Вкратце превод на няколко абзаца от нея:Опашката се разпъна на четвърт миля преди дори слънцето да изгрее напълно в събота виейки се като змия около ъглите, досуш като хлебните опашки през 1930те. Но гладните в
Queens са днешните нюйоркчани останали безработни при коронавируса.
“Напомня ми снимка от Великата Депресия където човек в костюм дава на друг такъв в костюм и вратовръзка една ябълка . Това е всичко, което той има.” Това каза доброволецът в La Jornada Педро Родригес за вестника. “Ние даваме всичко, което имаме, но това не е достатъчно.”
Уолтър Барера е тук от 6 сутринта, за да получи продукти за семейството си за предстоящата седмица — ориз, картофи, консервирани супи, дори плодове и зеленчуци.
Барера на 50 години идва всяка събота на раздаването на храна след като загуби работата си в строителството преди 4 месеца. Той не може да намери друга, както не могат и синовете му на 19 and 17 години. Неговият най-малък син е на 11.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.