Горещи дипломатически дни

Последните дни преминават под знака на две посещения - на държавният секретар на САЩ Джон Кери, президентът на Франция Франсоа Оланд и федералният канцлер на Германия Ангела Меркел в Киев, и следващото посещение на Оланд и Меркел в Москва. Ключево за първото тристранно посещение в Киев е присъствието на Джон Кери, и заявените от него намерения за бъдеще, отражение на американската и западната политика като цяло по отношение на Украйна. Които могат да бъдат обобщени в няколко кратки фрази след превод от дипломатически език, а именно:

Украйна няма да получи американско оръжие, от думата "въобще".

Украйна ще получи финансова помощ. Тук задължително трябва да се погледнат множеството минали заявления от подобен характер. Фразата "Украйна ще получи финансова помощ" изтърка немалко плочи от грамофона на Държавния департамент, уви, плочите, самият грамофон, както и финансовата помощ така си и останаха във Вашингтон.

Украйна няма шанс да влезе в НАТО, нито в ЕС, едното - в средна, другото - в далечна перспектива, или дори завинаги. Или и двете - завинаги.

Украйна ще получи подкрепа за "демократизация, права на човека, свобода, политкоректност" и т.н. и т.п. словесен баласт. Тази част от изводите от проведената среща отпадна напълно при превода от дипломатичен език, поради характера и на словесен баласт, но картината нямаше да е пълна без нея. Това бе всичко, казано от Кери в Киев.


Второто посещение е значително по-интересно и с по-голям потенциал за изводи. Първо трябва да се отбележи факта, че Кери не отиде в Москва. Причината за това е прозрачна - единственото, което той би отнесъл от това посещение би било пълната "загуба на лице" на американската дипломация. Кери (и американската дипломация) не е в позиция за каквито и да е преговори, разговори или маневри поради трите положения озвучени по-горе.

Посещението на Оланд и Меркел обаче е по-интересно. От една страна се очаква те да озвучават обща позиция на Запада пред руския президент. От друга - частната позиция на ЕС и собствените си страни. Кери не би могъл да донесе послание до Москва - подобно послание обаче е по силите на "рупорите" Оланд и Меркел. Общата позиция ще бъде изложена - и заметена под килима на разговорите. Тази позиция, базирайки се на казаното в Киев е равна числом и словом на нула.

Вторият аспект на посещението - позицията на Германия, Франция и ЕС в Москва е много интересен от гледна точка на това, че такава позиция въобще съществува. Т.е. съществува позиция, която не е позицията на "цивилизованият свят", Запада като такъв, а позиция, която макар в голяма степен да се припокрива, не е съвсем същата, а е "по-европейска". Доскоро подобно нещо бе невъзможно. В стройната сграда на западният монолит се е образувала малка пукнатинка. Европа все така продължава да страда първо - от наложените срещу Русия санкции, рефлектирали върху собствената и икономика, второ - от наложеното контра-ембарго. Изглежда у марионетката се появяват собствени воля, мисъл, стремежи, икономика, население и т.н., за да може тя да си позволява все така безволево да виси на конците на американският кукловод.