Марш на испанските комунисти със съветски флагове и портрети на Сталин и Ленин.
Основната същност на социализма е обществената собственност върху средствата за производство и принципа: «От всекиго по способностите, всекиму по труда».
Това е базата, всичко останало е надстройка. И по какво направление ще се строят социалистическите отношения и икономиката зависи от обществото и преди всичко от тези, комуто обществото е доверило управлението. Например в сталинската социалистическа икономика са функционирали хиляди артели и кооперативи. Това са социалистически предприятия, защото собственността в тях е била коллективна.
Във всесъюзната икономическа дискусия от 1951 год, Д.Т. Шепилов, А.Н. Косыгин и техните привържъници отстоявали свободното развитие на артелното движение, на колхозният строй и правото на колхозниците на вилно стопанство. Тях твърдо поддържа Сталин в работата «Икономически проблеми на социализма в СССР» от 1952 год, където пряко показва, че всяко административно и силово притеснение на артелите е недопустимо, а държавата трябва да доказва, че предприятията с държавна собственност могат да конкурират и работят по-добре от кооперативите, и само тогава артелчиците доброволно ще преминат в разряд на държавни предприятия.
Но Хрушчов имал друго мнение. Той не считал възможно съществуването на два сектора на социалистическата икономика: държавна и обществено-кооперативна, от които втората пряко не му се подчинявала. В резултат на 14 април 1956 год ЦК на КПСС и Съветът на министрите на СССР издават Постановление «За реорганизация на промишлената кооперация», в съответствие с което 3500 крупни кооперативни промишлени предприятия, с количество работещи над 600 хил. души са обявени за държавна собственост. Скоро излиза забрана за продажба на продукция от кооперативите в държавната търговска мрежа. През 1957 год отново създадените републикански Министерства на местната промишленост и битово обслужване насилствено са предадени кооперативните шивашки и обущарски работилници, фризьорските салони, фотоателиетата, пералните, а също всички хотели...
Това бил вече съвсем друг модел на социалистическа икономика, който и водел до дефицит на отделни видове стоки. Обаче мнозина са уверени, че именно така и изглежда социализмът. Именно по тази причина в нашата страна и се утвърждава мита, че само единоличният собственик на предприятие е способен по-ефективно да управлява предприятие. Но този мит се разбива с пример от корпорацията от кооперативи Мондрагон, където собственици на предприятията са всички работници — трудовата колективна собственност там функционира по принципа: "владее този, който работи на дадено предприятие".
В петдесетте години в Мондрагон (Испания) с усилията на Хосе Мария Арисмендиариета Мадариага, «червеният свещенник» (както някой го наричат) и неговите ученици биват основани няколко компании за производство на стоки за широка потреба. Тези фирми биват създадени по принципа на кооперативи, в които всеки участник независимо от длъжността, има равно с всички останали право на глас и равно право на получаване на материални блага по резултатите от труда.
(Да не бъркаме буржоазната "свобода" на изборите с правото на глас при кооператива, което се отнася до собствеността. Според точното определение на Карл Маркс за изборите: "Буржуазията се опитва да внуши на трудещите се,
че демократическите избори са проява на социалната свобода. Но всъщност
това е абсолютна лъжа. Капиталистите позволяват на трудещите се само да
решат, кой от представителите на господстващата капиталистическа класа
за поредните няколко години ще ги угнетява и експлоатира – старите
господари или нови господари." Докато правото на глас в кооперативите (в частност кооператива Мондрагон) е право за разпореждане със собствеността. В буржоазната демокрация пролетарият няма право да се разпорежда със собствеността на капиталиста. - бел.пр.)
В течение на няколко следващи
десетилетия към създаденият от свещенника конгломерат от компании и учебно заведение се присъединяват множество други кооперативи. В резултат на
заложената изначално хуманистка социалистическа основа израства
огромна корпорация. В днешно време тя е седма по големина
испанска компания по печалба и водеща бизнес-група в страната на баските.
По състояние към края на 2014 год в нея работят 74 117 човека в 257
компании и организации по четири направления на дейност: финанси,
промишленост, търговия на дребно и знания. Към 2019 год вече са
трудоустроени 81 507 души. А неотдавна MONDRAGON е включен в списъка на списание Fortune «Change the World – 2020» («Променяйки света - 2020»), заемайки единадесето място в цял свят...
Кооперативите произвеждат битови електроприбори (лидер в Испания), робототехника, екскаватори, автобуси и друга продукция. Годишният оборот на кооперативите Мондрагон през 2008 г. е 16.8 млрд. евро (20 млрд. долара). При това 58.2% от общият оборот е от международни продажби. Федерацията има 73 филиала в 16 страни, в това число — в Китай (13), във Франция (9) и в Полша (8).
Струва да се отбележи, че в края на 50 години испанското правителство отменя държавната медицинска застраховка и пенсионно осигуряване за членовете на кооперативите, считайки ги за предпринимачи и собственици на компании. И тогава кооперативите Мондрагон за да се осигурят медицинско и пенсионно през 1966 год създават още един елемент от общата структура — своя застрахователна компания LagunAro.
А сблъскали се с това, че банките не са готови да им предоставят кредит, те решават да организират своя собствена банка. През 1959 год от три производствени и един потребителски кооператив е създадена Caja Laboural (Трудова каса) - бъдеща корпоративна банка, първи елемент от едината структура Мондрагон. Всички кооперативи сключват с Трудовата каса договор за асоциация. Те се задължават да влагат определен процент от печалбата (през различни периоди от 13% до 20%) в Касата ежегодно, да държат в нея всички свои средства и всички операции да провеждат чрез нея, а също да се придържат общи икономически принципи. Взамен те получават кредити със символически проценти.
С една дума федерацията поема върху себе си всички социални и образователни функции. Така например федерацията строи жилища за своите сътрудници, сама осигурява пенсионно своите работници, образованието, медицинското обслужване, работата на детските градини и др. За ефективността и конкурентоспособността на тези кооперативи говори факта, че за 44 години банкрут търпят само три фирми. За сравнение: в САЩ след първите 5 години работа «оцеляват» едва 20% от фирмите. Главна причина за високата конкурентоспособност на кооперативите Мондрагон е, че производителността на труда в нея е с 15-25% повече отколкото на частните предприятия. Това следва от заинтересуваността на всички работници в повишение ефективността на производството и съответно — печалбата на предприятието и своя личен доход, на предприятията във федерацията винаги се отбелязва висока активност и инициативност на работниците.
При това федерацията няма други равни в капиталистическият свят по показател на заетост. За 40 с плюс години съществуване на федерацията в Испания се случват няколко икономически спада, привели към рязко увеличение на безработицата, но в Мондрагон нито веднаж няма уволнения, и непрекъснато, само с различна скорост расте броят работни места.
И напоследък още два момента, които си струва да се разгледат — как се распределя заплатата и печалбата. Обикновено получената печалба се распределя така:
13 - 20% отива в общият резерв на Трудовата каса;
10% се заделя за финансиране на социални проекти в рамките на Страната на Баските в съответствие с испанското законодателство;
5 % се отделят за изследователски и образователни проекти;15-40% всеки кооператив внася в резервен фонд на своя дивизион или сектор.
Накрая това, което остава всеки кооператив дели на две части. Една част съставя «дивиденти» (дивиденти вземам в кавички, доколкото кооперативите не са акционерни общества, там няма акции.), изплащани на работниците-членове по резултатите на годината, друга част се добавя к ъм техните индивидуални сметки. А заплатата в кооперативите е построена на следните принципи:
1) вътрешна солидарност, означаваща свеждане към минимум различията между членовете на кооператива, основани на разлика в доходите (висшата залата не може да превишава низшата ставка на неквалифициран работник повече от 5-7 пъти);
2) откритост на условията за заплащане, което означава свобода за получаване от всеки член на кооператива информация за всяко заплащане.
Връщайки се към началото на статията ще се повторя. Основна същност на социализма — това е обществена собственност върху средствата за производство и принципът: «От всекиго по способностите, всекиму по труда». Всичко останало зависи от обществото, страната, външните фактори и пр. А и на всеки стадии от строителството има свои грешки, неразчети, доколкото социалистическото общество се създава от нула. Ясно е едно, в условията на социализъм не може да се стане милиардер, доколкото със своят личен труд е невъзможно да се създадат материални ценности на такава сума и за 200 години непрекъсната работа. А затова и за привържъниците на капитализма е важно да съхранят такива условия, че да имат възможност да живеят за сметка на чужд труд. Само с това мога да обясня причината за антагонизъм към едно справедливо общество..
