Пазарът

 

   Пазарната икономика е невероятно ефективна. Пазарната икономика подари на цял свят процъвтяване и развитие. Особено помогна на нашата изстанала, бедна страна, осъзнала се от вековния кошмар. Именно пазара ни облече и обу. Именно пазара ни осигури гаджети и битова техника. Именно пазара, изключително той, нахрани полугладния народ с всевъзможни кандибобери, по-рано неизвестни за тъмните люде.

   И това не е шега, аз зная за какво говоря. Като специалист по хранително производство, имащ зад гърба си и техническо, и икономическо образование, аз съм работил на големи предприятия достатъчно солидно количество време.

   Там, зад стените на заводите, ден и нощ гърмят технологически линии, включени в непрекъснат процес на производство на продукти, за броени часове пълнещи рафтовете на хипермаркетите и малките лавки. От мащабите на случващото се на непосветеният потребител му спира дъха. Макар че по-скоро би му спрял дъха от мащабите на успеха  на компаниите-производители. Кой знае.… Във всеки случай хранителната технология е също бизнес, не по-добра, и не по лоша. Нищо лично както се казва.

   Някога отдавна аз, енергичен младеж с хубава диплома, отидох да се устроя в компания с безупречна репутация и впечатляващ бренд. Моето резюме бе изумително. И какво бе моето удивление, когато началникът на отдела кадри го смачка като тоалетна хартия, и изхвърли през рамо в коша.

 «Образованието няма значение — язвително се усмихна той. — На нас са ни нужни такива, които са готови да бачкат. Да орат, чаткаш? Ние плащаме над пазара! Ти готов ли си?»

  Разбира се, аз бях готов.  Аз бях щастлив да стана част от успешна команда. Да, успехът не ме застави да го чакам. Производството и реализацията на маслотлъстинната продукция е въобще изгодна тема в обществото на фастфуда.  Ние нараствахме нейните обеми, и търговските мрежи разтваряха пред нас обятия. За да произвеждаме все повече и повече, за да насищаме пазара, ние напълно се отказахме от натуралните суровини и ингредиенти. Те усложняват технологията и повишават стойността на продукцията. Всички компании, не направили това отдавна умряха и изгниха. Това е конкуренция. Оцеляват само най-ефективните.

   Фактически натуралните продукти — това е «совък». Само като си помислиш - предните поколения строили стотици хранителни заводи, разработвали най-сложни технологически линии, настройвали десетки свръхточни процеси за обработка на суровините и създаване на крайния продукт. Защо? Заради това да нахранят със свежа, полезна храна аморфна маса хора? Това е върха на неефективността. Тези хора са безполезен добитък. Те съществуват само за снемане на каймака от гениалните мениджъри. Кой идиот го вълнува тяхното здраве, продължителност на живот, способност за възпроизводство? На тях може да се пробута всичко, какво да е, под всякакви лозунги. Те ще ядат. Не продукция за хората, а хора за продукцията. Това е бизнес.

  Ние работехме за пазара. Вие мислехте, че фалшификацията, снижаването на качеството, лъжата на маркетинга — това са пороци? Не. Просто така е устроена икономиката. Икономиката изисква ръст, а някакъв такъв "производствен морал" способства само за нейната стагнация. Естествено компанията е максимално коректна. Директорът често се появява във вестниците и говори за грижата за населението, администрацията устройва детски праздници и градски мероприятия, а още имаме корпоративна култура. На какво е основана? Много просто — на непоклатима вяра в успеха на компанията. Една команда професионалисти, обединена от общите перспективи. Всички, които не разделят това положение, вървят покрая. Работниците, заети в цеховете, получават достойна заплата. Достойна за тяхното положение. Тя е по-ниско от доходите на управляващите десетки пъти. Компанията се грижи за всички свои членове. За всички способни да работят. Неудачниците, получаващи на завода травми, излизащите в болнични, възпитаващите деца са си виновни сами. Да се махат. В този живот има място само за успешните и активни личности. Кому са интересни нищожества? На един дебил му откъснало пръстите на конвейера, друг загубил съзнание от преумора и си разбил главата. Слабаци… Нямат място на предприятието. Корпоративната култура — въобще не е лицемерие и преструвачество в промишлени мащаби. Просто тя е за сериозните хора.

  Ситуацията винаги е била сложна. Пазара постоянно се мени. Оглеждайки се назад, да се търсят в миналото възможности за бъдещето банално нямаше време. Малко да се отвлечеш и продажбите паднали. Проблемът бе във «Великите пости». Народът не купуваше нашите продукти заради религиозни врътки. Изходът бе прост като 100 долара. Поканихме църковник, за да освети многотонните резервоари с готова продукция. А после добавихме на етикета икона и пуснахме за реализация. Никой не ни обвини в мракобесие, никой не се смя. Научният подход към производството, предполагащ такива бълнувания като планиране, отговорност, порядъчност, остана в мрачното тоталитарно минало. Аз съм виждал и други предприятия. Всички така работят, всички се ориентират на пазара. Пазара — не е толкова основа на икономическите процеси, колкото морално обоснование на случващото се.

 Пазарът е справедлив, невероятно справедлив. Например кариеризмът, култивиран от него, осигури издигане по служба на най-талантливите сътрудници на компанията. Те нямаха образование, нямаха навици за ръководство на колектива, нямаха даже съответни на производствената дейност знания. Те, бидейки силни личности, вървяха по главите, плетяха интрижки, избавяха се от всичко излишно на завода. Те станаха победители, изместили от лостовете за управление техническите специалисти, старите совкови ръководители, технолози с научни степени, квалифицирани работници. Пазарниците не се гнусяха от подлости и не срещнаха съпротива. Резултат от това стана разрушението на недъгавия совков хранителен гигант и възраждане в нов облик със сияеща корпоративна култура, рентабилна продукция, талантлива администрация, с високи цели за покорение на местната мрежа хипермаркети, с избавяне от всичко неефективно, остаряло и безсмислено от пазарна гледна точка.

Пазарната икономика е невероятно ефективна. И това не е шега, аз зная какво говоря. Аз съм специалист с внушителен стаж и прекрасни перспективи. Аз отлично се вписах в пазара, а вие?

Евгений Лаптев