800 години самота

На Конт бе публикуван спич от сатирика Михаил Задорнов из едно от последните му интервюта, където той разсъждава за социалистическото минало и идеите на комунизма (в положителен изказ). Но прави ремарка, че "днешният човек категорически не е готов за него, не е дозрял". При това "не е готов дотолкова, че никаква революция нищо не ще постигне". При това прави тази ремарка след като описва положителните разлики на съветското общество от  современното буржуазно общество. Които са станали възможни благодаря революцията. 

Парадокс! 

Но може би тои има предвид, че дореволюционното общество е било "готово", а днешното съвсем се е развалило и "не е готово"? Съмнително, отчитайки, че у дореволюционното общество съветски опит не е имало, а съвременното - има. 

Авторът на статията, коментирайки изказването на писателя-сатирик, развива тезиса за неготовност:

Задорнов всичко каза вярно, за съжаление мнозина не осъзнават очевидното.

<...>

В Китай считат, че за възпитание на новият човек, който ще е способен да построи социализъм, са нужни не по-малко от 800 години. А в Русия това не разбирали.

800 години, Карл! 

Не зная, кой там в Китай така смята - автора вижда по-добре разбира се - но не е ли множечко да чакаме светлото бъдеще? Така гледай и не ще видиш триумфа на човечеството и низвержението на гнусният експлоататорски порядък! Печал-беда... 

И какво собствено се предлага да се чака? Предлага се, както е редно, да се чака това пресветло време, когато хората ще станат добри. Защото те сега видите ли, за нищо не стават: 

За да се построи комунизъм е необходимо да се възпита човек комунистически. Високонравствен интелектуал с високо ниво съзнание, аскет, труженик.

Днешните хора - това основно е човек капиталистически, потребители, те и комунизма разглеждат като аванта, където може да се живее в шоколад и нищо да не се прави. Където всекиму според потребностите. Те не осъзнават, че ако всекиму се даде по потребностите, то са нужни природните ресурси на няколко планети като Земята.

Но след изминаването на 800 години човека видимо окончателно ще го добие такова скотско състояние, и той като стане, че като топне и каже:"Е край, стига вече да се потребителства, време е да се става високонравствен интелектуал!". Но това не е точно. Защото общественото битие определя общественото съзнание. И ако обкръжаващото битие поражда конкретни отношения, основната маса население и ще бъде омотана в тях, имайки съответно съзнание. Може 800 години да се чака, докато в негърско гето в някое американско предградие се появят изцяло висококултурни, образовани жители 

- и да не се дочака, защото образовани, културни люде тъпо няма откъде да се вземат: обкръжаващото битие в тези гета, условията за живот в тях, обществено-икономическият строй като цяло са такива, че възпроизвеждат само това, което възпроизвеждат. Негоже да се чакат портокали от ябълката, такива няма откъде да се вземат. Буржуазните деятели и идеолухи тук впрочем се опитват да обяснят такива явления не с обкръжаващото битие, а  с расовата непълноценност на обитателите на гетото - демек просто те са негри, така им е привично, гените им са такива. При това, че в такива гета живеят и бели, и други раси, а има и неблагополучни райони, състоящи се изцяло от бели. В тези случаи буржуйските пропагандони включват друга песен: демек, те също сами са си виновни, защото са твърде лениви, че да започнат от себе си.

Марксистите обаче казват: "Ако характера на човека се създава от обстоятелствата, то трябва обстоятелствата да се направят човешки"

Че е нужно да се изменят условията за живот така, че тези условия да не препятстват, а напротив - да благоприятстват за всестранното развитие на тези черти от характера на човека, които е прието да се считат за положителни. 

Излиза идеалистическата позиция на автора не е вярна от гледна точка на материализма: не хората в масата си сами по себе си ще изменят своето съзнание, а обкръжаващото битие ще измени тяхното съзнание. Ще има комунистическо битие - ще има и комунистическо съзнание. Ще има капиталистическо битие - ще има и съответно съзнание.  

Голяма част от обществото неизбежно е поразена от събирателство, еснафство, дребнобуржуазна морал и други прояви на тези отношения, в които хората са принудени да встъпват в своя живот в рамките на буржуазното общество. Това е нормално. Но в процеса на отход от такива отношения, ще отминават и привичните норми на поведение. Когато човек излиза от затвора, или се връща от казармата - с една дума прескача от една среда на обитание в друга - той някое време още живее по старите привички, неговото съзнание още не се е престроило. Затова и не е вярно твърдението: 

Днешният човек ако се сложи в комунизъм, то той там бързо ще реставрира капитализъм.

Един човек нищо не ще реставрира, но отначало той ще се държи така, както е привикнал да се държи в буржуазно общество. С времето ще разбере, доколко глупаво и ненужно е така да се държи в новите условия, и ще приема нормите на поведение на друго общество (толкова повече, че тези норми ще му бъдат органични и приятни). Като фантастическите истории с разни попаданци: попаднал съвременният човек в миналото, да кажем във феодална страна, а там е нужно да се пада ниц пред всеки самурай или барон, а ако не паднеш, теб или ще те бичуват или въобще съсекат. (А и толкова далеч няма нужда да се ходи, достатъчно е да се погледнат емигрантите - бел.пр.) Норма за това общество, но съвсем непривично за съвременният човек.

Така че не тъгувай автор, ако и се наложи да се чака 800 години, то точно не за това, че пролетариите да станат академици поголовно. Преди 100 години за осъществяване на това, за което говори сатирика Задорнов: 

изключително много добро се праваше, залагаше се основа за бъдещето. А главно, че най-много се ценеше трудовият човек, всичко се правеше на първо място за него. 

работниците и селяните да стават академици не бе нужно. Всичко, което бе нужно, те и така го имаха. Както поясни  ̶п̶и̶с̶а̶т̶е̶л̶ят-̶с̶а̶т̶и̶р̶и̶к̶  др. Реми Майснер по въпроса: 

Понякога просто ръцете ти се опускат. Мислиш - "И какво, ето с тези хора ще строим комунизъм?!!"
Да, именно с тези. Когато Ленин е създавал "Съюз за борба за освобождение  на работническата класа", повече от половината представители на тази класа даже буквите на табелките четяли с труд, подписвали се с кръстче, предполагали че гърма с мълния са когато Пророк Илия по небето в огнена колесница се вози. Силата на работническата класа - не е в някаква особена съзнателност на отделни негови представители. Не в това, че средният работяга е по-умен и по-образован от средният буржуин. Силата на работническата класа е в това, че тази класа е монополен доставчик на най-важният и нужен товар - работната сила. Няма нищо по-важно! Без този товар живота ще се прекрати. Ще спрат заводи и фабрики, ще изчезне хляба от пекарните, тока от контактите, светлината от лампичките и водата от крановете, ще замрат влакове, самолети, кораби, автобуси и автомобили, ще се разрушат пътища и здания. Именно работническата класа осигурява съществуването на съвременното общество. Не "ефективните собственици", не "невидимата ръка на пазара", не "патриотите-работодатели", не "божията воля", не "когнитариата". Работническата класа. В ръцета на трудещите се е съсредоточена огромна сила, но самите трудещи се за това не знаят. На тях са им внушили, че обществото живее и се развива благодаря енергията и предприимчивостта на "собствениците-бизнесмени". А всички "недостатъчно предприимчиви", демек са длъжни с благодарност към господ а "работодателите" да копат и да не смеят да се възмущават. Като осъзнаят работягите своята сила, и се научат да я управляват - никой и нищо не  ще може да ги спре. Научи ли се пролетариата на солидарна борба - и смъртта на капитала става въпрос на най-близко време.

Да видим, ще трябват ли на съвременните работници 800 години за осъзнаване на такива неумномъдри неща. На тези, дореволюционните, им трябваха далеч по-малко. 

Хренос Христозопулос Не ной, не жалуйся, кричи "Ура!"