– Сънища, докторе.
– Сънища? – доктора повдигна като че изненадано вежди. – А какви сънища?
– Кошмари.
– Виж ти? И какви кошмари?
– Въобще само един кошмар всъщност. През цялото време един и същ.
И той въздъхна.
– И какво сънувате в този кошмар? – участливо запита доктора и даже се наклони напред. Изразявайки по този начин своето внимание. За сто гущера на час и не така ще се изгънеш, помисли пациента.
– Седи комунист и точи нож.
– Кой, простете?
– Комунист.
– Че откъде знаете, че е комунист? У него какво, червено знаме – със сърп и чук ли има?
– Не, докторе. Той има само нож – и го точи. Мръсник!
Пациентът не се сдържа.
– Но защо комунист? Откъде Ви е известен този факт?
– Комунист, докторе. Аз точно зная. Когато го виждам. Куче червено!
– Тихо, тихо – каза доктора. – Не нервничете! Дайте да поговорим за друго. Как върви в личния живот, в работата?
– Всичко е добре, докторе. И в личният живот е на върха, и парите стигат, ето и в Народното събрание тази година ще вляза, проходно място дават в избирателният списък. В Лондон два пъти на месец летя, къщичка купих в Испания. Бизнеса расте, контрактите се подписват. Да живееш само. Та не, тоя червен капут – сънувам го всяка нощ, гадината!
– Спокойно! Всичко е под контрол. Ние ще се справим с това. Ще Ви назначим лекарство, процедури, главното – не нервничете…
Жената заспа. Той глътна таблетката изписана от доктора и се провали в сън.
И отново се оказа в гората. На пъна седеше Комуниста и точеше нож. От време на време той внимателно оглеждаше острието, даже лекичко го пробваше с пръст. Всеки път недоволно се мръщеше, сядаше по-удобно – и отново започваше акуратно да води точилният камък по него – «вжик-вжик, вжик-вжик, вжик-вжик».
– Докторе, кучко!
Комуниста замислено го погледна, продолжавайки да точи ножа. После запита с глас, пълен със съчувствие:
– Какво, не помогна ли таблетката?
– Не, мамка му! – кресна той.
– Е, нищо – казал Комуниста. – Когато завърша и дойда да те заколя, сънища повече няма да виждаш. Съгласно диалектическият материализъм.
Александр Коммари
– Сънища? – доктора повдигна като че изненадано вежди. – А какви сънища?
– Кошмари.
– Виж ти? И какви кошмари?
– Въобще само един кошмар всъщност. През цялото време един и същ.
И той въздъхна.
– И какво сънувате в този кошмар? – участливо запита доктора и даже се наклони напред. Изразявайки по този начин своето внимание. За сто гущера на час и не така ще се изгънеш, помисли пациента.
– Седи комунист и точи нож.
– Кой, простете?
– Комунист.
– Че откъде знаете, че е комунист? У него какво, червено знаме – със сърп и чук ли има?
– Не, докторе. Той има само нож – и го точи. Мръсник!
Пациентът не се сдържа.
– Но защо комунист? Откъде Ви е известен този факт?
– Комунист, докторе. Аз точно зная. Когато го виждам. Куче червено!
– Тихо, тихо – каза доктора. – Не нервничете! Дайте да поговорим за друго. Как върви в личния живот, в работата?
– Всичко е добре, докторе. И в личният живот е на върха, и парите стигат, ето и в Народното събрание тази година ще вляза, проходно място дават в избирателният списък. В Лондон два пъти на месец летя, къщичка купих в Испания. Бизнеса расте, контрактите се подписват. Да живееш само. Та не, тоя червен капут – сънувам го всяка нощ, гадината!
– Спокойно! Всичко е под контрол. Ние ще се справим с това. Ще Ви назначим лекарство, процедури, главното – не нервничете…
Жената заспа. Той глътна таблетката изписана от доктора и се провали в сън.
И отново се оказа в гората. На пъна седеше Комуниста и точеше нож. От време на време той внимателно оглеждаше острието, даже лекичко го пробваше с пръст. Всеки път недоволно се мръщеше, сядаше по-удобно – и отново започваше акуратно да води точилният камък по него – «вжик-вжик, вжик-вжик, вжик-вжик».
– Докторе, кучко!
Комуниста замислено го погледна, продолжавайки да точи ножа. После запита с глас, пълен със съчувствие:
– Какво, не помогна ли таблетката?
– Не, мамка му! – кресна той.
– Е, нищо – казал Комуниста. – Когато завърша и дойда да те заколя, сънища повече няма да виждаш. Съгласно диалектическият материализъм.
Александр Коммари
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.