Въпрос - кого ще заменят роботите? - звучи отдавна. В съветско време той звуча с надежда за освобождение от черния и монотонен труд. С преход в къде по-престижно състояние на заетост... Днес в Русия със страх назовават най- уязвимите професии. Своите фобии (загуба на работни места) споделиха представители от различни сфери.
Преводачи, мениджъри по туризма и сервитьори се опасяват, че в близките десет години ще останат без работа. Причина за това според тях ще станат роботи и изкуствен интелект. Такива са резултатите от допитване, което проведе услугата за търсене на работа SuperJob. В допитването вземат участие 2500 представители от различни професии от всички региони в страната.
Оказва се, че преводачите убедени в скората победа на изкуствения интелект в тяхната професия за три години са станали повече в два пъти. Още 57% считат, че автоматизацията не ще бъде избегната, но част от функциите ще остане за хората.
Сред руските мениджъри в това, че ще ги замени ИИ са убедени над 40%. В пълна автоматизация на своята дейност в течение на близкото десетилетие вярва 31% мениджъри по туризма. Преди три години този показател бе на ниво 16%. Още 40% считат, че на алгоритмизация ще се подложи част от техните задължения.
В това, че роботи напълно или частично ще ги заменят на работа са убедени над половината сервитьори — 59% от запитаните, а също 58% пекари и сладкари, 57% мениджъри по работа с клиенти.
По-малко вярват в подобни прогнози лекарите (25%), строителите (27%). Отрицателна е динамиката и сред педагозите. Работниците от сферата на образованието, предричащи победа на изкуствения интелект, за три години стават по-малко — цифрата пада от 29% до 23%.
Във възможността за пълна или частична роботизация на своята професия започват по-рядко да вярват заварчици, водачи, строители, оператори в call-центрове, счетоводители. Броят такива специалисти не превишава 10%. Дизайнерите и программистите, напротив, започват по-често да се замислят, че изкуственият интелект ще продължи да им отнема функции — от 31% до 40%. Но добавят, че пълен отказа от човешки труд в тяхната сфера в близките десеть години не се очаква. Най-малко привържъници на тези теории съгласно допитването има сред журналистите и архитектите — 2% и 1% съответно.
Но това говори не за ума, а само за безстрашието. Снижение необходимостта от работни ръце е тенденция, която започва още през ХХ-и век, защото например, в селското стопанство новата техника (още не роботи, а просто механика) - изтесниха девет десети от броя заети. Къде да се дяват хората е съвершенно непонятно. Планова заетост за освобождаващите се никой разбира се не възнамерява да създава.
Има две решения, в духа на хумористичното предаване "Издъхни или умри". Издъхни - в този смисъл, че изчезни, пропадни, ти повече не си нужен. Хуманистическата алтернатива - безусловен базов доход. Кошара и ясла. Гето за потомствени безделници. Това също е смърт - само че дълга и духовна.
Излиза, че хората се боят от това за което с векове са мечтали: те се боят от освобождението си от мръсния и нетворчески, алгоритмизиран труд, превръщащ ги в придатъци към инструмента (отначало най-примитивен). И да: капитализмът на този въпрос няма отговор. Освен решително "планиране на семейството" - съкращение на хорското поголовие, когато хората ще остават все по-малко, по-малко, по-малко... Докато съвсем не изчезнат.
"Няма човек - няма проблем" - фраза, приписвана на Сталин, но измислена от либералите в техните фантазии за Сталин. (Конкретно - в романа «Дети Арбата» (1987 г.) от писателя Анатолий Наумович Рыбаков). В които те си се въобразявали като Сталин, и представяли какво биха направили, ако се окажат на негово място.
Ал. Берберов, команда ЭиМ
