Тук логиката е проста. Капитализмът на свободната конкуренция е отличен. Но гледайте. Вие и аз шием дънки. Тъй като капитализмът предполага нарастваща печалба, то ние търсим как да получаваме повече, а да харчим по-малко. Като идеал просто роботизираме производството. (Тук има един нюанс свързан с цената на роботите и съврзаната с това падаща норма на печалбата, но да не отнемам думата на автора - бел. пр.) Но на практика ние се договаряме, че и у вас и у мен дънките ще струват еднакво, плюс-минус, и даже можем да се договорим за намаления в определени дни. Т.е. правим картелен сговор. Ние регулираме цените. И ето появяват се конкуренти, които в частен порядък установяват цена. Ние понижаваме цните (да, на загуба). Но ние вече имаме две производства и можем да си го позволим. После изкупуваме някакъв Вася, който за сметка на това, че разходите му за производство са по-големи, и просто не може да продава на такива ниски цени като нас и се разорява. После изкупуваме всички тези Васи и имаме монопол. Край, пристигнахме. Никаква свободна конкуренция, всички малки Васи ние задушихме. И се замисляме, а може да купим агрохолдинг например? И схемата се повтаря. А после организираме или изкупуваме наша лична банка. И получаваме срастване на промишленият и банковият капитал. Защото това е последният стадий на капитализма - империализъм. Цял свят е в монополии, цените непрекъснато растат, обикновените граждани са в задница. Добре дошли в светлото бъдеще.
