Сталинската икономика — това не е икономиката на СССР

 

В съвременният живот наблюдавам, че хората все по-малко четат книги, написани от учени, толкова по-малко по икономика. Младежта предпочита да общува по интернет, или в най-добрият случай, чете къси аналитически статии. Затова за себе си реших, че статията трябва да е не много голяма (дългите статии рядко се четат с изключение на специалистите). Валентин Юрьевич Катасонов в своята книга «Икономиката на Сталин», използвайки реални цифри и факти, аргументирано доказва, че И.В. Сталин е построил ефективен социално-икономически модел на обществото. 
 
При И.В. Сталин СССР става могъща държава и побеждава силен и жесток враг – немският фашизъм.
Това е била битка не само на съветският народ за своята Родина, но и битка на икономиката на Сталин против цялата икономика на Европа, която световният капитал предава в ръцете на Хитлер.
Сталинската икономика (нататък СИ) побеждава, значи тя е била най-силната и ние сме длъжни да знаем, разбираме и използваме принципите на нейното построение за укрепване икономиката на държавата!
Валентин Юрьевич точно отбелязва, че в съвременното информационно поле в Русия на знанията по СИ е наложен строга забрана.
Те се боят, че ние ще вземем на въоръжение Сталинският опит за строеж на народното стопанство и тогава Русия ще победи своите геополитически противници.
Аз считам тази книга уникална, тя нанася силен удар по нашите врагове и либерални идеи. Книгата съдържа много ценна информация (икономиката — това е обширен комплекс въпроси), но ние ще обсъдим само една важна тема (предвид краткостта на статията). Нашите недругари се опитват да ни докажат, че СИ и икономиката на СССР е едно и също. Това е груба фалшификация.
Тук считам за уместно да вмъкна обширен цитат от книгата «Икономиката на Сталин» стр. 6-7:
74 години на съществуване на СССР (от 1917 до 1991 г.) може да се разделят на няколко периода, които съществено се отличават един от друг по ред икономически и политически признаци:

1. Период на «военният комунизъм» (1917 – 1921). [Идеолози и реализатори – В.И. Ленин, Л.Д. Троцкий].
2. Период на нова икономическа политика, или НЕП (1921 – 1929). [Идеолог и реализатор Н. Бухарин. Добавено от автора на статията).
3. Период на индустриализация и построяване основите на социализма (1929 – 1941).
4. Велика Отечествена война и следвоенно възстановяване на икономиката (1941 – 1948).
5. Период на мирно развитие на база сталинският модел на икономиката (1948 – 1956).
6. Първи период на демонтаж на сталинският модел на икономиката (период на Хрушчов: 1956 – 1964).
7. Втори период на демонтаж на сталинският модел на икономиката (период на подготовка и провеждане на реформите на Косигин-Либерман: 1964-1969).
8. Период на застой (1969-1985).
9. Период на перестройка и активно разрушаване остатъците на сталинският модел на икономика (1985-1991).
И така, първият-вторият периоди може да наричаме ранна икономика на СССР.
Трети-пети периоди се отнасят към сталинската икономика.
А шести-девети периоди обхващат късната икономика на СССР…
 А в по-широк исторически аспект тя трябва да се определи като преходна икономика – от социалистически модел към модел капиталистическа икономика.
В своята книга Валентин Юрьевич цитира интересна информация как комунистите на запад реагират на случващите се изменения в икономиката на СССР:
В страната започна да се сформира държавен капитализъм, на което обръщат внимание някои задгранични комунисти. Членът на Комунистическата партия на Германия (ФРГ) Вили Дикхут издава книга, получила название «Реставрация на капитализма в Съветският Съюз» («Die Restauration des Kapitalismus in der Sowjetunion»); …
Този извод у немският комунист произтича от друг, шокиращ по това време извод: партийно-държавната бюрокрация в СССР започва да се превръща в буржуазия, т. е. в СССР започна сформирането на държавен капитализъм.
Както се казва, без коментари! Тук е уместно да се публикуват някои цифри за периода 1929 – 1941 гг., но е необходимо да се отчете, че по време на гражданската война на икономиката на страната е бил нанесен колосален урон:
Първи период — индустриализация, която се провежда в условия на мобилизационна икономика.
По общ обем брутен вътрешн продукт и производство на промишлена продукция СССР в средата на 1930-те г. излиза на първо място в Европа и на второ място в света, отстъпвайки само на САЩ и значително изпреварвайки Германия, Великобритания, Франция.
За непълни три петилетки в страната са построени 364 нови градове, съоръжени и въведени в действие 9 хил. крупни предприятия – колосална цифра – по две предприятия на ден!
И.В. Сталин създава принципиално нов модел на икономика.
Никъде по света такъв не е имало! Предприятията са били ориентирани на натурални (физически) показатели. Стойностните показатели са били достатъчно условни!
Реформите на Косигин-Либерман препрограмират «…икономиката на печалба като главен ориентир».
Но печалбата — това е категория на капиталистическият способ на производство! «На смяна на социалистическият способ на производство идва товарният (държавно–капиталистически) способ на производство.»
 Друг пример за разрушение на СИ. Още в годината на смъртта на И.В. Сталина (1953 г) Н.С. Хрушчов ликвидира Госснаб на СССР, който управлява материално–техническото снабдяване на всички отрасли на народното стопанство, всички предприятия. Госснаб знае приоритетите, кому и какво на първо място.
Н.С. Хрушчов предава управлението на материално–техническото снабдяване в съюзните републики.
Но републиките разбират основно, само себе си.
Ликвидацията на Госснаб на СССР нанася голям урон на икономиката на страната.
Госснаб на СССР е възстановен едва през 1965 г. Още един пример от разрушителните реформи на Н.С. Хрушчов:
Сериозен удар бива нанесен по снабдяването на градовете с продукция от селското стопанство.
От Хрушчов са забранени домашните стопанства на колхозниците, въведени са данъци на плодови дървета, на всяка глава добитък, затворени са колхозните пазари.
Селяните заради данъците за година изколват добитъка, няколко пъти съкращават обемите на производство на плодове, изсичат плодните градини.
В градовете започват прекъсвания в снабдяването на населението с месо, хляб, брашно, зърнести, масло.
От стоковият оборот напълно изчезват множество продоволствени стоки, например мед.
Фактически в страната започва продоволствена криза, в градовете възниква голямо социално напрежение.
Всичко гореказано показва, че след смъртта на И.В. Сталин икономиката се подлага на съществени изменения. Затова и да се говори, че сталинската икономика и икономиката на СССР е едно и също, е като минимум, невярно.
На страница 93 открих много интересна мисъл:
Без създаване на политическа система на народовластие съществува риск, че социалистическото общество постепенно ще се трансформира в държавен капитализъм.
Какво означава това?
– Че средствата за производство формално остават в собственост на държавата, но се използват в интересите не на целият народ, а само на тясна група държавна бюрокрация.
При това социалистическата риторика може да се съхранява и даже усилва.
Ярък пример на такъв държавен капитализъм днес е Китай, властите на който продължават да твърдят, че строят социализъм.
Със своето последно изречение професор Катасонов В.Ю. всъщност завършва спора как да се отнасяме към Китай, на какви принципи да строим своето сътрудничество.
Работата е там, че вътрешните закони на капитализма са такива, че винаги довеждат влака с надписа «КАПИТАЛИЗЪМ» на една и съща крайна станция: светът ще управлява «златният милион» (златният милиард – това са приказки за детската градина) във форма на световно правителство.
Останалото население на земята ще ги обслужва.
Глобализацията — това е и началото на този процес.
По принцип не е важно, чрез коя страна световните банкери ще добиват своята цел: чрез САШ или чрез Китай, това не е същността.
Важно е друго – капитализмът винаги се стреми към едно и също – световно господство на банкократията!
В този план добре прочистват мозъка документалните филми на Галина Царева, например, филмът «Яд от элиты». Още веднаж ще повторим: социално–икономическият модел на икономиката на Китай е държавен капитализъм.

Книгата «Икономиката на Сталин» е много информативна. Например, добре е описана такава тема, като златните запаси на СССР. Накратко няколко цифри.
В годината на смъртта на Сталин (1953 г) златните резерви на СССР са 2049,8 т (стр. 243).
В 1991 г. – 484,6 т. (стр. 244) «…за последните две години на съществуването на СССР биват изнесени над 790 т злато.
Всичко за годините на перестройка от страната са изнесени над 1,5 хил. т злати.» (стр. 289). Отглас от този грабеж открих и в книгата на известният историк, обществовед, доктор на политическите науки Елена Георгиевна Пономарьова «Грязные войны буржуинов». На страница 129 четем: «Още по-определено за геополитическата стратегия на САЩ се изсказва на 25 октомври 1996 г. Б. Клинтон: «Последните десет години политиката по отношение на СССР и неговите съюзници убедително доказа правилността на взетия от нас курс на отстраняване на една от най-силните държави в света, а също най-силен военен блок…
За четири години ние и нашите съюзници получихме различни стратегически суровини за много милиарди долари, стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т. н.». Както се казва без коментар.

Книгата е написана на ясен, достъпен език, чете се леко.
В заключение мога да кажа следното: книгата на В.Ю. Катасонов «Икономиката на Сталин» е важно събитие в информационният живот на Русия.
Прочетете я и за вас много от тайното ще стане явно. Няколко думи за автора на книгата.
По мое скромно мнение Валентин Юрьевич е един от най-добрите изследователи по темата «капитализъм», неговите вътрешни закони и перспективи за развитие.
В интернет ще можете леко да намерите обширен списък на неговите работи.
 За обикновеният човек, когото интересуват такива въпроси като струва ли си да се взема кредит и какво са руските банки, мога да препоръчам следните негови книги: «Мировая кабала. Ограбление по…», «Золотой лохотрон. Новый мировой порядок как финансовая пирамида».