Saturday, October 28, 2017

Поражение на Pax Americana във войната за смислите

Защо дава сбой проекта за експорт на демокрация.

Състоялата се тези дни визита в Москва на краля на Саудитска Арабия Салман Бен Абдел Азиз Ал Сауд стана олицетворение на известният закон за прехода на количеството в качество. Формално това не е първият близкоизточен правител посетил Русия в течение на близките няколко години или заявил за такива планове през текущата година. В списъка са ръководителите на Кувейт, Катар, Египет, Мароко, Йордания, наследяващият принц на Обединените Арабски Емирства. Визитът на саудитският монарх изпъква само на фона на сериозното руско-саудитско противостояние в течение минимум на четвърт век. А ако бъдем по-точни, то още от времената на съветското участие във войната в Афганистан през 1979–1989 години. При това у Кралството имаше достатъчни основания да гледа на Русия силно отвисоко. Саудитска Арабия контролираше ОПЕК. На свой ред ОПЕК контролираше световните цени на нефт и обемите на нейният добив, така формирайки не само източник на огромен доход, но и съществени лостове за геополитическо влияние. В края на краищата както там е прието да се счита, дори и в свръзка със САЩ, но монархията съумя да «свали съветската империя». И тук изведнаж толкова кардинална маневра. Какво означава тя? И няма ли тук връзки с другите неочаквани събития, случили се в региона за последно време? Например, със сближението на Катар с Иран и Турция или преминалият в остра фаза дипломатически конфликт между Турция и САЩ? На 9 октомври 2017 год. президентът на Турция Реджеп Ердоган заяви за прекратяването сътрудничеството с посланика от САЩ Джон Бас. И това е ключов съюзник на Съединените Щати по НАТО, стоял при зараждането на Алиянса, а също до сега водеща база за всички военни операции на САЩ в Близкият Изток. Създава се усещане, че под Вашингтон се заклащат стълбовете, съставящи основата на неговото геополитическо могъщество?

Конкуренция на смислите
Обикновено е прието да се счита, че света управляват само парите, и някаква част истина в това действително има. Добили се на Бретон-Вудската конференции през 1944 година право за долара да е главна валута на планетата, САЩ с това подчиниха цялата финансова система на света. Като минимум тогавашният западен и всички негови сателити. Но фактически това бе само тактическа стъпка в глобалната конкурентна война на двете системи: капитализма и комунизма. Най-често тях обикновено свеждат към чисто външни характеристики от рода на наличие или отсъствие на частна собственост, но в действителност става дума преди всичко за конкуренция на резултатни смисли, отговарящи на въпроса: защо, защо всичко това ни трябва въобще?
Американската концепция, често наричана «американска мечта», предполага свят, в който всеки е сам за себе си и сам си създава благополучие, максимално адаптирано к ъм личните му вкусове и пристрастия. Държавата в този модел е само овеществена форма на обществен сървис, управляем по контракт от колективната воля на народа, като съобщество на договарящи се помежду си успешни индивидууми. Ролята на контракти изпълняват закони, формулирани и утвърдени от народа чрез свои избрани представители. Съветският обществено-икономически модел всъщност решава същите задачи, но има в своята основа съвершенно друг подход, основан преди всичко на приемуществото на колективизма и произтичащото от него доминиране на обществените задачи над личните.
По такъв начин конкуренцията между САЩ и СССР (или по-широко — между Запада и СССР, или още по-широко — между капитализма и комунизма) в действителност бе състезание на базовият смисъл, определящ същността на всяка от системите. А лидерите на блоковете се определяха не толкова от размера на своите икономики, колкото от това, че именно те са източници, този смисъл или смисли създаващи, формулиращи и предвижващи.
Както това винаги става, всяка конкуренция на смисли в крайна сметка се упрощава до примитив — «как е по-правилно», който на свой ред се свежда до абсолют — «правилно е само така като у нас». Съответно, всякакви други варианти автоматически стават строго неправилни, с една или друга степен на погрешност.

Правилният избор носи богатство
В рамките на смисъла «американска мечта» дружбата с правилният партньор трябва да носи богатство. След Втората световна война размерът на икономиката на САЩ повече от два пъти надминаваше съветската и включваше 55% промишлено производство на всички западни страни, 50% световен добив на въглища, 64% — световен добив на нефт, 53% — стомана, 17% — производство на зърно, 63% — царевица и 2/3 от световния обем на златен запас. Частта на американският експорт във външната търговия на западните страни надминаваше 30%.
В значителна степен привлекателността на  «американската мечта» се подкрепяше от тринадесет милиарда долара, заделени от правителството на Съединените Щати в рамките на икономическата помощ по плана на държавният секретар Джордж Маршал, на името на когото после започна да се нарича самият план. В това време тя бе съпоставима с 1/5 от БВП на водещите западноевропейски страни, и даже в цени от 2015 година тази сума е еквивалентна на 150 млрд долара. Но особено нагледно печалбата на «американският смисъл» демонстрира историята на икономическото развитие на послевоенните Япония и Южна Корея.

Благодаря практически свободният достъп към вътрешният потребителски пазар на Съединените Щати Япония съумя не само бързо да възстанови довоенното ниво на БВП (1939 год — 133,8 млрд дол. в цени от 1980 год, 1947 год — 55,2 млрд дол., 1957 год — 131,6 млрд дол.), но и три пъти да го надмине (399 млрд дол.) след още 10 години. В резултат Страната на изгряващото слънце зае лидирающи позиции не само в традиционните отрасли като металургия и металообработка, но и в научно-технически най-напредничавите, такива като микроелектроника и автомобилостроене.



Още по-впечатляващ успех дружбата със САЩ донесе на Южна Корея. Нейният експорт нараства 7000 (!) пъти, извеждайки страната по обем на експортните доставки на 8-о място в света. Към 2014 година експортните доходи на страната достигат 714 млрд дол. или половината от нейният национален БВП. В някои области Република Корея е устойчив световен лидер. В частност, на нея принадлежат 35% от световното корабоостроене (примерно толкова кораби строи Китай) и четвърто място в света по експорт на продукция от високите технологии. Днес южнокорейската продукция се продава нявсякъде в света, но възможност за успешен старт и даде достъпът към богатият вътрешен пазар на САЩ.




Впрочем с Южна Корея и Япония историята на успеха на «дружба с Америка» не се изчерпва. Известната поговорка гласи: който плаща, той поръчва музиката.  Притежавайки много привлекателен вътрешен пазар с огромен обем, големи пари и напредничави технологии, САЩ изглеждаха за много страни невероятно съблазнително, което стимулираше стремежа им да «дружат с Америка» на почти всякакви условия. Така позволявайки на Вашингтон самостоятелно да формулира правилата на Генералното съглашение по тарифи и търговия (The General Agreement on Tariffs and Trade — GATT), където през 1947-а, освен САЩ, встъпиха 23 страни или половината от целият промишлено развит свят. Втората половина съставяха Съветският Съюз и членовете на Варшавският договор. (на СИВ - бел.пр.)

Така американското световно лидерство се базираше не толкова на големите амбиции на нейните лидери, колкото на точно осезаемата изгода от сътрудничество със САЩ и ако така можем да се изразим, игри по американските правила в икономиката и международната политика.

По много параметри то даже изглеждаше по-изгодно за партньорите на САЩ, отколкото за самите САЩ. Например, за 1950–1970 години обемът на промишлено производство в САЩ  се увеличи само 2 пъти, в същото време докато във Франция — 3 пъти, в Западна Германия — 4,5 пъти. Европа можа да заеме от 20 до 23% от световният пазар на машиностроене и химическа промишленост, а совокупният дял на САЩ в европейският експорт, в зависимост от отрасъла, се колебаеше от 30 до 40%. През 2016 година на другият бряг на Атлантическият океан европейски стоки и услуги бяха експортирани на сума 2,53 трлн долара. И това още далеч не са всички източници на материална изгода, получавана от партньорите от «американският смисъл». Стремейки се към расширение границите на своето доминиране, политическото ръководство на САЩ активно стимулираше процесът на проникване на Pax Americana в други региони. Така например арабо-френско-британската криза около Суецкият канал помогна на Вашингтон да привърже към своя долар лъвският пай от световната търговия с нефт, с което му обезпечи възможност бързо да заеме абсолютно доминиращи позиции в международните валутни операции. Към 1995 година 82% от всички платежи в света и 89% от всички свободно търгувани стоки и услуги се извършваха или номинираха в долар на САЩ, в същото време докато даже в най-добрите години американската икономика бе малко над 25% от световният БВП. Но заедно с долара на новите пазари, завоювани за Pax American, можеха да идват и други страни. Например китайският пазар Европа не успяваше да отвори на протежение целият период след Втората световна, но след визитата там на президента Никсън през февруари 1972 год и подписването на Шанхайското комюнике, а също на президента Форд през 1975-а, и в частност след установяване на дипломатически отношения на КНР със САЩ през 1979-а, условия за най-голямо благоприятстване в Китай получиха и европейските капитали.

Така че да се дружи със САЩ бе изгодно. Всъшност не само материално. Съгласието да се играе по американските правила отваряше възможности за регионалните държави да решават собствени местни задачи и да се добиват до свое местно доминиране. Нагледен пример служи точно Саудитска Арабия, традиционно конкурираща с Иран и Турция за лидерство на Големият Близък Изток. Американските антиирански икономически санкции в този план играха откровено на печалба за Ер-Рияд. И не само нему. Геополитическото благополучие на Израел също в голяма степен се опира на американското световно доминиране.Техните примери служеха (и засега служат) за повод да се търси дружба със САЩ за други страни. Някои от тях, като Полша и Украйна, се стремят към нея и до днес.

Краят на историята, станал пророчествоИзглеждаше победили в студената война и добили се краха на СССР през 1991 година, САЩ станаха световен хегемон не затова, че притажваха на този момент най-голям дял от световната икономика и контрол над повече от 80% от световните финанси. Америка трактуваше победата преди всичко като еднозначно доказателство на превъзходството именно на нейният смисъл на живот над всеки друг. Така че Франсис Фукуяма, публикувал статията «Краят на историята?» в списание National Interest, въобще, бе прав. Притажаването на единственият «най-правилен смисъл на живот» обезпечи на Америка не толкова източници на ненадмината икономическа и военна мощ, колкото неоспоримост на нейното право да го налага във всички останали части на планетата, където не остана никого, способен нещо сериозно да противопостави. Друг въпрос, че по сравнение с миналите времена кардинално се измениха и самите САЩ. Преди всичко, те съществено обедняха.




Откровенно казано, проблемите със смисъла на «американската мечта» започнаха в САЩ още през 1976 година, когато техният външнотърговски баланс стана отрицателен, но размерът на минуса се губеше зад огромният търговски оборот и с лихва се припокриваше от притока на чуждестранен капитал в страната. На фона на победата в студената война и активно «инвестиране» в победената икономика на Русия, постсъветските републики и бившите членове на СИВ в Източна Европа търговският дефицит изглеждаше незначителен. Но с времето ситуацията само се влошаваше. Към 2005–2007 години дефицитът достигна 700 и повече млрд дол. ежегодно. Само в търговията с Китай през 2006-а дефицитът бе 233 млрд дол., а общият натрупан дефицит за периода от 1985 до 2007 год достигна 8 трлн дол. или половината от днешният БВП на САЩ.

От тогава положението само още се задълбочава. Численоста на средната класа, обезпечаваща основата на вътрешната икономическа мощ на страната за четвърт век се съкрати от 80 до 22% и продължава да пада, в същото време докато безработицата расте. Макар официално нивото на безработица в САЩ се показва най-ниско за последните две десетилетия (3,5% от трудоспособното население), фактически то отчита само тези, които са загубили работа и са се обърнали за пособие в течение на последните три месеца. Заедно с тези, които нямат работа над шест месеца, които вече не търсят таква, тоест не са на отчет на борсата на труда, а също с тези, които имат минимална частична заетост само 3-4 часа на седмица, нивото на безработица превишава 22% от трудоспособното население на САЩ и продължава да расте.
Освен безработните, расте и общото число граждани сериозно зависещи от поддръжка от социални програми. През 2016 година помощ по програмата за продоволствени талони (общата и сума бе 70,9 млрд дол.) в САЩ получиха 44,2 млн души или 13,5% от населението на страната. През 1974 година те бяха 6,5%. Днес в ред окръзи нивото на нуждаещите се от продоволствена помощ достига от 40 до 50%.

За 2005–2010 години медианната стойност на частното имущество намиращо се във владение на един човек се съкрати от 102 до 66,7 хил. долара. Ако от нея се извади недвижимостта, то снижението е от 20 до 15 хиляди. При това във възрастовата група от 35 до 44 години (в САЩ тя се счита най-икономически активната част от населението) падението на средната стойност на имуществото е достигнало пик от 59% .


Делът на новото строителство е 10% от пазарана недвижимост в САЩ, и ето вече втора година поред нейният размер в метри застроена площ се снижава, но при това темповете на продажби също падат, оставяйки почти без изменения на такъв важен показател, като общият срок на продажба на новопостроеният фонд. Той достигна половин година и продължава бавно да се увеличава. Две трети от вторичният пазар се намира в ипотека, и работите там не вървят по-добре. Количеството дефолти по ипотека се намира на ниво 12-месечен максимум, а броят повторни фалити (тоест заемчици, вече получили реструктуризация на дълга от банката) се вдигна до 51%. При това, че в кризисният период от 2008–2009 години то не превишаваше 20%. Работата се усложнява още и от това, че у 16,9% от «проблемните ипотеки» контрактната стойност на заложеното имущество превишава пазарната, при това в половината от случаите пазарната цена е по-ниско от заложената с повече от 20% .


Стойност на бесплатните пари

След официалният отказ от златно обезпечение възможността да се печатат пари почти безплатно разбира се помогна да се спаси американската икономика след ипотечната криза от 2008 година и даже породи някаква увереност в способноста на САЩ вечно да живее безплатно, но да се заплати за това все едно се наложи, и то скъпо. При това последствията само набират острота. И работата не е толкова в ръста размерите на външният дълг на САЩ от 15,03 трлн през 2011-м до 19,5 трлн през септември 2016 год. Към днешен момент той е превишил 20 трлн и продължава да се увеличава. И даже не е в това, че вече над 35% от външният дълг на страната пряко принадлежи на ФРС. Проблемът е в това, че освен дълговете на федералното правителство, в САЩ съществуват още дългове на щатите и отделни градове, и те също са съпоставими по размер с федералният дълг .
Опитът да се залее проблемът с евтини пари чрез програмите за количествено смекчение (QE) фактически се обърна в снижение стойността на заимстване от 6,62% годишни през 2000 год до 1,981% днес. Така под удар се оказа цялата пенсионна система на страната, живееща точно от тези проценти , а също обезпечаваща със своите пари 42% от всички «дълги кредити» в банковият сектор на САЩ.

Нагледен пример може да служи историята на Пенсионният фонд на полицията в град Далас. Към 1 януари 2016 год заради снижението доходността на държавните облигации и предизвиканото от това многогодишно недофинансиране той имаше активи на сума 2,8 млрд дол., а задължения за изплащане 5,95 млрд. След отчаяни, но безплодни опити да намери изход от кризата фондът през ноември 2016 година напълно спря изплащането на пенсии, и неговото текущо ниво на обезпечение на исковете вече е под 36%. Така около 10 хиляди човека останаха без пенсии съвсем. По резултатите от изследване проведено от Pew Charitable Trusts, само по най-големите пенсионни фондове в страната съвокупният платежен дефицит достига 1,5 трлн дол., и у правителството на САЩ в настоящият момент няма даже приблизителна представа за пътищата за решение на този проблем. Макар минфин да признава, че даже просто запазване на текущото положение без влошаване (което явно е фантастично) ще доведет до ръст на дефицита на пенсионната система на страната до 40 трлн дол. към 2035 год и може да обхване (по-точно вероятно ще обхване) 92% от пенсионерите в САЩ.


Древнеримски сценарий за война
 
Всичко изброено въобще не означава незабавен крах на САЩ като държава вече буквално утре. Америка вече нееднократно е показвала своята способност да намира изход от кризисни ситуации. Но в същото време следва да признаем, че и в такъв затворен кръг като днес тя също още не е попадала никога. Кризата засегна не просто отделни икономически моменти, той разклати смисълът от самата «дружба» със САЩ като такава. Тя загуби приходност. И не само в пари. А там, където тя още се съхранява, президентът Тръмп пряко иска преразглеждане правилата на играта «на по-справедливи за Америка». В частност това касае стремежът на Вашингтон да препише условията на търговското съглашение с Мексико, а също независимо от нормите на ВТО да повдигне минимум с 20-30% импортните мита на европейските (и даже китайските) стоки и услуги.

Цел на всички действия е всемерно съкращение на дефицита на външнотърговския баланс, за което във Вашингтон започнаха да се считат уместни абсолютно всякакви мерки. При това ако заявлението на Тръмп на Брюкселският самит на НАТО през 2017 год за задължението на Европа да плаща на Вашингтон за «услуги» по осигуряването на военна безопасност в рамките на Алиянса още може да се счита относително пристойно, то извиването на ръце на Саудитска Арабия със заплахи да позволи на американските граждани да и предявяват искове за компенсации за теракта от 11 септември са просто откровен рекет. Засега успешен. След визита на Тръмп през май 2017-а в Ер-Рияд бе официално обявено за сключването на сделка, по която Кралството се задължи да купи от САЩ нови въоръжения за 110 млрд долара. КСА бе принудено да се съгласи поне заради това, че само ударът по нефтените цени, станал резултат от американската «шистова революция», вече възлезе на 1 трлн, и това далеч не е цялата сума на загуби. Фактически САЩ сега повтарят историята от последният етап на Древен Рим, заради собственото си оцеляване започнал да опитва да изпомпва пари от всички, до когото можел да достигне. Включая собствените си съюзници, в това число ключеви, от които зависело собственото му световно доминиране.

В тези опити Вашингтон вече пряко отказва на партньорите си правото на каквито и да били собствени цели, позиции и стремежи, съвершенно без да се замисля за дългосрочните последствия. Ако прекращаването на поддръжката на ислямският радикализъм, в частност ИДИЛ е несъмнено благо, макар и вървящо в разрез с регионалните политически стремежи на КСА, то заиграването с кюрдите се обръща в загуба на влияние над «победен» Ирак и начало на пряка конфронтация с Турция, която е един от крайъгълните камъни на НАТО. При това, че Алиянсът служи като важен инструмент за военно-политическото и икономическо влияние на САЩ в Европа.

Така се натрупва вече не просто отделна междуправителствена или някаква изолирана блокова криза, става дума за глобална криза на базов смисъл. Защо със САЩ въобще да се «дружи» и играе по американските правила, ако Съединените Щати за тази «дружба» повече нищо полезно не могат да предложат, а поддържането на американските инициативи води само до огромни загуби? Прословутите антируски санкции инициираха САЩ, но 95% от финансовите загуби от тях носят поддържалите ги страни от ЕС. Договори? Примерът на американската позиция по «иранският ядрен въпрос» демонстрира критично растящата обща недоговороспособност на САЩ, с лекота отказващи се от изпълнението на каквито и да е  условия по откровено измислени поводи. Дори повече, САЩ вече не само не са способни да осигурят безопасност и процъвтяване където и да било, те все по-откровено демонстрират своята заинтересованост в максимално расширение зоната на хаос във всички региони на планетата, при това сами не располагат даже с чисто военни способности за поддържане своят статус на световен хегемон. Във всеки случай, примерите с ядрената програма на Северна Корея и конфликта около архипелага Спратли в Южно-Китайско море са нагледни тому доказателства.

Не може да се каже, че някакъв принципно друг смисъл на международно сътрудничество предлага днес Русия. Но днешният подход на Москва към решението на геополитическите проблеми демонстрира кардинално други базови принципи. На първо място — стремеж за връщане към принципите на многополярният свят в съчетание с точно съблюдаване на сключените съглашения, отчитащи интересите на всички участници. А примерът на Сирия убедително показва още и способност това да се достигне. Визитата на Салман Бен Абдел Азиз Ал Сауд в Москва демонстрира този прост факт, че руският вариант на глобални смисъли на международно сътрудничество за Кралството е съществено по-интересен, отколкото американският. И не само за Саудитска Арабия, ако си спомним тази поредица официални визити на лидери от много страни, която видяхме на протежение последните години.

Новият свят безспорно за един ден не ще се сформира. И даже не за една година. Но това, че Pax Americana вече еднозначно е загубил войната на базовите смисъли — е очевидно.




Специално за СОНАР-2050

На таблицата за умножение и е без разлика продавате или купувааете.

No comments:

Post a Comment

Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.