За Латвия. За независимостта. За празниците.

Защо Латвия? По две причини - за да развея мита на българският читател колко добре и безгрижно се живее в "Прибалтийските тигри" след тяхната независимост и влизането в ЕС, и втора - за сравнение с емиграционната картина в България. Приятно четене.

 

Първата декада на май - непрекъснат празник в Латвия. 4 май - Ден на Независимостта. 1 май - ден на встъпване в ЕС. Ако не бе 9 май, който латишкият елит счита за ден на скръб и траур, можеше да се счита, че май в Латвия се получи.

Срещаме се миналото лято с приятели, преди пет години заминали в Англия. Приятелите – хора, пропитани от духа на латишкост до мозъка на костите, пускащи сълза при звука на латишкият химн, обожаващи всичко национално, но идващи в Латвия само веднаж на година – на празника на песента. Този път с децата – сина на 6 и дъщерята на 8. Нито едно от децата не говори по-латишки.
-Ошашарено питам: «ЗАЩО???»
-Простодушно отговарят: «А за какво?»

И действително - за какво?

«Над 10% от гражданите на Латвия се раждат във Великобритания, и това само по официалната статистика. Реално тази цифра е два пъти по-голяма. «Еиграцията стана норма във всичките три страни от Балтия, и в близките години техните диаспори ще продължат да растат. (професорът от факултета по икономика и управление от Латвийският университет Михаил Хазан.) Мигрантите от новите страни на ЕС, с исключение на Румъния и България са по-образовани, и нивото на заетост им е по-високо от местното население. Въпреки това им плащат по-малко, отколкото на местните жители, при това те често изпълняват низкоквалифицирана работа.»
Ежегодно от Латвия на Запад заминава един малък град (около 39 000 човека).
При това заминаващите заявяват честно и открито:

«Аз искам да остана в Англия, но понякога да идвам в Латвия. Не бих искал да напусна Латвия. Но майка и татко повече не можеха да издържат семейството и тогава решиха да дойдем тук» — каза 14-годишният Даниел Шмитс.

«Не искам да се връщам обратно, защото не искам да живея в нищета, както това бе в Латвия. Трябва властта повече да мисли за селяните, за техните деца, за да могат да преживяват. Ние не можехме. И аз не искам да преживея това отново. Затова няма да се върна в Латвия» — добавя 16-годишният Рихард Шмитс.

В Латвия семейството се е мъчило двете последни години. При това, че и двамата родители са работили в животновъдството. Във Великобритания данъчната политика и поддръжка на многодетните семейства е далеч по-добра, отколкото в Латвия, отбелязват емигрантите.

«Ако децата започваха да боледуват от простудни заболявания и нямаше пари, то се налагаше да вземаме кредит, за да купим лекарства. Когато пристигнахме тук бях удивена, че в приемното отделение на болницата даже антибиотици ни дадоха безплатно. Всичко безплатно. За децата не трябваше да се плаща нито за лекарства, нито за друго. А в Латвия бе трудно на всички» — разказва Шмит. (Разбира се - едното безплатно за едни е платено скъпо и прескъпо от други - бел.пр.)

Професорът от Катедрата по история на Литва към ВУ Людас Труска: «Това не е емиграция, това е евакуация.» Труска сравнява днешната емиграция с чумата, която опустошила Литва в началото на XVIII в., когато е бил загубен всеки трети жител. "Но от XVIII в. няма такива периоди, през които количеството жители на Литва да намалява. Даже краят на XIX в. - началото на XX в., когато се наблюдава огромна емиграция, особено в Северна Америка, когато от Литва емигрира почти милион жители" - казва историкът.
«Всички опасения, които преди 10 години се изказваха по повод минусите от встъпването на Латвия в Евросъюза, се потвърдиха. (Председателят на Обществото на юристите Айвар Боровков.) Политическата култура или безкултурие са толкова велики, че управляващият елит, обръщайки се към обществото, счита това общество глупаво. И затова обществото трябва да се лъже. Най-мерзкото — че те считат за идиот".

Даже самите британци се забеспокоиха:
«Масовото напускане на жителите на Латвия в страните от ЕС в търсене на работа може да доведе до това, че етническият състав на населението на страната ще се измени не в полза на коренната нация. Това ще доведе до негативни политически последствия», пише Financial Times
Но да дадем думата на самите новоевропейци:
Башир Фарс Пурджан, 25 годишен, дошъл от Иран:
«Аз дойдох в Латвия преди три години, тъй като търсех по-спокойна страна за живеене — у нас в Иран всичко е някак непостоянно, неспокойно. Мога да кажа, че вие — коренните латвийци — често даже не осъзнавате, в каква прекрасна и безопасна страна живеете.»
Фавад Назари, 17 годишен, бежанец от Афганистан (пристигнал с цялото семейство):
«Живея в Латвия малко по-малко от година — нашето семейство пристигна тук, спасявайки се от неспокойната обстановка в Афганистан. Засега моето бъдеще в Латвия е доста мъгливо. Какво да правя? Къде да живея? — отговори на тези въпроси засега няма…»
Илхам Хамизода, 25 годишен, дошъл от Таджикистан
"Аз съзнателно дойдох в Латвия преди шест години за постъпване във ВУЗ. Помня, с приятелят ми вървяхме из Душанбе, и случайно влязохме в офис на фирма, която се занимава с изпращане на студенти в страни от ЕС. Именно там разбрах, че искам да се уча в Рига»

Лично аз ежедневно се виждам сутрин в спортзалата с прекрасен младеж – иранец. По-латишски той наистина не говори и не възнамерява. Но него това особено не го вълнува. А и властите – също. За тях кое е главно?  Да не говорят руски. Защото руснака е какъв? Позната работа – окупант! А към мигрантите отношението е далеч по-лоялно: «Пълнолетните бежанци и лица с алтернативен статус могат да получат в Латвия месечна помощ от 256 евро, а на децата ще се изплащат 76 евро на месец.» Това предвиждат Правилата на Кабинета на министрите от 22 април 2014 год.»
А тъй като семействата на мигрантите са многодетни и включват 4 възрастни и толкова деца, то кръгло се получават 1300 евро на месец – в провинциален град в Латвия, където къща може да се наеме за 300 евро – сумата е напълно прилична.
Е какво още светло да ви разкажа в ден на такъв светъл празник?
«Недостига на специалисти в болниците в Латвия, особенно регионалните, достига критическа граница. Ако Министерството на здравеопазването не започне незабавно да действа, жителите на регионите ще останат без здравоопазване» заяви Латвийското общество на болниците. По данни на обществото, в болниците зад пределите на Рига над половината лекари са в предпенсионна и пенсионна възраст, например в Балви и Гулбен такива лекари са 60%. А единственият практикуващ в Даугавпилсе отоларинголог е над 80 годишен. (Въпрос за упражнение по логика- как ще се промени смъртността на населението останало без медицинско обслужване? - бел.пр.)
Всеки жител на Латвия е длъжник вече по 5 000 евро. И този дълг всяка минута расте. А паралелно с него експотенциално расте количеството частни банкрути и самоубийства.. За тези, които още не са в курса – в съответствие с ипотечните правила в Латвия, връщането на заложеното имущество не освобождава длъжника от задължението да погасява кредита, включая проценти и глоби…

Но аз бих бил много несправедлив, ако не бях казал, кой в Латвия живее добре.
Това е мощен, здраво споена и много зъбата класа чиновници, броят на които се увеличи три пъти за последните 12 години. Само в държавното управление са фиксирани 60 000 трудоустроени таваришчи, които ВСИЧКО ГИ УСТРОЙВА (против 8 000 от времената на СССР). А заедно с членовете на семействата, това вече са 240 000 човека. Нелош електорален юмрук за 2-милионна държава, не мислите ли?
Те, вярно, също считат работата в Латвия досадна временна командировка, държейки своите капитали, почивайки и обучавайки децата си там, незнайно защо далеч по-западно от Прибалтика. Но затова засега… затова сега…
Тази държава се посвещава само на тях!

  Сергей Васильев