Капитализъм за овните

 

Живял на белият свят един социалистически Овен и бил той дълбоко нещастен.

Макар изглеждало всичко си имал достъчно: и любима овца, и уютен дом, и сито пасбище, но той точно знаел, че някъде наблизо, само зад хълма, има капитализъм, където тревата е по-сочна, овците - по-стройни и въобще - всичко е по-хубаво.

Веднъж захвърлил той своя нагласен бит и тръгнал към капитализма. Дълго ли, кратко ли вървял, но срещнал по пътя Вълк. Овена отначало се поизплашил, но Вълка се държал мирно и Овена решил, че може да се договори с Вълка.

- Здравейте! Кажете моля, господин Вълк, мога ли да видя капитализма?

- Разбира се, да вървим, ще ти покажа - и Вълка го повел, отначало на ливадка със сочна трева, после към цяло стадо стройни овчици... А после го завел в някакво мрачно страшно здание, където бързо и акуратно постригали Овена, отпилили му рогата, откъснали му копитата...

- Сега да вървим - казал Вълка - Ще направим от теб шишчета.

- Но как така? - проплакал Овена - Вие ми обещахте да ми покажете капитализма?!

- А ето, ти вече не само го виждаш, но и участваш!..

Нова ера на глад удари САЩ

 

Източник Financial Times (MSN) - със съкращения 

 

Коронавирусната пандемия разшири тази работа(безплатното раздаване на храна - бел.пр.) като броят американци в нужда рязко подскочи. Независимо че живеят в страна, която произвежда достатъчно храна за всички, множество американци се намериха гладни за пръв път в живота им.

Започнах кариерата си в Financial Times със случаите на глад в Африка през 1980-те. Не очаквах, че ще пиша за глад в моята собствена страна 40 години по-късно. (Авторката Пати Валдмейр е кореспондент за Северна Америка за FT от 1980, работила в Лондон, Вашингтон, Йоханесбург и Шанхай). Но Америка завършва 6 месеца в коронавирусен хаос, и опашките гладни нюйоркчани се разтягат на четверт миля от благотворителните организации в Куинс и безплатните раздавания на храна провоцират задръствания, които могат да продължат часове.

Г-жа Babineaux-Fontenot дава няколко шокиращи цифри. "Надявам се да греша, но ако съм права", казва тя, "още 17 милиона хора в САЩ ще са "хранително несигурни" през 2020 в резултат на пандемията" (обожавам този птичи език! вместо "гладни" - "хранително несигурни". не ви лъжат въобще, как може! - бел.пр.). Това ще направи общо 54 милиона според изчисленията на Feeding America, започвайки от 37.2 милиона преди кризата. И 18 милиона, или 1 от всеки 4 от тези гладни хора ще са деца.

Снижение на цените

Не, не днес. Не ме разбирайте неправилно. Кървавите комуняки. В СССР. През 1949-а. 4 години след ВВ2, оставили страната в руини и без 27 милиона население. Без съответните за 27 милиона работни ръце, и дори малко повече, защото воюват мъжете в трудова възраст. 

Апропо, сметките платихте ли си? А чек от миналата година случайно не пазите ли - как са там цените? Като сме в пазарна икономика, в капитализъм и демокрация - надявам се се повишават нормално, напук на кървавите комуняки?

Официално: 84% от всички активи на водещите корпорации в САЩ са надувки и басни

 

Любопитна статистика от отчета на Bank Of America по корпоративния сектор на САЩ.

Ако се вземат и съберат в едно всички активи на всички корпорации от списъка S&P500 - цялата наличност и сметки в банки, всички запаси суровини, всички дебиторски дългове и облигации, цялата недвижимост, цялата земя, всички фабрики и заводи то се изяснява, че 84% от всичко това са "нематериални активи" (intangible assets), тоест не нещо физическо, а нещо, което е невъзможно да се измери, чиято ликвидност по заявената цифра е неочевидна, но - вярвайте ни! - highely likely всичко това толкова и струва, колкото нарисувахме.

За сравнение - през 1975 скоро след "златният фалит на САЩ" и когато въобщ всичко там и се запързаля надолу делът на "неизмеримото" в корпоративните активи бе едва 17%, тоест от 1975 до 2020 има петкратен ръст на този дял.

линк

Накратко ако сравняваме капитализацията на Google, Apple, Ford, GM и прочее и твърдим, че тя надминава БВП на някоя избрана страна, то преди да сравним - трябва да извадим 84%.

ДОНБАСС ЗА НАМИ ст.Владимира Скобцова, муз.Михаила Хохлова, исп. Маргарита Лисовина и Наталья Качура