Истории об искусстве. "Советский" пин-ап

Во времена Советского Союза очень популярными были плакаты с призывными или жизнеутверждающими лозунгами. Как правило, на них изображались женщины с лицами, полными строгости и решимости. Современный российский художник Валерий Барыкин в своем творчестве использует популярную некогда тематику. Вот только его главными героинями становятся девушки в стиле пин-ап. Такая оригинальная смесь плакатов в духе соцреализма и кокетливых девушек заставляет вспомнить о том, что и раньше находилось место юмору и забавам.

Пинап, пин-ап (англ. to pin up — прикалывать, то есть плакат, прикалываемый на стену) — изображение красивой, часто полуобнажённой, девушки в определённом стиле. В русском языке употребляется для обозначения конкретного стиля американской графики середины XX века.

В классическом пин-апе действуют, так называемые, фигуры умолчания: здесь нам открылся кружевной бюстгальтер, а эта девчонка в форме официантки и вовсе одета – но, кажется, она веселого нрава, судя по ее взгляду. Эти намеки на чувственное и есть самое волнующее в подобных иллюстрациях. Благодаря целомудренности образов эстетику пин-ап быстро освоили под свои нужды производители рекламы – именно с тех времен до наших дней тянется порочная традиция подмигивающих полуобнаженных девушек на рекламных плакатах чего угодно: от прохладительных напитков до фановых труб.

1. Заслуженный отдых после смены.

2. На стройке

3. Крепись солдат

4. Летайте самолетами АЭРОФЛОТА

5. Уважайте труд уборщиц

6. Не отвлекайся

7. Все на вакцинацию!

8. Завтра рано вставать.

9. Скоро Москва!

10. Молодой прораб

11. Качественно обслужим...

12. Ах, какая вкусная... газированная вода!

13. Долой тунеядство!

14. На танцплощадке.

15. Культуру в массы

16. На хлебзаводе

17. Опыт дело наживное

18. В библиотеке

19. Оказывай помощь начинающему водителю

20. Не отвлекай водителя

21. С Новым годом!

Советский пин-ап – явление вполне себе органичное и вписывающееся в традицию соц-арта – специфического направления русского искусства, которое, впрочем, поторопились похоронить в 90-е вместе с постмодернизмом. Валерий Барыкин интуитивно является последователем этой традиции. 

Первый опыт скрещивания слогана советского назидательного плаката с американской ретро-красоткой оказался настолько успешен, что, благодаря перепосту, ироничные плакаты Барыкина быстро распространились в сети и докатились до кураторов, работающих с наследием тех самых соц-реалистов. Работы Барыкина прокатились по российским фестивалям и побывали в программе 4-й Московской биеннале современного искусства.

БОНУС (неформат):

Плакат посвященный ко Дню Победы!

Писмо (от онзи свят) от Ерих Хонекер, последен генсек на комунистическата партия на ГДР и ръководител на страната

Вие имахте работа, вие имахте жилище. Вие имахте добри училища. Вие имахте стабилна валута и гарантирана пенсия. Вие можехте без опасения да се разхождате по берлинската Александерплатц цяла нощ. И турци нямахте. Но това ви беше малко.

Вие искахте повече. Вие мечтаехте за разкошни автомобили, а "Вартбург" беше за вас не твърде изящен. Вие искахте банани, а нашите домашни ябълки също не ви харесваха. Вие искахте да имате в портмонето немска марка, нали марката на ГДР нямаше за вас голяма цена. Вие мечтаехте за свобода на словото, макар и в ГДР никой не ви забраняваше да говорите, е, само може би за социализма.

Вие се стремяхте във ФРГ, и днес вие попаднахте там.

Всичко това, което тогава "забрави" да ви разкаже западната телевизия, и днес пак не ви разказва. И в тези времена на Запад бе забранено открито да се разсъждава за проблемите, свързани с чужденците. Двойните стандарти царяха във ФРГ и в миналото. Имаше право за немците, и то бе прописано в законите. Но имаше и друго право за чужденците – тях политиците манипулираха за достигане на своите цели. Но вие бяхте радостни да се самозалъгвате. Западната пропаганда бе същата лъжа, каквато и у нас, просто тя бе по-красиво направена. Да се разобличи нашата пропаганду нищо не струваше, толкова повече за такива печени хитреци като вас. А виж западната телевизия ви правеше на глупаци както си искаше.

Погледнете живота си. Вие се докопахте до разкошни машини – в дълг. Вие достигнахте благосъстояние – на кредит. Вие станахте роби на банките. Да, за "Вартбург" се налагаше да се спестява, но вие просто плащахте за тях в брой, като горди свободни хора. Вашите марки на ГДР в спестовните книжки ви носеха добри проценти, и всички имахте солидни спестявания. Сега нямате нищо. Даже немска марка – и нея я няма. Пенсията в ГДР ви бе гарантирана. Сега тя е твърде малка и за живот... а и за смърт. Вашите деца в училищата на ГДР можеха да четат и пишат вече след шест седмици. Сега те не са в състояние да четат и пишат даже в трети клас. Никому не идваше наум от нещо да се бои даже в големия град, в Берлин, и никого не убиваха на Александерплатц. Днес вие се боите вечер да покажете нос от къщи в своето родно село, където по улиците бродят орди афганистански "бежанци". А нашата полиция, нашата народна армия! За вас те винаги бяха твърде прусашки, твърде груби. А сега разсъждавате за народно опълчение и си оглеждате оръжие, понеже на помощ от държавата повече не може да се разчита. В ГДР всичко вървеше по план, даже вашият живот. Сега вие не знаете и това, което ще се случи с вас утре. Надявам се, поне се наядохте с дефицитните банани? Нали свободата на словото за вас е все така недостижима.

Помните ли, как викахте: "Отворете ни границите!" Днес мечтаете границите да се затворят. Но неможе да се затвори това, което го няма.

Вие искахте да се наслаждавате на ФРГ без ограничения. Наслаждавайте се.

Разочарованието на България и Молдавия в Запад не им дава право на хранилка в Русия

Победите на Радев в България и Додон в Молдавия свързват разбира се както всичко сега случващо се в световната политика, с триумфа на Тръмп, но всъщност са плод на многолетната стратегия на Владимир Путин, не опитващ се със сила да върне страните от бившият Съветски блок в орбита на Русия, а направил ставка на това, че плодът сам ще узрее и падне в ръце. В този смисъл те са много показателен пример за Донбас и Украйна.

Изборите в България и Молдавия станаха промеждутъчен резултат на отдавна зреещото разочарование на страните от Източна Европа в евроинтеграцията и като цяло, в западната илюзия "семейство от цивилизовани народи". Това всъщност е предвестник на разочарованието в глобалната илюзия, където Запад се възприемаше от неговите поклонници като благословен свят на свобода и достатък. Нито едното, нито другото в реалността САЩ не предложиха на малките народи, избрали западната демокрация. Дори повече - при Тръмп техните елити възнамеряват да поемат курс, когато вече никого няма да подхранват, а всички ще изстискват до последна капка. Ето защо те решиха да се люшнат в противоположната страна, като че напипвайки нов хазяин. В този смисъл Радев и Додон не са проруски политици, те са разочаровани и търсещи нов център на сила, към който би могло да се прилепят.

Но тук възниква важният въпрос - как да се отнася Русия с тях в бъдеще? И крайно важно е да се избегнат две крайности. Първо, в никакъв случай не трябва да се става нова хранилка, от която могат безвъзмездно да засучат тези нелоши и близки нам народи. Но и злопаметството не е в нашите традиции, а затова не са верни и раздаващите се гласове, че всички тези небратя трябва да се пратят някъде по-далече, даже ако те молят да ги приемем обратно. В близките години на Москва предстои да изгради балансирана политика на здравомислие и искреност по отношение страните от бившият съветски и западен блокове. Нито България, нито Молдавия, нито даже Украйна с Белорусия (именно като държавни проекти, а не руски люде) повече никога не трябва да стават нахлебници или временни съюзници срещу заплащане.

От сега пред тях трябва честно да се постави прост избор - вие или ще дремете в покрайнините на Западният свят и ще страдате от неговите корпорации, които в агония се опитват да изстискат ресурси от всички колонии, или започвате да се присъединявате към руският свят, но на условия съ-правене, съ-действие, получавайки ниво блага и защита в съответствие с привнесената в нашият Евразийски съюз полза. Тоест акцентът трябва да бъде направен на пропорционалност на блага и отговорност, печалба и създадена продукция. Говорейки упростено, ако вие доставяте само български чушки и молдавско вино, то ви се определят условия за търговия на евразийският пазар, но никакви високотехнологични заводи Москва няма да ви строи. Ако искате заводи, то влагйте в наука и производство, обучавайте кадри и харчете на това свои средства - Москва ще си помогне със съвет и определено участие.

Но нито копейка просто така, нито едно предприятие за красиви очи - да не се налага после както след развала на СССР да се остане без половината промишленост в покрайнините. Всички ключови инфраструктурни проекти трябва да бъдат в пределите на Руската Федерация. Само така и никак иначе.

russkiy-malchik

Бил Гейтс - без превод, учете езици.

Обикновен битов нацизъм

Michelle, ma belle,
Sont des mots qui vont tres bien ensemble, tres bien ensemble…

«Michelle», The Beatles

Пея си под нос тази песничка всеки път, когато се подозирам в скрит фанатизъм. Защото фанатизмът убива. Всеки фанатизъм, даже по отношение към любимата музикална група.
Хора, които са били безкрайно уверени в своята правота, са изгорили 13-14 милиона човека в Европа. Предимствено красиви жени (затова у тях има такива страшни тетки типа Саманта Пауър).
Уверени в своята правота фанатици изгориха Монсегюр и опитваха да унищожат Прага, убиха около 20 хиляди човека във Вартоломеевата нощ и с милиони убиваха американските индианци.
Днес уверени в своята правота фанатици режат глави на хора пред камера в Сирия и Ирак, изгарят хора живи в Одеса и бомбят на Донбас.
Което е характерно, всички те искат да се виждат бели и пухкави. Аз отдавна съм забелязал, че колкото повече човек е «пацифист», толкова повече в него има скрита агресия.
Обикновения човек ще напсува враговете си, ще изхвърли негатива, и разпуснат ще иде да си се занимава с неговите си дела. А «пацифистите» се усмихват, правят вид, че те са «за мир в цял свят, цветенца и котенца», но агресията в тях се трупа и се изтръгва в най-причудливи и плашещи форми.
Именно любителите на котенца, «всичко най-хубаво» и «прогресивни» либерали повече от всички се радваха с пяна на уста на изгорените живи одесити.
Именно постващите мимимишни картинки домохазяйки давейки се от ненавист пишат в соцмрежите призиви дасе «бомбят донбасятчетата» и «унищожи Русия и всички руси».
Именно разказвачите на «ние ненавиждаме оръжието» сега постят в твитер «Убиите Тръмпа и всички негови привържъници».

Тези хора са свикнали да се мамят сами себе си, те са привикнали да мислят за себе си добро, да се считат за «правилни» и винаги и във всичко прави. А тези, които «не са такива», разбира се, не заслужават жалост и подлежат на унищожение. Те нали не са няши! Ето такъв е той, обикновеният битов нацизъм. А всички тези «либерали», «демократи», «патриоти на Украйна» и «нестадо» – са просто нацистски нелюди. И това не е пропагандистско клише, а констатация на факта.
Утвърждение на превъзходството на «нация от общочовеци» над «неполноценни ватници и реднеци», а също своето право тези «непълноценни» безнаказано да унищожават – това и е най-истински нацизъм.

Публикувано http://news-front.info/2016/11...

Александр Роджерс

Знаете ли вие...

«Снижение себестойността на продукцията, както нееднократно е указвал другарят Сталин, е показател за качеството на работа на промишленността, един от най-важните източници за натрупвания в народното стопанство. Заедно с това то е непременно условие за снижението на цените и оттам, за ръста на материалното благосъстояние на трудещите се…»
«Съветското Правителство провежда политика на систематическо снижение на цените на стоките за масово потребление. През март тази [1951-а] година бе осъществено новото, четвърто за последните години, снижение на държавните пазарни цени за продоволствени и промишлени стоки, което обезпечи по-нататъшен ръст на реалната заплата на работниците и служащите и съкращение на разходите на селяните за покупка на поевтинелите промишлени стоки».

Цитати на Л.П. Берия

И стигам до причината за публикацията - скан на постановлението на Съвета на министрите и ЦК на ВКП(б) с процентното понижение на цените за 1951г. Оставям оргиналният размер, за да се виждат ясно 10-20% масово понижение на цените на огромна както биха казали днес "потребителска кошница".

Александр Роджерс: Килари-майдан — атракционът започва!

За да се представя Тръмп глупак, тиран, насилник и сексист, (въобще, «злочинна влада») – бабушка Клинтън вече не е нужна. Достатъчно е самата идея за «боротба»...

Те взеха приятели, кафе, добро настроение, и излязоха на Таймс-Скуеър. Да пожънат това, което се сее…

Както винаги казвам, и както ни учи историческият материализъм, глобалните процеси притежават твърде голяма инерция, за да могат да бъдат спрени едномоментно.
Даже ако едно от многочислените покушения срещу Хитлер би било удачно, даже ако го бе сменил на поста лидер на Третият Райх някой друг (желаещи е имало много), общата идеология на нацизма от това не би се изменила, а милионите нацисти никъде не биха се дянали.
Точно така и от това, че Хилари Клинтън загуби изборите и, след продължителни размисли и съмнения, призна Тръмпа за президент и го поздрави с победата, тези сили, които стоят зад нея, никъде не са изчезнали, а техните планове, стратегии и цели като цяло не са се изменили.
Затова протестите против избрания Тръмп ще продължават и старателно подхранват. Впрочем, както и предсказахме.
И вече момченца и момиченца с маргинален вид в намордници крачат по американските улици.

И вече автобуси возят «протестиращите» до месторабота.

И вече набират «майданарбайтери» в соцмрежите за участие в протести за 1500 долара на седмица.

На практика изборите за президент на САЩ не решиха фундаменталните противоречия между спекулантите и производителите, между работническата класа, свръхбогатият «1%» и обслуживащите го «креакли», между транснационалистите/глобалистите и националните елити etc.
Изборите нищо не решиха, те само оголиха съществуващите противоречия в цялата им грозота. И това, че Клинтън загуби изборите, още нищо не значи – ако е нужно, то стоящите зад нея сили и групировки ще вървят към бъдеща конфронтация вече без нея.
За да се представя Тръмп глупак, тиран, насилник и сексист, (въобще, «злочинна влада») – бабушка Клинтън вече не е нужна. Достатъчно е самата идея за «боротба-та» против обозначеното «зло». А лице на протестите технолозите могат да направят когото е угодно – дори Мадона, дори Беладона.
И даже ако на този етап протестите паднат на нула (бъдат подавени или просто лишени от финансиране), то при пръв удобен случай ще последват нови вълнения и изблици на насилие.
Защото американските елити твърде дълго си придаваха вид, че в Съединените Щати всичко е наред, а всички проблеми се надприказваха или премълчаваха. И не получавайки нужното лечение, всички тези болячки (започвайки с деиндустриализацията и завършвайки с полицейският произвол) се натрупваха и раздуваха, превръщайки се от малки камъчета в плътна лавина, която днес вече безспорно доведе до фактически разкол на страната и я постави на ръба на гражданска война.
Така че заемайте места в първите редове и слагайте коланите, всичко едва започва.