Случи се нагъл капитализъм⁠⁠

Канадската ресторанска мрежа Freshii нае касиери на отдалечена работа от Никарагуа: те таксуват покупките по видеовръзка и получават по-малко от местните сътрудници.

Минималната часова ставка в Канада е $11,73. На касиерите от Никарагуа плащат по $3,75 на час. 

 

Блъфа с руснаците не мина, загубихме огромен пазар

Появи се при мен своего рода ритуал, в четвъртък и петък много плътно общувам с хора в САЩ, сътрудници на големи IT-корпорации. Не, не чистачи в Googleplex и не продавачи на щастие в Apple Store. Няколко човека от разни компании, заемащи забележими постове в корпоративната йерархия, това което наричат ниво минус две или около там. Кръгът такива хора, от една страна, е достатъчно тесен, от друга - те са стотици, но имат достъп към чувствителна информация. Техните шефове участват в обсъжданията, които както влияят на политиката на компаниите, така и определят бъдещето развитие на пазара. Нашето запознанство започна не вчера, с някои сме приятели дълги години, с някои общуваме по работни въпроси. За последният месец имахме множество разговори на разни теми, благодаря тези връзки успях да погледна зад завесата и видя някои трикове, които се прилагат в политическата плоскост. И да споделя с вас тези истории в няколко статии.

Природата на днешната криза е в това, че сме заели най-удобните места в първи ред и точно ще изгледаме до края независимо от вашето или моето желание, да се превключи на друг канал не ще може. И примерно така разсъждават моите познати, тази криза ще се наложи да се изживее до края и прочувства върху себе си. Разбираемо е, че всеки има свои политически възгледи, които се налагат върху картината на света и возможно я изкривяват. Да се описва отношението на моите визави към Русия може дълго, то е спокойно и без възторзи, в нещо даже прагматическо. Няма негатив, но и позитив също не се наблюдава, толкова повече са по-ценни това което те казват. Искам да започна с фразата, която ме засегна живо: “Блъфът с руснаците не мина, ние загубихме огромен пазар. Сега от нас искат гаранций в другите страни, за това, че ние няма да направим същото с тях. Гаранций няма, продажбите са по-слаби. Ние не можем да си позволим това”.

Извън контекста тази фраза увисва във въздуха, звучи тайнствено, и може да се измисли всякакво. В реалността става дума за използването от Америка на собствените и компании като оръжие, по-точно, като аргумент за принуждаване на други страни. Политиците не се стесняват да обещават всевъзможни забрани, свързани с технологиите, и предисторията на въпроса тук е важна. Първата компания, която се сблъска с американските санкции през последните години бе ZTE, аз писах през 2018 г, че американските чиновници провеждат разузнаване с бой, очевидно, че тяхната цел е Huawei. След година действително така и стана.

Първи звънец за пазара стана историята със санкции против Huawei, тя се възприемаше като натиск срещу компания, опит да се ограничи експанзията на китайските производители. И корпоративна Америка не виждаше в това нищо лошо, фактически политиците играеха на тяхна страна.

Ситуацията с Русия само на пръв план изглежда аналогична, разликите са множество. Санкциите бият по най-големия пазар в Европа, на него са завързани интересите на американските компании, те продават тук стоки за десетки милиарда долара ежегодно. Но преките загуби от невъзможността да работят в Русия не са така големи в мащабите на света, като цяло са до 2% от оборота на всяка компания, у някои и по-малко. Изглежда че тези пари може да се игнорират, но в условията на световна криза всяка копейка се смята и загубите се възприемат болезнено, бизнесът умее да брои пари.

Американските политици не предложиха на своите корпорации никакъв морков, не им дадоха нищо в замяна за загубения пазар. Но най-главно, чиновниците не можаха да предвидят последствията за собствените компании на пазарите извън Русия.

Неочаквано светът видя, че Америка използва бизнеса като оръжие и може да нанесе сериозен удар по своя противник. При това засилива такова възприемане ареста на златновалутните резерви на Русия, което се възприема от болшинството като пряка и неприкрита кражба. Неочаквано САЩ и американските компании започнаха да се възприемат като проблемни партньори, такива, с които рисковете са високи. Това се случва не само в сферата на технологиите, аналогични изводи са направени практически във всеки бизнес.

И ето тук започва най-интересното. Купувачите на технологии, инфраструктурни решения, софтуер искат допълнителни гаранции, които нито една компания не може да даде. Звучи това примерно така: подпишете допълнителни гаранции, че ще върнете пари, ако ви заставят да счупите вашите устройства или софт. Натискът е с безпрецедентен характер, нищо подобно в историята не се е случвало. Утопията е в това, че да подпише такива кабални условия не може нито една компания. Тогава започва да се говори, че стоката трябва да се продава с отстъпка, тъй като в него са заложени рискове. Такива компании, като Microsoft, Dell, HP, Cisco, се сблъскват с искания за намаляване на цените заради потенциални рискове от ограничения, и гласовете се раздават от разни ъгълчета на света. Може смело да се каже, че това е само повод за снижение на цената, но той действа и става фактор, който е невъзможно да се игнорира.

Отчитайки, че в компаниите често подкупват своите клиенти, по-точно, конкретни мениджъри в други страни, въпросът може да се решава и с голям размер на подкупа. Но това също е увеличение на разходите за бизнеса, на което са принудени да вървят компаниите. Вярващите в това, че западният бизнес е изключително чист и никога не участва в подкуп на контрагентите, живеят в измислен свят, с това се занимават всички компании без изключения. Някого ловят, а някому всичко се разминава, ето и цялата разлика.

В днешният момент у корпорациите в разговор с чиновниците от Белият дом се появи нов и силен аргумент: освен загубата на руският пазар те имат проблеми и на болшинството от външните пазари, в това число и в Европа. Партньорите започват да изискват допълнителни гаранции и отстъпки, тъй като не са уверени, че няма да се окажат изведнаж на мястото на Русия и руските компании.

В Европа такъв подход изглежда странен, но тук е нужно да се припомни, че американските чиновници се нацелиха на унищожение на Ericsson, компанията трябва да се изкупи от някоя от корпорациите. Схемата на унищожение на най-големия европейски телеком-играч е сходна с тази, използвана за унищожение на Nokia в сегмента на смартфоните. Създаване на проблеми, постоянни скандали и уличение в неправилни бизнес-сделки, в частност в подкупи. След като активът става проблемен, се появява американски “спасител”, който обещава да изведе компанията на ново ниво. Но после следва продажба някому, тъй като се оказва, че да се “спаси” бизнеса е невъзможно и е нужно да се обединява със силен играч. Няма да се удивя, ако на ролята гробар на Ericsson изберат също Microsoft, те имат богат опит в тази сфера. Наблюдавайки за атаката на “партньорите” срещу Ericsson, европейските компании изглеждат озадачени, и те искат допълнителни гаранции или отстъпки, всичко е много просто.

Оттук може да се направи извод, че факторът Русия е станал основен в света при работа с американските компании, и той излиза на пръв план. Това е което безпокои хората във всички краища на света. И това, което създава негативен фон за американските компании.

Сега искам да се спра на началото на фразата — “блъфът с руснаците не мина”. За какво е това? Точно за същото, което бе и със санкциите против Huawei, аналогиите тук просто лежат на повърхността. Америка последователно нарастваше санкциите против Huawei, считаше, че скоро компанията ще умре, ще загуби пазар,  ще спре в своето развитие. Нищо от това не се случи. Дори повече, когато Huawei само намекна, че може да преразгледа своите лицензи върху 5G (компанията държи основното количество патенти в тази област в света), тук вече американските компании забиха тревога и започнаха да притискат политиците. Фактически ставаше дума за това, че ще има отмяна на патентното право като такова, Китай не ще разреши да се използват неговите патенти, Америка ще ги вземе просто така. В резултат никой не ще съблюдава патентите на американските компании в света, а значи, няма да има парични постъпления от тях. Но главно режимът на санкции ще престане да работи, от тях ще перестанат да се боят като инструмент на политиката на САЩ. Китай добави към това непрозрачен намек, че може да престане да доставя редкоземни метали плюс ще затрудни за Америка работата с полупроводници като цяло. Агресията против Huawei плавно спадна на нула, а санкциите прерастнаха в точки на съприкосновение. Американските чиновници правят вид, че са победили, а Huawei продължава да расте. Погледнете на дяла на Huawei в инфраструктурното оборудване в света, санкциите никак не спряха този ръст.

В какво е аналогията? Тя е прозрачна, Русия не е въвеждала ответни санкции, измервайки нивото на въздействие от страна на САЩ. Но щом само последва непрозрачен намек че американските компании могат да се лишат от ред материали доставяни от Русия, плюс на блокировка на доставките от други източници, риториката се измени. Пряко следствие на това стана разрешение на доставките на инфраструктурно оборудване, което дадоха на компаниите.

Тук е важно също да се подчертае, че европейците блокираха доставките на своето оборудване, то е под санкции. Те сами се лишиха от огромен пазар, което ще се отрази на положението на европейските компании. А американците действат прагматично и разрешават да се търгува (това не е само разрешение за американските компании, де-факто е за всички — но в Европа има санкции от страна на Европа, и те затварят всичко). Получава се много забавна ситуация: по мнение на мнозина в сблъсъка на Huawei и държавата в лице на Америка първата трябваше гарантирано да загуби. Но това не се случи.

Днес същите хора залагат на това, че да устои против американските санкции Русия няма нито един шанс, но на практика всичко това е блъф. Казват ни -  “умри”, а ние не вярваме в това и продължаваме да живеем. Като завършек искам да приведа фразата на друг мой събеседник, тя отлично илюстрира разбиране на проблема, което още не е дошло до всички: “Русия спеше. Ние продавахме нашите стоки и идеята че те са първокласни, те нямат конкуренти. Най-добрата Coca-Cola, най-добрите бургери, най-добрите компютри и софт. Първокласен маркетинг — ето с какво можем да се гордеем. Другото е спорно. Сега Русия започва да създава свои технологии и ще повтори пътят на Китай. Възможно това не е бързо. Но за нас това е минус един голям пазар за десетилетия. За моята компания това са загуби, и това е завинаги”.

 

 https://mobile-review.com/all/articles/analytics/blef-s-russkimi-ne-proshel-my-poteryali-ogromnyj-rynok/