За "благата" конкуренция

Глупак - това е непрофессионалист, вземащ решения ©

Мозъците изцяло проядоха с чудото на живителната конкуренция...

На практика тук е като с плоската Земя: погледнал през прозореца - Земята е плоска. А помислил и погледал по-внимателно - геоид, почти сфера.

При това вярно е, което е характерно, и едното, и другото. Не трябва да се смеем над тези, които говорят, че Земята е плоска. Те са прави. На малки растояния, локално, ако се гледа не по-далече от носа си, Земята без съмнения е плоска...

Така е и с конкуренцията. Ако се гледа локално, то само полза от нея: имало един ресторант на улицата - сега два. ИЗБОР! И да се ходи никъде не трябва. А ако се помисли?

А ако се помисли, има един фактор, който определя действието на конкуренцията - това, че в "обществото на печалбата" компаниите преследват именно печалбата, а не нещо друго. А печалбата може да се увеличи по няколко начина:

- създавайки нова стока удовлетворяваща някаква потребност, която по-рано не е била удовлетворена. Именно на това наблягат любителите на конкуренцията: конкуренцията, демек, обеспечава разнообразие!

- расширявайки производството - тоест произвеждайки повече стоки и услуги;

- снижавайки разходите за производство;

И което е немаловажно, нужно е постоянно да се има предвид, че всеки пазар е ограничен. Той е ограничен най-често от покупателната способност, което създава особена връзка между производството и потреблението, но е ограничен и физически!

От това и ще започнем.

Да кажем - панталони. Да си представим, че ги раздават безплатно - или по-точно с пълно покритие на разходите за закупуване от "вълшебен източник". Тоест да предположим ограничения на покупателната способност просто няма (като да предположим, че Земята е плоска глобално).

Е, колко чифта панталони човек ще "купи" в този случай? Едва ли някой ще се възползва от безплатността и ще си набере 1000000 или даже 50 чифта. Защо?

С други думи, капацитета на всеки пазар - тоест съвокупността стоки, удовлетворяващи дадена обективна потребност е винаги ограничена. Нека тя е ограничена до N-броя съв срок на амортизация Ta. Това значи, че да се произвежда за време Ta повече панталони, отколкото N няма смисъл: "те и даром не са нужни".

Тук е момента да си спомним още един икономически закон: себестойността на изделието пада с увеличение на серията:

Това значи, че ако ЕДНА компания произвежда ЕДИН ВИД панталони количество N, то тяхната себестойност (при това ниво технология) ще е най-ниска (за монополните цени временно ще забравим - сега разглеждаме от другият край историята и географията).

До какво тогава ще доведе появата на конкуренция както във вида на конкуриращи компании, така и във вида на увеличение разнообразието панталони? Като минимум до съкращение размера на партиите и съответно, до ръст на себестойността на единица панталони.

Това значи, че разнообразието, неотделим атрибут на конкуренцията, води до увеличение разходите и - при установила се на пазара равновесна цена - до съкращение на печалбата. Оттук в частност стремежите за монополизация и разширение на пазарите до абсолютни предели.

Ясно е, че разходите се заплащат при това от потребителите. С други думи за "отстрани панделка" трябва да се плаща.

Но за бизнеса това все едно не е изгодно, тъй като и за него се съкращава потенциалната печалба. Единствен способ да се съкратят загубите от конкуренцията - това е снижение на разходите за производство или чрез съкращението на разходите на работна сила пряко, или косвено, чрез използване на суровини и полуфабрикати с по-ниско качество.

Съкращението на разходите за работна сила е възможно или чрез снижение на заплатите, или чрез използване на техника, съкращаваща потребността от работна сила. Първото води до бедност, второто - до безработица, което е по-зле от бедност. И тези процеси ние виждаме всеки ден.

Що се касае снижението средно на качеството на продукцията, това е най-интересният ефект от конкуренцията.

Нюансът е в това, че главният ресурс на либерализма и капитализма това е - ГЛУПАКА. Тоест непрофесионалистът, вземащ решения. Една от главните черти на професионалиста - това е способност да различава детайлите. Ако за детето - кола - това е просто кола, за автомобилиста това са да кажем, Toyota или WV, професионалиста ще каже и годината на производство и какъв двигател стои, и каква гарнитура трябва да се смени, и т.н..

Когато редовият купувач отива в магазина, той практически нищо не знае за продукта, който купува. Ако хората - а такива са абсолютното болшинство - не са способни да отличат реалната извара от фалшификата от соя, палмовото масло и още бог знает какво, то какво да кажем за колбасите, за качеството тъкани, телевизорите и т.н. На следващата рисунка е изобразено нагледно:

У професионалиста "разрешаващата способност" е добра, той улавя нюанси и в частност леко ще отличи даже незначително снижение на качеството, да не говорим за китайско менте на Гуччи от Гуччи. Обикновеният човек също има определена разрешаваща способност. Но тя е достатъчно ниска, така че в нейните граници да се снизи качеството на продукта достатъчно, че да се снизи и себестойността на неговото производство. При това очевидно, по-качественият продукт се оказва неконкурентоспособен и се измества от по-евтин продукт "със същото" от гледна точка  на обикновения човек "качество", и по-низкокачественият продукт постепенно заема нишата на еталона... А после се появява продукт с още по-ниско качество, и т.д., и т.п. Тоест конкуренцията оказва постоянен натиск в посока снижение в "long run" на качеството на продукцията. А ако се добавят още и относително по-големите разходи на реклама, които могут да си позволят производителите на "същата" продукция с по-ниско качество, то ефекта се получава впечатляващ.

Надпис на етикета:"Кашкавалоподобен продукт с дупки 45%"

 

Резултатът - продоволствените магазини на Запад са затрупани целогодишно с неразвалящи се ябълки, круши, ягоди... които е невъзможно да се ядат. При това аборигените просто вече въобще не знаят какво е това вкус на нормални "неизглеждащи" добре плодове. Син  на мой приятел - арменец, от детството си привикнал към американската храна и американските магазини, успешен програмист, тръгнал да посети родината на предците си Армения... И буквално се шашнал от качеството на храната. Той не вярвал на очите си и езика си, на това, че ябълките могат да бъдат сочни и не напомнят на леко подсладена дъревесина, че кошничка ягоди поставена на масата в гостната благоухае по цялата къща, че кориандъра мирише, че месото има вкус, и т.н. Неочакван резултат: останал да преподава на младежта програмиране.

Още резултат - погледнете това убожество, което днес хората обличат. Как се получи да се внуши, че джинсите от отпадъци от производството на тъкани - това е самото то... Още в съветските години ме поразяваше: какви безмозъчни дебили трябва да сме, че да се предпочитат джинсите пред нормални качествени панталони, та още и ФИЗИЧЕСКИ ДА СЕ ПОВРЕЖДАТ -  да се варят, протриват... да се следва идиотската мода. Не е широко известно, че и мини-полите са били създадени за снижение себестойността за производство на облекло: за тях тъпо отива по-малко тъкан.

Но бог с тях мини-полите - тяхната уродливост се компенсира поне понякога от изгледа на прелестни женски крачка. Те поне не развалят човека. Но погледнете съвременното всекидневно облекло на идиотите-средяци... Унисекс? Действително, защо производителите да се задълбават с разна продукция за мъже и жени? И КАКЪВ юнисекс? Грошеви фланелки с трикотажни толкова готови "тренировочни" костюми. Безформени кроcовки вместо стилни обувки.

Вгледайте се - и ще видите: цялото това убожество е резултат на рекламно внушение заради снижение на себестойността, но съвсем не в интересите на купувачите, не способни да разберат качеството на стоките.

Е и последното "достоинство" на конкуренцията - следствие на снижението на себестойността чрез увеличение производителността на труда - това в най-добрия случай ще е привеждане заплатите до марксовото ниво на просто възпроизводство на работната сила (а това е просто теорема) и към ръст на безработицата - вече зад тези предели.

И така, конкуренцията има следните следствия:

- излишно израсходване на ресурси заради свръхпроизводство на разнообразие;

- перманентно снижение качеството на продукцията;

- съкращение на доходите на наемните работници до ниво просто възпроизводство;

- ръст на безработицата;

Съгласете се: за това си струва да се бориш

Ps. И последно за конкуренцията:

Американско училище в Ланкастер, 1959 г. Пазарна икономика.

Съветска детска градина 1961 г. Планова икономика.

Източник.