Гулагобесие

Гулагобесие.
Има такава душевна болежка. Това е когато казваш, че народното стопанство трябва да принадлежи на народа, че политическата демокрация е мъртва без икономическата, че хората са по-важни от печалбата, и тук ни в клин ни в ръкав чуваш в отговор за милионите разтреляни лично от Сталин. И хайде това да говореха само буржоа, техният класов интерес е такъв в края на краищата. Но понякога тази хрен се се слуша и от прости хора. Така се проявява буржуазната хегемония в общественото съзнание.
И работата не е само в трагедията на ежовщината. Тя е само предлог. Работат е там, че по такъв начин буржоазията се стреми да поддисне всякакви разговори за социална справедливост.
Демократическо планиране на икономиката? - Ти какво, Сталин е по-лош от Хитлер! Капитализмът води до кризи и войни? - Ти какво, половината е седяла, половината - охранявала! Образованието е право, не привилегия? - Че ти пак искаш всичк в ГУЛАГ да вкараш!
А се крие зад всичко това една съвсем проста вещ. Богатите пряко ни дават да разберем, че без голяма кръв социализъм те няма да допуснат, и отговорността за тази кръв отрано възлагат на бедните.