Валентин Катасонов: «Икономически ръст» - Блъф на западното «благополучие»

Словосъчетанието «икономически ръст» е едно от най-употребяваните в лексикона на икономистите от либералното крило. При това то ловко се използва от политиците и държавните деятели на Запада, за да представят бялото за черно и обратно. Терминът «икономически ръст», както и статистиката, използвана за неговото измерване, отдавна вече са станали средства за манипулация на общественото съзнание. А също и средство прикриващо разрушителната, а то и самоубийствената политика на държавите от «златният милиард» в сферата на икономиката.

През последно време на Запад започнаха да звучат отделни гласове, подлагащи на критика политиката на «икономически ръст». Критиката основно се свежда до следното:

- зад формалните статистически показатели демонстриращи «достиженията» на икономическият ръст се скрива растяща социално-имуществена диференциация на обществото. Заплахите пораждани от подобен икономически ръст са очевидни;

- икономическият ръст се осъществява за сметка въвличане в оборот на все по-големи обеми природни ресурси и замърсяване на околната среда. Това грози с екологически колапс на планетата;

- икономическият ръст увеличава мащабите на безработицата, а тези, които продължават да се трудят се превръщат в роботи.

Икономическият ръст се превръща в Молох, изяждащ човека като творческа личност.

Критиците на концепциите и политиката на икономически ръст най-често в качество на алтернатива предлагат модел на така наричаното «устойчиво развитие». Наистина подобен род модели остават само благи пожелания. Малко са дръзналите да засегнат дълбоките причини за доминирането в съвременният свят на идеологиите за икономически ръст. А причините са коренят в лихварският характер на съвременната икономика. Лихварството се базира на вземане на процент. Съвременното лихварство освен това се базира на кредитните пари. Тяхното емитиране създава дълг, който освен основната сума още включва проценти. Образува се дефицит на парична маса, който е точно равен на величината начисляеми проценти.

Лихварският капитализъм поражда паричен глад, който поражда агресия на стопанските субеекти, стремящи се да получат пари на всяка цена.

Първо, за сметка на икономическа експанзия, която е получила название «икономически ръст». Второ, за сметка рефинансиране на дълга, т.е. получаване на нови кредити. От тук поява на безкрайно растящи дългови пирамиди. Термините «икономически ръст» и «лихварство» са от един корен. В това е разгадката на доминирането на идеологията на «икономическият ръст», насаждаема от съвременните лихвари и станала универсална религия за съвременният свят.

Сега да се обърнем към по-частен въпрос: Може ли да се доверяваме на показателите на брутния вътрешен продукт (БВП) и други аналогични показатели, измерващи икономическият ръст? - Еднозначно не. Първо, широко разпространена е практиката за статистически дописвания и фалшификации. Особено в това са преуспели статистическите служби на САЩ. Това е специален въпрос, изискващ отделно разглеждане. Второ, променя се методологията за разчет на БВП, в качеството на «продукт» в него се включват всякакви съмнителни «услуги». В резултат в структурата на БВП на САЩ, към днешен ден на реалният сектор на икономиката (промишленост, селско стопанство, строителство) се пада малко над 1/5; останалото са услуги. Там има разбира се жизнено необходими услуги. Например транспорт и комуникации. Но не по-малко от половината от целият БВП на САЩ по наши оценки е «въздух».

За сметка на «въздуха» и разен род дописвания от статистическите служби на САЩ и другите страни от «златният милиард» се удава да се «рисува» «положителна динамика» на развитие на своите икономики.

Но даже с отчет на тези хитрости и статистически «новации» растежа на БВП на страните от Запада съставя през този век не повече от 2-3 процента на година. Което изглежда крайно бледно на фона високите показатели на приръст на БВП на Китай.

Но всичко казано горе са «цветенца» на фона на главната фалшификация, свързана с оценката на икономическият ръст на страните от «златният милиард». Всеки, даже начинаещ икономист добре знае, че у компания, фирма, корпорация, друг стопанстващ субект има активи и пасиви. Активите са различно имущество и искания (например, искания по предоставени кредити, доставени стоки и т.п.). Пасивите – преди всичко са различни задължения (например, задължения по обслужване и погасяване на кредити, заплащане на получени стоки и т.п.). Даже хора, които да далеч от икономиката и счетоводството прекрасно знаят, че ако задълженията (просто казано дълговете) започнат да натежават над активите, то възниква банкрут на компанията.

Удивително, но приложено към страните такъв прост и понятен подход за оценка тяхното икономическо положение се прилага рядко. Особено към така наричаните «икономически развити» страни. А те, между впрочем, са или вече банкрути, или уверено се движат към банкрут. Но малко са тези, които го забелязват. Същността на проблемът е пределно проста: приръстът на дълговете на «икономически развитите» страни вече на протежение много години превишава приръста на техния БВП. Иначе казано, приръста на дълговете на стопанстващият субект под название «икономически развита страна» с много превишава приръста на неговите активи. Словосъчетанието «икономически ръст» прилагано към тези страни изглежда повече от странно. Това е «икономически ръст» със знак «минус».

Сега конкретни данни. Аз ги заимствам от известният фински икономист, предприемач и политик Йон Хелевиг (Jon Hellevig). Той е един от немногото чужди икономисти, който разобличава фалшификациите на западната икономическа наука и статистика и показва, че САЩ, страните от ЕС и други държави от «златният милиард» са пълни банкрути. Най-обобщена картина на западната икономика до 2013 год. включително Хелевиг дава в своята работа «Awara Group Study on Real GDP Growth Net-of-Debt». В нея се съдържат изчисления на показателите на реалният БВП, коректирани с отчет измененията на дълга. Коректировката е много проста: от официалният показател на годишният реален (т.е. коригиран с отчет на инфлационното изменение на цените) приръст на БВП се изважда приръста на дълга на страната за същата година. Ето това и ще бъде «най-реалният» приръст на БВП.

Наистина, по-скоро това ще бъде «най-реалното», или истинското падение на БВП. Ето картина за периода 2009-2013 г. В страните на еврозоната снижението на БВП за указаният период, съгласно официалната статистика е било 0,2%. За същото време реалното снижение на БВП с отчет приръста на дълга в еврозоната, по оценки на финският икономист, е било 27,2%. За такива страни, като Франция, Италия, Великобритания и САЩ реалното снижение на БВП с отчет на дълга е варирало в диапазона от 30 до 40%. Сравнително «благополучно» на техният фон изглежда Германия. При нея официалното снижение на БВП за периода 2009-2013 г. е било 0,7%, а с отчет на дълга БВП се е съкратил с 16,6%. Сред разгледаните страни рекордьор по спад на БВП с отчет на дълга е Испания – с 56,3%. Иначе казано, за петилетен период БВП на Испания се е съкратил повече от два пъти, ако отчитаме приръста на националният дълг на страната.

Но ето най-удивителното. На фона на описаният от Хелевиг катастрофически икономически срив на западните страни съвсем различно изглежда положението на руската икономика.

Приръста на БВП на Руската Федерация за периода 2009-2013 г., по данни на Росстат, е бил 5,7%, а реалното изменение на БВП на Русия с отчет на дълга е било със знак «плюс». Коригираният показател за БВП на Русия се е увеличил с 28,5%. Това се случва за сметка на това, че Русия за указаната петилетка значително съкращава своя национален дълг.

Още по-контрастно изглежда сравнението на Русия със страните от «златният милиард» за периода 2005-2013 г. (9 години). Коригираният показател на БВП на САЩ се е смалил с 59%, за страните от еврозоната – с 30%, а коригираният показател за БВП на Русия се е увеличил със 147%.

Във всички страни от Запада годишният приръст на националният дълг многократно превишава годишният приръст на БВП. Хелевиг излага следните цифри за периода 2004-2013 г. Приръста на националният дълг на САЩ за указаното десетилетие е 9,8 трлн. долара, а приръста на БВП – около 2 трлн долара. Така превишението на приръста на дълга над приръста на БВП на САЩ е било петкратно. Рекордно сред изследваните страни това превишение се оказва у Великобритания – девет пъти. Финският икономист отбелязва, че навярно у Япония, която някои до сега разглеждат като еталон на модела на икономически ръст, това превишение е било още повече. Но Япония не попада в изследването заради недостатък на статистически данни.

А у Русия в указаният период всичко е било наобратно: приръста на БВП е бил 14 пъти над приръста на националният дълг.

Най-пълна статистика за изчисление на реалният (с отчет на дълга) икономически ръст има за САЩ. Любопитна е картината на динамиката на държавният (националният) дълг на САЩ и брутният вътрешен продукт на основа данните на министерството на финансите на САЩ и министерството на търговията на САЩ.

По данни на министерството на търговията на САЩ (бюрото за икономически анализ), БВП на САЩ през 2001 год в цени за 2010 год е бил равен на 12.837 млрд долара, а през 2014 год (в същите цени) е бил 16.282 млрд долара. Така реалният приръст на БВП на САЩ за периода 2001-2014 г. се равнява на 26,8 процента. В същото време приръста на националният дълг на САЩ от края на 2001 г. до края на 2014 г. е 3,14 пъти. Приръста на националният дълг за периода 2001-2014 г. е превишил реалният приръст на БВП на САЩ почти 8 пъти. Тази пропорция може да се изрази иначе: през периода 2001-2014 г. на 1 долар приръст на националният дълг реалният приръст на БВП на САЩ е бил средно само 12,5 цента. Несложни разчети по САЩ, направени от нас, напълно съвпадат с оценките съдържащи се в статията на финският икономист.

В заключителната част на своята статия Хелевиг отбелязва, че в своите разчети той е отчитал само тази част на дълга, която се отнася към държавният дълг (наричан още национален). Но за пълнота на картината би следвало да се вземат под внимание и други компоненти на дълга на икономиката на страната – частният сектор на икономиката и сектора на домашните стопанства. За съжаление, статистиката по тези видове дълг е непълна и неточна. Има само данни по отделни страни. Така например, дългът на частният сектор на икономиката на Дания за периода 1996-2012 г. се е увеличил от 140% БВП до почти 240%. Приръст на дълга почти на 100 процентни пункта! Също в Дания за периода 2002-2010 г. дългът на сектора домашни стопанства е нарастнал от 240% БВП до 310%.

Съдейки по цифрите публикувани в работата на Хелевиг, такива страни като Дания, Великобритания, Швеция, Испания и ред други страни отдавна вече са фактически банкрутирали. А такива страни, като САЩ, Франция, Италия вече са близко до това.

Своят банкрут и паразитно съществуване за сметка продължаващият строеж на дългова пирамида страните от «златният милиард» прикриват със смокинови листчета от официалната статистика по БВП.

В своята последна статия, излязла през януари 2016 год, Й. Хелевиг предупреждава Русия от взаимстване на западният модел на така наричаният «икономически ръст»: «"Либералните" критици на руската икономика желаят ние да считаме, че Западът прекрасно работи благодаря някакъв предположително по-добър икономически модел, рекламиран като иновациона икономика. Реалната картина по целият Запад, САЩ, Канада, Австралия, Япония, ЕС е унила при падащо промишлено производство, съкращение на експорта, огромен бюджетен дефицит, плашещи тенденции на обедняване и огромна хроническа безработица, която правителството се опитва да скрие зад официалната статистика, задрасквайки в нея безработните. Единствената реална иновация на Запад за цялото минало десетилетие е иновация на вечен дългов запой, но уви, вечен той няма да бъде».

Икономическата деградация на водещите страни на Запада, за която говори Й. Хелевиг особено ярко се показва при сравнение на страните от «златният милиард» със страни от периферията на световният капитализъм, които наричат «emerging economies», т.е. страни с най-динамични икономики.

«Ядро» на западният свят е «голямата седморка» (Group of Seven, G7), включваща следните страни: САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Германия, Франция, Италия. По някои оценки, след края на Втората световна война само САЩ са създавали около половината от световният брутен продукт. По-късно дялът на САЩ постепено се понижава, но като цяло доволно дълго през миналият век на «голямата седморка» се пада не по-малко от половината от световният БВП.

Йон Хелевиг в своите публикации обръща внимание на това, как се променя съотношението на нивата на икономическо развитие на «голямата седморка» и страните на «emerging economies» за последната четвърт на века. За нагледност във втората група той също включва седем страни, «малката седморка»: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея.

«Малката седморка» днес вече забележимо превъзхожда «голямата седморка» по съвкупен брутен вътрешен продукт. «Малката седморка» е задминала «голямата седморка» след финансовата криза 2007-2009 г. Йон Хелевиг счита това за знаменателно събитие, което остава слабо забелязано от световните СМИ, но което, по негово мнение, ще има далеч отиващи глобални икономически и политически последствия.

Към днешен ден има вече по-свежа статистика на БВП (данни от Международният валутен фонд). По наши изчисления, през 2014 год делът на «голямата седморка» в световният БВП е била равна на 31,95%, а делът на «малката седморка» - 35,83%. Отношението на БВП на «малката седморка» към БВП на «голямата седморка» през 2014 год е било вече 112,1%. Тоест разривът между «малката седморка» и «голямата седморка» е продължавал да се увеличава в полза страните от «emerging economies».

Йон Хелевиг пише: «Проблемът е там, че да се измени този сценарий на развитие на събитията вече е невъзможно, защото западните държави са загубили своите конкурентни предимства. В крайна сметка, техните икономики ще се свиват до тогава, докато те не започнат да съответстват на тяхната ресурсна база и числеността на населението». За справка: делът на «голямата седморка» в числеността на населението на планетата е примерно 11,5%. Примерно такъв може да стане, по мнението на Хелевиг, делът на «голямата седморка» в световният БВП. Иначе казано, «голямата седморка» ще трябва още много дълго да се плъзга надолу от днешният дял от 32% до 11,5%.

Надеждите за икономическо възстановяване на Запада са малко. Още по-малко, отколкото шансове имаше западният капитализъм за преодоляване на икономическата депресия през 30-е години на миналият век (тогава да се преодолее се удава съвсем не с икономически методи - само благодаря разпалването на Втората световна война).

Да се оспорят описаните от Хелевиг тенденции е сложно. Може само да се усъмним в правилният подбор на страните от «малката седморка». Мексико и Южна Корея политически гравитират към Запада, намират се под силно негово влияние. Едва ли можем да си представим в реалният живот алиянс на тези седем страни, които финският икономист е използвал в своите изчисления. Но напълно реален е друг алиянс от седем държави. Това са петте страни, образуващи БРИКС плюс Индонезия и Иран. Изходя от данните на МВФ за 2014 год делът на страните, влизащи в такава «алтернативна седморка», ще са следните (% от световният БВП): Китай – 16,63; Индия – 6,81; Руската Федерация – 3,29; Бразилия – 3,01; ЮАР – 0,65; Индонезия – 2,47; Иран – 1,35. Сумарно на «алтернативната седморка» през 2014 год се пада 34,11% от световният БВП. А на «голямата седморка» на западните страни – 31,95%. И в този случай виждаме, че «голямата седморка» изостава от седморката «emerging economies».

През 2014 год бе зафиксирано знаменателно събитие: Китай по показател БВП, рачетен по паритет на покупателната способност на юана, излезе на първо място в света, изпреварвайки Съединените Щати. САЩ заемаха това място на протежение повече от век. А именно от края на XIX век, когато САЩ последователно изпревариха Великобритания и Германия, ставайки икономическа държава №1. Тогава техният дял в световният БВП достигна 10%.

Трето място в света по БВП на протежение вече няколко години заема Индия, уверено изпреварвайки първо Германия, а после и Япония. През 2014 год в първата седморка стани по величина на БВП имаше само три страни от «голямата седморка» (САЩ, Япония и Германия) и четири от петте страни, съставящи БРИКС (всички освен ЮАР). По своето «тегло» (съвкупен БВП) групата БРИКС почти се изравни с «голямата седморка» (30,94% против 31,95%).

Реално страните от БРИКС не само се изравниха, но значително надминаха по ниво на икономическо развитие «голямата седморка».

Става дума за сравняване на двете групи страни с помощта на показатели за БВП, изчистени от така наричаната «пяна». Под «пяна» се разбират включваните в общата сума на брутният продукт съмнителни (фактически фиктивни) услуги – финансови, търгово-посреднически, свързани с бизнес по недвижимост и т.п. Справедливо би било да се сравнява само «твърдите остатъци» на БВП, представляващи продукция от отраслите на реалният сектор на икономиката. Финансовите и разен род други посреднически операции обществен продукт не създават, а само го переразпределят. Именно на такава методология се е строила през ХХ век статистиката на макроикономическите показатели. В днешно време в угода на финансовата олигархия и разен род спекуланти статистиката на общественият (брутният) продукт е «усъвършенствана» и се е превърнала в «криво огледало» на икономиката.

Днес, за съжаление, «пяна» присъства в БВП почти на всички страни в света, но в структурата на БВП на страните от Запада нейното относително тегло е много повече. Да кажем, в БВП на САЩ на продукцията от реалният сектор на икономиката (промишленост, селско стопанство, строителство, транспорт и някои други отрасли) се пада всичко на всичко около ¼ . Забележително е, че в икономиката на САЩ секторът финансови услуги и посреднически операции с недвижимост с 1,35 пъти превишава реалният сектор. На езика на либералните икономисти и социолози от Запада такава икономика се нарича «постиндустриално общество». А на по-малко коректен език – това е икономика на процъвтяващ паразитизъм и казино. Даже у Германия, икономиката на която се счита най-«индустриална» в групата на «голямата седморка» реалният сектор е превишавал финансовият едва с 23%. В структурата на БВП на страните от БРИКС отраслите на реалният сектор от икономиката заемат съществено по-голямо относително тегло - като минимум половина, а и повече. Реалният сектор в Индия повече от 5 пъти превишава сектора на финансови услуги и операции с недвижимост, в Руската Федерация – 3,3 пъти.

Илюзията за «благополучие» и «високо ниво» на икономическо развитие в страните от «златният милиард» се поддържа не само за сметка лукава статистика. Главното средство - мащабни и постоянно нарастващи заимствания от страните от останалият свят.

Да осъществяват такива заимствания страните от Запада успяват за сметка това, че те притежават «печатни машини», създаващи астрономически обеми пари. Излизащите от такива «печатни машини» пари се използват не само и даже не толкова за обслужване операции във съответстните страни от «златният милиард», колкото за покупка на стоки, услуги и активи по цял свят. В крайна сметка, тези пари се натрупват в международните резерви на страните от периферията на световният капитализъм. Това са безсрочни и почти безпроцентни дългови разписки на Запада, които той не възнамерява да погасява. На тези така наричани «резервни валути» е основана системата за паразитическо съществуване на «златният милиард», която води към пълно разложение на икономиката на Запада.

Съвкупните международни резерви на страните от БРИКС през есента на миналата година превишиха 15 млрд долара. В същото време международните резерви на «голямата седморка» бяха само 2 трлн долара. При това лъвският дял от тази сума се падаше само на една страна – Япония; на останалите шест страни от «голямата седморка» се падаха само 0,8 трлн долара. Също не трябва да забравяме, че ако международните резерви на страните от БРИКС са формирани предимно за сметка резервни валути (долар, евро, йена), то в състава на международните резерви на «голямата седморка» (с изключение на Япония) преобладава злато, а не резервни валути.
В своята януарска статия Й. Хелевиг пише с тревога, че «… западните икономики са претърпели пълно фиаско и са способни да съхранят някаква благопристойност само благодаря огромни заеми…». Страните от «голямата седморка», както заключва финският икономист, «са могли да правят това в течение на изминалите десет години, ползвайки се от силен монопол на западните валути, който даваше възможност да се удържат фактически нулеви процентни ставки и стабилност на валутите, независимо от разрушителният и пагубен характер на кредитите на всички нива на икономическата активност: държавна, корпоративна и на ниво домакинства».

В заключение може да се приведе още статистика, разкривающа секретите на «икономическото процъвтяване» на страните от «златният милиард».

Централното разузнавателно управление на САЩ на регулярна основа води отчет на външният дълг на почти всички страни в света (отчитат се около 200 страни).

Съгласно последни данни на ЦРУ, към 2012 год световният външен дълг е бил равен на 70,60 трлн долара. (примерно съпоставимо с величината на световният БВП).

Ето страните, заемащи първите графи на таблицата на ЦРУ: САЩ – 18,85 трлн долара.; Европейски съюз – 17,95; Япония – 3,02; Швейцария – 1,54; Австралия – 1,48; Канада – 1,33. Съвкупният външен дълг на тези страни от «златният милиард» е 44,17. Тоест 62,6% от световният дълг. А ето как изглеждат показателите по страните от БРИКС (трлн долара.): Китай – 0,78; РФ – 0,52; Бразилия – 0,48; Индия – 0,41; ЮАР – 0,14. Сумарно по страните от БРИКС се получава 2,22 трлн долара., или 3,1% от световният дълг.

Налага се следната картина: колкото по-високо е нивото на страната по външен дълг, толкова по-малки са нейните валутни резерви. И обратно: колкото по-големи са валутните резерви, толкова по-малко е нивото на външният дълг. Всичко отва нагледно отразява паразитическият характер на страните, които сме привикнали да отнасяме към категорията «икономически развити държави».

Източник: http://www.stoletie.ru/ekskliuziv/blef_zapadnogo_blagopoluchija_744.htm