Как ще се разреши ситуацията с ограниченията и паниката заради COVID-19?

У хората се появяват все повече въпроси кога и как ще свърши цялата вакханалия с ограничителните мерки, свързани с коронавируса.

За да се разбере с какво всичко това ще завърши е важно да се отчете следното.

Първо.

Днес в България (оргинално - в Русия. Заместено също надолу в текста. - бел.пр.) обществената формация е капитализъм. И властта в България принадлежи на крупната буржуазия, на олигарсите. Затова президентът, членовете на правителството, депутатите, регионалните власти разбира се не са никакви слуги на народа.

Те са слуги на крупната буржуазия, на олигарсите и действат изцяло в техните интереси, създавайки максимално благоприятни условия за олигарсите по-удобно и по-комфортно да грабят страната и народа.

Тези истини за грозната реалност на буржуазната държава са описани не само от класиците на марксизма-ленинизма.

За това се разказва даже в книги, които по-рано се смятаха просто за детски приказки написани в такава форма просто за да достигне до всички, даже до децата (но уви, започна да достига до мнозина едва сега).

 

— А какви са тези полицаи? — попита го Селдичка.

— Бандити! — ядосано отвърна Пшеничко. — Честна дума, бандити са! Тяхната истинска длъжност е да защищават населението от грабежи, но в действителност те защищават само богаташите. А точно богаташите са най-големите грабители. Само че те ни грабят под прикритието на законите, които сами си измислят. Но я ми кажете, има ли някаква разлика в това дали ще ме ограбят по закон или незаконно? На мене ми е все едно!

— Тук при вас всичко ми се вижда някак странно! — обади се Винтчо. — Че защо се подчинявате на полицаите и на тези, как им казвате… на богаташите?

— Опитай се само да не им се подчиниш! Всичко е в техни ръце: и земята, и фабриките, и парите, и отгоре на всичко — оръжието!

Николай Носов - Незнайко на Луната

И всичко гореизложено трябва да се има предвид и да се разбира, раглеждайки днешните ограничителни мерки и нагнетаемата через СМИ паника заради коронавируса.

Второ.

Съвершенно ясно е, че да се вярва че същите чиновници, които:

• "оптимизираха" медицината, като всъщност я угробиха, направиха я неготова за съвременните предизвикателства и нови болести (в това число и COVID-19);

• приемаха и одобряваха закони за повишение на пенсионната възраст, на практика ограбиха възрастните хора, лишиха ги от техните законни пари;

• приемаха ред други людоедски закони, влошаващи живота на хората в България,

изведнаж са се загрижили за здравето на народа - е и смешно, и наивно, че и просто нелепо.

Следователно, напълно очевидно е, че всички тези ограничителни мерки разбира се се въвеждат не ради народа и неговото здраве, а ради същата крупна буржуазия, олигарсите, което не е удивително за изучавалите трудовете на класиците на марксизма-ленинизма.

Трето.

За какво всичко това и трябва на крупната буржуазия, т.е. олигарсите? Работата е там, че егоизмът на групка богатеи доведе буржуазният свят до глобална системна криза.

А как буржуазията преодолява кризи? За това, как буржуазията преодолява кризи са писали Карл Маркс и Фридрих Енгелс още през далечната 1848 година в своя изключителен "Манифест на комунистическата партия":

"По какъв начин буржуазията преодолява кризи? ... чрез принудено унищожение на маси производителни сили."

Какво виждаме днес? Погром на икономиката под предлог борба с коронавируса, тоест точно "принудено унищожение на маси производителни сили" за да се излезе от тази катастрофа, където споменатия егоизъм на група богаташи е довел света.

И ще излизат те разбира се за сметка на самия народ, у когото днес най-активно се премахват граждански конституционни права, и който все повече и повече се закабалва икономически.

А за по-малко възмущение на народа, принадлежащите на олигарсите СМИ без умора трещят, че всичко се прави разбира се за здравето на народа и защита от коронавируса.

И разбира се цялата трескотня на СМИ и е нужна за това, че народът, наплашен от коронавирусни страхове не забелязва как попада във все повече и повече робско положение.

Четвърто.

Какво ще се случи в бъдеще и с какво всичко ще завърши?

Буржуазията, зараги глобалната системна криза устроила колосален погром над икономиката, по своите мащаби сравним с активни и мащабни военни действия, получава в резултат също такова колосално и бързо обедняване на народа, у когото бързо изчезват средства за съществуване.

Тоест случва се точно това, което в "Манифеста на комунистическата партия" се описва още през 1848 год, където се казва, че буржуазията

"е неспособна да господства, защото е неспособна да осигури на своя роб даже робско ниво на съществуване, защото е принудена да го принизи до такова положение, когато тя сама трябва да го храни, вместо това да се храни за негова сметка.

Обществото не може повече да живее под нейна власт, тоест нейният живот е несъвместим повече с обществото."

Именно това днес наблюдаваме в пълна картина. Животът на буржуазията не е съвместим повече с живота на обществото. С това всичко е казано. Или те, или ние. 

Така че в бъдеще са възможни два варианта:

Вариант първи. Все повече и повече закабаленият народ ще се окаже в робство в общество, представляващо хибрид от фашистска диктатура, крепостно право и кошмарни фантастически антиутопии.

Под тежкият товар на победилото зло такава цивилизация е обречена на гибел.

Вариант втори. Народът ще прояви своята гражданска позиция, ще отстои своите конституционни права, ще отхвърли капитализма, превръщащ живота на народите в истински ад, и ще се върне към социализма и комунизма:

А с COVID-19 ще бъде както и с другите болести. Как трябва да се прави?

Просто:

• здравите - да се оставят на мира;

• болните - да се лекуват;

• абсурда ограничителни мерки - да се прекрати.

И средствата да се насочват не на контрол над хората и не за репресии против народа за несъблюдаване на все по- умножаващите се забрани и ограничения, а:

• на здравеопазване, така че медицинската помощ да е и качествена и общодостъпна;

• на повдигане жизненото ниво на народа, така че хората да могат да си купуват качествени продукти и лекарства, повишавайки своя имунитет;

• на повдигане качеството на живот на народа, така че хората да не се боят какъв людоедски ужас може утре да се очаква от властта, да не живеят в такъв ужас,  да не подриват така своя имунитет, а да са уверени в утрешният ден, ибо такава увереност повишава и психическото здраве и уверенността в себе си, и естествено имунитета.

Ето такива варианти на бъдещето имаме. Всеки от тях е възможен. Но мен лично ме устройва вторият и категорически не ме устройва първият.

Пазарът

 

   Пазарната икономика е невероятно ефективна. Пазарната икономика подари на цял свят процъвтяване и развитие. Особено помогна на нашата изстанала, бедна страна, осъзнала се от вековния кошмар. Именно пазара ни облече и обу. Именно пазара ни осигури гаджети и битова техника. Именно пазара, изключително той, нахрани полугладния народ с всевъзможни кандибобери, по-рано неизвестни за тъмните люде.

   И това не е шега, аз зная за какво говоря. Като специалист по хранително производство, имащ зад гърба си и техническо, и икономическо образование, аз съм работил на големи предприятия достатъчно солидно количество време.

   Там, зад стените на заводите, ден и нощ гърмят технологически линии, включени в непрекъснат процес на производство на продукти, за броени часове пълнещи рафтовете на хипермаркетите и малките лавки. От мащабите на случващото се на непосветеният потребител му спира дъха. Макар че по-скоро би му спрял дъха от мащабите на успеха  на компаниите-производители. Кой знае.… Във всеки случай хранителната технология е също бизнес, не по-добра, и не по лоша. Нищо лично както се казва.

   Някога отдавна аз, енергичен младеж с хубава диплома, отидох да се устроя в компания с безупречна репутация и впечатляващ бренд. Моето резюме бе изумително. И какво бе моето удивление, когато началникът на отдела кадри го смачка като тоалетна хартия, и изхвърли през рамо в коша.

 «Образованието няма значение — язвително се усмихна той. — На нас са ни нужни такива, които са готови да бачкат. Да орат, чаткаш? Ние плащаме над пазара! Ти готов ли си?»

  Разбира се, аз бях готов.  Аз бях щастлив да стана част от успешна команда. Да, успехът не ме застави да го чакам. Производството и реализацията на маслотлъстинната продукция е въобще изгодна тема в обществото на фастфуда.  Ние нараствахме нейните обеми, и търговските мрежи разтваряха пред нас обятия. За да произвеждаме все повече и повече, за да насищаме пазара, ние напълно се отказахме от натуралните суровини и ингредиенти. Те усложняват технологията и повишават стойността на продукцията. Всички компании, не направили това отдавна умряха и изгниха. Това е конкуренция. Оцеляват само най-ефективните.

   Фактически натуралните продукти — това е «совък». Само като си помислиш - предните поколения строили стотици хранителни заводи, разработвали най-сложни технологически линии, настройвали десетки свръхточни процеси за обработка на суровините и създаване на крайния продукт. Защо? Заради това да нахранят със свежа, полезна храна аморфна маса хора? Това е върха на неефективността. Тези хора са безполезен добитък. Те съществуват само за снемане на каймака от гениалните мениджъри. Кой идиот го вълнува тяхното здраве, продължителност на живот, способност за възпроизводство? На тях може да се пробута всичко, какво да е, под всякакви лозунги. Те ще ядат. Не продукция за хората, а хора за продукцията. Това е бизнес.

  Ние работехме за пазара. Вие мислехте, че фалшификацията, снижаването на качеството, лъжата на маркетинга — това са пороци? Не. Просто така е устроена икономиката. Икономиката изисква ръст, а някакъв такъв "производствен морал" способства само за нейната стагнация. Естествено компанията е максимално коректна. Директорът често се появява във вестниците и говори за грижата за населението, администрацията устройва детски праздници и градски мероприятия, а още имаме корпоративна култура. На какво е основана? Много просто — на непоклатима вяра в успеха на компанията. Една команда професионалисти, обединена от общите перспективи. Всички, които не разделят това положение, вървят покрая. Работниците, заети в цеховете, получават достойна заплата. Достойна за тяхното положение. Тя е по-ниско от доходите на управляващите десетки пъти. Компанията се грижи за всички свои членове. За всички способни да работят. Неудачниците, получаващи на завода травми, излизащите в болнични, възпитаващите деца са си виновни сами. Да се махат. В този живот има място само за успешните и активни личности. Кому са интересни нищожества? На един дебил му откъснало пръстите на конвейера, друг загубил съзнание от преумора и си разбил главата. Слабаци… Нямат място на предприятието. Корпоративната култура — въобще не е лицемерие и преструвачество в промишлени мащаби. Просто тя е за сериозните хора.

  Ситуацията винаги е била сложна. Пазара постоянно се мени. Оглеждайки се назад, да се търсят в миналото възможности за бъдещето банално нямаше време. Малко да се отвлечеш и продажбите паднали. Проблемът бе във «Великите пости». Народът не купуваше нашите продукти заради религиозни врътки. Изходът бе прост като 100 долара. Поканихме църковник, за да освети многотонните резервоари с готова продукция. А после добавихме на етикета икона и пуснахме за реализация. Никой не ни обвини в мракобесие, никой не се смя. Научният подход към производството, предполагащ такива бълнувания като планиране, отговорност, порядъчност, остана в мрачното тоталитарно минало. Аз съм виждал и други предприятия. Всички така работят, всички се ориентират на пазара. Пазара — не е толкова основа на икономическите процеси, колкото морално обоснование на случващото се.

 Пазарът е справедлив, невероятно справедлив. Например кариеризмът, култивиран от него, осигури издигане по служба на най-талантливите сътрудници на компанията. Те нямаха образование, нямаха навици за ръководство на колектива, нямаха даже съответни на производствената дейност знания. Те, бидейки силни личности, вървяха по главите, плетяха интрижки, избавяха се от всичко излишно на завода. Те станаха победители, изместили от лостовете за управление техническите специалисти, старите совкови ръководители, технолози с научни степени, квалифицирани работници. Пазарниците не се гнусяха от подлости и не срещнаха съпротива. Резултат от това стана разрушението на недъгавия совков хранителен гигант и възраждане в нов облик със сияеща корпоративна култура, рентабилна продукция, талантлива администрация, с високи цели за покорение на местната мрежа хипермаркети, с избавяне от всичко неефективно, остаряло и безсмислено от пазарна гледна точка.

Пазарната икономика е невероятно ефективна. И това не е шега, аз зная какво говоря. Аз съм специалист с внушителен стаж и прекрасни перспективи. Аз отлично се вписах в пазара, а вие?

Евгений Лаптев

Два свята, две корони.

 

Веднага се вижда разликата между страна където може да избираш от двама и повече кандидати на свободни избори, и където властта е узурпирана от коммуняките. А като съберем смъртните случаи и възстановилите се изниква въпрос - а къде липсват още 5 милиона? Властите нещо лъжат - крият?