Напоследък започнах да обръщам внимание, че за съветските времена с искрена любов и носталгия си спомнят не само осиромашалите и измиращи пролетарии, но и мнозина представители на напълно благополучната "средна класа", качеството на живот на мнозина от които в сравнение със съветско време забележително нарастна.Природата на това явление се крие в това, че щастието на човека е не само в материалният достатък, не само в уважението на околните и комфортният начин на живот както мечтае капитала (в неговите влажни мечти), но е тясно свързано с благополучието на цялото общество.
Например да вземем успешен труженик (или даже някакъв дребен капиталист) под властта на крупният капитал. Работата му се нрави, заплатата (дохода) напълно го устройва, но:
1. На улицата го грабят (могат да го ограбят, и такива случаи той знае) отчаяни хулигани, които капиталът е изхвърлил на бунището на живота (а такива стават все повече и повече), а полицията плюе на това, те защитават само господствящата класа (представителите и помощниците на крупният капитал). Или налитат нагли мажори (личинки на господстващата класа), на които нещо не се е понравило неговото поведение на пътя или той самият...
2. Автомобилът му внезапно евакуират (или той просто се бои от това и през цялото време се тревожи (и не само това), губейки за това време и нерви) и/или неочаквано му дават мега-глоби някакви алчни акули на капитализма (при това строго в рамките на людоедските закони, или даже въпреки, но правда все едно няма да намериш).
3. В магазина го надчита дебилни касиери, нагло обижда охраната, и прочие обитатели на социалното дъно. Те няма какво да губят и не трябва да се стараят, те все едно отдавна не живеят, а бавно и мъчително умират от нищета и безизходност.
4. В държавната кантора по всякакъв повод го мъчат с бюрократически спънки и клопки, попътно обливайки с презрение разнообразни чиновници-бюрократи (всъщност същите унижени и безсилни същества какъвто е той).
5. Любимата станала привична марка внезапно изчезва от продажба завинаги, снема се от производство, подлага се на масова фалшификация, рязко поскъпва, сменя упаковката, разфасовката, качеството и т.н. А всичко защото някому от акулите на капитализма са нужни още повече пари.
6. Той всеки ден наблюдава своите бедни, болни, мъчещи се от безизходност съграждани, за които не се е намерило място в живота, съчувства им, но с нищо не може да помогне и страда от това.
7. Той знае своите приятели и родственици, на които е провървяло по-малко отколкото на него. Които са умерли до срока или все още страдат в мъчителна безпросветна нищета.
8. Постоянно изпитва върху себе си ненавистта и го е страх от своите по-малко успешни съграждани, които справедливо завиждат на щастливчика. Нали същността на капитализма е, че на един "победител", получил всичко (или поне избегнал бедите), винаги се пада цяла тълпа "лузери" загубили всичко. Които "невидимата ръка" е ограбила до конец, подарила плодовете на техните усилия на собствениците на капитала и малцина приближени...
9. В дълбините на душата си той постоянно се опасява, че сам може да се окаже сред бедните и болните... Подсъзнателно той винаги чака поредният удар на "сътбата" (предизвикан от поредният пристъп на алчност на крупният капитал, който във всеки момент може да го ограби или даже да убие, "Само бизнес - нищо лично"). Бои се за своите деца, които причакват все нови и нови беди. И този страх отравя и винаги ще отравя даже най-голямото щастие, придавайки му горчив привкус на мимолетност.
Даже наистина богатите освен че страдат от нечиста съвест (да се самозалъгват те отдавна са се научили, но подсъзнанието не може да се излъже), но и напълно справедливо смъртно се боят от обкръжаващите.
Те напълно осъзнват своята престъпна същност и демоническа роля, затова са принудени да строят около себе си охраняема зона, оказвайки се фактически доживотни затворници в своят благоустроен по клас "лукс", затвор.
Видно истинско щастие в капиталистическият ад е невъзможно за никого по принцип (макар да страдат всички по разному).
Всички тези мъчения са неизбежна и неотделима част от образа на живот в рамките на безчовечната и садистска по същност капиталистическа парадигма.
И всичко това не се откупва за никакви пари, с никакво богатство. Само при социализма (комунизма) нормалният честен човек може да бъде щастлив истински.
Единствените, когото всичко днес устройва, това са моралните уроди от всички разновидности.
Нали капитализмът е рай за подлеците, само тук, и само те са щастливи изцяло и напълно. И затова и искрено и страстно ненавиждат социализма (комунизма), който за тях е земен ад...
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.