Авторката на нашумялата книга «Защо у жените при социализма сексът е по-добър» (Why Women Have Better Sex Under Socialism) Кристен Годси рассказа на Forbes Woman, как отсъствието на социалистическо наследство задрасква американските жени от икономиката след раждане на деца и защо една от главните задачи на феминизма е да реши въпроса за неплатения и недооценен домашен труд
Антроположката професор от Университета на Пенсилвания Кристен Годси над 25 години се занимава с гендерни изследвания. Специалист по Русия и Източна Европа, Годси всестранно изучаева влиянието на икономиката и политиката в постсоциалистическият период на ключеви аспекти от живота на жената — работa, възпитание на децата, самореализация, положение в обществото, секс и отношения. През 2017 год тя пише за The New YorkTimes колонка с провокационното твърдение, че у жените при социализма сексът е по-добър. В колонката тя показва, че в много страни от Източна Европа социализмът е дал на жените безпрецедентна икономическа и правова свобода, която им позволява да бъдат по-свободни и в отношенията си с мъжете. Тезисът, че съвременният капитализъм води до закрепостяване на жената, извикал такива жарки дискусии, че Годси написва за това книга, мигновенно станала международен бестселър.
— Вашата книга провокационно се нарича «Защо у жените при социализма сексът е по-добър». Какво Ви интересуваше всъщност, нали книгата въобще не е са секса?
— Названието бе измислено не от мен, предложиха го редакторите на The New York Times през август 2017 год. Това бе название на колонка, което после премина и на книгата. Моето название е напечатано с дребен шрифт: «Аргументи в полза на икономическата независимост». Аз изследвам правата на жените, майчинството, женското трудоустройство и много други въпроси. Само две глави от шестте така или иначе касаят женската сексуалност и свобода в отношенията.
— Ясно е, че качеството на секса е невъзможно да се измери, това е само продаващо заглавие, но все пак: доколко икономическата свобода влияе на сексуалната свобода? Какво показват изследванията?
— В общество, където у жената няма много права и всъщност я издържа мъжът и, цената на секса е много висока. Мъжът плаща за секс. Ако у жената има неголям достъп към такива ресурси, като образование и възможност да прави кариера, нейна основна цел става изгодно да се омъжи — да намери мъж, който много печели. Тя се ръководи не от собствените симпатии, а от разчет. Жената може да бъде омъжена за алкохолик, абюзер, но тя няма достатъчно ресурси и не може да направи друг избор.
Докато в социалистическото общество жената има възможност да отчита своите чувства. Когато жената е свободна, тя има повече възможности в плана на избор на партньор. Икономическата независимост, свободата — това е ключ към щастлив живот на жената, защото в този случай на първо място застават нейните чувства, взаимната привъзаност. Ако тя е материално независима, тя може да стане и си отиде, и за нея това няма да е проблем.
— Споровете, които се водят около вашата книга вече няколко години, показват, че широката аудитория не се е
замисляла
— Тази книга е написана именно за американската аудитория. Да, много изследвания и ключеви аргументи са очевидни за колегите-специалисти от страните на «източният блок», но за широката аудитория това бе голям сюрприз.
Моята книга е преведена на 14 езика, и в различните страни тя извика различни реакции. В САЩ първата реакция бе злост. Защото абсолютно непозволено е да се говори нещо добро, светло за социализма. Имаше много недоброжелатели, които бяха разочаровани, че започнах обективно да разглеждам социализма, а пък одобрението на политиката на социализма в The New York Times предизвика просто вълна агресия.
Мен ме интересуваше преди всичко отношението към домашните задължения.
Западният феминизъм игнорира множество неща, свързани с тази част от живота. Защо в това число имаше толкова гняв? Защото социализма не
игнорира ролята на жената като майка, която се грижи за децата. И не само за децата: жената се грижи и за престарелите родители.
Съответно, тази роля на жената — човека, грижещ се за членовете на своето
семейство — трябва да бъде оценена по достоинство
— За това пише в това число Керолайн Криадо Перес в книгата «Невидимите жени».
— Да, и аз съм съгласна с нея. Та в Америка имаше две типични реакции. Първата реакция, че ролята на пазителка на огнището — това по принцип е женска роля и жената получава удоволствие, когато се грижи за децата и другите родственици. Това съответства на природата на жените, съответно, никой не трябва да и плаща за това. Просто тя се наслаждава от процеса.
И втората реакция (от активните феминистки) — че не следва толкова да се фокусираме на това, как именно и колко жената се грижи за семейството. Акцентирайки на това внимание, ние, по тяхно мнение, отново укрепваме в съзнанието стереотип, че това са женски задължения. Нужно е да се постараем да привлечем към този процес мъжете. Тоест става дума само за нарушение на равноправието: трябва да се съсредоточим върху равенството и разделим домашните задължения поравно между мъжете и жените.
— Тоест нека това правят двама души безплатно, отколкото ние адекватно ще оценяваме женският труд?
—
Именно. Става абсолютна подмяна на темата. Капитализмът по принцип иска да
получава колкото може повече ресурси безплатно или с минимални цени.
Либералният капитализъм говори за това, че всички задължения трябва да бъдат
разделени между мъжът и жената, иначе, ако задължим да работи по
дома само жената, на нея ще се наложи да се плаща пособие за сметка данъците.
Съответно, нужно е да се направи така, че мъжът и жената да правят всичко сами в своето семейство, водят по равно домашното стопанство, възпитават децата (бъдещите граждани — работници, потребители, данъкоплатци) и
никак не задействат държавата. (Което за капиталистическата държава е логично и нормално. Тя принадлежи на капиталистите, и обслужва техните интереси - бел.пр.)
В същото време в социализма идеята е била друга: след като децата са нужни на държавата, значи държавата също може да се включи в процеса на поддръжка и възпитание, и тези домашни задължения могат да бъдат организирани извън семейството (столови, перални и т.н.). Тоест жената като член на обществото може да разчита на помощ отвън.
— Какво според Вас, действително бе прогресивно в социалистическите страни? Какво може да взаимства съвременната капиталистическа система от социалистическото минало?
(Нищо не може
— Ключевата разлика е в капиталистическите и социалистическите взаимоотношения между личността и обществото. Основен проблем на капиталистическото общество е глобалният индивидуализъм. Жената се възприема само като индивид, но не и като част от обществото. В такива страни, като Америка, благополучието на жената е нейн собствен проблем и грижа. Тя е лишена от обществена поддръжка, остава и да разчита само на себе си.
В социалистическото общество поддръжката на жената е социална норма. Общественото устройство отчита, че жената трябва да се състои като майка и тя при това има право на работа, има право на това да бъде в обществото.
В капиталистическите страни, включая моята, се съхранява огромна разлика между мъжът и жената, защото щом жената стане майка тя изпада от полето на социална защита. При всичко това какви права и възможности дава капитализма на жената като работник в кариерен смисъл, съвершенно не се отчитат нейните природни функции и задължения на майка, домакиня, жена и така нататък. Именно затова в САЩ много жени сега пропагандират позицията на чайлдфри.
— Какви възможности от тези, които предлагаше социализма, Вие бихте привнесли в американските реалии?
—Платен отпуск по майчинство, това е ключево. Следващ пункт — безплатна детска градина и евтина храна, също като в Полша, където можеш да отидеш след работа и купиш готова храна в кулинарията или в кафе в съседство и не губиш време за готвене. (Авторката очевидно не е чувала за системата от заводски столове, евтината храна в тях и възможността да купиш готова храна за вечеря дори без да ходиш по съседство, а докато обядваш през почивката - бел.пр.) Това е развитата система от евтин градски транспорт, безплатната медицина, която не съществува в САЩ. И аз мога да продължавам още дълго.
Това са очевидни за Европа и Русия неща, но за обикновената американска жена това засега са съвершенно недостижими неща. У нас няма детски градини, няма безплатна медицина, няма гаранции, че ще се върнеш на работа след раждане на дете. И аз моля да се очита социалният контекст, когато говорим за проблемите, които се обсъждат в книгата.
(Бел. пр. - Тук няма как да минем без цитат на другаря Сталин:
Ако капитализмът би могъл да приспособи производството не към получаване на
максимум печалба, а към систематическо подобрение на материалното
положение на народните маси, ако той би могъл да обръща печалбата не на
удовлетворение прищевките на паразититните класи, не на усъвершенстване
методите на експлоатация, не на износ на капитал, а на систематически подем на
материалното положение на работниците
и селяните, то тогава не би имало кризи. Но тогава и капитализмът не би бил капитализъм.)
— Как мислите, доколко потенциално е възможно взаимодействие на двете системи? Може ли да се получи така, че някакви плюсове на социализма и капитализма да работят заедно?
(Читателят нали знае вече отговора? Може ли да се получи вълкът и овцете да работят заедно? - бел.пр.)
— Капитализмът е идеален за жени, които не искат и нямат деца. (Логичният извод е спад на раждаемостта при капитализма - бел.пр.) Както вече казах, капитализмът стои на индивидуализма. Той е настроен на достижения, кариера, саморазвитие. Разчетът е, че жената ще посвещава своето време на работата. Просто се откажи от майчинство — и всичко ще ти е отлично. Трудохолизмът се поставя на първо място, кариерният ръст е над всичко. Това трябва ясно да се осъзнава.
Именно затова в много страни нивото на раждаемост пада: невъзможно е да се посвещава време на семейството, нямайки поддръжка, и при това да се достигат някакви успехи в кариерата. (Същият извод който направих по-горе - бел.пр.) Щом само правителството съкращава или затваря социални програми за поддръжка, нивото на раждаемост пада. Това се случва във всички страни: от Япония и Южна Корея до България и Полша. На жената е съвершенно неизгодно да се занимава с безплатен домашен труд, който никак не се заплаща. Няма социална защитеност и икономически баланс. Нашата задача днес е да водим диалог за това на политическо ниво. Това е такъв сериозен проблем като неравенството. Необходимо е да се замислим за последствията от капитализма и индивидуализма и снижението на раждаемостта.
— Как се измени вашият собствен живот, професионален и личен, след излизането на книгата?
— След като книгата излезе, мен реално започнаха да ме ненавиждат. Макар до тази книга аз написах осем книги за социализма, постсоциализма, за правата на жените. Дори повече, в течение на 25 години аз говорех за същите неща. Но след тази книга всичко се измени. Възможно за тези двадесет и повече години просто израстна ново поколение.
Интересно, че днешните млади хора в Америка изпитват злост по отношение на капитализма. Това вече е много. На мен самата работата над книгата помогна да разбера, с какви проблеми може да се сблъска моята дъщеря. Тя е почти на 20, и аз виждам каква неувереност изпитва от това което се случва в страната. Тя и нейните връстници живеят в състояние на неопределеност — особено в САЩ, особено по време на пандемията. Това е поколение от 1991 година, и те реално са обезпокоени от бъдещето си. Те разбират, че това не се случва просто в главите им — моята книга в това число дава потверждение на това. Има реални проблеми, с които те се сблъскват. И те си дават отчет, че нито страната, нито света в цяло не работят за тях. Това е не просто депресия на фона на пандемията, това е реалност. Има от какво да се изпадне в ярост, и има от какво да се загрижиш и какви проблеми да се решават.
— Когато говорят за феминизма, често на първо място разсъждават за взаимоотношенията на половете, за гендера, за сексуалните отношения, а икономическата съставна главно задраскват. Каква според вас е пропорцията икономическо и лично във феминистският дискурс?
— Преди всичко, съществуват два типа. Либерален феминизъм, където е важна сексуалната свобода, гендерните роли и възможност да не се следват и така нататък. Но множество феминистки, например, Александра Колонтай, биха били в ярост от такава подмяна. Колонтай ненавиждала такъв феминизъм за отношенията и сексуалната свобода, която е близка към сексуалната разпуснатост, тя наричала това причуда на богатите жени.
Исторически важен е така наричаният социален феминизъм, където огромна роля играе именно икономическата съставна. Защото на държавата да позволи на жената да има много сексуални партньори не струва въобще нищо. А виж да даде на жената равни права, да и осигури с достойна работа, с образование и да и даде соцзащита — това е скъпо. Да застави обществото да признае, че работата по дома — това е тежък труд, който трябва да бъде заплатен, и да обезпечи това заплащане — това е много скъпо.
Така у нас има две разновидности на феминизма: либерален, който е изгоден на държавата, и социален. И ще е чудесно, ако в бъдеще 90% от дневният ред се пада именно на социалният феминизъм, където ще се набляга на икономическата съставна.
— Считаете ли, че темата за активната сексуалност се поддържа от държавата и се раздува именно затова, че не струва нищо и не изисква сериозни изменения в законодателството?
— Разбира се. Това е преднамерено раздуване на
проблема, за да се отвлече вниманието от по-значими неща, аз съм
убедена в това. Сега в обществото изкуствено се подгряват разни дискусии
по повод различни определения, думи, оттенки на значения. Играят
именно с различни понятия и определения, какво е гендер, какво е
идентичност, какво е транс- и квирперсона, какви нюанси и варианти може да се измислят. На всяка медиаплощадка се обсъжда като че
феминизъм. Но реалните жени вълнуват реални проблеми: как да правят
кариера и при това пълноценно да възпитават детето, как да обуят-облекат своите
деца, с какво да ги нахранят. Ние нямаме никаква гаранция, че работодателят ще съблюдава договореностите, ако ти обявиш че си бременна, а нам
налагат дискусии за местоименията. Много важно е да се обръща внимание
именно на икономическата съставна на защитата правата на жените, а не на
подгряване на празни дискусии. Зад това се скриват всекидневните проблеми на
милиони жени. (Именно това е и целта на медиите притежавани от крупните капиталисти - изместване и прикриване на проблемите. След подобна тирада на авторката аз съм в правото си да я причисля към категорията "наивен чукотски юноша" - бел.пр.)
Разберете правилно, аз не намалявам значението на тези обсъждания, но все-пак в ежедневният живот на жената, която
работи и едновременно възпитава децата, не така и силно я вълнува, с
какъв език, с какви именно думи ще се нарича тази или друга
квирперсона, какво определение за другия гендер ще се избере. Важно е ти да се прибираш от работа навреме, да имаш достойна
заплата и нормиран работен ден, у твоите деца има
възможност да ходят в детска градина, а твоят болничен да се заплаща. Това са много сериозни неща, и къде по-важнео — и сложно — е да се решат. И,
възможно, именно затова държавата, на първо място американската, се
старае да не обръща на това внимание. (Напротив, капиталистическата държава, вкл
— Вие обсъждате ли тези въпроси в университета? Доколко ваши те студенти, тези същите 20-годишни, за които говорите, разделят тази позиция?
— Аз се занимавам с тази тема от 2003 год, достатъчно дълго. И да, може да говорим, че възгледите на студентите се променят, особено през последните пет-шест години, след изборите през 2016-а. Това внушава оптимизъм. Много дълго им говореха, че няма никаква алтернатива на капитализма, че това е единствената възможност. Но днес младите хора са заинтересувани в търсенето на алтернативен път. И ако преди 10 години нямаше по принцип идея, че може да се живее някак различно, то сега те са открити аз други гледни точки. Аз виждам множество млади жени, които влизат в политиката. Те са недоволни от съществуващият порядък, особено след пандемията, и са готови нещо да променят. И разбира се сега е сложен период, но въпреки това той е достатъчно оптимистичен.
— Прогнозирате ли развръщане на капиталистическото общество в страна на леви разбирания и трансформация на миналият опит?
— Аз виждам отчетлива поляризация на възгледите, рязко деление на леви и десни. Никаква умереност вече. Все повече хора стават твърди привърженици на леви, и десни възгледи. Хората са разочаровани, разстроени от текущата ситуация, която касае и икономиката, и политиката, и окръжаващата среда. Исторически, когато хората са недоволни, има два сценария: първи — да обвинят съществуващата политическа система, втори — да обвинят управляващият елит, меншинствата и жените. Сега за пръв път от много дълго време в моята страна започна да работи първият сценарий: мнозина разбират, че капитализмът оказва разрушаващ ефект. Даже това, което се случва в окръжаващата среда — наводнения, урагани, пандемия, в края на краищата — показва, че капиталистическата система далеч не е съвершенна. И тук е важен широк икономически контекст. Аз разбирам, че мнозина предпочитат да не забелязват това, но мнозина също виждат, в това число критически настроената младеж. Струва ми се, това е много важен исторически етап.
