Днешният човек живее в свят на роби и робовладелци.

Какъв си ти в това разпределение?
Съгласно основополагащият постулат на неолиберализма, след Бога парите са главен смисъл и съдержание на живота. Човекът е само едно от средствата за достигане на този смисъл и напълването на живота със съдержание. Личностен космизъм и велики хуманистически начала в тази формула няма.
«Черните лебеди» от 2016 година продължават да се появяват с плашеща честота, и размерът им става все по-голям. В най-разни страни най-разни обществени групи неочаквано се радикализират и раздвижват.
Високочелите интелектуалци се опитват да подведат това вълнение под знаменатели на най-разни политически ангажирани причинно-следствени връзки. Но да се направи това става все по-трудно. Твърде много всички те са различни. Но връзки все пак има.
И се свеждат те в растящата несправедливост на устройството на човешкото общежитие. Човекът, както е известно, се ражда свободен и равен на себеподобните, а вече после обществото изкуствено дели хората на висши и низши, «златна» младеж и «сива», роби и господари.
Хазяите на съвременният свят «избеснели» пари правят всичко, че човешкият ресурс им служи весело и с удоволствие, не усещайки скритите под модните дрехи робски окови.
Но метежният дух на човешкото естество не ще излъжеш. Ето от тази маса неосъзнат възставащ кипящ разума и бунтуващи чувства, ловките политикани лепят и пускат в небето «черните лебеди» от тази година.
При това разбира се никой не се опитва да потърси първоосновата на човешкото недоволство. Всичко се свежда до частни причини.
Но това не е така. Всички тези частности са части от всеобемащото неолиберално общо, което продължава неумолимо да се развива, концентрирайки се и задълбочавайки се във всички свои порочни догми. Да започнем с това, че днешното обществено-политическо и икономическо устройство на обществото, което отхвърлило социализма взехме на въоръжение и ние, се позиционира като най-правилното, свободно, хуманно и прогресивно, по сравнение с всички предишни.
Но защо тогава робството в трактовката приета от ООН в света не се снижава, а расте? При това расте с невиждани преди темпове.
Та ако съгласно данните на правозащитната организация Walk Free Foundation,
през 2013 година доброволно да се откажат от работа и да я напуснат не са могли 29,8 милиона души, 
то през 2014-а, такива вече са 35,8 милиона. 
През тази година тази цифра се е увеличила до 45,8 милиона души, намиращи се в една или друга форма на робство.
Тоест при проверка излиза, че най-свободното, хуманно и прогресивно световно устройство в денонощно-целогодишен режим плоди роби? И това не са изводи на някакви леви маргинали пеещи Интернационала.
Това е статистика на съвременни западни учени, които в своя доклад отбелязват още една забележителна тенденция - фактически и потвърден с цифри неоколониализъм.
58% от тези, които се принуждават към труд чрез разни форми на насилие, живеят в пет страни: Индия (18,4 млн), Китай (3,3 млн), Пакистан (2,1 млн), Бангладеш (1,5 млн) и Узбекистан (1,2 млн), които са основни доставчици в страните от Западният свят на стоки за народно потребление, тежко конвейерно производство, ръчен, най-мръсен и опасен труд.
Практически всички тези страни предоставят и евтина работна сила за вътрешно използване в САЩ, Западна Европа, Япония и Австралия. Днес редиците на тези нещастници активно се допълват с излизащи от Близкият Изток.
Неолибералната парадигма на световното социално-икономическо и политическо развитие някак бори ли се с тези явления? Не разбира се. Иначе цифрите не биха расли, а биха се снижавали. Но те растат, а това значи, че за системата това е изгодно, и развитието върви в нужното и направление. И тя плюе на това, че такова развитие има в качество на страничен продукт ръст на расовото, междуконфесионалното и социалното напрежения, насилието и тероризма.
Нали практически всички вербовчици от всички ортодоксални групировки и терористически организации започват да работят с потенциалният член, указвайки му на въпиющите несправедливости в съществуващият в света порядък. И завършват обработката, подчертавайки, че всички легални и признани международни институти и правови системи са под контрол на тези, които сеят тази несправедливост.
Да се добие правда може само разрушавайки този порочен свят. Именно затова че вербовчиците в тези разговори оперират с очевидни и реални факти и примери, те изглеждат толкова убедително, и потокът новобранци в редовете на радикалите от всички видове не пресъхва. Както и потока изгоняеми от своите места, унижени, оскърбени и озлобени бежанци.
Съгласно доклада на Международната организация по миграция (МОМ), през 2015 год числото международни мигранти в света е станало най-високото за цялата история на наблюдения и е било 244 милиона човека (за сравнение: през 2013 год преместилите се чужденци са били 232 милиона).
Без осмислено и цивилизовано изменение на съществуващият световен порядък, без изживяване на неговият главен идеологически и концептуален неолиберален стълб, затвореният кръг само ще се разраства. Унижените, оскърбените и озлобените ще стават все повече, а впоследствие ще започнат да растат брожение, нестабилност и насилие. Дори повече, потенциалната база на тези явления расте далеч по-бързо, отколкото се увеличава количеството явно принуждаеми към труд с насилие, дискриминираните и принудени да скитат хора.
Нали това е едва върхът на айсберга на съвременното робство. През 1926 год 38 държави - членове на Лигата на Нациите подписаха Конвенция, даваща трактовка на множество юредически положения, касаещи робството и роботърговията. Болшинството от тях се използват и днес.
Но което е особено интересно, в документа за пръв път бе обърнато внимание на опасността от принудителен или обезателен труд, който може да доведе до създаване на положение аналогично на робство. днес формулировката «положение аналогично на робство» не е популярна, и може да се каже, отсъства в широката правоприлагателна практика. А между другото в това интересно положение незабележимо за себе си се оказа засегнато и с различни способи въвлечено абсолютното болшинство от жителите на планетата.
На смяна на класическото робовладелство и крепостничество, дойде финансово-олигархическо робовладение от «побеснелите пари» и техните владелци, създали система за скрито принуждение към работа и твърда зависимост от нея, скрепена с тотален социално-политически контрол над личността и манипулирането и.
Съгласно изследване на аналитиците от компания Wealth-X и банка UBS, световното богатство в размер 30 трилиона долара се контролира само от 0,004% от населението на планетата!
Всеки трети свръхбогаташ (нов робовладелец) е американец.
С голям отрив следват Германия, Япония и Великобритания.
Така в геостратегическа политико-икономическа разкладка имаме четири ярко изразени центрове на концентрация на влияние на планетарният олигархат.
Излишно е да се казва какво е нивото на влияние на тази групка хора, стоящи на върна на пирамидата на новото робовладение, строящо се от тях на основата на неолиберализма, глобализацията и изкуствено формираният наднационален ценностен набор.
Съгласно техните установки и провежданата по тези три направления политика, човек като съставна част от трудовият и потребителски ресурс, като единица от трудовият и потребителски пазар, подобно на роб от древният свят, не трябва да има национална идентичност и други усложняващи  процеса на неговата експлуатация излишества.
Той трябва да бъде полезен, послушен, мобилен и етно-социално еднообразен. Личността на роба, със всичките и преживявания, нравствени искания, размишления и търсения на великият смисъл, в този разклад не фигурира въобще.
Сега за това как работи негласната доктрина на съвременното рабовладелство на микрониво приложено към конкретен човек. Във финансов план принуждението към работа е устроено така, че биващият в сладостно неведение за своето реално положение в този свят роб има месечен доход, не позволяващ му да прави крупни спестявания.
Това не ще позволи на роба след сравнително малък промеждутък време да зареже работа и да започне да живее със спестените средства за свое удоволствие. Не ще позволи да се замисли не дай Боже, да стане миноритарий на крупният бизнес и да започне да се бърка в работите на тези, които приемат решения.
Кръгът нови робовладелци е тесен и крайно болезнено възприема несъгласувано с него навлизане на самозванци. А вече масово доброволно не ще позволи никога. Затова голямо количество свободни пари у роба не трябва да има.
Те подлежат на изземане по всякакъв способ. Чрез заплата, инфлационно-ценова, кредитно-финансова и данъчна политики. В разни страни това се прави различно. Някъде има високи заплати и евтини стоки за народно потребление, но затова пък скъпи медицински и образователни услуги, застраховки, големи данъци, комунални платежи и т. н. Някъде наопаки.
Но резултатът навсякъде е един. Проклятието на Льолик от «Брилянтовата ръка»: «Да живееш на една заплата», еднакво актуално звучи навсякъде.
За да се стимулира роба ударно да се труди, са измислени така наричаните «ад» и «рай». Първият олицетворява периодически случващите се ръкотворни кризи, съпровождащи се с масова безработица, съкращения, идване на кредитори и заплаха с всячески страшни неудачи: загуба на статуса, кръга общуване и потребителско ниво, свличане на дъното на живота, разделяне със семейството.
«Рай» - своего рода «магарешко морковче», мятащо се пред носа и заставящо животното непрестанно да върви след висящото на пръчката на ездача лакомство. По подобен начин съвременният роб е въвлечен в безкрайно надбягване за успешност, доход, модни новости и деликатеси, по-високо социално положение и прочие изобретения на новите робовладелци. За това той е принуден много и добре да работи.
При това робът е лишен от информация, а още повече от контрол над реалната добавъчна стойност, която робовладелецът взема за себе си, експлуатирайки неговият труд, знания и жизнена енергия. Той съществува и функционира в матрица, измислена и създадена от новият робовладелец.
Да, плантации с надзиратели и горски капитани вече няма, но стотици милиони хора от това по-свободни, по-богати и по-значими не са станали. Възможно в това следва да се търси причината за охваналата планетата «епидемия на пофигизъм».
През 2014 год Британската Би-Би-Си съобщава: «Съгласно изследване, проведено от Институт Галъп в течение на 30 години, истински мотивирани за изпълнение на работата са само 13% от персонала по цял свят.
Дори повече, почти две трети от работниците не провяват въобще никакво служебно усърдие - или както е указано в изследването, им «недостига мотивация, и те са по-малко склонни да проявяват инициатива в интересите на компаниите»». Старанията на корпоративната култура и новомодните тренинги както се вижда малко помагат. За скритият, но все едно робовладелчески формат на социално-икономическите отношения това е нормално.
Роба винаги е плюел на робовладелеца. На състоянието и развитието му - като стопанска единица и на плодовете от своята работа.
 А сега, изходя от тези критерии кажете, има ли и у нас в Русия (читателят да се замисли за България - бел.пр.) завуалирано робство на XXI век? Нали ние сега сме внушителна съставна част от евро-доларовата световна икономика със всички нейни прибамбаси, «офисен планктон», кредитозависима средна класа, трудови легални и нелегални мигранти (по данни на МОМ, по този показател ние заемаме трето място в света - 11,9 милиона официално регистрирани души, 80% от които са в трудоспособна възраст от 18 до 59 години) и т.н.
И какво ние, приобщили се към тази евро-доларова световна икономика на зависими условия получихме?
Продължаваща 25 години сага под название: «Пари няма, но вие там се дръжте».
И....... «трябва да се живее по средствата». Тоест - нище!
Владеещите заводи, поля, пароходи, а заедно с тях и говорящи оръдия на труда, това разбира се не касае.
Но ето проблем, страничните ефекти на всичко гореописано, те не се проявяват само някъде далеч.
В забележителният филм «Адъютант Его превосходительства», капитан Кольцов в беседата с Юра много добре бе казал: «Значи, градина да имаш искаш, а градинар да бъдеш не искаш? Тогава рано или късно някой отново ще поиска да запали дома ти». А пожарите вече полъхват по света.
И «черните лебеди» родени от последствията на дефективният световен порядък на роби и господари стават все повече. 

+ Вадим Бондарь