Живял на белият свят един социалистически Овен и бил той дълбоко нещастен.
Макар изглеждало всичко си имал достъчно: и любима овца, и уютен дом, и
сито пасбище, но той точно знаел, че някъде наблизо, само зад хълма, има
капитализъм, където тревата е по-сочна, овците - по-стройни и въобще - всичко е по-хубаво.
Веднъж захвърлил той своя нагласен бит и тръгнал към капитализма. Дълго ли, кратко ли вървял,
но срещнал по пътя Вълк. Овена отначало се поизплашил, но Вълка се държал мирно и Овена решил, че може да се договори с Вълка.
- Здравейте! Кажете моля, господин Вълк, мога ли да видя капитализма?
- Разбира се, да вървим, ще ти покажа
- и Вълка го повел, отначало на ливадка със сочна трева, после към цяло
стадо стройни овчици... А после го завел в някакво мрачно страшно здание, където бързо и акуратно постригали Овена, отпилили му рогата, откъснали му
копитата...
- Сега да вървим - казал Вълка - Ще направим от теб шишчета.
- Но как така? - проплакал Овена - Вие ми обещахте да ми покажете капитализма?!
- А ето, ти вече не само го виждаш, но и участваш!..
Коронавирусната пандемия разшири тази работа(безплатното раздаване на храна - бел.пр.) като броят американци в нужда рязко подскочи. Независимо че живеят в страна, която произвежда достатъчно храна за всички, множество американци се намериха гладни за пръв път в живота им.
Започнах кариерата си в Financial Times със случаите на глад в Африка през 1980-те. Не очаквах, че ще пиша за глад в моята собствена страна 40 години по-късно. (Авторката Пати Валдмейр е кореспондент за Северна Америка за FT от 1980, работила в Лондон, Вашингтон, Йоханесбург и Шанхай). Но Америка завършва 6 месеца в коронавирусен хаос, и опашките гладни нюйоркчани се разтягат на четверт миля от благотворителните организации в Куинс и безплатните раздавания на храна провоцират задръствания, които могат да продължат часове.
Г-жа Babineaux-Fontenot дава няколко шокиращи цифри. "Надявам се да греша, но ако съм права", казва тя, "още 17 милиона хора в САЩ ще са "хранително несигурни" през 2020 в резултат на пандемията" (обожавам този птичи език! вместо "гладни" - "хранително несигурни". не ви лъжат въобще, как може! - бел.пр.). Това ще направи общо 54 милиона според изчисленията на Feeding America, започвайки от 37.2 милиона преди кризата. И 18 милиона, или 1 от всеки 4 от тези гладни хора ще са деца.
Не, не днес. Не ме разбирайте неправилно. Кървавите комуняки. В СССР. През 1949-а. 4 години след ВВ2, оставили страната в руини и без 27 милиона население. Без съответните за 27 милиона работни ръце, и дори малко повече, защото воюват мъжете в трудова възраст.
Апропо, сметките платихте ли си? А чек от миналата година случайно не пазите ли - как са там цените? Като сме в пазарна икономика, в капитализъм и демокрация - надявам се се повишават нормално, напук на кървавите комуняки?
Любопитна статистика от отчета на Bank Of America по корпоративния сектор на САЩ.
Ако се вземат и съберат в едно всички активи на всички корпорации от списъка
S&P500 - цялата наличност и сметки в банки, всички запаси суровини, всички дебиторски дългове и облигации, цялата недвижимост, цялата земя, всички фабрики и заводи то се изяснява, че 84% от всичко това са "нематериални
активи" (intangible assets), тоест не нещо физическо, а нещо, което е невъзможно да се
измери, чиято ликвидност по заявената цифра е неочевидна, но -
вярвайте ни! - highely likely всичко това толкова и струва, колкото
нарисувахме.
За сравнение - през 1975 скоро след "златният фалит на САЩ" и когато въобщ всичко там и се запързаля надолу делът на "неизмеримото" в корпоративните активи бе едва 17%, тоест от 1975 до 2020 има петкратен ръст на този дял.
Накратко ако сравняваме капитализацията на Google, Apple, Ford, GM и прочее и твърдим, че тя надминава БВП на някоя избрана страна, то преди да сравним - трябва да извадим 84%.
Мозъците изцяло проядоха с чудото на живителната конкуренция...
На практика тук е като с плоската Земя: погледнал през прозореца - Земята е плоска. А помислил и погледал по-внимателно - геоид, почти сфера.
При това вярно е, което е характерно, и едното, и другото. Не трябва да се смеем над тези,
които говорят, че Земята е плоска. Те са прави. На малки растояния,
локално, ако се гледа не по-далече от носа си, Земята без съмнения е плоска...
Така е и с конкуренцията. Ако се гледа локално, то само полза от нея: имало един ресторант на улицата - сега два. ИЗБОР! И да се ходи никъде не трябва. А ако се помисли?
А ако се помисли, има един фактор, който определя действието на конкуренцията - това, че в
"обществото на печалбата" компаниите преследват именно печалбата, а не нещо друго. А печалбата може да се увеличи по няколко начина:
- създавайки
нова стока удовлетворяваща някаква потребност, която по-рано не е
била удовлетворена. Именно на това наблягат любителите на конкуренцията:
конкуренцията, демек, обеспечава разнообразие!
- расширявайки производството - тоест произвеждайки повече стоки и услуги;
- снижавайки разходите за производство;
И което е немаловажно, нужно е постоянно да се има предвид, че всеки пазар е
ограничен. Той е ограничен най-често от покупателната способност, което
създава особена връзка между производството и потреблението, но е ограничен и
физически!
От това и ще започнем.
Да кажем - панталони. Да си представим, че ги раздават безплатно - или по-точно с пълно покритие на разходите за закупуване от "вълшебен източник". Тоест да предположим ограничения на покупателната способност просто няма (като да предположим,
че Земята е плоска глобално).
Е, колко чифта панталони човек ще "купи" в този случай? Едва ли някой ще се възползва от безплатността и ще си набере 1000000 или
даже 50 чифта. Защо?
С други думи, капацитета на всеки пазар - тоест
съвокупността стоки, удовлетворяващи дадена обективна потребност е
винаги ограничена. Нека тя е ограничена до N-броя съв срок на амортизация Ta. Това значи, че да се произвежда за време Ta повече панталони, отколкото N няма смисъл: "те и даром не са нужни".
Тук е момента да си спомним още един икономически закон: себестойността на изделието пада с увеличение на серията:
Това значи, че ако ЕДНА компания произвежда ЕДИН ВИД панталони количество N, то тяхната себестойност (при това ниво технология) ще е най-ниска (за монополните цени временно ще забравим - сега разглеждаме от другият край историята и географията).
До какво тогава ще доведе появата на конкуренция както във вида на конкуриращи компании, така и във вида на увеличение разнообразието панталони? Като минимум до съкращение размера на партиите и съответно, до ръст на себестойността на единица панталони.
Това значи, че разнообразието, неотделим атрибут на конкуренцията, води до увеличение разходите и - при установила се на пазара равновесна цена - до съкращение на печалбата. Оттук в частност
стремежите за монополизация и разширение на пазарите до абсолютни предели.
Ясно е, че разходите се заплащат при това от потребителите. С други думи за "отстрани панделка" трябва да се плаща.
Но за бизнеса това все едно не е изгодно, тъй като и за него се
съкращава потенциалната печалба. Единствен способ да се съкратят загубите от
конкуренцията - това е снижение на разходите за производство или чрез съкращението на разходите на работна сила пряко, или косвено, чрез използване на суровини и
полуфабрикати с по-ниско качество.
Съкращението на разходите за
работна сила е възможно или чрез снижение на заплатите, или чрез използване на техника, съкращаваща потребността от работна сила. Първото води до бедност, второто - до безработица, което е по-зле от бедност. И тези
процеси ние виждаме всеки ден.
Що се касае снижението средно на качеството на продукцията, това е най-интересният ефект от конкуренцията.
Нюансът е в това, че главният ресурс на либерализма и капитализма това е - ГЛУПАКА. Тоест непрофесионалистът, вземащ решения. Една от главните черти на
професионалиста - това е способност да различава детайлите. Ако за детето - кола - това е просто кола, за автомобилиста това са да кажем, Toyota или
WV, професионалиста ще каже и годината на производство и какъв двигател стои, и
каква гарнитура трябва да се смени, и т.н..
Когато редовият купувач отива в магазина, той практически нищо не знае за продукта,
който купува. Ако хората - а такива са абсолютното болшинство - не
са способни да отличат реалната извара от фалшификата от соя, палмовото
масло и още бог знает какво, то какво да кажем за колбасите, за качеството
тъкани, телевизорите и т.н. На следващата рисунка е изобразено нагледно:
У професионалиста "разрешаващата способност" е добра, той
улавя нюанси и в частност леко ще отличи даже незначително снижение на качеството, да не говорим за китайско менте на Гуччи от Гуччи.
Обикновеният човек също има определена разрешаваща способност. Но тя е
достатъчно ниска, така че в нейните граници да се снизи качеството на продукта достатъчно, че да се снизи и себестойността на неговото производство. При това очевидно, по-качественият продукт се оказва неконкурентоспособен
и се измества от по-евтин продукт "със същото" от гледна точка на
обикновения човек "качество", и по-низкокачественият продукт постепенно
заема нишата на еталона... А после се появява продукт с още по-ниско
качество, и т.д., и т.п. Тоест конкуренцията оказва постоянен натиск в посока снижение в "long run" на качеството на продукцията. А ако се
добавят още и относително по-големите разходи на реклама, които
могут да си позволят производителите на "същата" продукция с по-ниско качество, то ефекта се получава впечатляващ.
Надпис на етикета:"Кашкавалоподобен продукт с дупки 45%"
Резултатът - продоволствените магазини на
Запад са затрупани целогодишно с неразвалящи се ябълки, круши, ягоди... които е невъзможно да се ядат. При това аборигените просто вече
въобще не знаят какво е това вкус на нормални "неизглеждащи" добре плодове. Син на
мой приятел - арменец, от детството си привикнал към американската храна и
американските магазини, успешен програмист, тръгнал да посети
родината на предците си Армения... И буквално се шашнал от качеството на храната. Той не
вярвал на очите си и езика си, на това, че ябълките могат да бъдат сочни и не
напомнят на леко подсладена дъревесина, че кошничка ягоди поставена на масата в гостната благоухае по цялата къща, че
кориандъра мирише, че месото има вкус, и т.н. Неочакван резултат: останал да преподава на младежта програмиране.
Още резултат - погледнете това убожество, което днес хората обличат. Как се получи да се внуши, че джинсите от отпадъци от
производството на тъкани - това е самото то... Още в
съветските години ме поразяваше: какви безмозъчни дебили трябва да сме, че да се предпочитат джинсите пред нормални качествени панталони, та още и
ФИЗИЧЕСКИ ДА СЕ ПОВРЕЖДАТ - да се варят, протриват... да се следва идиотската мода. Не е широко известно, че и мини-полите са били създадени за
снижение себестойността за производство на облекло: за тях тъпо отива по-малко
тъкан.
Но бог с тях мини-полите - тяхната уродливост се компенсира поне понякога от изгледа на прелестни женски крачка. Те поне не развалят
човека. Но погледнете съвременното всекидневно облекло на
идиотите-средяци... Унисекс? Действително, защо производителите да се задълбават с разна продукция за мъже и жени? И КАКЪВ юнисекс?
Грошеви фланелки с трикотажни толкова готови "тренировочни"
костюми. Безформени кроcовки вместо стилни обувки.
Вгледайте се - и ще видите: цялото това убожество е резултат на рекламно внушение заради
снижение на себестойността, но съвсем не в интересите на купувачите, не
способни да разберат качеството на стоките.
Е и последното "достоинство" на
конкуренцията - следствие на снижението на себестойността чрез увеличение производителността на труда - това в най-добрия случай ще е привеждане заплатите до
марксовото ниво на просто възпроизводство на работната сила (а това е просто
теорема) и към ръст на безработицата - вече зад тези предели.
И така, конкуренцията има следните следствия:
- излишно израсходване на ресурси заради свръхпроизводство на разнообразие;
- перманентно снижение качеството на продукцията;
- съкращение на доходите на наемните работници до ниво просто възпроизводство;
- ръст на безработицата;
Съгласете се: за това си струва да се бориш
Ps. И последно за конкуренцията:
Американско училище в Ланкастер, 1959 г. Пазарна икономика.
Съветска детска градина 1961 г. Планова икономика.
Статията във Wall Street Journal предупреждава за възможни изключвания на тока в Калифорния. Накратко Калифорния е близо до режим на тока. Щатът, инвестирал в зелени, възобновяеми източници на енергия, фотоволтаици и Грета Тумберг е в енергетическа криза, тъй като през деня всичко е слънчево и работи прекрасно, но вечер, когато започне да се смрачава, а климатиците и компютрите на Apple, Google, Intel и Facebook с трилиони долари капитализация продължават да работят над Калифорния пада сянката на режим на тока.
.jpg)
Надпис на етикета:"Кашкавалоподобен продукт с дупки 45%"
