Аз не съм уполномощен да говоря за всички, защото напълно възможно някому не са му стигали в СССР бандити, проститутки, полицаи-палачи, безработица, чиновници-корупционери, терористични актове, инфлация, междунационални конфликти, бежанци, платено образование и платена медицина, тъпи сериали и бездарна поп-музика по телевизора, църкви, джамии и синагоги, наркомани, педофили, Азис и Сашка Васева, Швейцарските Алпи за едни и кофите за боклук за други, фалити и икономически кризи, монетизация на съвестта и капитализация на човечността.
Аз мога да говоря само за себе си. Защото лично на мен всичко горе изброено е било и е съвершенно ненужно.
Между нас казано, не всичко у вас се получаваше добре, а някои неща не се получаваха съвсем, но погледнал на това, което се получи след като си отидохте, аз към вас никакви претенции повече нямам. Официално заявявам, че всичките претенции, които имах тогава - снемам. Защото всичко лошо, което бе и при вас, то така с нас и си остана, само се прибави и нарастна многократно. И даже фъфлещият ваш "наш скъпи Леонид Илич" днес ми е по-мил, отколкото бодрячока Дмитрий Анатолиевич — защото първият воювал, повдигал целината и строил градове, заводи и БАМ, а вторият изял хамбургер и получил на далавера ай-фон. Още той има всичките плочи на групата "Deep Purple". Ето, въобще, и всичко което той е направил в своя живот — и защо той управлява руският народ, аз, ако ще да ме убиеш, не разбирам. И КПСС, при всичко това, че от партията на Ленин вече малко остана, изглежда някакъв ареопаг на мъдреци и високонравствени личности — ако гледаме на "Едина Русия" (или на ГЕРБ - бел.пр.) (да, и може ли без "нашите" и "младата гвардия"? защото освен псувни за тях нещо да напиша въобще не съм способен). За съжаление, затова пък се прибави всичко, за което написах в първите редове на моето писмо до вас.
Затова пък това хубавото, което при вас беше, вече го няма и няма и да го има.
Така че благодаря ви за това че бяхте. За усмивката на Юрий Гагарин, за червеният флаг над Берлин, за Съветската Армия, осигурена с първокласни танкове и самолети, за увереността в това, че никой никога не ще нападне моята страна, защото ще получи така, че няма да му се стори малко, за атомните ледоразбивачи, за това, че пазихте великата руска класическа култура — и културата на другите народи в Съюза (и българската - бел.пр.) — от пошлостта и законите на пазара, за науката, за обсерваторииите, за синхрофазотроните, за списание "Астрономический календарь школьника" на цена пет копейки и списание "Квант" на цена десет копейки, за които ме абонираше моята не много богата мама, (и за "Космос" за 30 стотинки и "Млад техник" за 15 - бел.пр.) за планините на Северен Кавказ, на които можеше да се почива и ходи на ски, без да се боиш да получиш куршум от брадат фанатик, за бесплатният радиокръжок, в който сглобих своя първи транзисторен приемник (и аз за моя кръжок и за моя приемник - бел.пр.), за докторите, които безплатно направиха операция на очите на моята малка дъщеря, за гордостта за необъятността на страната, в която живееш, за това, че ние всички бяхме свои — руси, украинци, азърбайджанци, арменци, евреи, чукчи и още 150 разни народи и народности, за прелестното чувство за равенство между хората — нещо, което просто не ще разберат тези, които тогава не са живели.
А най-главното — за това, че ние, както и да не се издънвахме отвреме-навреме, строихме най-добрия и най-хуманния строй в историята. Ако не за себе си, то за нашите деца. Но и не само за нашите междувпрочем.
Сега само или да станеш върколак-буржоа и да смучеш от своите работници кръвчица — или паразит-чиновник. Това и е този хоризонт на мечтата, който на нас и на следващите поколения остава.
Кофти всичко стана без вас, уважаеми съветски комунисти, много кофти. И главно - явно ще бъде още по-кофти. Именно тази година показа, че когато започнат проблеми насериозно — началството цялото ще побегне. Като плъхове. Защото имат къде да бягат. Че нашата страна въобще не е предназначена за това, че в нея да живее простият човек. Макар и скромно. Като при вас.
Ето и всичко, което бих искал на вас, другари съветски комунисти, да предам. Където и да се намирате, надявам се, че ще ме чуете.
Александр Коммари
21 Ноябрь 2010
