Безплатно жилище и образование, безплатна медицина и карти за море, цени в стотинки за жилищно-комунални нужди, транспорт и продукти… и така нататък и тям подобни. Някои отиват така далеч, че се опитват да пресметнат всичко това в съвременни пари и получават огромни цифри.
Истина ли е всичко гореизброено, или са измислици?
Истина е. Само че не цялата истина.
Дори повече – това са въобще дреболии, на фона на тази част от «айсберга», която е скрита под всичко изброено. И за което принципно премълчават тези които са «в темата», а останалите упорстват в своето нежелание да докопаят до същността. Така че ще взема този труд на себе си.
Разликата между социализма в СССР и капитализма в Русия – е примерно такава, както между Закрито акционерно общество и Дружество с ограничена отговорност. Където у ДОО Русия има няколко ключеви собственици (получаващи дивиденти от печалбата на «компанията», в зависимост от количеството свои «акции»), а у ЗАО СССР – всеки гражданин бе акционер (с равен пакет акции» (и равни права над дивидентите – които пряко зависеха от ръста на «капитализация» на общото ЗАО СССР) ).
Базовото равенство на съветските хора бе в това, че и вие (директор на завод или прост шофьор), и колхозника, и Генералният секретар, и учителят, и геологът – бяха равни в своето право на «дивиденти», които се формираха благодаря отлажената работа на цялата държава.
И това бе фундаментално, неотчуждаемо право на всеки гражданин на Съветският Съюз. Право – получаемо при раждане.
Всички съвременни спомени и преживявания как тогава се е живеело добре и какви са били «соцпакетите» – това са само следствия, а въобще не обратното. Първо вие получавате право, по което ставате «акционер» – а едва после – «преференции» от вашето положение.
И ако подобни «бонуси», вече в наши дни, изведнаж изплащат просто така, демек «държавата помага на жителите» – то това е милостиня, а въобще не реализация на вашето право. Право вие нямате.
Формата, в която се провеждаха «изплащания на дивиденти», бе избрана такава, за която сега и си спомнят (всевъзможни «безплатности и соцпакет»). Причината за това, че «изплащанията» се правеха косвено, а не с реални пари на лична сметка – е в това, че косвените изплащания стимулират реинвестиране в своята страна.
Ако възнамеряваш да строиш детски градини – то е нужно първо да се построят заводи, на които ще се произвеждат материалите (а това на свой ред са нови работни места и възможности). Ако инвестираш в медицината и спорта – то това дава на изхода по-здрави и силни хора; ако влагаш в науката – то растат производителните сили на цялото общество и така нататък.
И при това е важно да се разбира, че ако вчера на хората е трябовало едно – то утре формата на изплащане на дивиденти би могла да стане вече друга, по-подходяща за момента. Затова важна е не конкретната форма на «изплащания», в конкретният момент, а самото базово право – по което гражданите имат възможност да получат своите «дивиденти», в този вид, който най-точно отговаря на текущите потребности.
Да продължим. Съветската партийна номенклатура и тогдавашният «елит» имаха само една възможност да разкъсат пътищата на народовластие и отсътствие на социални прегради (когато аз, целият такъв красив и в бяло, получавам «само едва» толкова блага и възможности, колкото и «зачухан шлосер» от ЖКа).
Изход бе намерен – необходимо бе бързо да се «монетизират» изгодите и «бонусите», получаеми от заетите места в социалната пирамида, и да се получи възможност да се предава спечеленото (власт, положение в обществото, бившо държавно имущество и т.п.) по наследство.
Механизмът за «трансформация на страната» бе избран такъв – трябваше да се превърне ЗАО СССР – в ДОО Россия. Тоест, целенасочено да се лишат большинството граждани от тяхното базово право «на дивиденти» (от работата на държавата като единен комплекс). И да се преразпределят тези права в своя полза.
И това блестящо бе направено със ЗАО СССР през 90-те.
Под разговори за двеста сорта салами; под байки, че гледай уж «там-то» (т.е. на Запад), на такива като нас, «охо-хо» колко плащат; под безумни подвивания и гнили лозунги, че цял свят само и чака докато ние се освободим от «властта на комисарите», и веднага ще ни завърти в хорото на «братските капиталистически народи»...
Под целият този мръсен воал от манипулации, илюзии и истерики се случи коренно, фундаментално изменение. Изменение, което подавящо болшинство от хората усещат всеки ден – но не могат да го изразят със свои думи. А именно:
Случи се изменение на формата на собственост ЗАО Съветски Съюз. От тук нататък простите граждани престанаха да бъдат акционери, и сега – никой нищо не им е длъжен. А елитът (митичните "комунисти", виновни за всичко в България - бел.пр.) – надеждно зафиксира своето положение.
Съвременна Русия – това е гигантско ДОО, където име няколко клана «акционери» (седящи на «тръби» от различен род; «тръби», изначално принадлежащи на всички граждани – и позволяващи да се теглят дотационните сфери (училища, детски градини, спортни секции и т.п.) и да се инвестира в комплексно развитие на своите съграждани).
Тези «мега-акционери» получават печалба от всичко това, което бе построено от нашите предци, всичко това, което отстояха те във Великата Отечествена Война, и всичко това, което изначално бе създадено именно за гражданите от корпорация СССР.
За гражданите, които имаха пълно право да пеят: – «Широка страна моя родная…» – защото де-юре и де-факто бяха собственици (т.е. «акционери») на своята Родина.
От 1991-а година, всички тези «акционери» рязко се превърнаха в сборище «наемни работници». А такива работници са взаимозаменяеми и не представляват особена ценност. «Счупил» си се, не можеш да работиш за двама, боледуваш често, или си се състарил? Е тогава – вън! Други ще намерим.
Хората станаха вещи, като стругове в завода, или принтери в офиса.
Отделно ще подчертая, че колкото по-ниска е заплатата на работниците (за която те са готови да се трудят) – толкова по-висока е печалбата у новите собственици. И от това произлиза още едно принципно отличие на системите.
Ако местните работници са «нерентабилни» – значи следва да се вкарват трудови мигранти, намиращи се тук в положение на полуроби. А за инвестиране, преучване или субсидиране на своите граждани – може смело да се плюе; нека седят на пособия или пият ракия от безнадежност.
Ако коренните жители мръщят нос от заплати 5-7 стотин лева (5-7 хил рубли в оргинала - бел.пр.) (в дълбините на душата си интуитивно «чувствайки», че някъде тук ги на...излъгват), то вместо тях – наемат още по-нищи узбеки и таджики. Прекрасно разбирайки, че когато собствените граждани «поискат да плюскат» – то и за тях нищо друго не ще остане, освен да отидат да се гърбят за грошове. Това се нарича – дъмпинг в сферата на трудовите ресурси.
Но да се върнем малко назад. Напомням, че за разлика от днешна Русия, в бившият СССР – всеки гражданин бе акционер.
От това следва логичен извод:
– за всеки гражданин става изгодно и у другите жители да се появи достойно място в живота, максимално качествено образование и най-подходящо работно място – просто защото връзката между «мен» и «тях» е желязна.Колкото по-добре работи всеки –> толкова по-голям е общият доход на Корпорация СССР –> и толкова повече са дивидентите за всеки.
Т.е. условната «капитализация» на цялото ЗАО СССР расте благодаря приноса на всеки гражданин –> а дивидентите на всеки гражданин –> растат благодаря ефективната работа на цялото Общество в цяло. А значи – всички стават нужни един на друг, вместо днешното противостояние – «аз» vs «те».
Тези най-важни разлики на СССР и РФ никой и никъде не се опитва да обясни, или да изнесе на всеобщо обсъждане – но положението се наложи именно такова. Ако с пряк текст се заяви, что от развала на СССР са спечелили не само «елитариите» (това и така е ясно за всички, и с това отдавна свикнаха), но още и се обясни, в какво конкретно са загубили 99% от жителите, то това ще извика крайно озлобление срещу тези, които замислиха аферата и жънат плодовете и до ден днешен.
Но у хората както преди няма разбиране за това, какво конкретно са им отнели. Това, което виждам – това е някакво смътно, рудиментарно-фрагментарно, повърхностно-носталгическо преживяване, че някога в страната всичко бе «по справедливост», и за хиляден път слушам за – «евтини ЖКУ, безплатно жилище, медицина, образование и всичко останало».
Обърканите съвременници не разбират главното, това, от което се сумираше всичко гореизброено.
То се събираше от юридически фиксираното право, че страната принадлежи на всички граждани, в равна степен.
А самите те – не са просто абстрактно «население», случайно забягнало на тази територия, а бивши акционери и бивши собственици пакет равни права, на печалбата от дейността на мега-корпорация, под название Съветски Съюз.
Собственици – които «метнаха» така ловко, така звънко, така грамотно – че даже набили куп цицини те все едно смятат, че сами случайно са се спънали.
Разбирам, че понякога пиша достатъчно сложни неща. Но ако не се вникне в това, каква е «подводната част от айсберга», в какво бе първопричината и източникът на благополучие, то у носталгиращите по СССР всичко за пореден път ще се сведе до «безплатно жилище» и прочие «бонуси». А у тези, които кълнат «совка», всичко наопаки ще се сведе до лагери и репресии.
Но къде по-важно е и двете страни да разберат, че са «минали» и тези – и другите. И причината въобще не е в «хубавостта» или «лошостта» на СССР като държава, а в това, че всички поголовно лишиха от фундаментално базово право.
Право – на доходи, от работа в своята собствена страна. Нека тези доходи са малки, нека са същите както и у всички останали, нека се изразяват не с цифри на личната сметка, а с това набило оскомина «безплатно жилище» и най-добро в света образование – но всичко това вече го няма; и го няма у всички наведнаж.
И съвершенно не е важно – капитализъм или социализъм при това строим. Нивото на живот на гражданите, притежаващи «базово право» – ще бъде значително по-високо, независимо от политико-икономическият модел в страната.
А всякакви лозунги, на всички партии, емек – «Ако победим, то утре на всички ще повишим заплатите!» – са подмятания, демагогия и отвеждане на вниманието от главното.
Ние всички както преди ще останем лишени от базовото право на владение на частичка от богатствата на нашата необятна Родина. Не някаква конкретна брезичка или конкретна шахта – а малка част от общият БВП на страната.
Без това право – вие сте вечен наемник, тресящ се от страх да не остане без работа, без ипотечна къща и въобще – без средства за съществуване.
На наемният работник може да се плати голяма заплата, но на частичка от печалбата в частната компания – той дума не смее да обели. Това е табу.
Това, което написах в тези бележки е страшно. Ако всеки жител разбира как реално стои работата и от какво конкретно, масово се лишиха хората през 90-те – то това напълно избива легитимността у всички политически движения, освен тези, които призовават да се върне на гражданите това «базово право». А за да се върне и зафиксира, ще се наложи да се проведе ре-национализация на прословутите «тръби» и финансовата система.
И между впрочем, именно тук се крие отговора на такъв популярен (на постсъветското пространство) въпрос – «Ако си такъв умен, защо си толкова беден?»
Защото гражданите загубиха право на причастност към богатствата на своята страна. Дали тя процъвтява, дали издиша – сега е безразлично (максимум, което можете – да си утешавате самолюбието, асоциирайки себе си и Русия по време на теленовостите или спортни състезания).
Страна гигант, притежаваща всякакви видове ресурси – не може да обезпечи банално оцеляване на своите граждани. Това е позор. Но позор – лежащ не на съвестта на гражданите, въртящи се като катерички в колело, а на тези, които ги натика в тези колела преди 20 години…
Да, и докато не съм забравил. Фразата, която обичат да повтарят «елитариите» от всички бои, спомняйки си президента Борис Елцин, демек: – «Той ни даде свобода», – в реалност означава съвсем друго: – «Той _ни_ даде свобода».
Надявам се, че сега са ви ясни и цинизмът, и забавната откровеност на тази фраза. Нали ако «нам» той нещо е дал, то у някого другиго той това нещо е отнел.
Е а в заключение искам да цитирам това, на което се базираше правото на гражданите на дивиденти. Конституция на СССР, «Сталински» вариант от 1936-а година:
«Статия 6. Земята, нейните недра, води, гори, заводи, фабрики, шахти, рудници, железопътният, водният и въздушният транспорт, банките, средствата за връзка, организираните от държавата крупни селскостопански предприятия (совхози, машинно-тракторни станции и т.п.), а също коммуналните предприятия и основен жилищен фонд в градовете и промишлените пунктове е държавна собственост, тоест всенародно достояние».
«Статия 11. Стопанският живот в СССР се определя и направлява от държавният народностопански план в интересите на увеличение на общественото богатство, неуклонен подем на материалното и културното ниво на трудещите се, укрепване на независимостта на СССР и усилване на неговата способност за отбрана».
«Статия 12. Трудът в СССР е задължение и чест за всеки способен за труд гражданин по принципа: «който не работи - не яде» ».
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.