Руската ракета и американските "Петриоти"

Русия и Индия по резултати от многолетни переговори подписаха контракт за доставка на Дели на най-новата зенитна ракетна система за далечно действие С-400.
(из СМИ)

Веднаж се появил в едно индийско село зъл дракон. Ще прилети, ще открадне най-красивата девойка, ще изгори всички посеви на ориз, въобще ще набезобразничи всякак, и ще отлети, радостно смеейки се.
Какво само не правели жителите на селото, за да отбият проклетия дракон: и хвърляли в него камъни, и мятали копия със стрели – нищо не помагало, тъй като летял той високо и бързо.
И в резултат останала в селото само една единствена красива девойка – Зита, дъщеря на местният фермер. И се сватосали за нея двама юноши. Единият бил Шерхан, той бил син на богат промишленик от Дели, а втория бил Раджа, и бил той прост уличен музикант.
И повикал ги двамата бащата на Зита и казал:
– Една ми остана красавицата щерка, сестра и, Гита, дракона похити миналият месец. И се кълна в честта си, че ще я дам на този от вас, който защити нашето село от набезите на дракона.
Шерхан се изпъчил, извадил пачка долари, казал, че вече може да се започва да се готви сватбата, седнал в мерцедес с десен волан и избръмчал в Дели на оръжейното експозе DefExpo 2018.
А у бедният музикант Раджа долари и мерцедес нямало, от което той се натъжил, че тръгнал където му видят очите в посока север, само да не гледа как любимата му дават за другиго.
И вървял той през планини високи, гори тилилейски и степи широки. По пътя концерти на индийска песен давал с голям успех. Така вървял той и вървял, докато не се опрял в голяма стена от червен кирпич.

След месец сияещият Шерхан докарал в селото американски противодраконов комплекс "Петриот". Тържествено установили комплекса на селският площад, изтанцували около него няколко пъти и почнали да чакат.
Скоро се показал дракона, вярно, не от тази страна, откъдето той винаги долитал, от което комплекса се наложило срочно да се развръща от цялото село. Докато го развъртали, дракона нагло се пронесъл над главите и изгорил лавката с ароматическите пръчици. След което тръгнал на втори заход, зорко оглеждайки за някоя красива девойка.
Тук по него Шерхан и стрелнал, но не улучил, защото дракона летял на височина тридесет метра, а "Петриот"-а под шестдесет метра не работи по принцип.
Дракона, зловещо смеейки се, отново пролетял над селото, и изгорил чайната плантация. След това Шерхан отново стрелял – и отново не уцелил, защото дракона отивал на нов кръг на височина в двадесет и пет километра, а американският комплекс над двадесет и четири не достига даже при попътен вятър.
Жителите на селото вече с последни сили постоянно предвижвали РЛС на комплекса на ръка, но всичко било напразно. Третата ракета изведнаж въобще полетяла на страна към Индийският океан, и тук Шерхан разбрал, че още малко – и те с баща му също ще станат бродещи музиканти, тъй като една ракета струвала три и половина милиона доллара.
– Твойта победи, драконе! Вземай Зита! – викнал той на чудовището. – нещо тя вече ми се разонрави.
Дракона се зарадвал и полетял в своето леговище, за да се приведе в порядък, а нещастният отец на девойката и всички жители на селото започнали горчиво да плачат.
И тук в тишината сред хлиповете гръмко и решително прозвучало:
– Не!!!
Всички се обърнали. На площада стоял мощен тягач БАЗ-6402 с вече развърнат зад него ЗРК С-400 "Триумф".
Редом с него стоял Раджа, стискайки в едната си ръка китара, а в другата – пулт с червен бутон.
Очите на Раджа горели с неукротим огън.
Той решително натиснал бутона, от пусковата установка в режим на студен старт излетяла ракета, секунда помислила и с рев се понесла по посока пещерата на дракона, която се намирала на триста километра от селото.
Дракона тъкмо завършвал да си чисти с конец зъбите, когато чул приближаващ се свист.
След като праха от зъби, люспи и каменни породи се слегнала, от подземният каземат изтичали стотици красиви девойки и започнали да танцуват. Сред тях била и Гита.
Раджа разказал на земляците си, как зад стената от червен кирпич го срещнали добри люде и му продали най-новият комплекс, като му влезли в положението.
– Но ти нямаше долари! – възкликнал Шерхан. – Как го купи?
– Тези хора плюят на доларите – усмихнал се Раджа. – У тях всичко е само за рубли. А аз, с концертите ги заработих много, защото русите обичат индийските песни, особено песента за Джими.
На следващият ден в селото вдигнали цели десет свадби. Зита се омъжила за Раджа, а Гита – за Шерхан, защото момъка също се старал и не е виновен, че американското оръжие е такъв отстой.
……………….
– Всичко, другарю министър на отбраната, край – лейтенант Иванов завърши с четенето и положи сценарият на масата на Шойгу.
Той замислено погледна младият офицер.
– Вие уверен ли сте, че демонстрационният клип по този сценарий е по-добър от стандартна презентация с лаконично изброяване на всички ТТХ на изделието?
– Уверен съм! – изпънал се на струна лейтенанта. – След месец контракта е наш, другарю министър на отбраната!
– Добре – Шойгу без да бърза скри сценария в чанта. – Аз ще го препоръчам за разглеждане във Военно-промишлената комисия. Но, ако нещо не е така, то бъдещата служба вие ще започнете да прохождате отново зад Полярният кръг в звание редник, имайте това предвид.

След месец контракта с Индия за доставка на С-400 бил подписан, Пентагона изтъркал зъби до корените, а капитан Иванов получил задание да напише сценарий за ролик за доставките на Т-90 в Аржентина, за която цел вече седмица усилено изучавал аржентинските сериали.


Зелёный Чай (Green Tea) за РИА Новости

Современ колониализъм: западните корпорации поощряват робският труд

Както е известно крупните западни корпорации обичат да използват в своите рекламни кампании темата за семейството и майчинството. Разпространен образ – щастливо семейство по време на закуска. Но у тази красива обвивка има непригледна страна – робски труд на деца от страните на третият свят на плантации и шахти.

Компанията Nestle отвлича от Мали и Кот-д'Ивуар деца, за да ги заставя бесплатно да работят на плантации по отглеждане на какаово дърво. Отвлечените заставят да работят по 14 часа ежедневно и бият за непослушание.
Показателно е, че висшите ръководители на швейцарската корпорация прекрасно са знаели за положението на плантациите, но са затваряли очи за ужасяващите престъпления заради собствената си полза. (Строго по Маркс - няма престъпление, което капиталиста няма да извърши в името на печалбата)
Дори повече - в американски съд биват представени доказателства, че плантаторите са били поощрявани за използване на робски труд.
По-рано в СМИ се появяваше информация че малолетни африканци насила са заставяни да добиват редкоземни метали за корпорацията Apple.
С други думи, крупните корпорации с удовольствие използват робски труд. На думи те всички са за равенство и свобода, а на практика с нищо не се отличават от колониалистите родом от 18 век.

Такова позорно явление като робството в Америка не се е изжило. Робският труд цинично се използва от САЩ през 21 век, но за това в най-  «демократичната и толерантна страна в света» предпочитат  да премълчават.
Във Федералният съд на САЩ неотдавна постъпват искове от бивши роби, които са били похитени от Мали в Кот-д'Ивуар, и са експлуатирани на плантации. Хората са били държани в скотски условия, заставяли да събират какао по 14 часа на ден, били и практически не хранили, за да нямат сили да избягат. Никаква заплата не им се плаща. Робите работели на плантации, доставяли какао за такива крупни компании като Nestle SA и Cargill.
Експлуатацията на нещастните продължавала много години – чернокожите африканци са били похитени още в детска възраст. Нещастните живеели далеч от цивилизацията в бараки и били подлагани на всякакви унижения и издевателства. Децата често са били насилвани, като момчетата така и момичетата. Ако девойките забеременявали техните кърмачета са били продавани за органи.
Робството в Америка е забранено, но това е само формалност. На практика този закон се нарушава постоянно. Робството в САЩ е повсеместно явление. На юга на Щатите роби на плантациите никого не удивяват. Това е реалността на 21 век. Крупните компании знаят че на плантациите се използва робски труд, но си затварят очите, доколкото съкращението на расходите за събиране на какао и тръстика снижава себестойността на продукцията.
В Америка действа кръгова поръка. В съдилищата нерядко попадат искове от бивши роби, избягали от плантациите, но никой не им дава ход. Делата се закриват «за отсъствие на доказателства», макар такива има предостатъчно. Просто в САЩ не искат скандал и оглашаване.
Америка е страна, строена на мъка и угнетяване на хората. През 21 век нищо не се е изменило. В САЩ процъвтява робство, а съдилищата и полицията предпочитат да си затварят очите.