Да, като минимум 95% от населението на нашата планета са битови идиоти.
Съгласна съм, това не е най-удачната първа фраза за статия, но фактът си остава факт, и с него се налага да се съобразяваш.
И затова преди да ме обвинят във висш снобизъм, макар и обосновано, огледайте се наоколо. Ако не сте монголски пастир или наблюдател на маяк в норвежките фиорди, а се намирате в мегаполис в относително людно място, то поглеждайки през прозореца леко ще наброите така пет-седем човека явни идиоти и още толкова скрити.
Ето мома сутрин едва крета на стрип-токчета с два пакета продукти от Метро, ето бабка бодро галопира на червено, заставяйки да побеляват косите на шофьорите, ето част от офисният планктон е изпълзяла в плюшени пантофи да попуши евтини цигари, тикайки в новичкия шести айфон, ето пишнотела дама в леопардов топик паркира наведнаж на три места, ето мамичка гощава трилетното чедо с чипсове с кола, а редом на детската площадка юноши пият пиво и слушат рапера Сява, ето чичка със следи от йодна мрежичка на лицето, позвънвайки с циркониеви гривни влачи полилей на Чижевски, ядейки в движение дюнер с майонеза, а малко по-далече до метрото лелки бодро разкупуват свежо заешко от бездомен на вид продавач, а редом мъж крадешком къса от стълба обявление за чудодействено приспособление, увеличаващо члена с 10 см за раз, а жена с нарастнати гелеви нокти отдира хартийка с телефони на потомствената врачка Аделаида, обещаваща примък, отмък, размък през двойната лента на магистралата и снемане венеца на безбрачието…
А някъде зад ъгъла народът бърза в къщи, за да не закъснее за турския сериал, разкупува новият бестселър на Дан Браун, бие се за билети за Слави, стои на опашка за да получи валутен кредит за шуба от изкуствена нутрия, носи капачки от пепси в надежда да спечели автомобил, купува с отстъпка стоки на канадска компания търговия на едро, изпраща смс на кратък номер и пари на нигерийски милионер, който после обещава да изпрати милион от наследството… И това всичко около нас е тази самата прословута обективна реалност, дадена ни в усещанията.
А сега по-близо до темата на повествованието.
Главна задача на нормалната социално ориентирана държава е да наглежда идиотите.
Да защитава своите граждани от самите тях, да се старае да сведе разрушителната сила на битовият идиотизъм до минимум, позволяващ нормалното възпроизводство на човешката популация, да направи така, че всеки, даже най-безнадежният долбодятел да може да доживее до спокойна старост, не позволявайки на тези 95% по такъв или онакъв способ твърде да навредят на себе си и обкръжаващите. И на своята страна в това число.
В механиката има такова понятие: «дуракоустойчивост» – т.е. когато умните люде седят и дълго мислят, как да направят така, че тези в които ще попадне в 95% да не счупят прибора, да не си отсекат пръстите, да не устроят пожар или въобще да не расхерачат всичко по дявалите, включая самите себе си.
И ето колкото по-добра е държавата, колкото по-хуманна, човечна и цивилизована, толкова по-силно в нея е включена «дуракоустойчивост». И обратно.
И ми се струва, че нашата носталгия по СССР е свързана освен с детските приятни спомени, на първо място с това, че социалистическият строй нямаше (и едва ли вече ще има) аналози в плана защита на гражданите от самите тях, в плана грижа всеки човек независимо от неговият произход, окръжение, интелектуален и физически потенциал, да може максимално комфортно и достойно да преживее живота си и да се самореализира.
Та нали в социалният живот «защитата от дурака» (или, по-скоро, защитата на самият дурак) означава, че даже ако ти не си най-умният, не си най-красивият, не си най-талантливият, не си най-предприемчивият, пробивният, то все едно ще имаш покрив над главата, работа, даваща гарантиран къс хляб със салам, безплатна медицина и образование за твоите деца и пенсия на стари години. И шофьорът на тролейбуса, лаборантът в НИИ, трактористът, стругарят, шлосерът, животновъдът, кантонерът - това не са лузери, «не вписали се в пазара», а нормални, нужни и социално значими професии, позволяващи на хората да се гордеят с тях.
Освен това болшинството хора са водени. И им е жизненно необходимо някой да им каже какво и как да правят, къде да вървят, към какво да се стремят, във какво да вярват, кого да обичат, от кого да се боят, къде да не влизат, щото ще ги убие. Иначе се губят. Или вземат по начало грешни решения, попадайки на въдицата на аферисти от всички разцветки – от криминални до политически.
Излишната самостоятелност във вземането на решения за болшинството е само във вреда. И фразата «никого не слушай, мисли само със своята глава» е справедлива само в този случай, ако там има с какво да се размисли. А нали болшинството хора са далеч не така умни както им се струва (включая вашият покорен слуга - бел.пр.).
И ако незрелият, не твърде умен и не твърде волеви човек предоставим сам на себе си, ако не поставим никакви видими ограничения и ориентири, но при това му осигурим необходимият за оцеляване минимум – за да не се налага да се бори за живота и препитанието си - то такъв човек обезателно ще започне да деградира. И може безвъзвратно да потроши и собственият си живот и даже страната.
Ако му дадем избор между Биг Брадър и предаване по астрономия, между Енрике Карузо и Азис, между работа като учител в селско училище или мениджър по продажби на боклуци в красив офис, между учение за микробиолог или стремителна кариера на звезда в реалити-шоу, между семейна вярност и възможност да има всичко, което шава, между идеалите за дружба и взаимопомощ и висш егоизъм, между братство на хората или гордост от национална принадлежност, между леки пари и социална значимост на собственият живот, между видео за спасение на китове и клипче с Ким Кардашиян, то той ще избере гъза на Кардашиян.
Проверено и доказано.
Изхода? Да не се дава такъв избор, при който един от вариантите е - деградация.
С което собствено, и се занимаваха в СССР.
Лишаването на хората от възможността за неправилен избор – това е благо, а не ограничение на свободата. Ако разбира се ти не считаш смисъл и венец на своя живот възможността да си приковеш тестикулите към асфалта. Тогава да, тогава СССР е – совок, проклет тоталитаризъм, тюрма на народите, душител на свободите, опашки за салам и «милиард разстреляни лично от Сталин».
Цялата идеология, цялата политика, цялата социална и културна сфери бяха ориентирани да защитават гражданите от всякакви трагически жизнени ситуации и катаклизми, да ги правят по-добри, по-умни, по-здорави, морално по-високи и по-чисти.
Ти си идиот-пофигист, и не се грижиш за своето здраве? Сега това е твой избор, ти си - свободен човек, можеш да се лекуваш и регулярно да минаваш обследвания, можеш да живееш болен. При капитализма всички просто плюят, колкото по-зле е твоето здраве – толкова по-високи вноски ще одерат от тебе застрахователните компании. А в СССР ограничаваха свободата на избора с физкултура, оздравителни секции, редовни медицински прегледи, обезателна флуорография, карти за санатории, бесплатни медицински учреждения на две крачки.
Ти си идиот-трудохолик в ущърб на семейството – отлично, владелеца на бизнеса, в който се трудиш е много радостен. А виж Трудовият Кодекс твърдо ограничаваше твоето право да копаш 24/7, буквално принуждавайки те да почиваш положеното време.
Ти си идиот-пиянкаджия? Сега това е чисто твой проблем (е, и на твоите нещастни роднини), ти си свободна личност, можеш да пиеш ако щеш до зелени дяволета, винно-водочните магнати ще ти кажат благодаря. А в СССР, о ужас, теб те прибираха в медизтрезвител, а после триеха сол на партсъбрание, излагаха те на вид, лишаваха от тринайста заплата. А и въобще принудително лекуваха, заставяйки да откажеш пагубната привичка.
Ти си идиот-тунеядец, артистическа натура, търсиш себе си, мечтаеш да станеш солист на рок-група, знаменит писател, прославен художник, а засега дрънкаш на китарата в гаража, мрънкайки пари о майка си? Не, не става, благоволи да работиш, за да имаш нормален доход, гарантирана пенсия на старост и поне някакво занятие в живота, ако внезапно не ти се случи да станеш втори Джон Ленън. Но нали параграф за тунеядство – това е насилие над творческата личност, лишение от правото да бездомстваш, как може?!
Вие сте семейство непътеви идиоти-романтици? Песни край огъня, комари, слънчице горско, имущество – раница и китара, в миналото – неудачни бракове и седем деца на двамата? Нищо страшно, пейте още, държавата за децата ще се погрижи – покрив над главата, безплатна храна, образование, творческо и физическо развитие, достъпност на социалните лифтове даже в тези случаи, когато родителите не са в състояние да вземат на себе си отговорността за собствените деца. А при капитализма всички спят сега в палатката накуп, а виж и ювеналната юстиция ще си огледа за децата ново дружно семейство гейове…
Ти си идиот-женкар и при това женен? Гиви от цветната будка, продавачите на бонбони и презервативи ти аплодират. В твое распореждане има хотели на ден, сайтове за запознанства за една нощ, интим-салони, платени венерологически клиники и скъпи адвокати по разводи. А в тоталитарният совък изискваха съпружеска вярност, можеха и въобще да изключат от редовете само за несъответствие към моралният облик на строителя на комунизма. И ако заради такава неочаквана любов човек е бил готов за това, значи чувствата са били действително истински, а не просто примитивна аморалка.
Ти си идиот-дисидент? Слушаш по нощите «Гласът на Америка», мечтаеш да дадеш страната си за разграбване на враговете заради възможността сам красиво да живееш? Ти си съгласен да те управляват чужденци, само да ти падне късче от чорбаджийската трапеза? Ти не уважаваш своята Родина и народа и, но при това продължаваш да се ползваш от благата, които са създали? Страната трябва да умее да се защити, за да не би заради такива като теб милиони люде да не бъдат хвърлени в хаос и нищета, както през 90-те. Затова заповядай, мили човече, или гората да сечеш на благо трудовия народ, или заминавай завинаги в твоя въжделен капиталистически рай. Така че заради теб, заради твоята глупост и продажност да не пострадат другите.
Ти си на 16, малолетен шеметлак, искаш джинси, дъвка, плакат на група Kiss, списание с голи цици, блок малборо, съседката Галя, мотопед, да спиш до обяд и ръкоблудстваш на филма «Емануела», но след училище имаш кръжок по авиомоделизъм, плуване, три пъти в седмица музыкално училище, а после още съботник и събиране на вторични суровини. А по телевизора - «Очевидно – невероятно», «Клуб на кинопътешествениците», «Искам да знам», «В света на животните», «Това и вие можете», филм за опълченците на Шипка, комедия на Гайдай и следваща серия на «Приключенията на Електроник». А от списанията – «Техника молодежи», «Наука и живот» и «Млад Конструктор».
И поневоля се налага да се израсте културен, образован, всестранно развит и порядъчен човек. И да се става летец, лекар, конструктор, учен или поне просто уважаем миньор или стругар на завода. И практически няма избор да израстеш хипстер-трансвестит, фуд-стилист, блогер, консултант по имиджа, клубен промоутер, художник-концептуалист, дизайнер на вежди или моделиер на кучешки нашийници…
И сега във всеки тъжен мърчъндайзер, редящ на рафта консерви царевица в съответствие с планограмата е скрит полярник, космонавт, учен-първопроходец, просветител, хуманист, или даже този, който би могъл да ни научи да разбираме езика на делфините… Просто за капитализма е по-добре, ако те така и остават там където са.
Идеята на СССР бе прекрасна, изпълнението заради този същия човечески фактор, за който споменах в началото на статията, във много подведе, но и при това сега практически никой и близко не е дошъл до този хуманистически способ на социална организация на човешкото общежитие. И в този план СССР бе най-христианската държава, независимо на декларираното отделение на държава и църква.
Това бе страна, която правеше всички нас по-добри. Правеше ни хора, а не просто потребители на стоки на леката и хранително-вкусовата промишленост. Освобождаваше и възпитаваше в нас най-благородни качества, а не низшите инстинкти. Позволяваше ни за сметка отсъствие възможността за неправилен избор, да израстваме над себе си и да извършваме такива прориви, открития и подвизи, че сега даже не ни се вярва, че това бяхме ние.
А въобще, СССР напомняше голяма детска градина, където нам, недомислените ни казваха кога да ядем, кога да спим, следиха да не бягаме без обувки, ваксинираха и кварцуваха, учиха на весели песни и умни приказки, направляваха нашата енергия в правилно русло, даваха възможност да се реализираме кому като Зайче, кому като Снежинка, кому като Лисичка, криеха острите предмети, наказваха за лоши постъпки, хвалеха и поощряваха за добри, формираха ясно разбиране за Добро и Зло, без полутонове, без разночетения, без открити финали.
Но на нас изведнаж ни се стори, че вече сме възрастни, поиска ни се там, зад оградата, на свобода, сами да вземаме решения, да не ядем мляко с ориз и да не слушаме възпитателката, да играем с кибрит, да не си чистим зъбите, да носим през зимата сандали и да ядем само бонбони.
И ето веднаж вратата на градината се отвори… Какво ни чакаше и как това завърши всички ние знаем.
А още в СССР всеки четвъртък в столовите бе рибен ден. И ето тези опашки от хек и скумрия – това не просто бе необходим източник на йод и фосфор за организма, това бе сигнал, че за тази страна, единствена, не и бе все едно за людете…
Бэлла Розенфельд (Марина Соловьева)
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.