Какво са «европейските ценности» и какво значат?

Преди около 15 години трябваше да се изкажа на една конференция с доклад  върху една моя обичана тема. Аз говорех че превръщането на Русия във враг – не е твърде добра идея. В хода на дискусиите един от участниците в конференцията, който както по-късно изясних е бил  ръководител в оставка на сериозна разузнавателна структура в НАТО, ми възразяваше, твърдейки, че рунаците не разделят нашите ценности.

Нашите ценности, които обикновено наричат «европейски ценности», бяха предмет на широко обсъждане през 1990-те. НАТО в тези времена с гордост наричаха алиянс на общочовешките ценности, по-точно европейските ценности. Въобще така го наричат и днес, само дето не толкова гръмогласно. Спомням си как един испански еврократ ми разтълкуваше в какво е същността на тези ценности. Замислете се само: испанец, израстнал по времената на генерал Франко бе убеден че може да просвети канадец върху демокрацията и свободата! Но такива бяха причудите на това време.
На мен тези негови разглаголствания ми изглеждаха доста уморителни. Първо, Франко, Хитлер, Маркс, Енгелс, Мусолини, Робеспиер, Наполеон, Квислинг (норвежки колаборационист, национал-социалист, активно сътрудничал с Германия през периода на Втората световна война – заб. mixednews) и прочие, всички те бяха европейци.
И, второ, дявол го взел, ако не бяха Съветите и я нямаше «англосферата» (английският свят), в «европейските ценности», с които така се гордееха еврократите и техните привържъници през 1995-а, щеше да има далеч повече кожена униформа, ковани ботуши и приветствия с изпъната ръка. Нали не французите, испанците, белгийците, датчаните и италянците освобождаваха Европа от германските нацисти, нали така? Освен това, НАТО е военен алиянс, който премина през диктатурата на Салазар в Португалия, «черните полковници» в Гърция и разни държавни преврати в Турция. НАТО на практика не се решаваше да «преглътне» Франко, но САЩ имаше толкова много договорености с Испания, че за формално членство в НАТО нямаше необходимост. В тези времена, когато НАТО бе отбранителен алиянс, недвижимостта и наличието на общ враг превъзхождаха над «ценностите». Въпреки това през 1990-те възникна всеобщо увлечение от идеята за «общи европейски ценности».
Признавам, че това не бе съвершенно лишено от смисъл. Не харесвам самата помпозна дума «ценности», но считах, че разпадът на СССР ознаменува нещо немаловажно. Въпреки опасенията на множество хора през 70-те и 80-те, че явно слабеещата съветска система ще победи нашият безгрижен и раздробен Запад, именно съветската система рухна. За мен урокът от този крах бе не в това, че победиха нашите «ценности». По-просто казано, доколкото бъдещето е неизвестно, система която допуска по-голямо количество варианти на решение на проблемите, се оказва по-устойчива, доколкото днешният отговор може вече да не подхожда към утрешният въпрос.
Демокрацията – това е политически плурализъм, свобода на изразяването – това е ментален плурализъм, а свободният пазар – това е икономически плурализъм. Съветската система, както и нацистската система, имаха Един Велики Отговор на всички въпроси. Това работеше в течение на определено  време, докато не възникна проблем, която Великият Отговор не бе способен да реши. ("Великият Отговор" както авторът го нарича в късната съветската система - изключвайки Сталиновата епоха - не можа, по-точно не поиска да реши единствено въпроса за превръщането на чиновничеството в буржоазия и социализмът  - в държавен капитализъм. Напротив - чиновничеството се стремеше към този път на обуржоазване - бел.пр.) Всъщност уверен съм, че Путин разбира това, даже ако на Запад с това ще се съгласят малцина, и той казва днес: «Историята доказва, че всички диктатури, всички авторитарни форми на управление са недълговечни. Само демократическите системи са устойчиви и способни да оцелеят».
И така, струваше ми се, че изводите трябваше да бъдат направени и уроците усвоени. Уви, това не стана. Напротив ние имаме днес помпозно и високомерно прославяне на «европейските ценности», които ни бяха низпослани от небесата. Но което е важно: нам, но не тям. И стана така: те или се учеха от нас (ако това бе още възможно) или падаха на дъното.
И така, къде ние, Запад, се оказахме днес, след две десетилетия? Изглежда не всичко е толкова благополучно. Политическите партии, отклоняващи се от предписаните на цялото общество възгледи, стремително се оттесняват и демонизират: достатъчно е да прочетем кой да е материал в официалните СМИ за френската партия «Национален фронт», за да видим едва ли не на всеки ред думата «ультрадясна». По такъв начин всички знаят, че това е лошо, и при това въобще няма никаква необходимост нещо да се изяснява. Залповете «приятни» епитети се раздават по адрес всяка партия или персона, заплашваща установеният порядък: Доналд Тръмп е «расист, фашист, глупак, хомофоб, женомразец». Свободата на изражение е крайно ограничена от законите против ненавистнически изказвания  и правилата на политкоректност. Дългите уши на правителствата са абсолютно навсякъде. Убийствата на хора от безпилотни устройства станаха  норма. Що се касае пазарната свобода, днешният свят, съдейки по всичко, се управлява от финансови манипулатори в техните собствени интереси. Плурализмът е все по-малко актуален, а легендарните «европейски ценности» изглеждат все повече и повече овехтели и ненужни.
Един много древен европеец на име Херодот, е казал някога: «Божественото правосъдие ще накаже човешката самонадеяност». Нашите победоносни «ценности» се трансформираха в самоувереност, породила излишества и бегрижие, и днес ние се оказахме във властта на заблуждения. Немезида, богинята на възмездието, неизбежно ще  въздаде справедливо и ще вузстанови разрушеният баланс.

Авторът, Патрик Армстронг е външнополитически аналитик, в миналото — политически съветник към Посолството на Канада в Москва