В Советском Союзе все будет настоящее !!!

Капитализмът се завръща към робството Чрез прозореца на Овертон МВФ започна да готвит света за завръщане на робство

Александр Запольскис, 29 апреля 2019, 19:10 — REGNUM

Цикълът на икономическо развитие на Цивилизацията завърши. Съгласно канона, първа истински стабилна масова икономическа система е робовладелството. Преди него икономиката се е ограничавала в рамките на рода, семейството, максимум родственият клан. В същността си тя оставала селска като вид, но увеличила се по размер. Едва прехода на масово използване на робски труд позволил да се отнема прибавъчен продукт в обеми обезпечаващи възможност да се поддържат армия и управленчески апарат на държавата. За сметка на което в резултат да се расширява, придобивайки нови земи и нови ресурси.
Империя това е добро или зло — може да се поговори някак отделно. Засега ще констатираме факта: цялата ресурсна база, която се намира извън вашият контрол, рано или късно ще се окаже встроена в икономиката на конкурента. При достигане на съществена разлика в мащабите вече вие сами ще се превърнете в законен приз при свободен лов.
Оттук се формира фундамент на понятието постоянство на икономическото развитие. Всяка система се стреми към предела на своята ефективност и винаги го прескача чисто по инерция. Светът, като колело, не пада, докато съхранява движение. Остаряването на предишните традиционни похвати и правила пораждало новини.
Така в Древният Рим се появили «роби с къща», впоследствие станали фундаментална предпоставка за възникване на следващата стабилна икономическа система — феодализма. Който на свой ред се опитал да изскочи зад естествените рамки на натуралното стопанство и създал капитализма.
Кризите на капиталистическото стоанство довели до две световни войни и опит за преход на следващият етап от глобалното развитие на обществото — към социализъм. Но преходът в резултат се оказал частично неудачен.
Разпадът на Съветският блок довел теоретиците до мисълта, че капитализмът е върха на икономическото развитие на човешката цивилизация, а периодически възникващите в него кризи са само естествени цикли на самоочистване на системата от натрупалия се шлак.
Но анализа на събитията от последните двадесет и пет години убедително показва фаталната критичност на връзката на капиталистическият принцип на икономиката с непрекъснатост на процеса на разширение на нейният обем. Наличното пространство за експанзия осигуряваше приръст на броя потребители, които оправдаваха разширение на мащабите на производство, така създавайки нови работни места и генерирайки стабилна печалба.
Бедата дойде откъдето не я чакаха. Достъпните за завоюване пазари свършиха. А без това капиталистическият принцип на стопанисване може да съхрани жизнеспособност само чрез расширение обемите на вътрешно потребление на стоки и услуги. Продукция е малко да се произведе, резултатът няма смисъл, ако не се получи да се продаде. Така че стремежът да се развива потребление изглежда логично.
Но и то се оказва небезгранично. От една страна, процентът услуги в структурата на националните БВП на водещите страни в света достига 80% (САЩ — 79,5, Франция — 78,8, Великобритания — 80,2, Белгия — 77,6, Евросъюзът средно — 73,6), от друга — абсолютно болшинство от създаваните пари в икономиата се изземат в спестявания. В резултат се получава фатална системна криза, да се преодолее който не се получава даже с практическо зануляване на банковата ставка на ФРС.
Макар фондовите индекси още да растат, реалните продажби се забавят, така принуждавайки промишлеността да съкращава обемите на производство. И капитализмът престава да работи. Да решат даденият много сериозен концептуален проблем световните монетарни власти искат чрез възврат към обикновено рабовладелство. Просто външно изглеждащо малко по-благопристойно.
Ако проблемът се свежда към отказ на протежателите на пари да ги израсхождат за потребление, то следва да се развалят самите пари. Немският емигрант икономист Йохан Силвио Гезел в началото на ХХ век предложил те да се облагат със специален данък (демередж) за самият факт на тяхното наличие. Авторът говорил за 5% на година, но не настоявал на окончателност на именно такава ставка. Главното не похарчените пари автоматически да се обесценяват, подбуждайки притежателите им, предвид безполезността за спестяване, бързо да ги връщат в пълен обем назад в икономическият оборот.
Както разказва Bloomberg, в собственият блог на МВФ двама негови водещи икономиста — Ruchir Agarwal и Signe Krogstrup — предложили на ръководството на Фонда съвременна концепция на теорията на «парите на Гезел».
Днешната парична маса трябва да бъде разделена на две категории: налични парични средства и електронни пари с висок обменен курс, а също максимално затруднение за използване на наличност във всички разплащания. На свой ред на електронните пари се предполага да се въведе отрицателна процентна ставка. Авторите се полагат на опита на централната банка на Швеция, вече събиращ от държателите на депозити 0,25% на година.
На случващото се разбира се можеше да се гледа с ирония. Концепцията на свободните пари е типичен пример за либерална грешка. Гезел твърде фетишизирал самите пари като платежно средство, напълно изключил от отчет всички прочие съставящи в процеса. Затова не забелязал даже най-елементарни неща.
Ако заработеното трябва незабавно напълно да се харчи, значи хората ще работят само за храна. Наивно е да се предполага, че за една заплата те ще могат да купят още и дом и прочие необходими вещи за дълговременно използване. Например, в САЩ купуването на жилище е съпроводено с изплащане на около една трета от годишният доход на протежение тридесет години.
В условията на превод на световната икономика напълно на «пари на Гезел» системата на капитализма автоматически  се изражда в елементарно робовладелство. Социалните лифтове спират.
Счита се, че днес 1% най-богати хора на Земята сумарно владеят състояния, превъзхождащи стойността на активите на 99% от останалите хора на Земята. Най-богатите 62 човека притежават толкова, колкото най-бедната половина от населението на планетата. В действителност това не е съвсем така. Подобни разчети са основани на ред, меко казано, не съвсем адекватни допускания, за тях ще поговорим отделно. В главното обаче смисълът остава верен.
Абсолютно болшинство от хората живее изключително от наемен труд. Даже с отчитане на средният и малък бизнес, количеството предприемачи на 1000 души население е малка част: в Япония — 45 човека, в САЩ — 20, в Чехия — 85, в Канада — 33, в Русия — 39, в ъв Великобритания — 27. Съществуващата днес, дори и с уговорки, способност на парите да позволяват натрупване оставя възможност да се организира собствен бизнес или поне да се създаде някаква своя услуга, което е всъщност и социален лифт. Превода на икономиката на "развалящи се" пари ще го закрие напълно. Работата само за храна не ще остави възможности да се създаде стартов капитал. А значи, синът на метача завинаги ще остане метач.
Всъщност това и е робовладелство. Само че съвременно, външно благопристойно и с купища товарна реклама, но нищо не променящо в основата си. Отсъствието на възможности да се спестява ще привърже населението към местоработата не по-зле от железни окови. С развалящите се пари, даже някъде откраднал, човек все едно не ще получи автономност за някакво продължително време. А значи, работодателят ще може да варира размера на заплатата в много широки предели.
Дори повече, в случай на реализация на идеята на експертите от МВФ се открива перспектива да се решат всички социални проблеми на съвременното общество чрез преход на базов безусловен доход. Ако той се дава в «пари на Гезел», то и вълците ще са сити, и броят овци ще се съхрани неизменен. Във всеки момент на кой да е бунтар орязваме хранилката «под минимума за оцеляване», и вуаля. А обществената безопасност ще се осигури чрез предоставяне на място за спане в охраняеми бараки.
Обществото при това отново се завръща към строга класовост. Условно казано, от 30 до 85 «собственици на заводи, вестници и пароходи» и над 915 «останали» души на всеки хиляда. От капитализма в това общество не ще остане нищо. Ще се върне един такъв Древен Рим, само че с електромобили, виртуална реалност и интернет.
Ръководството на МВФ счита това за напълно нормално. Оттук и акуратните вхвърляния на «новата тема» засега само като просто теоретизиране на двоица малко известни широколоби финансови откачалки. Класическа схема за използване прозореца на Овертон.

Източник: https://regnum.ru/news/economy/2621573.html