Аз ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО работя"⁠⁠

 Има един тренд, който напоследък ме дразни. "Аз ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО работя, затова и имам къща, нормална храна и дрехи". Това напоследък се лее от всички процепи. Излиза че жилище (не "с родителите"), храна (не "с намаление"), облекло (не "едни обувки за година и половина") може да си позволи само човек, който работи ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО. Ори шест-седем дни в седмицата, по 10-14 часа, на две-три работи, и тогава ще получишь право на нормален живот. А всички тези петидневки, осемичасови работни дни - те са са лентяи и стадото.

Ребята, това е измама. Това е изкуствено задаван тренд, който е много изгоден на крупния бизнес и капиталиста. Тези хора плюят на нас, тяхното единствено желание е - да изстискат от нас колкото може повече и колкото може по-бързо. Да изстискат, а после да ви изхвърлят. Те ще ни внушават, че "времето за аванта свърши", "оцелява най-силния", "в наше време трябва да бягаш страшно бързо, за да оставаш на място" и прочее херня, оправдаваща ненормиран работен график и необходимостта да се работи на няколко работи.

Неотдавна видях результати от изследвания. Инфарктите се подмладиха! Хората не издържат адско копане 24/7, и получават инфаркти на 40 години! При това масово! Е къде, къде това е допустимо!?

"Моята приятелка копа както ненормална, без почивни дни, затова и можа да си купи апартамент". Не! Трябва да е: "моята приятелка работи 8/5, (или 2х2 по 12), и си купи апартамент". Ето това е нормален живот. И не е нужно, моля, да казвате "такова няма нито в една страна в света". Плюя че "такова няма". Такова трябва да има.

P. S. - аз ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО работя. На две работи и два-три почивни дни за месец. Но от днес преставам да говоря, че това е нормално.

ПЪРВИ МАЙ

Христо Смирненски

 

Да спрат фабричните комини и всеки черен труд да спре, и туй намръщено море от морни роби и робини да озари и приласкай усмивката на първи май!   Зората пурпурна всетява смъртта на тягостната нощ и новий ден с всевластна мощ горите тъмни озарява. И всеки негов лъч сияй с победен зов на първи май.   О, морни бледолики братя, камбанен зов лети над нас, вестяващ онзи светъл час, когато в огнена разплата победата ще увенчай пламтящий меч на първи май.   Когато в черните грамади на рухващия кървав храм ще изградим, сред дим и плам, сред трупове и барикади, с тържествен химн на първи май очаквания земен рай...   Да стихнат трепетните грижи, о, морни братя и сестри, и отдих свят да зацари в прихлупените мрачни хижи. И нека в тях да възсияй усмивката на първи май!