизацията само е "освободила" естественият стремеж на разни народи да се убиват един друг — то все едно да се каже: дървеният дом трябва да изгори, ибо дървото гори. Подпалвача само "освобождава" естественото свойство на дървото. Какво бе моето изумление, когато се оказа, че публиката разбра  метафората буквално, а един "експерт" дълбокомислено забеляза: "Да, това е така. Всички дървени къщи трябва да изгорят". И моята забележка, че в "дървени къщи" живее 80% от населението на Земята, извика само насмешка. Ето ти и "наш общ европейски дом"...

Време е ние накрая да разберем, че също "живеем в дървена къща".

[1] Хейзинг предупреждваше, че извънморалността на политиката — не е монопол на държавата, тя може да бъде усвоена от широките маси. Тягата към насилие не убива в процеса на демократизация на обществото. Ръка за ръка с гражданскити общество върви тероризма.

[2] В психологията това се описва като "разрив на шаблона" — ефективен похват, позволяващ да се направи хипнотическа интервенция в безсъзнателното на клиента. — Бел.ред.

[3] Успешната "сатанизация" на комунистите позволяваше във времето на студената война да се  представя СССР като "империя на злото" и да се оправдават много широк спектър антисъветски действия. По време на войната в Югославия този фактор не действаше, доколкото всички страни в конфликта в равна степен принадлежаха към антисъветската категория на "дисиденти на комунизма".

[4] Скандалите по разобличаване на русите действително се генерират с напълно определена последователност и напълно определени резултати. —Бел .ред.

[5] "… заявлението, че обвиненията към сърбите във всички приписвани им престъпления се необосновани, направиха испански съдебно-медицински експерти, завършили своето разследване на север в Косово, подконтролно на испанските миротворци. Провели изследване на 189 трупа, независими експерти стигат до извода, че всички те принадлежат на албански боевици убити в боеве съв сръбската армия. Това, че убитите са паднали в бой, а не са станали жертви на масови расправи, доказва и този факт, че никой от тях нямал следи от изтезания. Това няма нищо общо с етнически чистки, считат членовете на испанската мисия, видели реален геноцид в Руанда. "Ние не намерихме в този район нито една братска могила", — заключи патологоанатома Емилио Перес Пухол. Не само това, но албанците били погребани всеки в отделен гроб, но при това с глава в посока Мека, в съответствие с мюсулманските обичаи. Изказването на Пухол е интересно също с това, че за пръв път представител на страна-член на НАТО публично заяви: "Ние неволно мислим, че сърбите въобще не са такива зверове, каквито се опитват да ги представят".
"НГ" от 25.09.99. №179. — Бел.ред.

[6] "Завтра". 1999, N 26.

[7] Всъщност ефир предоставяха и в началото на новата кавказка война, макар и по-малко нагло ("Басаев в Грозни заяви това и това…").

[8] Тонът скоро бе сменен. Защо — не е известно, но изведнаж НТВ започна явно да играе на страна на федералните, показвайки "човечески лица от кавказка националност" на територията на Дагестан. Друга работа бяха западните mass media. Те продължиха кампанията по дискредитация на Русия. Както отбеляза през септември 99-а "Эксперт", Западните СМИ и войната в Дагестан, и терактите в руските градове освещаваха изключително в негативна светлина. "Действията на федералните войски на Северен Кавказ се оценяват като правило отрицателно. Силни ноти на съчувствие към моджахедите. Използват се не толкова определенията "бандити", "екстремисти" и "сепаратисти", колкото понятието "въстанници" (Financial Times, Wall Street Journal, Le Figaro etc). Взривът на дом в Печатници остана практически незабелязан (Financial Times и Wall Street Journal на това събитие посветиха по няколко реда, малък материал в Le Figaro разказа, че взрив е имало в "Печатки"). Следващият взрив, на Каширско шосе, бе изнесен вече на първи страници. Но съчувствие към московчаните западните СМИ не изразяваха. Читателя упорно довеждат до мисълта, че всичко случило се е резултат от предизборна война, носеща мафиозен характер, че това е измослен повод за нахлуване в Чеченската република, която (както и хората на Басаев и Хаттаб) не е причастна. Федералите разгръщат "жестока война" ("Эксперт", №35, 20.09.99.).

Малко по-късно да се започнат преговори с Масхадов призова главният миротворец на всички времена и народи, съвсем неотдавна доказал в Косово своето право на тази титла — Вашингтон. Към молбата на Америка да не се бомби Грозни се присъединиха поддържащите във всичко Германия, Франция, Италия и Испания. Западните страни обръщат внимание на Русия върху безопасността на мирните жители, "неадекватност на отговора" и на безполезността на бомбардировки за борба с тероризма (за Либия САЩ вече разбира се не помнят). — Бел.ред.

Сергей КАРА-МУРЗА

Източник: http://www.archipelag.ru/geopolitics/piryadok/balkany/collection/319/