Необходим кратък исторически курс
За да се сформира цялостно разбиране на случващото се, ни е нужно малко встъпление, където кратко ще опишем ситуацията и причините за нейното възникване.
На протежение дълго време (далеч над хиляда години) наблюдаваме опит на западната цивилизация да осъществи експанзия на изток с цел унищожаване на руската цивилизация като алтернативен път за развитие на човечеството (руската алтернатива на западният паразитен образ на живот) и захват на земи и природни ресурси, принадлежащи на нашата цивилизация.
Експанзията върви с променлив успех. На няколко пъти агресорите бяха много близки до своята цел, последният път мигът на пълен триумф бе буквално на растояние протегната ръка през 1917-1924 години и през 1991-1999 години. Въпреки това, всеки път нашата цивилизация намираше вътрешни резерви и път към спасение от най-тежка ситуация, изглеждаща като неминуема вече катастрофа.
В икономически разрез унищожението на руската цивилизация открива път към безвъзмездно (тоест даром) разграбване на нашите земи и природни ресурси, но главната цел е значително по-мащабна и желана. Руската цивилизация, винаги бивала гарант на справедливост и висши ценности, стои като камък на пътя на построяването на всемирно рабовладелско общество, съществуващо по принципите на потребление и паразитиране. Затова тези сили, които са инициирали експанзията на западната цивилизация на изток, винаги са се стремили не просто да завладеят нашите земи, а да унищожат цивилизационните основи на Русия. Именно оттук растат корените на това, че след поредната (успешна) диверсия по разрушение на нашата страна през 1991 год, във всички «бивши съюзни републики» тутакси започнаха да забраняват руският език, да унищожават руската култура, да подлагат на всевъзможно осквернение руските идеали и ценности, да дезавуират достиженията на нашата страна и нейното значение в историята на човечеството.
Най-важен елемент тук служи Украйна. В тази страна, която никога не е съществувала на картата на света до 1991 год (вместо нея бе Новорусия и Малорусия като части от Руската империя, а до това бе киевска Русь и други форми именно в състава на руската цивилизация) планомерно на протежение много десетилетия (и столетия) бе провеждана политика по отглеждане от съвсем истински руски люде анти-руска нация, единствено предназначение на която е да внесе разкол в руският свят, и нека даже чрез собствената си смърт, но да се вкопчи в гърлото на руската цивилизация и да нанесе максимално възможен, желателно смъртоносен урон в най-различен смисъл от културен до физически. Именно за това в Украйна се отглеждаше «свидомизъм», забраняваше руският език, грижливо се подхранваха нацистски и фашистски сили във вид на «бандеровщина» и «бендеровщина» (това са различни вещи, и добре би било читателя да знае всичко за всяко от тези неща).
През 2000-а год, която стана преломна, Русия прекрати отстъплението си на ръба на пропастта и започна да възстановява и се бори за своята цивилизационна идентичност. От този момент въоръженият конфликт във руският свят стана фактически неизбежен от гледна точка векторите на движение на Русия от една страна и Запада и окупираната от него Украйна от друга. Възстановяването от Русия даже на частичен суверенитет в икономически аспект рязко приближи най-тежка икономическа криза на западната финансова система, и време за плавен и планомерен развал на руският свят отвътре вече не остана. Необходими бяха решителни мерки преди този момент, в който системата на ФРС и нейната базова парична единица доларът не полетят в неконтролируемо пикиране. В резултат САЩ като изпълнители (в ролята на световен рекетьор и бандит) на волята на указаните по-горе сили започнаха рязка ескалация на напрежението в Украйна и активизация на всички анти-руски процеси.
Тук всъщност, се набеляза разкол между поръчители и изпълнители.
Стратегията на потъчителите е по-дългосрочна и насочена именно към унищожение на руската цивилизация, стратегията на САЩ като не особено умен, но силен бандит, е по-примитивна и агресивна и е насочена също на съхранение и на самите себе си (за поръчителя САЩ са само един от инструментите, който е временен, както и всеки друг инструмент).
Възползвайки се от своята груба сила, САЩ се опитаха да прехванат управлението и да развържат война отначало на територията на Украйна (за да въвлекат в нея Русия), а после да разширят тази война на територията на цяла Европа. Това би дало отсрочка на падането на ФРС и долара, временно би укрепило неговите позиции в света. Но едновременно това би довело до пробуждане на руското самосъзнание.
Докато руският свят бавно бе задушаван в концептуални, идеологически и икономически менгемета, превръщайки по западен образец от хора в животни, живеещи изключително с потребление, всичко вървеше благополучно по сценария на поръчителя. Русия и другите постсъветски републики бавно губеха човешки облик, започваха да плуват в мас, забравяйки своята история, приучавайки се да живеят само с материални блага и животински инстинкти. Всичко се измени, когато конфликтът премина в открита горяща фаза. Сработи генният код, пробудиха се и се активизираха вътрешните резерви. Хората, още не разбирайки какво се случва, интуитивно започнаха правилно да се ориентират в настоящето. Пробуждането се случи в точно тези точки, където и трябваше да се случи – в люлката на руската цивилизация, Крим, и на Донбас, източната и най-руската точка от Украйна. Оказали се в безизходна ситуация, притиснати до ръба на пропастта, хората се заеха с отстояване на своята цивилизационна идентичност с всички достъпни средства.
Западът дълго се опитваше да пречупи ситуацията «на коляно» и старателно си придаваше вид, че нищо страшно в Украйна не се случва. Просто законните и демократични киевски власти, а съвсем не въоръжени престъпници, захванали властта чрез въоръжен държавен преврат, се опитват да унищожат престъпни сепаратисти (в количество шест милиона души в Донбас и два милиона души в Крим).
Всички предишни международни срещи се провеждаха в рамките на същия тренд – Запад се опитваше грубо да притиска, Русия заставаше на защита своите цивилизационни интереси.
Какво се случи през февруари 2015 год в Минск?
Случи се следното. На Русия се удаде да поставит Запад пред факта, че да се добие с груба сила до резултат на Донбас няма да се получи (Крим към това време благодаря своевременно проведеният референдум вече благополучно успя да се скрие зад руският военен щит).
Освен това, на Русия се удаде да се добие до разбирането у ред европейски лидери, че в днешната ситуация конфликтът в Украйна е угроза съвсем не само за Русия, но и за самата Европа, тъй като САЩ са готови да воюват с Русия не само до последният украинец, но и до последният немец, французин, австриец и нататък по списъка. И тук Европа накрая разбра, че тя също иска да живее. Едно дело е да наблюдаваш от страна, как руските украинци воюват с руските руси и се унищожават един друг. Тук, както се казва, винаги заповядайте, ще помогнем и с пари, и с оръжие, само се убивайте един друг. Съвсем друга работа е да излизаш в ролята на пушечно месо сам.
Въведените против Русия санкции, които САЩ наложиха на Европа, вече донесоха на последната най-тежък и няма да се побоя от тази дума непоправим икономически урон. Но през януари гръмнаха събитията в Париж, и това вече стана явен намек за това, къде по-нататък ще клонят американците. Американците решиха да използват тази мина, която заложиха под Европа за друг момент техните хазяи, а именно почва за религиозна вражда между христианите (католиците) и мюсулманите. Мащабите на тази мина са такива, че ако тя се взриви, то от Европа просто нищо не ще остане. Ще е значително по-зле, отколкото сега в Украйна, ще започне без преувеличение повсеместно клане всички против всички.
В резултат Европа се оказа пред избор: или и нататък да изпълнява волята на САЩ в конфликта и при това да загине сама, или да търси спасение в диалог с Русия. За чест на европейците трябва да се отбележи, че те все пак се скланят към вторият вариант, макар това разбира се не означава, че веднага всичко ще стане добре. Процесът е отишъл вече много далеч, болестта е силно «запусната», и лечението ще е тежко. Но все пак, да живееш е по-добре, от това да умреш.
Минските преговори се ознаменуваха именно с началото на диалог между Русия и Европа.
Именно този повратен момент е ключов. Мисля че именно по този повод така светеше от радост нашият президент по резултатите от срещата. Разбира се, напред има много трудности. Разбира се, съглашенията ще бъдат нарушени. В най-добрият случай след месеци отдих, а в най-лошият веднага. Но важен е принципният момент: Европа разбра, че и е необходимо да се договаря с Русия и започна да прави реални стъпки в това направление.
И това съвсем не е само факта за провеждането на Минската среща. Това е и общият информационен фон, че трябва да се прекратят санкциите, които се оказаха неефективна форма на международна политика, и съобщенията, че Франция е готова все пак да предаде на Русия злополучните «Мистрали», и отказът да доставя в Украйна въоръжения, и много друго.
Ледът определено се пука, господа съдебни заседатели!
Сега да преминем към анализ на някои пунктове от Минският протокол.
Минските съглашения е необходимо да се разглеждат именно от позиция на това, за което говорихме по-горе, особено в частта за ролята на Европа в разпалване на украинският конфликт и нейната позиция към него на протежение миналата година. На фона на тези изходни данни особено отчетливо са видни резултатите от блестящата дипломатическа работа на Русия воглаве с Путин, Лавров и Чуркин, мащабите на която просто поразяват.
Дайте да разгледаме някои пунктове от Минският протокол.
Пункт 1. Незабавно и всеобемно прекратяване на огъня в отделни райони на Донецка и Луганска области на Украйна и неговото строго изпълнение започвайки от 00 ч. 00 мин. (киевско време) на 15 февруари 2015 год.
Тук всичко е ясно. Горещата фаза на конфликта трябва да се прекрати. Военно решение конфликта в Украйна НЯМА. Защо? Защото причината за конфликта лежи в областта на противоречията между концепците за развитие на цивилизациите, а значи, че и решението е възможно само на това ниво. Необходим е диалог и изработка на решение, устройващо на ниво концепции за развитие. Военните тук не помагат. Русия не ще предаде Донбас и винаги ще го поддържи с военна сила, но Русия не е заинтересувана в унищожението на Европа, затова и военно решение няма и от двете страни.
Пункт 2. Извеждане на всички тежки въоръжения от двете страни на равни растояния в целите създаване зони за безопасност с ширина минимум 50 км един от друг за артиллерийските системи калибър 100 мм и повече, зони за безопасност с ширина 70 км за РСЗО и ширина 140 км за РСЗО «Торнадо-С», «Ураган», «Смерч» и тактически ракетни системи «Точка» («Точка У»):
- за украинските войски: от фактическата линия на съприкосновение;
- за въоръжените формирования на отделни райони от Донецка и Луганска области на Украйна: от линията на съприкосновение съгласно Минският меморандум от 19 сепрември 2014 г.
…
На този процес ще съдейства ОБСЕ при поддръжка от Тристранната Контактна група.
Блестящ дипломатически резултат! В този пункт в прав текст се признава факта, че именно украинската тежка артилерия и системи за залпов огън (и киевската хунта) са виновни в стрелбата по мирните жители на Донбас.
Дори повече, Европа в лицето на ОБСЕ взема на себе си задълженията да участва в контрола по изпълнение на този пункт.
Пункт 4. В първият ден след извеждането да се започне диалог за модалностите по провеждане на местни избори в съответствие с украинското законодателство и Закона на Украйна «За временният порядък на местно самоуправление в отделни райони от Донецка и Луганска области», а също за бъдещият режим на тези райони на основание указаният закон.
Много важен пункт, залагащ фундамент за съхранение целостността на Украйна. Днес изглежда почти невъзможно такова едино бъдеще. Но то е необходимо. Необходимо е да се помни, что Украйна изначално се е създавала като анти-Русия. И ако макар и късче от тази Украйна бъде съхранено в този вид, рецидивът на болестта може да бъде повторен след определено време (петдесет или сто години, не е важно). Украйна е част от руският свят и е длъжна да остане такава цяла, а болестта трябва да се лекува. В противен случай развъдникът на бандеровщина и бендеровщина ще бъде съхранен със всички произтичащи от това последствия.
В този пункт се създава база за запазване целостността на Украйна. От стратегическа гледна точка на първият етап Украйна нека и да остане «неутрална държава», територия на «водораздела». Примерно така както във времената след Втората световна война страните от Варшавският договор. Но тя трябва да бъде именно целостна и неутрална, а всички болести от типа бандеровщина и бендеровщина трябва да бъдат постепенно излекувани. Да, това е дълго. Но те се лекуват. И входът е точно там, където е и изходът. Десетилетия грамотна информационна работа ще дадат резултат.
Пунктове 8, 11 и 12 от Минските съглашения са насочени за достигане на същата цел. Подробно няма да коментирам.
Ще отбележа само важният пункт в «Забележки» за съхранение правото на езиково самоопределение и цял ред пунктове, насочени към укрепване на политическият и икономическият статус на Донецка и Луганска области, тяхната възможност за сътрудничество с Русия. Всичко това са първи стъпки по стабилизация на ситуацията и закриване на проекта «Украйна – това е анти-Русия».
Пункт 13. Да се интензифицира дейността на Тристранната Контактна група, в това число чрез създаване на работни групи по изпълнение на съответните аспекти от Минските съглашения. Те ще отразяват състава на Тристранната Контактна група.
Това е запазено за бъдещето, гаранция за развитието на сътрудничеството на Русия и Европа по разрешение на конфликта.
Заключение. Някои важни значения от Минските преговори.
Продължена е работата по закрепване статуса на властите на ДНР и ЛНР. Те пристигат на преговори, те говорят, те вече са узнаваеми, те показват готовност за сътрудничество. Всичко върви по план. Международната легитимизация на властите на ДНР и ЛНР продължава.
Порошенко, отказал се да подписва Минският протокол (това от страна на Украйна направи «неофициалният представител» Кучма, който днес от гледна точка на държавността в Украйна е никой, и го титуловат никак), се показа като недоговороспособно лице. Разбира се, че той прави това по указание от Вашингтон. Така Вашингтон също се показва недоговороспособна страна. А какво правят с този, който не е способен да се договаря? Правилно, на първият етап просто ги отрязват от вземане на решения. Хора, които избягват договорености, сами се изключват от преговорният процес и сами се слагат в изолация. Ако при това хората, не способни да водят диалог, продължаватт агресивните си действия вроде разстрел на мирни жители, то те автоматически се признават за престъпници и подлежат след изолация още и на съд, а то и на пряко унищожение. Фактически, днес Порошенко вече се постави извън закона само с отказа да подпише Минският протокол. Нарушавайки примирието (а това неминуемо ще се случи), той окончателно ще се постави извън закона за Европа въобще и ОБСЕ в частност. На това проекта «Украйна це Европа» може да се счита приключен. Украйна на Европа и така не и е нужна в това състояние на банкрут и гражданска война, в което тя е сега, а с недоговороспособни бандити на власт пък съвсем.
На преговорите нямаше представители на САЩ, а това означава, че Европа така или иначе започва да се отделя от американският курс. Това е още едно потвърждение, че Европа се опитва да направи избор в посока «живеем в мир», че и просто «живеем».
Ясно е, че примирието ще бъде нарушено. А може би даже и няма да встъпи в сила, ако военните действия продължат на 15 февруари. В този случай съгласно протоколите виновна еднозначно ще бъде властта в Киев.
Русия в Минският протокол фигурира като един от гарантите за разрешение на конфликта наравно с Европа, а значи, от всички подписали протокола страни е признато, че конфликтът носи изцяло вътре-украински характер, и никакви руски войски в Донбас няма, и не е имало, и агресор Русия не е. Автоматическо следствие е, че цялата пропагандна шумотевица за руската агресия, развързана от проамериканските СМИ в Европа е лъжа. Сега това фактически е закрепено в официални документи.
