Wednesday, April 6, 2016

За размишление: социалният паразитизъм - от astrobeglec

В хода на дискусията в коментарите към моят пост: http://pikabu.ru/story/manevr_quotshakhmatkaquot_4113183 се повдигна въпросът за социалният паразитизъм. Този пост е призван да разгледа въпроса отделно, а не да засира с офтоп коментари другият пост. Постът е много дълъг, освещава сложни въпроси, затова за адекватно възприемане препоръчвам да се запази и изучи в спокойна обстановка.

За начало ще се съглася с @Fanatik2517, че наричайки социалните паразити глисти аз изказах същността, но с алегорията пресолих, може би даже силно пресолих.

Исторически контекст: За разглеждане на въпроса за социалният паразитизъм може да се задълбаем много силно, но за първо приближение е достатъчно сравнително къс период.

През 1930-х години на ХХ век се появи първата на земята планова икономика в мащабите на една страна. Ефективността на тази система (в икономически план) много пъти превиши пазарната, което доведе до две основни следствия:
1. Бизнесът на страните с пазарна икономика започна активно да изследва новата структура и да приема напредничавите разработки за увеличение ефективността на производството. Да, пазарната икономика активно се учеше от плановата и днес е сложно да се каже кое е повече в съвременната икономика - пазара или плана...
2. Ставаше очевидно, че съвместното съществуване на двете социално-икономически системе е невъзможно по принцип.

В средата на 70-те години на ХХ век стана очевидно, че СССР (плановата икономика) и САЩ (флагманът на пазарната) на една планета точно не ще живеят заедно. За унищожението на САЩ от съветите бе нужно само да издържат максимум до 2010 година, след което САЩ (без външно въздействие) просто преставаха да съществуват, а за САЩ за оцеляване бе нужно по всякакъв начин да отстрани конкурента.

Ремарк: Независимо от общото мнение, че американците са идиоти, има един съществен факт, който е пред погледа, но в упор не се забелязва — в САЩ е много силно развита инфраструктурата за изучаване мисленето на човека и практическото използване на психологията. Мозъкът на човека е нейронна мрежа (биокомпютър), а значи съществува възможност за неговото програмиране (на скептиците съветвам да си спомнат «Прозорецът на Овертон»). Затова в плана «промиване на мозъци» на САЩ равни няма и няма да има още няколко десетки, а дори и стотици години. Дори повече, предвид отсътствието на контролни «надстройки» промитият мозък принципиално не може да установи наличието на грешки в своята работа и самият факт на програмирането т.е. човек с промит мозък сам по принцип не е способен да осъзнае фактът на промивка на мозъка.

Доколкото за всеки здравомислещ човек е понятно, че да се живее е по-добре в икономически развита държава, а не в голяма бананова република, то САЩ основен залог правят на люде необременени с интелект. Интелектуално развитият човек има в своя разум стабилна система «маяци» и на въздействие практически не е подвластен. Колкото по-високо е интелекта, толкова по-малко на него може да се влияе. Така че САЩ работят с доста специфичен материал, а именно балъците, «златната младеж», «издигнатите» и престъпни елементи.

И така подготовката завърши и от средата на 80-те години на построеният през 50-60-те години фундамент започна процес на унищожение на икономиката на СССР. Главна особеност на плановата икономика е, че тя по принцип не може да бъде разрушена отвън (Северна Корея за пример), затова бяха нужни кадри, които да разрушат системата отвътре. Подбраните и програмирани кадри с поставената задача кофти, но се справиха — СССР престана да съществува. Но тук веднага изплува вторият момент — над 70% от населението все пак бяха образовани и започнаха да разбират кое как, възникна реална угроза за откат обратно към СССР. Затова правилно подбраните кадри устроиха първо икономически пиздец (а инфлацията от 2600% това е именно икономически пиздец), а когато стана очевидно, че в сложната ситуация народът не се е объркал и още е въоръжен (октомври 1993) кадрите способни да организират реално въоръженно съпротивление срещу докопалите властта дебили бяха изгорени в Чечня. При това на «стартови» позиции бяха изведени основно случайни хора, които вследствие ниският интелект бе леко да се управляват.

«Лихите» 90-те станаха следствие на построената система и страната уверено вървеше към колапс.

Истината вече не ще установим, но по мое мнение през 1999 год до Елцин дойде, че са го развели като последен балък. Да се направи вече нищо не можеше, затова бе направен ход с коня — отричане от властта в полза на достатъчно умният и добре обучен сътрудник от КГБ (а значи знаещ какво е това противодиверсиона работа) В.В. Путин.

От 2000 година в страната настъпи нова епоха в която на практика всичко определяха две сили:
- обработени от специалистите от САЩ балъци водещи страната към крах;
- адекватните хора, разбиращи обкръжаващата действителност и "измъкващи" ситуацията.

Този момент излиза зад рамките на обсъждането, нам е важен само факта как се е сформирал икономическият и политическият «елит» на страната.

Сега да преминем непосредствено към социума: биологически човек е стадно животно. В реалността човек може да бъде разгледан само в контекст на социума в който се намира (цивилизация). Това означава, че всеки човек е длъжен да работи на социума, защото колкото по-силен е социума, толкова по-силен е човек в него. Убийството на посланика на САЩ и посланика на Хондурас това са малко различни случаи...

Илюстрация: Да вземем уважаемите от мен кавказци, които този принцип получават с майчиното мляко. Автоматът на Калашников е далеч по-ефективен от набора запасни части за него и насипно патрони в добавка (спомня ми се народната мъдрост за снопа стрели). Единично «детето на планините», в преобладаващо болшинство случаи, просто ще отгребе от руснака до първо число, но(!) осъзнавайки какво е това колектив те никога не ще се бият поединично. Това може и да не е честно, но е дяволски рационално и ефективно. Затова сега Дагестан и Чечня масово раждат, а техните представители (с помощта на кръвните връзки) бързо се движат по социалните стълби в разни сфери. Те работят в команда. Веднаж видях, как немощен кавказец на убита чуждомарка се счупи и застана на банкета. Спирам. Кое да как, но чуждомарка «в поле» почти не се ремонтира. Докато гледам "матора", старика някому емоционално звъни. Естествено нищо не ми се получава. Предлагам да го довлека, той казва не си струва. След 15 минути долита "яка" чуждомарка, излизат трима и културно питат старика, той отговаря. После минаха на руски. Бизнесмен прекъснал делова среща (напълно може би загибил при това пари), дръпнал двама другари от работа и тръгнал хрен знае къде да спасява своя. Ето затова те са реална сила, защото са единни.

И така ние дойдохме до това, че «силата» на човека определя обществото в което той се намира. Исторически първи този постулат демонстрира СССР през 1941-1945 год. Сплотеното общество с цената на неимоверни усилия за общото благо премила сводната сила на цяла Европа, в същото време докато «героическите» европейци се предават един след друг.

За което ас уважавам олигархите в САЩ - те са се учили, учат се и ще се учат. Когато се появяват първите наблюдаеми резултати и бива проведен анализ те разбират главното — максимална отдача от работника може да се получи само създавайки му парникови условия. Работникът е длъжен да бъде обезпечен с всичко и мотивиран (нематериално възнаграждение), че той на всичките 100% да може да се отдаде на работата. Никаква хуманност — прост разчет. Именно на това се е строила, строи се и ще се строи икономиката и политиката на САЩ и ЕС. В САЩ старт на процеса на обучение дава Х. Форд нагледно демонстрирайки, че държейки работниците в «парник» може силно да се увеличи печалбата. Втора площадка за обучение става Европа. На нея се отработват разработените на "местният" материал методи за встрояване на идиотите в икономическите и политическите структури, а също и на масова промивка на мозъци. И в Германия вместо факелни шествия тръгнаха гей-паради...

Доколкото САЩ не бе заинтересуван от съществуването на Русия, то на поставените на старт марионетки този очевиден постулат не съобщиха, а не обременените с интелект мозъци лежащите на повърхността факти просто пропуснаха. Или има такива наивни, които считат, че американските и европейските олигарси например, изпитват оргазъм от осъзнаването, че техните работници получават такива мангизи? Мисля ако бяха изпитвали — не биха пренасяли производството в Азия...

След две хилядолетия накрая започна да достига, че в същността си хуманността не само е красиво и добре, но също и рационално, практично и много изгодно. Сега различни и реално работещи благотворителни фондове зад граница не са рядкост. Дори тези фондове разширяват сферата си в страните от третият свят…

Опитите на руските бизнесмени да се «научат» от западните колеги се сблъскаха с две основни трудности:
1. Квалифицираните кадри основно бяха отстранени от кариеристи, за които топлото местенце под дупето е по-важно от благото на компанията, а самите кариеристи изпратени за «обмен на опит» можеха в сила своята природна ограниченост да видят само «фасада» на построения бизнес-процес. Какво е купе от мерцедес с двигател и ходова от запорожец представяете ли си? Ето така примерно и изглежда «внедрението» на западните бизнес-технологии в Русия (болшинството от които са криво преписани от трудовете на профилните съветски НИИ по изследванията върху ефективността на производствата). Така че получаваме нашият опит през ануса на квадрат, макар просто биха могли да извадят старите разработки.
2. В силни конкуренти не е заинтересуван никой. Затова «обменът на опит» се превръща в измъкване на опит от руските компании за работа на руският пазар.

Никога ли не сте се замисляли защо Западът толкова години пробва да «влезе» в Русия, но не можа? Сега можа. Нашият «елит» за нейна сметка за пореден път красиво наведоха и отимаха.

Историческата екскурзия е завършена.

Кратка биологическа екскурзия: човек е синтез на две «стихии» - биологическа и интелектуална. Във всеки човек тези съставящи присъстват, но в разни пропорции. Биологическата съставна отговаря за общоживотинските инстинкти и потребности: доминиране, минимизация на усилията, храна, питие, размножаване и оцеляване. Интелектуалната съставна се базира на знания, анализ, прогнозиране, логика и абстрактно мислене. Всяка постъпка на човека носи в себе си следи от двете подсъщности.

За управление на човека е далеч по-просто и ефективно да се използва биологическата компонента. Първо при необходимата стимулация тя у 99,9% от хората доминира, второ да се използват низшите инстинкти е далеч по-просто, отколкото да се строят логически конструкции на много нива и да се залагат в тях логически бомби и логически вектори. Такова изкуство е достъпно само на единици, работи индивидуално и изисква продължително време, докато атаката на биологическата подсистема се осъществява далеч по-просто, бързо и може да бъде масова. Това че 1-3-5-7-10% не ще бъдат атакувани нищо не променя. Тези хора в мащабите на социума нищо не ще могат да изменят т. к. ще могат да убедят и «измъкнат» от лапите на пропагандата не повече от 30% от населението.

Затова и системата за «биологическа» пропаганда се развива и масово разпространява във форма на литература, видео, музика и игри. Игрите позволяват да се влияе на психиката много ефективно — доминиране над ботове с цена не многолетни тренировки, а с просто щракване на мишката. Идиотската музика разрушава съсредоточеността, пречи на усвояването на учебните материали (а Вие мислите защо в библиотеките изискват строга тишина? Не сте се замисляли?). Филмите и литературата масово внасят логически бомби в психиката на хората (особенно "със спецефекти", където законите на физиката са заменени с "аз съм художник, аз така виждам"). При това обработката върви в най-уязвимото за интелекта време — ние гледаме видео/четем/играем след работа, когато критическите бариери вече са свалени, което позволява да се работи с мозъка направо.

При това има двоен ефект: първо тече незабележима масова обработка на хората, а второ заплащането на «зомбирането» става за сметка на пациента, още и профит излиза от балъците.

В сух остатък имаме стимулиране на биологическите безсъзнателни реакции при подавяне на интелектуалната деиност. Системата работи независимо от знанието за нея. Единствено изключение — хора които са усвоили мислене на две и повече нива. Класически пример мислене на две нива — критическо мислене. Информацията първо се обработва от «второто» ниво, а после само проверена информация се усвоява. Ако обаче ниво няма…

Причинно-следствен аспект (кратко): всяко действие поражда следствие, което е причина за следващо следствие и т.н. при налагане на линията на времето процеса демонстрира постоянен ръст - у причината често има няколко следствия... В разултат всяко действие поражда "ехо" - внезапно и често неочевидно събитие породено от по-раншно действие. Например, немски работник криво направил деторнатор на авиобомба и при падане тя не се взривява, а се зарива в пясък на плажа. След 70 години криво поставената запасна част изгнила и детонаторът сработва, в резултат загива човек. Това е и "ехо"-то на събитието, а анализът и прогнозирането на всички варианти на няколко десетки ПСС с възможни варианти на "ехо" наричат "управление на риска". Грамотните инженери например, залагат в мините и бомбите самоликвидатори, в резултат ако основният детонатор не сработва, то бомбата избухва след някое време сама. Едновременният отказ на две системи е с вероятност произведение на отказите на всяка от системите т.е. почти невероятен.

Сега непосредствено към темата:

Подавящо болшинство от «елита» от «уважаеми люде» - това са крайно ограничени в интелектуален план балъци, които красиво ги работят във всички дупки вече 25години  и чрез тях навеждат простите работяги. При това три нейрона в шест реда са адски радостни от виртуалното доминиране, малките усилия, хранителните, сексуални и прочие стимуляции и не че не могат, те не искат да осъзнаят своето истинско положение. Принципите за навеждане на балъците от «точните пичове» по отношение самите «точни пичове» работят съвсем не по-зле, независимо от социалното ниво където се намира този «точен пич».

«Вишнничка на тортата» на този празник на живота служи това, че зациклените на собственият си егоизъм високопоставени в икономиката и властта «уважаеми люде» първо по принцип не са способни каквото и да е да направят за обществото заради интеллектуалната си ограниченост, а второ под силата на хиперстимулираните си биологически центрове ще се държат за мястото си в социума до последно. Защото от гледна точка на социума те са никой и нищо. Те не са способни и не желаят нещо да правят за околните. Само да потребяват. При това остатъците от интелект и инстинктите за доминиране и самосъхранение настойчиво изискват те да пропагандират този свой паразитизъм. Култ на айфони, чуждомарки и т. п. Всъщност, също така любимо за «елитните» балъци поредно навеждане. Е любят те когато им се говорят комплименти. Това че при това ги любят във всички отверстия няма значение.

Така че се надявам, че обясних на пикабушника @BuketGvozdey историята и същността на социалният паразитизъм и защо аз следвам модел на поведение именно така. Заедно това е отговор и защо считам своите постъпки рационални, правилни и обосновани, а значи по принцип не са ми нужни оправдания и колко сме различни един от друг. И бонус защо за мен най-страшно от всичко е да стана подобен на Вас. Това че е сложно за Вашето разбиране не променя окръжаващият свят и не го прави друг. Той съществува независимо от Вашите представи за него.

Аз се старая да донеса полза за обществото в силата на своите принципи основани на хуманизма и рационалността.

Аз не съм олигарх, не се стремя към лично обогатяване защото съм изучил историята и виждам, че такива «ценности» са път не само към лично самоубийство, но и към самоубийство на обществото.

Хора, ние сме силни само с общност и единство. Дайте да правим нещо добро за околните и да не доубиваме нашето бедно болно общество със своя егоизъм. В този социум доживяват своите дни нашите родители, благодаря които ние въобще съществуваме, а после рано или късно ще трябва да живеят нашите деца.

No comments:

Post a Comment

Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.