Опитът на съществуващото днес самоуправление в Мариналеда
Материализирала се утопия
В Испания има градче с численност само 2500 човека, където един ден хората решили, че им стига да се гърбят за буржуата, и е време вече да се строи комунизъм. И почти построили. От парите засега не са се отказали, но бюрокрацията я изкосили до корен. Ибо на тези 2500 човека има всичко на всичко един чиновник - кмета.
Градчето, за което иде реч носи красивото название Мариналеда. Още през 2008 местните селяни с насилие и заплахи отнели у аристократите сериозен къс земя и обявили, че на тази земя ще живеят така, както сами си поискат. И до днес не пускат там полиция, а и тя собствено там не е и нужна, ибо никаква престъпност в Мариналеда няма. Ярко потвърждение на това е отсътствието на привичка у местният кмет Хуан Мануел Санчес Гордильо да си заключва кабинета. Пристигащите журналисти с удивление откриват пустото кметство и отвореният кабинет на единственият чиновник (бягащ някъде по дела), който очевидно просто няма какво да крие от своя народ. А какво виси на стената в кабинета? О! Че това е Че Гевара. А закона предписва всички чиновници да закачат в кабинетите си портрети на краля... Ай-ай-ай...
Как живее Мариналеда? Еднозначно по-добре отколкото там където ми се е паднло щастие да живея аз и моите съотечественници. Безработица в Мариналеда няма, всички жители са 100% осигурени със жилище, а работният ден е 6 часа.
Трън в задника на прогресивния капитализъм
Вече писах за общината "Онайда", която през XIX век пропаднала до толкова, че създала условия, при които нейните членове работели по 6 часа на ден и нищо не си отказвали (и при това, че в цял свят тогава нормалната продължительност на работният ден е била около 10 часа). А Мариналеда е добър пример, че и в XXI век може да се живее не на работа, а в семейството.
А единствен източник на доход за жителите на градчето е селското стопанство. Маслинени насаждения са главното съкровище на Мариналеда. Съгласете се, не най-простият способ да се нахраниш. И все пак им се получава. Нека не комунизъм да построят, но като минимум - социализъм. А цялата работа - да се уволнят чиновниците.
Чиновниците на Андалусия разбира се не са радостни, че на тяхна територия, подобно раков комунистически тумор вече няколко десетилетия съществува градче, където хората живеят без чиновническа опека. Затова се търсят инструменти да се оцивилизоват вече тези диваци и върнат многострадална Мариналеда в лоното на европейските ценности.
А как мислиш читателю, какво би се случило ако съкратим бюрократическият апарат поне наполовина? И защо на испанците, макар и в отделно взето градче, но все пак се удаде да постигнат това, което у нас извиква неподделно удивление?
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.