Скорощното избиране на Емануел Макрон трябва да разглеждаме като
свидетелство завършването на прехода на страните от Първият свят за използване на
технически лидери. Тоест само достатъчно компетентни и без
видими недостатъци. Получава се на развитите страни повече не са нужни лидери, към които е приложима характеристиката личност. За това също свидетелства и
примерът на многогодишното ръководство на Германия от Ангела Меркел – хитра и оправна домакиня. Или както точно забеляза Дмитрий Джангиров, «фрекен
Бок» на Евросъюза – негова домоуправителница.
Има няколко причини, поради които страните от Първият свят се отказаха от явяващите се личности лидери. Първата обяснява изразът «търсенето диктува предлагането». Търсенето на личности в политическата сфера се създава от наличието у обществото на някакви големи цели. А търсенето на велики личности създават велики цели. Съответно, у страните от Първият свят днес няма цели, които да са под сила да бъдат достигнати само от личности.
Втората причина касае типа цели. Те са два – цел устойчиво съществуване на обществото и цел обществено развитие. Целта съществуване са се достигали през цялата история на човечеството – с появата на първите държави. Затова ноу-хау за тяхното достигане е отдавна известно и множество пъти проверено и уточнено. Затова достигането на всякакви по мащаби цели за съществуване е техническа задача. Всъщност само поддържането на съществуващият ред и решение на възникващите у властта технически проблеми. Затова за достигане целта за съществуване от лидера се искат само компетентност и умение да я ползва.
Докато пък целите за обществено развитие са принципно други. Защото развитие това е изменение на организацията на обществото и системата за неговото управление. И опит от функционирането на измененото общество няма. Това рабира се се отнася само към развитите страни, за които всякакви изменения са преход на следващо ниво на развитие, което до тях никой не е достигал. Съответно няма и проверено знание как и в какво направление може успешно да се изменя обществото. Затова цел за развитие това е път в неведомото. И в резултат на движението кън целта за развитие може да се достигнат различни резултати – изкачване на следващо ниво на развитие, спускане на степен деградация или просто да се побуксува.
По тази причина достигането на цели за развитие, толкова повече на мащабни, е по силите само на личности. Обладаващи на първо място две ключови качества – високо ниво на интелект и харизма. Първото качество се изисква защото целта на развитие е най-сложната от всички. Съответно от лидера се изисква необикновен ум, за да формулира правилно такава цел и организира успешен процес за нейното достигане. Харизма се изисква, за да се увлече активната част на обществото, без поддръжката на която цели за развитие е невъзможно да се достигат.
Затова третата причина за отстъплението в политическата сфера на Първият свят на епохта техническите лидери е в отсътствието у развитите страни именно на цели за развитие. Съответстно тям не са нужни и способни да ги достигат личности. Тази ситуация е следствие от отсътствието у техните власти качествено интелектуално обеспечение. Защото целите се формулират не от политиците – за тях целите разработват обслужващите властта интелектуалци. Философи, идеолози, обществоведи. Те не са изглупели – те просто нямат адекватно на съвременните условия мировъзренческо и обществоведческо обезпечение.
Наличното обезпечение явно е остаряло. За това с цялата си очевидност свидетелства днешната глобална политико-икономическо-социална криза на Първият свят. Нали придворните интелектуалци вече осем години не могат да обяснят нейните причини. И именно защото у тях днес отсътства достатъчно обективно разбиране на съвременният свят – какво той реално представлява и какво с него на практика се случва. При това примерът на СССР нагледно демонстрира навремето с какво в такива условия завършват опитите да се формулират и реализират сериозни цели за развитие. Така че по-безопасно е такива цели даже да не се разработват.
Управляващите класи също разбират това. По-точно, те повече не доверяват на придворните интелектуалци. Те са разработвали курса на общественият кораб. А щом корабът в резултат е заседнал на плитко, а штурмаците само мучат и разперват ръце, какъв смисъл да се иска от тях да проложат друг курс. Те не са способни да изпълняват своите функции – не разбират какво се случва и ни дявол не виждат.
В такава ситуация управляващата класа предпочита да положи общественият кораб в дрейф и да дочака когато видимостта се подобри. Но тъй като тя може това и да не дочака, и както в случая с СССР общественият кораб по-рано тръгне към дъното, то има смисъл в своята дейност да се ръководиш от известните слова на маркиза Помпадур: «след нас и потоп». Което управляващите класи от страните от Първият свят и правят. А за това да се отложи печалният край на възможно дълъг срок, тям именно и се изисква да имат во главе страните от Първият свят изключително меркели и макрони.
Това обяснява информационната война с Тръмп, която разпали американският истеблишмент – управляващата класа в САЩ. Нейна цел – да не се допусне реализация на проектите за развитие, които възнамеряваше да започва Тръмп. Защото истеблишмента прекрасно разбира – макар президентът и да е нов, интелектуалното обеспечение у него е предишното. Защото друго в страната просто няма. При това десетилетие и половина провали във всички без изключение външнополитически проекти на САЩ в резултат даде на истеблишмента точно разбиране, ч у него няма адекватно на съвременните условия интелектуално обеспечение. Съответно, няма кой и да разработва проекти за развитие. Толкова повече ориентирани на самата Америка. Защото провалите на външнополитическите проекти в крайна сметка са само финансови загуби. Докато провалите на вътрешнополитическите проекти могат да доведат до загуба на страната. Толкова повече в ситуация, когато вътрешните напряжения в САЩ са достигнали опасно ниво. Както това беше в Съветският Съюз.
Тръмп и стоящите зад него промишленици и генерали изглежда всичко това просто не разбират. Нали в бизнеса и армията всичко е устроено съвсем другояче. Например, цялото нужно на предприемача интелектуално обезпечение се намира в неговата собствена глава. Докато в обществото то съществува отделно от лидера. И може да бъде просто неадекватно към лидера. Което днес в САЩ и се случва – лидер-личност има, а адекватно нему интелектуално обеспечение няма. Налице е ситуация «глупак с инициатива». Така че макар потребност в мащабно реформиране на страната вече безусловно е назряла, и има умеещ да провежда реформи лидер, въпреки това да се занимава с реформиране не трябва. Твърде велики са рисковете и има свеж пример до какво те могат да доведат.
Има няколко причини, поради които страните от Първият свят се отказаха от явяващите се личности лидери. Първата обяснява изразът «търсенето диктува предлагането». Търсенето на личности в политическата сфера се създава от наличието у обществото на някакви големи цели. А търсенето на велики личности създават велики цели. Съответно, у страните от Първият свят днес няма цели, които да са под сила да бъдат достигнати само от личности.
Втората причина касае типа цели. Те са два – цел устойчиво съществуване на обществото и цел обществено развитие. Целта съществуване са се достигали през цялата история на човечеството – с появата на първите държави. Затова ноу-хау за тяхното достигане е отдавна известно и множество пъти проверено и уточнено. Затова достигането на всякакви по мащаби цели за съществуване е техническа задача. Всъщност само поддържането на съществуващият ред и решение на възникващите у властта технически проблеми. Затова за достигане целта за съществуване от лидера се искат само компетентност и умение да я ползва.
Докато пък целите за обществено развитие са принципно други. Защото развитие това е изменение на организацията на обществото и системата за неговото управление. И опит от функционирането на измененото общество няма. Това рабира се се отнася само към развитите страни, за които всякакви изменения са преход на следващо ниво на развитие, което до тях никой не е достигал. Съответно няма и проверено знание как и в какво направление може успешно да се изменя обществото. Затова цел за развитие това е път в неведомото. И в резултат на движението кън целта за развитие може да се достигнат различни резултати – изкачване на следващо ниво на развитие, спускане на степен деградация или просто да се побуксува.
По тази причина достигането на цели за развитие, толкова повече на мащабни, е по силите само на личности. Обладаващи на първо място две ключови качества – високо ниво на интелект и харизма. Първото качество се изисква защото целта на развитие е най-сложната от всички. Съответно от лидера се изисква необикновен ум, за да формулира правилно такава цел и организира успешен процес за нейното достигане. Харизма се изисква, за да се увлече активната част на обществото, без поддръжката на която цели за развитие е невъзможно да се достигат.
Затова третата причина за отстъплението в политическата сфера на Първият свят на епохта техническите лидери е в отсътствието у развитите страни именно на цели за развитие. Съответстно тям не са нужни и способни да ги достигат личности. Тази ситуация е следствие от отсътствието у техните власти качествено интелектуално обеспечение. Защото целите се формулират не от политиците – за тях целите разработват обслужващите властта интелектуалци. Философи, идеолози, обществоведи. Те не са изглупели – те просто нямат адекватно на съвременните условия мировъзренческо и обществоведческо обезпечение.
Наличното обезпечение явно е остаряло. За това с цялата си очевидност свидетелства днешната глобална политико-икономическо-социална криза на Първият свят. Нали придворните интелектуалци вече осем години не могат да обяснят нейните причини. И именно защото у тях днес отсътства достатъчно обективно разбиране на съвременният свят – какво той реално представлява и какво с него на практика се случва. При това примерът на СССР нагледно демонстрира навремето с какво в такива условия завършват опитите да се формулират и реализират сериозни цели за развитие. Така че по-безопасно е такива цели даже да не се разработват.
Управляващите класи също разбират това. По-точно, те повече не доверяват на придворните интелектуалци. Те са разработвали курса на общественият кораб. А щом корабът в резултат е заседнал на плитко, а штурмаците само мучат и разперват ръце, какъв смисъл да се иска от тях да проложат друг курс. Те не са способни да изпълняват своите функции – не разбират какво се случва и ни дявол не виждат.
В такава ситуация управляващата класа предпочита да положи общественият кораб в дрейф и да дочака когато видимостта се подобри. Но тъй като тя може това и да не дочака, и както в случая с СССР общественият кораб по-рано тръгне към дъното, то има смисъл в своята дейност да се ръководиш от известните слова на маркиза Помпадур: «след нас и потоп». Което управляващите класи от страните от Първият свят и правят. А за това да се отложи печалният край на възможно дълъг срок, тям именно и се изисква да имат во главе страните от Първият свят изключително меркели и макрони.
Това обяснява информационната война с Тръмп, която разпали американският истеблишмент – управляващата класа в САЩ. Нейна цел – да не се допусне реализация на проектите за развитие, които възнамеряваше да започва Тръмп. Защото истеблишмента прекрасно разбира – макар президентът и да е нов, интелектуалното обеспечение у него е предишното. Защото друго в страната просто няма. При това десетилетие и половина провали във всички без изключение външнополитически проекти на САЩ в резултат даде на истеблишмента точно разбиране, ч у него няма адекватно на съвременните условия интелектуално обеспечение. Съответно, няма кой и да разработва проекти за развитие. Толкова повече ориентирани на самата Америка. Защото провалите на външнополитическите проекти в крайна сметка са само финансови загуби. Докато провалите на вътрешнополитическите проекти могат да доведат до загуба на страната. Толкова повече в ситуация, когато вътрешните напряжения в САЩ са достигнали опасно ниво. Както това беше в Съветският Съюз.
Тръмп и стоящите зад него промишленици и генерали изглежда всичко това просто не разбират. Нали в бизнеса и армията всичко е устроено съвсем другояче. Например, цялото нужно на предприемача интелектуално обезпечение се намира в неговата собствена глава. Докато в обществото то съществува отделно от лидера. И може да бъде просто неадекватно към лидера. Което днес в САЩ и се случва – лидер-личност има, а адекватно нему интелектуално обеспечение няма. Налице е ситуация «глупак с инициатива». Така че макар потребност в мащабно реформиране на страната вече безусловно е назряла, и има умеещ да провежда реформи лидер, въпреки това да се занимава с реформиране не трябва. Твърде велики са рисковете и има свеж пример до какво те могат да доведат.
.jpg)