Въобразете, си че ви предстои да построите сложен мост през широка река, и питат:
- Има умни работници, и има тъпи. Какви ще изберете?
Вие, разбира се, се удивявате на въпроса: как може да се изберат тъпите? Мост да се строи е инженерно сложна работа, колкото по-умни са строителите – толкова по-добре, а и просто по-безопасно!
Отново ви питат:
-А ако ви поръчат да строите тракторен завод, какви помощници ще изберете – акъллии или умствено изостанали?
Що за въпрос?! Тракторен завод – това е сложна задача! Как може да се предлагат умствено-изостанали, ако има умни?!
-А ако ви предложат да излъжете аудиторията, вие какви слушатели ще изберете: умни или тъпи?
И ето тук вие разбирате – защо са всички тези странни въпроси. Ако решавате конструктивна задача – то естествено търсите тези, които а са по-умни. А ако решавате деструктивна задача – то по-лесно и по-удобно е да се реши със слабоумни, от които точно няма да има «излишни» въпроси…
На протежение векове се считало съвершенно очевидно, че ВСЯКА пропаганда се старае да се оформи колкото може по-интелектуално, опитва се да убеди първо умните люде – с разчет, че умните ще поведат след себе си останалите. И затова пропагандистският продукт се разчита под максимално-възможен интелект. Той винаги се ОПИТВА да работи за умните, виждайки в тяхното убеждаване главната си цел. Не винаги се получава – но ОПИТ да се направи пропагандата интелектуално-убедителна винаги има място.
Ако спорим – то се стараем да спорим така, че да сразим с аргумент най-умният от опонентите. И е ясно защо: умният опонент ние автоматически считаме най-опасен! Защо? Именно затова, че той е умен. И ако и той нищо не може да възрази, ако него си убедил – то всички останали – «на изи»…
Към какво води това? Към това, че пропагандата разчетена на най-умните, става диалектическа. Това я утежалява. Това я прави недостъпна за умствено-изостаналите, за които най-привлекателното свойство на информационният продукт е простотата (а не истинността). И ето пропагандистите от всички нации и партии с векове хвърлят един в друг бронирани и железобетонни аргументи…
Боят вървял между умниците, а маса слабоумни, като баласт, като стадо овни – просто се увличали после от победителите в интелектуалните побоища.
На всички това изглеждало толкова естествено, че когато англосаксите за пръв път поставили въпрос ЗА ОБРАТНОТО, над тях отначало започнали да се смеят. Както английският военен флот първо черпал сили и традиции в риболовният, така и английската пропаганда черпала себе си от рекламното дело и шоу-бизнеса.
В определен момент английските маркетолози забелязали, че шоу за дебили, обругани и осмяни от критици-интелектуалци, събират каса къде повече, отколкото заумни спектакъли. Същото може да се каже за книги за идиоти, филми за идиоти и т.п. «култпродукт».
Ето ще кажете, какво е по-умно: Ф.М. Достоевски или филми за човека-паяк? Очевидно е! А у кого излъчванията са повече – у екранизации по Достоевски или у епопеи за от паяк изкусен (изхапан)? И отново отговора е очевиден…
Маркетолозите забелязали, че тъпа реклама дава повече печалби за продавача, отколкото умна. Оттук и преминали от реклами-шедьоври към най-тъпи клипчета за умствено недоразвити. Интелектуалците ще ругаят и се смеят? И нека: най-добре се смее този, който се смее последен!
Англосаксите се прицелили в тази аудитория, която традиционната политика на всички страни и народи винаги е игнорирала: в умствено изотстаналите имбецили.
Отначало такъв подход в духа на комикси за малолетки – извиквал у интелектуалите на противника смях. А и да не гледаме противника – СОБСТВЕНИТЕ интелектуали говорят почти нецензурно за пропагандата на своето правителство. Доказват, че тя е разчетена за идиоти.
И съвершенно правилно: тя е разчетена за идиоти.
Англосаксите, вдъхновили се от лозунга на Гьобелс (впрочем, ученик на дедите им) «колкото по-чудовищна е лъжата, толкова по-охотно ще и повярват» отрано записали в разход всички интелектуални опоненти. Англосаксите няма за какво да говорят с умниците – нито с умниците в стана на противника, нито със собствените. Демек, Айнщайните ще ни разкритикуват – а на нас не ни пука!
Англосаксите със своята нарочно-топорна, примитивна като амеба, но настойчива пропаганда се обърнали към идиотите от всички нации през главата на умните и образованите им съотечественици. Заедно и собствените им интелектуалци превръщайки в маргинали.
Англосаксите правят пропаганда на език, повече от всичко разбираем именно от дебилите и дегенератите. Формулировките абсолютно не издържат критика – затова са от просто - по-прости. Леко да се запомни, леко да се повтори. Колкото по-глупав е човек – толкова по-навязчиво се вгражда в него комиксът за глупаци, нарисуван от англоезичнитеи пропагандисти.
И това работи. Страшно, опустошително работи. Понятната на дебила примитивна кричалка плюс ласкателство, че той и е най-умният в страната – мобилизира дебила даже повече от доларите.
Англосаксите и тяхната «пета колона» - либералите – принципно се отклоняват от всякакви дискусии в интеллектуални кръгове. С образовани и мислещи хора те няма за какво да говорят. Те го знаят - и сили за «диалектика» не губят.
У англосаксите всичко е на ниво майдауни: «сложи си в ануса анална тапа – и веднага ще бъдеш в Европа, и нивото на живот пет пъти ще ти порасте!»
Тъпо? Много тъпо.
Затова пък разбрано? Е нали не е Хегел, не е биномът на Нютон!
Просто?
А къде по-просто?
Смешно?
Много смешно – но да видим кой ще се смее последен!
Защото докато ние с вас хихикаме – милион дебили строго по указание ще вземат анална тапа и ще се включат чрез нея към «Европа» и «високо потребителско ниво». На тях са им обяснили как живота си да устроят, и не така, както ние досадниците – а забавно, кратко, на тяхното дебилно ниво на разбиране…
И ето когато виждаме тълпи съвершенно безумни украински зомби – на нас вече совсем не ни е смешно.
Да, западната пропаганда е разчетена за идиоти.
Да, през нас с вас тя прелита, както през призрац, даже не зацепвайки с края си.
Но колко са такива, като нас?
А идиотите – колко са?
И те така.
Неглупави люде са измислили да работят с най-глупавите представители на нациите на своите противници…
Александр Леонидов, социопатолог, команда ЭиМ
В множество коментари под публикувания в оргинал текст беше изказана мисълта, че днешната пропаганда в световен мащаб е изградена точно на този принцип. И че англосаксите в случая са само първооткриватели на пропагандния принцип насочен към идиотите, а всички пропагандисти от всички страни вече го използват. С която мисъл аз съм напълно съгласен - бел.пр.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.