Каква ще бъде икономиката която ще дойде на смяна капитализма?

На смяна на капитализма ще дойде социалистическа икономика и това е неизбежно във всички развити страни. Основната разлика на социализма е в забраната на частна собственост върху средствата за производство, което предполага използване на наемен труд на други хора. Втората разлика на социализма е в обезателната проверка по какъв начин човек получава своя доход, със своя труд или за сметка експлоатация на наемен работник. Цел на такава проверка е точен отчет и контрол на вложеният от конкретният човек труд в общото производство.
Основно мерило на благосъстоянието на човека (и неговото социално положение), при социализма е неговият труд (който е точно отчтен, в съответствие с квалификацията, образованието и прочие фактори.)
Социализмът не допуска УРАВНИЛОВКА или ОГРАБВАНЕ на един човек от друг. Например при капитализма два човека работещи на различни предприятия (елитно и просто) получават еднаква заплата, но единият не прави нищо за тези пари, а другият се труди с пот по лицето. Това е КАПИТАЛИСТИЧЕСКА УРАВНИЛОВКА. Капиталистическото ОГРАБВАНЕ виждаме, когато човек (буржуа) въобще не се труди, но получава огромен доход, заради притежаването на капитал, или от владение на производство и т.д. При социализма уравниловката е недопустима по самото му определение (заплата по труда).
Преходът от развит капитализъм к социализъм, (смяна формата на собственност) става тогава, когато обществото разбира цялата НЕИЗГОДНОСТ на конкуренцията между хората, и разпознава монополите като разновидност на конкуренцията за удържане на нещо ценно. Монополията е вид конкуренция, когато конкурента не допускат в някаква област на дейност (където всичко е "хванато").
Капиталистите обикновено се хвалят с конкуренцията като двигател на прогреса, но това не е така. По своето определение конкуренцията е ограбване (отнемане на ресурси) от човек, семейство, група хора, от САМИТЕ СЕБЕ СИ, СВОИТЕ СЕМЕЙСТВА, СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, но чрез ръцете на КОНКУРЕНТИТЕ. А в общ смисъл конкуренцията и монополиите са просто глупост на болшинството хора (може да се докаже математически).
При социализма има преходна форма  на съперничество в труда, наричана социалистическо съревнование. Тази форма не трябва да се бърка с конкуренция, т.к. съревнованието е само морална (спортна) форма да се работи по-добре за обществото, а по труда да се получава доход за себе си. За хората с развит морал съревнованието не е обезателно, те и така работят качествено.
Социализмът предполага държавна и обществена/кооперативна собственост върху средствата за производство . Дребните предприятия от леката промишленост, сферата на услугите и всичко което при капитализма храни "малкият бизнес", при социализма също така храни работниците на кооператива (артели, сдружения и т.п.) Разликата е само в това, че кооперативът е ПО-ЧЕСТЕН, т.к. лъвският пай не прибира за себе си СОБСТВЕНИКА на средствата за производство.
Социализмът предполага обезателно бесплатно образование, обезателно развитие на науката (с държавна програма), обезателно бесплатно здравеопазване на работниците (и членовете на семействата) и обезателна поддръжка на семейството (например безплатно жилище). Просто е да се види, че всички тези действия УВЕЛИЧАВАТ производителността на труда и затова са ИЗГОДНИ за обществото. Сравнете: платената медицина, образование и жилище при капитализма снижават производителността на труда на работника.
Социализмът предполага планова икономика както в мащаба на държавата, така и в мащаба на предприятията. ПЛАНОВАТА икономика ако разгледаме въпорса в дълбочина е даже при капитализма основа на всички успешни крупни корпорации. Т.е. корпорациите работят по строг план, а пазарът за тях е само отвън в областта реализация на продукцията (там където пазарът още не е поделен с "договорняк"). Пазарът заставя капиталистическите производства да харчат огромни средства за реклама, това повишава крайната цена на продукцията. При социализма секторът на рекламата въобще не е нужен. Той може напълно да се замени от сектор за точна социология (изследвания търсенето и оценка качеството на една или друга продукция).

Капиталистическите корпорации са принудени да формират с рекламни методи търсене за своята продукция, което води до отъпяване на така наричаният потребител (налагане на ненужни стоки и услуги, моди и т.н.) Социализмът е строй ориентиран не на извличане на печалба от предприятието, а на удовлетворение потребностите на хората, следователно, производството ще се подстройва под потребителя, а не наопаки.

Социализмът е строй, който обезателно развива моралните принципи в хората, защото моралните принципи на отношение към труда и един към друг увеличават производителността на труда.
Ръстът на ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА води при социализма до СНИЖЕНИЕ на потребителските цени! Логично - ако стока или услуга са произведени с по-малки разходи, то и цената е по-ниска, а значи да се купи е по-лесно. Сравнете с капитализма - цената при "договорняк" на пазара е толкова висока, че човекът като потребител може едва едва да купи стоката. Ако търсенето на стоката изведнаж е повече, то цената веднага се повишава (за да се хапне ПЕЧАЛБА). А ако конкурентите заставят капиталиста да снижава цената, то като първа задача капиталистът се стреми с нечестни методи да ОТСТРАНИ конкурента. Познато, да? Капитализмът също се стреми да продаде на потребителя стоката много пъти (Windows), и да окаже услугата така (лошо), че потребителят да се принуден отново да купува и купува (медицина). При социализма качеството на стоки и услуги е свързано с организацията на производството, а не с желанието да се печели. Ако има добре развита обратна връзка чрез социология и т.п. , а предприятието получава бонуси за качество, то качеството ще бъде гарантирано високо. Т.к. това е една от преките цели на социалистическото производство.
В статията разгледах основните принципи на социализма и тяхната полза за обществото. Разбирам ще има претенции типа, а в СССР имаше опашки, а ннямаше качество и т.п. Отговарям: в СССР нямаше и социализъм на 100%. Що се касае опашките, то при капитализма бедният работник строител на къщи стои на опашка за възможността да купи жилище в построената сграда цял живот, но така и не може да купи (парите не стигат), а богатият син на олигарха си купува жилище (т.к. той е извън опашката).

ИЗТОЧНИК