"Хората с "клипово" мислене елит няма да станат"

В съвременният свят главният показател - това е скоростта. За това, как се променя мисенето в епохата на високите технологии, разказа професор, доктор по психологическите науки, старши научен сътрудник от отдела по организация научно-изследователската работа във ФГБУ "Всероссийский центр экстренной и радиационной медицины им. А.М. Никифорова МЧС России" Рада Грановская.

— Днес често говорят, че съвременното поколение деца и младежи много силно се различава от предишните. В какво според вас е това отличие?
— То е свързано с това, че младите хора днес различко възприемат новият материал: много бързо и в друг обем. Например, учителите и родителите стенат и плачат, че децата и съвременната младеж не четат книги. Това действително е така. Мнозина от тях не виждат необходимост от книгите. Те са принудени да се приспособяват към нов тип възприятия и темп на живот. Считае се, че за последният век скоростта на изменения около човека се е увеличила 50 пъти. Напълно естествено е, че възникват и други способи за преработка на информацията. Още повече, че те се поддържат с помощта на телевизора, компютъра, интернет.
Децата, израстнали в епоха на високи технологии, по друг начин гледат на света. Тяхното възприятие — не е последователно и не е текстово. Те виждат картинката в цяло и възприемат информация по принципа на клипа. За съвременната младеж е свойствено клипово мислене. Хората пък от моето поколение, които се учеха от книги, с труд си представят, как такова въобще е възможно.
— Не бихте ли могли да дадете пример?
— Например, провеждаха такъв експеримент. Дете играе компютърна игра. Периодически му се дава инструкция за следващата стъпка, около три страници текст. Редом седи възръстен, който по принцип чете бързо. Но той успява да прочете само половин страница, а детето вече е обработило цялата информация и прави следващият ход.
— И с какво се обяснява това?
— Когато децата в хода на експеримента питали, как така бързо четат, то те отговарят, че не са чели целият материал. Те са търсели ключови моменти, които са им давали знание как да постъпят. За да си представим как работи този принцип, мога да дам още един пример. Представете си, че са ви поръчали в голям съндъке на тавана да намерите стари галоши. Вие бързичко всичко изхвърляте, добираете се до галошите и се спускате с тях. А тук някакъв дурак идва при вас и моли да изброите всичко което сте изхвърлили, а още и да кажете в какъв ред всичко там е лежало. Но във вашата задача това не е влизало.
Имало е и още експерименти. На деца са показвали картинка за определено количество милисекунди. И те са я описвали така: някой е вдигнал нещо срещу друг. На картинката имало лисица, която стояла на задни лапи, а в предните държала мрежа и замахвала след пеперуда. Въпросът е там, нужни ли са били на децата тези подробности, или за задачата, която те са решавали, е било достатъчно, че "някой е вдигнал нещо срещу друг". Сега темпото на постъпване на информация е такова, че за много задачи детайли не са нужни. Нужен е само общият рисунък.
За клипово мислене много работи и училището. Децата заставят да четат книги. Но на практика училището е построено така, че учебниците не са книги. Учениците четат едно късче, после след неделя — друго, а в това време още по късче от другите десет учебници. Така провъзглашая линейно четене училището се ориентира на съвсем друг принцип. Не е нужно да се чете целият учебник наред. Един урок, после десет други, после пак този — и така нататък. В резултат възникват противоречия между това, което изисква училището и това което то реално предлага.

— А за каква възрастова граница в случая става дума?
— На първо място такъв тип мислене е свойствен на младежта около до 20 години. Поколението, представители на което сега са на 20–35 години, може да се каже, са на границата.
— Нима на всички съвременни деца и младежи е свойствено клипово мислене?
— На большинството. Но разбира се, запазва се определено количество деца с последователен тип мислене, за които е нужен монотонен и последователен обем информация, за да достигнат до някакво заключение.
— А от какво зависи, какъв тип мислене ще се развива у детето, последователно или клипово?
— Това зависи много от темперамента. Флегматиците по-скоро са склонни към възприемане на големи обеми информация. Това също зависи от средата, от задачите, които тя предлага, от това, в какво темпо те постъпват. Неслучайно хората от старият тип психолозите наричат хора на книгата, а от новият — хора на екрана.
— И какво е характерно за тях?
— Много голяма скорост на включване. Те притежават възможност едновременно да четат, изпращат смс, да звънят някому — въобще, да правят много неща паралелно. И ситуацията в света е такава, че такива хора се търсят все повече. Защото днес забавената реакция при всяка квалификация не е качество положително. Само на някои специалисти и в изключителни ситуации е необходима работа с голям обем информация.
Още немският промишленик Круп бе писал, че ако пред него би стояла задача да разори конкурентите, той просто би им предоставил най-висококвалифицираните специалисти. Защото те не започват да работят, докато не получат и не обработят 100% информация. А към това време, когато те я получат, решението, което се е искало от тях става вече неактуално.
Бързата реакция, макар и не достатъчно точна, в болшинството случаи сега е по-важна. Всичко се ускори. Измени се системата на техническо производство. Още преди 50-60 години машината се състоеше, да кажем от 500 детайли. И бе нужен много добър, квалифициран специалист, който да намери конкретен детайл и бързо да го замени. Сега техниката предимно се прави от блокове. Ако има повреда в някакъв блок, той се изважда цял, а после бързо се заменя с друг. Такава квалификация, както по-рано за това вече не е нужна. И тази идея за бързина днес прониква навсякъде. Сега главният показател е скорост.
— Получава се, че днес хората се учат по-бързо да реагират на поставените пред тях задачи. А има ли тук обратна страна на медала?
— Настъпва снижаване на квалификацията. Хората с клипово мислене не могат да провеждат дълбок логически анализ и не могат да решават достатъчно сложни задачи.

И тук бих искала да обърна внимание на това, че сега се случва интересно разслоение. Много малъл процент състоятелни и професионално напреднали хора обучават своите деца предимно без компютър, изискват те да се занимават с класическа музика и подходящи видове спорт. Тоест всъщност им дават образование по старият принцип, който способства за формиране на последователно, а не клипово мислене. Ярък пример — основателят на компания Apple Стив Джобс - винаги ограничавал количеството съвременни устройства, които децата използват у дома.
— Но нали много зависи и от средата, в която се възпитават децата. Могат ли родителите някак да повлияят на това, че при цялата днешна въвлеченост в света на съвременните устройства у детето се развива не само клипово мислене, но и традиционно, последователно?
— Разбира се могат. Трябва първо да се стараят да разширят техният кръг на общуване. Именно живото общуване дава нещо невъзпълнимо.
— В началото на беседата вие споменахте, че книги четат все по-малко хора. Според вас означава ли това, че векът на масовата книга идва към края си?
— За съжаление във много това е така. В една от американските статии аз неотдавна прочетох севет за преподавателите от вузове: "не препоръчвайте на своите слушатели книги, а глава от книга, а по-добре параграф". Много по-малко са шансовете, че книгата ще вземат в ръце, ако я препоръчат за прочитене изцяло. Продавачите в магазините обръщат внимание, че книги по-дебели от триста страници рядко купуват и даже разглеждат. И въпросът не в в цената. Работата е там, че хората във себе си са преразпределили времето за различни видове занятия. Те по-добре да поседят в социалните мрежи, отколкото да четат книжка. Това им е интересно. Хората отиват в други видове развлечения.
— Доколкото разбирам, клиповото мислене – това е неизбежно следствие на развитието на съвременното общество, и да се обърне този процес обратно е невъзможно?
— Правилно, това е направление на цивилизацията. Но, въпреки това, трябва да разбираме до какво води това. Тези, които са тръгнали по линията на клипово мислене, елит вече никога не ще станат. Върви разслоение на обществото, много дълбоко. Така че тези, които позволяват на своите деца с часове да седят зад компютъра, готвят за тях не най-доброто бъдеще.