Авторът, както и преобладаващото мнозинство, погрешно разбира същността на декларираното от комунистите равенство. Това понятие беше умишлено подменено, за да дискредитира идеята за социализма и комунизма.
Как и защо това беше направено? Много просто – вместо равенство като социално понятие, ни беше подхвърлено равенство като имуществено понятие. Но имущественото равенство в смисъла на изобилие е невъзможно – не е възможно всички да имат апартаменти в центъра на Москва с изглед към Кремъл, не е възможно всички да бъдат хранени с черен хайвер и омари. Но да бъдат затворени в бараки и хранени с водниста супа – това е лесно. Именно така критиците започнаха да тълкуват равенството: „Вижте, ето го вашият комунизъм и социализъм – всички ще бъдат затворени в бараки и ще бъдат хранени с водниста супа, ето го вашето социалистическо равенство“.
Социалистическото равенство се представя като „всичко да се отнеме и да се раздели по равно“. Всъщност нито социализмът, нито комунизмът предполага имуществено равенство. Ето, погледнете социализма: „От всекиго според способностите му, на всекиго според труда му“. Къде тук виждате „на всеки апартамент в Сочи“? Социализмът дори не предполага осигуряване на всички с жилище (независимо дали е барака или нещо друго), не обещава на всички медицина, не обещава образование. Социализмът дори не обещава всички да бъдат нахранени – „на всекиго според труда му“, ако не си изработил, ще си гладен. Социализмът обещава само справедливо заплащане на труда.
Комунизмът също не обещава омари за всички: „От всекиго според способностите му, на всекиго според потребностите му“. Подчертавам – според потребностите, а не според капризите. Ако човек има потребност от здравословно и пълноценно хранене, комунизмът го обещава. Обещава да нахрани всички, но не и с черен хайвер. Комунизмът гарантира правото на почивка за всички, но не и Малдивите за всички. Комунизмът обещава топло, светло и просторно жилище за всеки, но не „апартамент с южно изложение за всички“ – това просто е невъзможно.
Именно тази „невъзможност“ използват критиците – те умишлено формираха погрешно разбиране за термина „равенство“, за да доказват невъзможността на комунизма.
Между другото, формулите на социализма и комунизма дават отговор и на вечния сарказъм „кой ще чисти тоалетните в комунизма?“ – „От всекиго според способностите му“ – ако имаш способности, ще се занимаваш със сложна работа, а ако нямаш – тогава ще чистиш тоалетни.
И така, излиза, че в комунизма няма равенство? Има. Но не имуществено, а социално.
Откъде произлиза нуждата от този лозунг? И тук всичко е просто – обществото в Руската империя беше съсловно. Благородници, селяни, търговци, мещани, казаци, евреи, духовенство... И за всяка група хора имаше различни закони. (Между другото, това не съществуваше само в Русия – спомнете си табелите „само за бели“ или „вход забранен за кучета и украинци“). Така че обещаното от болшевиките равенство е създаването на единни закони за всички, равенство пред закона и осигуряване на равни възможности. Това, ако щете, е американската мечта – общество на равни възможности. „От всекиго според способностите му“ – ако имаш способности, обществото ти предоставя възможност да ги реализираш.
