Започвайки своя материал американските журналисти разказват последните новости от «руското дело», по което САЩ отново въведоха санкции против още 13 човека. Като че всичко като у всички, но вече от третия абзац почва сенсация, която в предишните години би заплашила с уволнения и импичменти, а днес даже не влиза в топ новостите на изданието.
ЦРУ помогна да се свалят избраните лидери в Иран и Гватемала през 1950-те години и поддържа бурните държавни преврати в няколко други страни през 1960-те години. То организира поръчкови убийства и поддържа жестоки антикомунистически правителства в Латинска Америка, Африка и Азия.
Но през последните няколко десетилетия по думите на г-н Хол и г-н Джонсон, намесата на Русия и Америка в изборите в чуждестранни държави не били равносилни в нравствено отношение. Вмешателствата на Америка основно са били насочени на оказване на помощ на неавторитарни кандидати, които били против диктатори, и на поддръжка на демокрацията. Русия пък далеч по-често се намесвала, за да подкопае основите на демокрациията или да поддържа авторитарен режим. По думите на г-н Хол, да се поставя Америка и Русия в един ред — "това е като да се твърди, че ченгетата и гангстерите са еднакви, защото и у едните, и у другите има оръжие. Мотивациията има значение"» — разказват в NYT.
Накратко публикацията в «Нью Йорк Тайм» — това е признание: ние подкупвахме, лъгахме, убивахме и сваляхме от власт, но да се сравняваме с русите не трябва, защото русите са гангстери, а ние ченгета. Пардон, пан сенатор, но ако ченгето нарушава закона, а всичко гореизброено — това са престъпления, то това вече не е полицай, а именно гангстер — оборотен в пагони, както казват у нас. То разбира се там зад океана може и по-друго да е, но ако местният вашингтонски инспектор изключително от чувство за солидарност с най-демократичната Опра Уинфри, ви отнеме за себе си колата ви, портфейла и ви даде няколко ритника по мекото отзад, ще се съгласите ли, че такова ченге е по-добро от някой бандюга?
Впрочем, по-нататък има само повече от същото, а главно — по-подробно.
«Научният сътрудник на Carnegie Mellon Дов Левин преброява количеството тайни и открити операции по оказване влияние върху изхода от избори в чуждестранни държави. Той открива, че от 1946 до 2000 год САЩ са провели 81 операции. "Аз въобще не оправдавам това, което русите направиха през 2016 година — каза г-н Левин. — Владимир Путин не е трабвало да се намесва по такъв начин. Но тези методи, които те използват, са просто цифрова версия на тези методи, които САЩ и Русия използват на протежение няколко десетилетия: взлом на кабинетите в щаб-квартирите на партии, вербовка на секретари, внедряване на информатори, предаване на информация и лъжлива информация на вестниците". Изводите на г-н Левин подчертават доколко обикновено нещо е било вмешателството в избори за САЩ.
Основите за подобни вмешателства са били заложени в Италия, където от 1940-те до 1960-те години САЩ поддържат некомунистически кандидати. "Ние доставяхме куфари с пари на определени политици, за да покрият техните расходи" — разказа в своето интервю през 1996 година бившият офицер от ЦРУ Марк Уайт.
Скрита пропаганда също е служила като една от основите за такива вмешателства. Ричард Бисел, който е ръководил дейността на агенцията в края на 1950-те и началото на 1960-те години, написал в своята автобиография за "контрол над вестниците и радиостанциите, което позволяваше да се осигури желаният резултат на изборите". В неотдавна разсекретеният доклад за операциите на ЦРУ в Чили в периода на изборите през 1964 година се говори за "сложна работа", която агенцията е извършила, предавайки "крупни суми пари" на нужният кандидат и изобразявайки го "мъдър, искрен и благороден политик", докато неговият опонент се изобразявал като "разчетлив машинатор".
Сътрудници от ЦРУ разказали на г-н Джонсон в края на 1980-те години, че количеството вхвърляния на информация в чуждестранната преса достигало 70-80 на ден. В периода на изборите в Никарагуа през 1990 година ЦРУ предвижвало в медиите репортажи за корупция на лявото правителство на сандинистите. Тогава опозицията удържа победа. С времето все повече американски операции за влияние започват да се провеждат не секретно и не от ЦРУ, а открито и от Държавният департамент. В периода на изборите през 2000 година в Сърбия САЩ финансират успешна кампания, насочена против Слободан Милошевич. Винс Хоутон, който в това време служи в армията на САЩ на Балканите и тясно сътрудничи с разузнавателните агенции казва, че е виждал влияние на Америка във всичко. "Ние ясно давахме да се разбере, че не ще позволим на Милошевич да остане на власт" — казва г-н Хоутон, станал историк в Музея на международният шпионаж» — продължават да издават сензацията New York Times.
Тук си струва само да добавим, че този абзац, както и следващият, са задължителни за прочитане от всички ученици от старшите класове и студентите от младшите курсове. Обезателно с препратка към оригинала, за да се убедят, че не кремълската пропаганда разказва, как се създават корупция, кой разпространява «най-честните новини» и как идват на власт в «демократическите страни».
Не са забравили там и за Русия.
«САЩ откровено се намесват в изборите в Русия минимум веднаж. Американците се бояли, че Борис Елцин може да загуби на изборите през 1996 година срещу неговия комунистически съперник, във връзка с което президентът Бил Клинтън се разпорежда да се проведе операция, за да се помогне на г-н Елцин. Америка постига това Международният валутен фонд да предостави на Русия кредит в размер 10 милиарда долара само четири месеца до деня на изборите. Освен това САЩ изпращат на помощ на Елцин група политически консултанти (макар руснаците обикновено презрително да се усмихват, когато САЩ се опитват да представят като своя заслуга победата на г-н Елцин). Това откровено вмешателство в политическите работи на Русия заставя някои американци да се чувстват крайно неловко. Томас Каротерс (Thomas Carothers), сътрудник от Институт Карнеги за международен мир, си спомня, как е спорил с един чиновник от Държавния департамент, твърдящ, че "Елцин и е демокрацията в Русия". По думите на г-н Каротерс, той отговорил на чиновника: "Това не е нещото, което трябва да бъде демокрацията".
През последните няколко десетилетия най-забележим признак за присътствието на Америка в политиката на чуждестранните държави са били Националният фонд за поддръжка на демокрацията, Националният демократически институт и Международният републикански институт, които не поддържат конкретни кандидати, но помогат да се създават демократически институти, да се подготвят наблюдатели на изборите и да учат как е нужно да се провеждат предизборни кампании. Болшинството американци считат такива мисии меки и в определена степен, даже благотворителни. Националният фонд за поддръжка на демокрацията преди няколко години предоставяше грантове на Алексей Навални, който сега е главен политически противник на г-н Путин. През 2016 година този фонд заделил 108 грантове на сума 6,8 милиона долара за различни организации в Русия за различни цели: от "привличане на активисти" до "увеличаване степента на обществено участие".
Не е трудно да се разбере защо г-н Путин счита американските пари за заплаха срещу своя режим, който не желае да търпи реална опозиция. Но американските ветерани по предвижване на демокрацията са крайно недоволни от това, че някои аналитици поставят знак за равенство между тяхната работа и машинациите на г-н Путин, а също от това, което руското правителство извършило в САЩ през 2016 година. "Това са съвершено несъпоставими неща — казва Кенет Уолак, президент на Националният демократически институт. — Това е като да се сравнява човек, носещ спасително лекарство, с човек, който донася смъртоносна отрова"» — пишат в американското издание.
И ще се съгласим, разбира се, това са несъпоставими неща. Едно нещо са не доказани с нито един реален факт вмешателства дали на хакери, дали на троли, дали на извънземни в изборите на Тръмп, и друго — докарване на власт на алкохолика Елцин заедно с признание в открито финансиране на Навални за сваляне на Путин. За какво лекарство говори президента на Националният демократически институт? Развал, измиране, обедняване и криза през 90-те — това и е «демократическото лекарство» за нас. Не, благодарим, ние по-добре още малко ще поболедуваме. Отделна благодарност за откровеният слив на Навални, ще повторим: за учениците задължително за прочитане.
Което е най-интересно в тази статия е, че САЩ се намесват и не възнамеряват да спират. «Какви операции ЦРУ е могло да провежда през последните неяколко години, за да повлияе на изхода от избори в чуждестранни държави до сега остава секрет — и най-вероятно, ще остане такъв в близките няколко десетилетия. Напълно е възможно тези операции да са твърде скромни по сравнение с това, което агенцията е провеждала в годините на студената война. Но някои ветерани не са съвсем уверени. "Предполагам, че сега те се занимават примерно със същото както и по-рано, защото такива агенции не се променят — казва Уилям Доерти, който е работил в ЦРУ от 1979 до 1996 година и някое време е следил за секретните операции. — Технологиите могат да се менят, но целите и задачите — не"» — правят извод в New York Times.
Ако и ние направим изводи, то нищо ново американците не казват. Може това да стане откритие за нашите либерали, за които Запад винаги е бил населен със «светлолики елфи», които акат люляк и зюмбюли, но за останалите е достатъчно да си спомнят само Майданите на постсъветското пространство. Далеч по-важно тук е, че неща, които още преди 10 години се стараеха да скрият и гръмко да не озвучават, днес се декларират с гордост — точно така, както още неотдавна политиците срамежливо демонстрираха своят развратен образ на живот, а сега, напротив, бравират с него. И това вече е диагноза, която през ноември поставя техният професор Пол Робинсон.
«Както обяснява на конференцията професор Пол Робинсон, водещ курс по държавна политика и международни отношения в Университета на Отава, тези две страни съвершенно различно разбират правилата и това, за какво те са предназначени. По мнението на Русия, правилата са симетрични. Те действат еднакво за всички страни в конфликта. А за Съединените Щати правилата са асиметрични, и тяхното действие зависи от това, действат ли тази или друга страна "справедливо" или "несправедливо". Съединените Щати, по думите на Робинсон, сега фактически отхвърлят такава симетрия. Какво означава справедливост? По мнение на Съединените Щати и техните най-близки съюзници, да решават това трябва либералните държави — и именно затова, че концепцията за справедливост е заключена главно в идеята за "съблюдаване индивидуалните права на човека", исторически сформирала се на Запад. Изходя от тази теория, жертвите сред мирното население, понесени в хода на освобождението на Мосул или Ракка от Съединените Щати, са били прискръбни, но оправдани, а жертвите сред мирното население, понесени в хода на освобождението на Алепо при поддръжката на руските войски, са били от морална гледна точка неприемливи. А доколкото Русия и Сирия разбират правата на човека не така, както САЩ, нито тази, нито другата, от гледна точка на САЩ, не могат да бъдат "справедливи даже в минимална степен"» — разказва още едно американско издание - The American Conservative.
И ето това е действително опасно — хора, които са се счели дотолкова избрани, че могат да установяват норми за справедливост в зависимост от своите интереси, или от прищевки, е невъзможно да се вразумят. С тях е безполезно да се води разумен диалог, защото те винаги и във всичко са прави, ибо са «добри». Те могат да бомбят и убиват, да свалят и оставят да гладуват милионни народи само затова, че за тях това е «справедливо». Такова вече се е случвало, когато някой се е обявявал за еталон на справедливост и избраност. И завършвала е тази избраност или на река Березина, или под Сталинград. И не би се искало поредното повторение, а съдейки по всичко, без него вече няма как.
Руслан Лялин, РИА Катюша
TELEGRAM РИА КАТЮША
