Този път повод послужи изложбата посветена на Деня на славянската писменност и култура и разположена пред входа в Руският културно-информационен център в София. Писателят и журналист Огнян Стамболиев публикува гневна статия, в която се възмущава от това, че "русите вместо това да ни благодарят, до сега скриват и даже напълно отричат ролята и значението на българите в кръщението и създаването на тяхната литература".
В качество на особено въпиющ факт авторът указва на "предизвикателството", хвърлено срещу България от Владимир Путин, като че публично заявил, че "азбуката на братята Кирила и Методий е дошла от… Македония".
В този случай употребата на частицата "като че" е принципно, доколкото всъщност руският президент подобно просто не е говорил.
Точно преди три години около думите на Путин на тази тема действително се разрази гръмък скандал, в който с резки изказвания подобни на днешните слова на Стамболиев се отметна държавното ръководство на България едва ли не в пълен състав. През май 2017 година руският лидер в срещата си с колегата от Македония (тогава още не Северна), сред прочието отбеляза, че "писмеността е дошла до нас от македонска земя".
Формулировката е абсолютно коректна, което заяви и руското МВнР, доколкото "още по времената на Римската империя регионът, където впоследствие се раждат и работят Св.св. Кирил и Методий се именува Македония". И разбира се никой в Русия не се опитва да отрича приноса на Първото Българско царство в делото по създаване на славянската писменост, доколкото "това би противоречило на историческите факти".
Дори повече, именно такава формулировка (с отправка не към държавната принадлежност, а към историко-географската област, където са се случвали тези събития) може да се счита най-политически акуратна.
Регионът днес поделен между Гърция, Северна Македония и България има бурна история, която трите страни за последните десетилетия успешно превърнаха в минно поле, където распределят помежду си събития с над хилядогодишна давност. Историята с преименуването на Македония в Северна Македония под давлението на Гърция, недоволна от "узурпацията" на името на нейната историческа провинция е в същият ред, в който е и стремежа на България да "приватизира" създаването на кирилицата.
Непрестанната и безкомпромисна борба на трите страни за тяхното велико минало изглежда особено ефектно на фона тяхното доволно мизерно настояще. Гърция се превърна в символ на социално-икономическа деградация в Южна Европа. Северна Македония се отказала от собственото си име ради встъпване в НАТО (само след това Атина перестана да блокира процеса). България сред новите членове на ЕС стана изглежда най-яркият пример за саморазрушение и демонтаж на собствената си икономика в угода на Брюксел.
И да, всичките три случая се съпровождат с усилване на антируската политика с детайлно пресмятане на нанесените от Русия обиди и травми. Най-разни скандали — от шпионски до религиозни — вече почти привично разтрисат отношенията на Москва със страните в "македонските земи".
Обикновено това е прието да се списва на вредоносното влияние на Запад и особено САЩ, които манипулират младшите партньори, настройвайки ги против Кремъл. Срещат се също мнения, че Русия по принцип напразно някога е разглеждала тези страни като дружествени и братски, на протежение векове оказвайки им огромна помощ: демек не прави добро — не ще получиш зло.
Обаче има подозрение, че в днешното раздражение на Източна Европа или Гърция от Русия не малка роля играе това, че нашата страна служи за тях доказателство за погрешността на направения избор и ням укор в предателство — не на Русия, а на самите себе си.
Миналите социално-икономически и политически успехи на Западна Европа породиха у мнозина нейни съседи на изток и юго-изток своего рода комплекс за непълноценност и второсортност. В резултат там се появи на бял свят идеологически уродец, в който твърдата прозападна ориентация и съпровождащата я доброволна униженост ради приобщаване към "правият път" на човечеството се компенсират от хипертрофирана гордост на нацията за велики достижения в миналото — понякога напълно реални, нерядко митически, а от време на време просто измислени на празно място. В последното например особено преуспя Украйна.
И до определен момент всичко вървеше добре. Обкръжаващият свят потвърждаваше правотата на направеният от тях не просто политически, а въобще цивилизационен избор.
Всичко се измени, когато низвергнатата от геополитическият олимп и пребиваваща в тотално нищожество Русия се върна на нова навивка на развитие и държавно влияние — не отрекла се от себе си, отказваща се да играе по чужди правила и не просто живееща в сладки спомени за минало величие, а точно тук и сега отново творяща историята. Това причинява огромна болка на множество страни, с които Русия от векове свъзва културна и историческа близост, доколкото с едното си съществуване им дава да разберат, че от тяхна страна всичко — саморазрушението и самоунищожението, деградацията и клетвата за вярност към Запад — е било напразно.
Оттук и такава болезнена и изострено-политическа реакция на съседите на това, което в Русия изглежда актуално основно за учените, било то произхода на славянската писменост за България или особеностите на взаимоотношенията на православните църкви за Гърция. Просто защото у тях почти нищо повече не е останало. Прочее съзнателно, със собствените си ръце и с ентусиазъм се отправиха в пещта на световната политика. А доколкото възниква естествена потребност някого за всички неприятни преживявания и процеси да се обвини, то разбира се, Русия за това подхожда прекрасно.
Нали така е къде по-удобно, нежели да се вземе отговорност за собствените решения и постъпки.
Напоследък започнах да обръщам внимание, че за съветските времена с искрена любов и носталгия си спомнят не само осиромашалите и измиращи пролетарии, но и мнозина представители на напълно благополучната "средна класа", качеството на живот на мнозина от които в сравнение със съветско време забележително нарастна.