Малкият и среден бизнес в Сталинският СССР

Каквото и да ни лъжат либерастите за отсътствие на частна инициатива и предприниемачество и зарегулираност на всьо и вся от административно-командната система – частна инициатива и предприниемачество в СССР било имало!
Именно на ниво тоя същия «малък и среден бизнес» за който така много говорят днес – но виж ти парадокс – в СССР той е бил развит къде повече от сега!

Промишлено производство.

На пика си промкооперацията в значителна степен е обезпечавала производството на ТНП (стоки за народно потребление) в СССР. Към края на 1950-те години в системата и се наброяват над 114 хиляди работилници и други промишлени предприятия, където работят 1,8 милиона души. Те произвеждат 5,9 % от брутната продукция на промишлеността, например до 40% от всичките мебели, до 70% от металическата посуда, над една трета от горния трикотаж, почти всички детски играчки. В системата на промишлените кооперации влизат 100 конструкторски бюра, 22 експериментални лаборатории и два научно-изследователски института.

Възможно ли е сега поне да си представим в "младата, демократическа страна, която е само на 20 години" съществуването на напълно частен (кооперативен) научно-изследователски институт, който самостоятелно да работи без всякаква държавна поддръжка? А в СССР това е било!
Промишлената кооперация е произвеждала до 2/3 от всички стоки за народно потребление в СССР. Те и хранили, и обличали, и обували, и мебели правили и детски играчки. Някой ще кажет – «Пфф! Помисли си! Детски играчки!». А между впрочем – стоките за деца в света – това е бизнес по всички показатели по-мощен от търговията с оръжие. Всъщност – оръжие кооперативите също произвеждали. Мини, снаряди, радиостанции и всякакво. Най-добрият автомат от ВОВ – ППС – е продукция на кооператив. На собствени машини и оборудване.

Цялата продукция на тогдавашния хай-тек - радиоприемници, телевизори, фотоаппарати (виж знаменитият ФЭД) - са се произвеждали именно от кооперативи + хиляди дреболии!

Първите съветски лампови приемници (1930 г.), първите в СССР радиоли (1935 г.), първите телевизори с електронно-лъчева тръба (1939 г.) произвежда ленинградският артел «Прогресс-Радио».

Подробно за промкооперациите - тук:

Реставрация капитализма в СССР.

Търговия и Потребкооперация.
На 14 април 1956 година, след троцкистко-хрушчовският преврат се появява постановление на ЦК на КПСС и СМ на СССР "За реорганизация на промишлената кооперация", в съответствие с което към средата на 1960 година промишлента кооперация напълно се ликвидира, а нейните предприятия предават във ведение на държавните органи. Оттогава ИСТИНСКИЯ СССР – завършва.
Но Потребкооперацията просъществува до самият развал на СССР. И кога то антисъветчици и русофоби квичат за отсътствието на салам и дефицит на  хранителни продукти в СССР, то незнайно защо срамежливо премълчават за наличието на магазини на КООПтърг - във всеки град, във всеки районен център!

Където тоя вашият салам (както и прочие "дефицит") е можело да се купи по всяко време! Но по-скъпо, по 3 рубли, но без всякаква опашка! Но всички искали държавен, за 2 и 20...
Или, за да не се буташ и не стоиш на опашка с часове в очакване на това на тезгяха на магазина "ще пуснат" месо или пилешко - е можело просто да се отскочи зад ъгъла или на няколко спирки на трамвая, да се купи пилешкото на колхозният пазар.
На колхозният пазар е могъл да търгува въобще кой да е! От колхозници (по определение), търгуващи излишъците на своята продукция - до всеки частник или владелец на лично стопанство (при Сталин - до хектар, безплатно).
Всяка бабка можела да дойде на пазара и да продаде всичко отгледано в градината - зеленина, краставички-доматки, същото това пиленце или десет яйчица. Или гъбки-ягодки и прочие диворасли - можело да се продадат на пазара или сдадат в Заготконтората на същата Потребкооперация, които са били едва ли не във всяко село. При това данъци за това от гражданите не са събирани съвсем, а на колхозният пазар е било достатъчно да се платят за място 20 копейки.
А сега? Може ли бабка или някакво частно лице легално да реализира продукция от своята градина или частно лично стопанство? Само ако го прави нелегално! На мръсен картон, стоейки на колени до супермаркета, рискувайки глоба и да получи с палка по темето от полицаите.
Да какво там бабки и частни лица! Даже т.н. фермери изпитват трудности с реализацията на селскостопанската продукция! Да пробие частник в търговските мрежи е нереално по принцип! Всъщност, за фермерите - като най-ярки представители на малкият и среден.
Селско стопанство.
Няма да се спираме на колхозите, който по същност и организационно правова форма са били кооперативи (артели) - тоест недържавни предприятия. За разлика от совхозите. Това е друга, отделна и дълга история.
Въпреки приказките на либерастите за разкулачване и поголовно принуждение да се встъпва в колхози - частта селяни-единоличници (фермери на съвременен език) оставала значителна до самият хрушчовско-троцкистски преврат.

Моля да обърнете вашето най-голямо внимание на п. 6 от приведеният документ - селяни-единоличници. По сравнение с днешният ден количеството селски (фермерски) стопанства 16 (шестнадесет!) пъти надвишава това в "младата, демократическа страна", в която така обичат да поговорят за "малкият и среден бизнес"!
Е, и майсторите съответно - това е също малък бизнес! При това - тези хора са заети именно с ПРОИЗВОДСТВО, а не със спекулативна търговия и препродажба на чужда стока, с което е зает основно "малкият и среден" днес.
Из гореизложеното е видно, че в СССР така наричаният "малък и среден бизнес" е бил развит значително по-добре, отколкото в "младата, демократическа страна, която е само на 20 години". А и със всичко останало там е било значително по-добре - с нивото на производство, образование и медицина.
И, да! В тогавашните времена, при тирана Сталин, да се открие "частен бизнес" е било в пъти по-просто, отколкото сега, при поклонниците на тоя същия "бизнес". Да си спомним класиката, Илф и Петров - те от натура са писали. Колко секунди губи Остап Сулейман Берта-Мария Бендер-бей, за да открие частна кантора "Рога и копита"? При проклетият социализъм. И колко кръга на ада трябва да се минат сега, при благословеният капитализъм?
Как там каза Владимир Владимирович? Ще се замъчите прах да гълтате?
А и данъците от частните предприемачи (майстори) и кооперативи са били, както се казва днес "по упрощенка" - само 3 (три!) процента от оборота - даже счетоводство не е трябвало да се води!
Така че може би за това, с "малкият и среден" всичко стане добре и заклинанията на гражданите от либерална националност все пак се сбъднат - е нужно всичко на всичко - да върнем СССР? Сталинският СССР?

Източник