Къде си ти, «ПРАВИЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ»? / Мисли Сам/Мисли Сега

 

Колкото и човечеството да не се опитва да построи «правилен капитализъм», в резултат винаги се получава едно и също: криза, фашизъм и война.

Ясно е, когато в Русия (и България - бел.пр.) се жалват на неправилен капитализъм. Но нали и в страните, считали се дълго време за образци на сита буржоазна демокрация говорят днес за така наричаният кумовски капитализъм, нарастващ разрив в доходите между бедни и богати, нарушаване от корпорациите на правата на редовите сътрудници и подавление на инакомислието.

Правилен капитализме, къде си ти, родний наш? С достойни заплати за работниците. Със строго съблюдаване на баланса на интереси на наемните работници и класата на «талантливите предприемачи». Със солидна социалка, с кристално честни политици и чиновници, над които не е властна корупция, с прозрачни избори, с грижа за правата на всяка личност без зависимост от размера на портмонето и, но при това с всички пазарни свободи.

На «правилния капитализъм» винаги нещо или някой му пречи да се утвърди. В началото на 20 век един на друг попречили съюзите на великите държави, които се наложило както трябва да се попукат един друг, че да си изяснят коя от тях има право на по-голямо парче от баницата на планетарните богатства. Пердаха завършил с победа на единия съюз и унижение на другия, а френският маршал Фош, говорейки за Версалсият договор пророчески предсказал бъдещето: «Това не е мир, а примирие за двадесет години».

Втората световна отнесла още повече животи. В самият и край САЩ изпитали нов вид оръжие за масово поражение, унищожавайки два японски града с атомни бомби...На планетата се въцарили мир и всеобщо благоденствие? Не, не бил това момента.

На американските империалисти скоро много силно попречили корейските комунисти, после и виетнамските. Върху виетнамците те хвърлили не само мощта на своите бомбардировачи, но и химическо оръжие, хербициди предизвикващи мутации у човека, и напалм.

На Пиночет и групите на финансовият капитал, чиито интереси представял той попречил законно избраният президент-социалист Алиенде. Където и да не идвало на власт ново правителство заплашващо интересите на крупният американски бизнес, тутакси ЦРУ или въоръжените сили на САЩ правели всичко, че да поправят ситуацията.

Цялата студена война кост в гърлото на САЩ бе Съветският Съюз. И ето накрая, Съюза го няма, вместо него – 15 податливи буржоазни републики. Джордж Буш старши заявява, че Америка сега ще тръгне напред «в качеството на безспорен лидер на тази епоха».

Изглеждаше победата на «правилния капитализъм» в цял свят не е зад планините. Но скоро започна «Глобална война с тероризма», нахлуване в Афганистан, нова война в Ирак, а после Арабската пролет и украинският Евромайдан. И всичко това на фона на регулярни икономически кризи.

Нещо или някой постоянно пречи, панимайш..

 Диктатори пречат на лидерите на «свободния свят». Демократи пречат на републиканците, републиканци – на демократите, прогресисти стоят на пътя на консерваторите с техните «традиционни ценности». В Русия на управляващата класа всичко развалила «атомната бомба» на Ленин. А и в другите постсъветски страни да се живее на всички пречи «кървавото съветско наследство» (както и на хитлерова Германия навремето да достигне разцвет не давали болшевиките и «непълноценните» народи).

А сега на Запад изглежда дойдоха до нов консенсус: главна заплаха на пътя на «световната общност» към щастие и благополучие – са «авторитарните режими», на първо място в Китай и в Русия. Ето тях да ги свалим, и ето тогава точно ще заживеем като в рая (или не точно, но да се свалят трябва, а там ще видим).

Почакайте, но може би нещо не е така в самата икономическа система, в която за отделният човек приоритетна важност има неговият личен доход, за фирмата или корпорацията – извличане на печалба, завоюване на пазари за продажба и работна сила, а за държавата – расширение сферата на политическо влияние (което в крайна сметка също се прави в преследване на печалбата)?

 Може би в самият капитализъм има противоречия, които не могат да се разрешат в неговите рамки? Как да се построи хармонично общество на всеобщо благоденствие, ако главният критерий за успех на всяка дейност е печалбата, тоест присвояване резултатите от чужд труд?

Глупави мисли. Трябва да се гонят от главата. Как може да се съмняваш в светоста и непорочноста на «невидимата ръка на пазара»? Няма и не може да има за човечеството щастие без частна собственост на средствата за производство. Ще продължаваме настойчиво и занапред да вървим към победата на «правилният капитализъм», каквото и да не ни струва! Всичко каквото и да е, ако ще нова Велика депресия, ако ще ядрена зима, ако потрябва! Главно е да се вярва в своето голямо или малко пазарно щастие!