Арт от невронните мрежи

Поздравления тим! Компанията има рекордна печалба тази година, и ние искахме да направим нещо специално за вас.

 

Диктатурата на буржоазията

Не можеш да получиш прием при лекар в оптимизираната държавна поликлиника, и също нямаш пари за платени медицински услуги при частници? Това е диктатурата на буржоазията. Робството в ипотечен кредит за 20-30 години - това е диктатурата на буржоазията. Страхът от бъдещето, страхът от днешния ден, страхът да останеш БЕЗ работа или страхът да останеш НА работа с убийствено ниска заплата завинаги - това е диктатурата на буржоазията. Не можеш да изброиш всички причини за страх в капиталистическата клетка. Страх навсякъде. Страх по хиляди причини, и почти всички причини се свеждат до икономическата организация на експлоататорското общество.

Кризите - това е диктатурата на буржоазията. Военните конфликти - това е диктатурата на буржоазията. Ситните, самодоволни физиономии на всички видове паразити, удобно вписали се в пазара на телевизията - това е диктатурата на буржоазията. Безкултурието, оглупяването, мракобесието, чалгата - това е диктатурата на буржоазията. Атомизацията на обществото и отчуждението между хората - това е диктатурата на буржоазията.

Съществува само един начин да се справиш с тези и всички други пазарни злини. Но засега наемните роби и малките дюкянджии предпочитат да вярват в правилния капитализъм и да се надяват, че Боливар ще изнесе точно тях.

 Източник: тг Думай сам/Думай сейчас.

Ще се съединят ли някога пролетариите подобно на световната буржоазия?

 

Целият капиталистически (империалистически и постколониален) политически, икономически и социален ред е изграден на само две основи.

1. Сред богатите класовата солидарност е по-силна от националната.

2. Сред бедните националната солидарност е по-силна от класовата.

Точно тази ситуация Маркс се опитва да промени с "пролетарския му интернационализъм" и лозунга "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!" Но нито Маркс, нито Троцки, нито нашият любим Христос - Че Гевара, успяват да го постигнат.

Пролетариите продължават и ще продължат да се мразят един друг за различни форми на очите, оттенъци на кожата и езици на общуване, дори само заради факта на раждането и пребиваването им на различни територии. И да се убиват един друг яростно с всякакво оръжие и голи ръце, докато световният интернационал на висшата буржоазия е напълно солидарен по въпроса за колективното експлоатиране на световното население.

Хората още се чудят, когато забелязват, че "национализмът" и "патриотизмът" - това са философии на бедните, които се налагат в техните глави чрез всякаква пропаганда. Докато богатите си запазват широки възгледи по въпроса за гражданството и националността.

Бедните можеха да си помислят: може би ни хранят с евтини отпадъци, а си пазят ценни неща? Но бедните никога не са били способни на това. Те и в следващата война ще продължат усърдно да се убиват един друг и да умират в облаци от отровен газ, докато богатите просто ще изчакват войната в апартаменти на врага на вражеска територия. Освен това богатите дори ще водят пропагандни предавания за омразата към врага точно от неговата леговище, където ще живеят и целуват "враговете" си.

 Враг пред вратата, санкции, вечният путинизъм, бомбардиране на Америка, бомбардиране на Русия, борбата за демокрация, борбата против демокрацията,  Крим е наш, Крим не е наш, маршът на Немцов, руският марш, осетинци-алани, руски националисти, ой-вей, гьобелсовата пропаганда, холмогоров-киселев-соловьов, Ехото на Москва, Тина Канделаки, гей-парадите и православните казаци… Това всичко е шоу, цирк, Евровизия за бедните отвъд въображаемата бариера. И никой нито в Москва, нито във Вашингтон няма да ни позволи да го прекратим или да го поставим под съмнение.

Защото веднага щом бедните разберат, че богатите винаги са заедно и винаги срещу бедните, че за богатите съществуват само техните класови интереси – тогава ще зададат себе си прост въпрос: защо и ние да не опитаме интернационална солидарност? А големият буржоазен свят нека се бие за имена и флагове… И тогава всичко ще се срине. И капитализмът, и границите, и държавите. И ще настъпи комунизмът, и всички жени (и пилетата) ще бъдат общи.

Но това никога няма да стане. Не се притеснявайте.

Герман Садулаев

Новият робовладелчески строй. Неономадите победиха.

 Съвременният свят е доста строго структуриран. Отгоре са тези, които френският философ и икономист Жак Аттали нарича 'неономади'. Това са богати хора, лесно променящи своето местоживеене, те се преместват от Европа в Америка, от Хонконг в Сингапур. В най-долната част са най-бедните хора, които мигрират от Африка в Европа. Те са подвижни, но нямат нищо.

 Между богатите неономади и бедняците се оказват притиснати средната класа и работническата класа. Тези хора живеят стационарно и точно те са обект на експлоатация и данъчно облагане. В Европа те с данъците си финансират африканци, араби и курди. Когато младежите от Германия заминават за Нова Зеландия или Канада, те казват направо: "Не искаме да храним притока на паразити". Очевидно е, че за справяне с кризата световната елита ще ползва именно средния клас от човечеството, хората, от които има какво да се отнеме.

 Капитализмът преживява системна криза. Той няма средства за решаване на стоящите пред него проблеми — те са неразрешими в рамките на тази система. Капитализмът е система, ориентирана екстензивно, решаваща своите противоречия, изнасяйки ги извън своите граници. Всеки път, когато световната норма на печалбата се снижаваше, от некапиталистическите зони се отхапваше "парче" и се превръщаше в капиталистическа периферия — зона на пазари, суровини и евтин труд. Нормата на печалбата започваше да расте, и така до следващата криза. Обаче през 1991 година с разпадането на СССР и социалистическия лагер, с други думи, на зоната на системен антикапитализъм, некапиталистическите зони изчезнаха — капитализмът е навсякъде. Сега капитализмът няма къде да изнесе проблемите си, той изчерпа планетата.

 На Запад средната класа е сериозно разтърсена от неолибералната контрареволюция и по време на развитието на кризата той ще се смалява, а положението му ще се влошава. Друго е, че са събрани социални "резерви" — главно чрез обиране на Третия свят, който днес наричат "Юг". Затова западната средна класа има определен резерв от време, но исторически той не е много голям. Във всеки случай тя ще умре преди капитализма.

Относно Русия, тук нямаме среден клас, по-точно, среден слой като значимо социално общество. Такъв имаше в СССР, но елцинизъмът го унищожи.

 Ако през 1989 година в Източна Европа, включително европейската част на СССР, под чертата на бедността живееха 14 милиона души, то през 1996 година те вече бяха 168 милиона. В доклада на ООН издаден в началото на XXI век това е определено като най-голямият и страшен разгром на средната класа през ХХ век. То е по-обширно от това, което са предизвикали "структурните реформи" проведени през 1980-те години по насоките на МВФ в Латинска Америка. По същество това е глобална експроприация на активите на средната класа, което е неотделима част от неолибералната контрреволюция през 1980–2000 години, започнала на Запад с татчърската и рейгановата политика и стигнала до нас във формата на елцинизъм.

Няма никакви перспективи за поява на значима средна класа у нас, да не говорим развитието и. Социалната схема в Русия действа против него. Така наречената креативна класа в основата на който е "офисният планктон" няма никаква връзка нито с креативност, нито с реалната средна класа...

Смятам, че революцията на средната класа е малко вероятна. Особено за последните тридесет години на Запад особено в Западна Европа се е сформирал слой, който властта — както брюкселските наднационални евробюрократи, така и националните господарски бюрокрации — могат да използват за разделяне на "средния клас". Имам предвид долните слоеве, новите "опасни класи", представени от мигранти от Юга и Изтока. По-скоро е възможно друго: подкрепа от средните класи на дясно-авторитарни, националистически режими.
Възходът на Китай по начало беше свързан с интереса на колективния Запад в борбата със СССР. През периода от 1969 до 1979 година Китай демонстрираше готовността си да играе на страната на Запада срещу СССР, превръщайки се за САЩ в негова работилница. Интересът беше взаимен. През 1970-те години САЩ преминаваха през криза. Между другото, аз съм убеден: през този десетилетен период СССР пропусна възможността да разсипе САЩ, ситата и тъпа съветска върхушка усмирявана от западни съветници на лидерите (почти всички от тях изплуват в перестройката!), прояждаше нефтените пари и бъдещето на страната... Китай, от своя страна, беше заинтересован в привличането на капитали. Това точно стана една от основите на "китайското чудо" от 1990-те до 2000-те години.

 Но САЩ сбъркаха: Китай се разви значително по-бързо и Америка получи конкурент. Доларът също получи конкурент, особено със запазването на хора на върха на света, които биха предпочели да го "накарат да падне" и се да премине към например "валутна кошница" с водещ златен юан. Всъщност дори за значителна част от англо-американската елита светът не се свива около Америка...

Програмата за демонтаж на капитализма аз нарекох "три-Д": деиндустриализация, депопулация и дерационализация (на поведението и на съзнанието). Същността на демонтажа на капитализма и неолибералната контрреволюция (1980-2010 гг.) като първа фаза (следващата фаза логически следва да бъде елиминиране на пазара като институция и замяна с монопол) представлява опит първо да спреш историята, а след това да я върнеш към докапиталистическото минало: свят на индустриални и хипериндустриални укрепени крепости, заобиколени от кастови, робовладелчески и феодални зони. Капитализмът представлява баланс между монопол и пазар. Ликвидирането на пазара чрез монопол превръща капитала във власт, която в света след капитализма като се вземе предвид ролята на информационните фактори, е власт над информационните потоци (информационната сфера) и психическата сфера.

 Какъв реално ще бъде пост-капиталистическият свят ще зависи от протичането и резултатите от борбата в условията на кризата в XXI век. Едно от основните средства в борбата за бъдещето, за излизане от кризата, е познанието за света. Проблемът обаче е, че днес структурите, които осигуряват познанието за света — научно-изследователските институции и аналитичните отдели на специалните служби — се оказват все по-малко подходящи за този свят. Съвременната наука за обществото все повече прилича на късносредновековната схоластика; мястото на учените заемат експерти — тези, които знаят все повече и повече за все по-малко и по-малко.

 Западът успя да наложи на света своето виждане за реалността, своята "мрежа" от обществени науки. В Япония, например, се оценяват само тези японци, които публикуват в англосаксонски списания. Разбира се, има и отделни ярки опити да се промени това положение. Например, книгата на Едуард Саид "Ориентализъм" от 1978 година, която може да се счита за "научният Хомейни". За съжаление, този труд е малко известен сред кръговете изучаващи изтока.

Саид написа, че сегашният ориентализъм не е наука, а "власт на знанието". Западът "ориентализира" Изтока, лишавайки го от тези качества, които него са му свойствени. От времето на Александър Македонски Изтокът се разглежда като отстъпник. Изтокът е общество, в което няма лична собственост, няма свободни градове и няма свободен тип личност. Тоест, Изтокът се определя като негативно копие на Запада.

 По този начин, последният чрез своята наука (наложена на останалия свят със своите образи за света) прави приблизително същото, което прави и чрез икономиката. Това означава, че в икономиката ядрото на капиталистическата система (Западът) изважда от "Незапада" (периферията на капиталистическата система) продукт, а чрез науката от същата периферия се изважда времето и пространството. Пред нас така виждаме тънък инструмент за глобална хегемония.

Класическата триада от обществените науки наистина работи само в "изучаването само на една социална система - капиталистическата, конкретно - на нейното североатлантическо буржоазно ядро". За целите на руското възраждане и развитие следователно съвременните обществени науки не са подходящи. За съжаление отечествените науки за обществото са дълбоко зависими от Запада. Докато не намерим своя Саид, който да разруши вредните стереотипи, повечето от нашите учени използват чуждестранни теории като роби.

 Когато чета мемоарите на перестройчиците от епохата на Горбачов, като Черняев, Шахназаров и други, виждам: те с простота душевна пишат, че още през 60-те години се разочаровали от марксизма-ленинизма и вграждали в своите доклади идеи от социологията и политологията. Разбира се, отчасти те послъгват, но само отчасти. Представете си: съветниците на лидерите на СССР през 60-те години вграждаха в нашето познание представите на нашия главен противник! Няма напълно неутрално познание. Когато започнеш да гледаш на света чрез чужди очи, започваш да действаш в интерес на другите. Както казва Тацит, в битката загубва този, който първи спусне поглед. Точно това беше и в тази ситуация.

ИЗТОЧНИК
    https://dzen.ru/a/ZWD4CtyckWAkUg8M

При капитализма настъпи свобода...

 

При капитализма настъпи свобода, затова наоколо има оханители, контрольори, консиержи, огради, бариери, рамки, ренгенови устройства, железни врати, кодови ключалки и видеокамери. И непрекъсната истерика за безопасност, вървяща като привичен фон. Но не помага...

А. Коммари: Уважаеми съветски комунисти!

 

Аз не съм уполномощен да говоря за всички, защото напълно възможно някому не са му стигали в СССР бандити, проститутки, полицаи-палачи, безработица, чиновници-корупционери, терористични актове, инфлация, междунационални конфликти, бежанци, платено образование и платена медицина, тъпи сериали и бездарна поп-музика по телевизора, църкви, джамии и синагоги, наркомани, педофили, Азис и Сашка Васева, Швейцарските Алпи за едни и кофите за боклук за други, фалити и икономически кризи, монетизация на съвестта и капитализация на човечността.

 Аз мога да говоря само за себе си. Защото лично на мен всичко горе изброено е било и е съвершенно ненужно.

Между нас казано, не всичко у вас се получаваше добре, а някои неща не се получаваха съвсем, но погледнал на това, което се получи след като си отидохте, аз към вас никакви претенции повече нямам. Официално заявявам, че всичките претенции, които имах тогава - снемам. Защото всичко лошо, което бе и при вас, то така с нас и си остана, само се прибави и нарастна многократно. И даже фъфлещият ваш "наш скъпи Леонид Илич" днес ми е по-мил, отколкото бодрячока Дмитрий Анатолиевич — защото първият воювал, повдигал целината и строил градове, заводи и БАМ, а вторият изял хамбургер и получил на далавера ай-фон. Още той има всичките плочи на групата "Deep Purple". Ето, въобще, и всичко което той е направил в своя живот — и защо той управлява руският народ, аз, ако ще да ме убиеш, не разбирам. И КПСС, при всичко това, че от партията на Ленин вече малко остана, изглежда някакъв ареопаг на мъдреци и високонравствени личности — ако гледаме на "Едина Русия" (или на ГЕРБ - бел.пр.) (да, и може ли без "нашите" и "младата гвардия"? защото освен псувни за тях нещо да напиша въобще не съм способен). За съжаление, затова пък се прибави всичко, за което написах в първите редове на моето писмо до вас.

Затова пък това хубавото, което при вас беше, вече го няма и няма и да го има.

Така че благодаря ви за това че бяхте. За усмивката на Юрий Гагарин, за червеният флаг над Берлин, за Съветската Армия, осигурена с първокласни танкове и самолети, за увереността в това, че никой никога не ще нападне моята страна, защото ще получи така, че няма да му се стори малко, за атомните ледоразбивачи, за това, че пазихте великата руска класическа култура — и културата на другите народи в Съюза (и българската - бел.пр.) — от пошлостта и законите на пазара, за науката, за обсерваторииите, за синхрофазотроните, за списание "Астрономический календарь школьника" на цена пет копейки и списание "Квант" на цена десет копейки, за които ме абонираше моята не много богата мама, (и за "Космос" за 30 стотинки и "Млад техник" за 15 - бел.пр.) за планините на Северен Кавказ, на които можеше да се почива и ходи на ски, без да се боиш да получиш куршум от брадат фанатик, за бесплатният радиокръжок, в който сглобих своя първи транзисторен приемник (и аз за моя кръжок и за моя приемник - бел.пр.), за докторите, които безплатно направиха операция на очите на моята малка дъщеря, за гордостта за необъятността на страната, в която живееш, за това, че ние всички бяхме свои — руси, украинци, азърбайджанци, арменци, евреи, чукчи и още 150 разни народи и народности, за прелестното чувство  за равенство между хората — нещо, което просто не ще разберат тези, които тогава не са живели.

А най-главното — за това, че ние, както и да не се издънвахме отвреме-навреме, строихме най-добрия и най-хуманния строй в историята. Ако не за себе си, то за нашите деца. Но и не само за нашите междувпрочем.

Сега само или да станеш върколак-буржоа и да смучеш от своите работници кръвчица — или паразит-чиновник. Това и е този хоризонт  на мечтата, който на нас и на следващите поколения остава.

Кофти всичко стана без вас, уважаеми съветски комунисти, много кофти. И главно -  явно ще бъде още по-кофти. Именно тази година показа, че когато започнат проблеми насериозно — началството цялото ще побегне. Като плъхове. Защото имат къде да бягат. Че нашата страна въобще не  е предназначена за това, че в нея да живее простият човек. Макар и скромно. Като при вас.

Ето и всичко, което бих искал на вас, другари съветски комунисти,  да предам. Където и да се намирате, надявам се, че ще ме чуете.

Александр Коммари

21 Ноябрь 2010

12 Април

 "Човечеството е тънка прослойка размазана между земята и космоса. Затова аз винаги ще приветствам тези, които ни увличат в Космоса, пред тези, които ни натикват в калта"

 

От гледна точка на пчелата...

От гледна точка на пчелата тя просто си живее живота. Само пчеларят знае, че тя фактически събира мед за него. Но пчелата никога няма да разбере това, пчеларят излиза извън границите на нейните мащаби на мислене.

Отговор на NadiaPH на «Хора с IQ 150 и повече, вие как живеете?»⁠⁠

Тестовете за IQ нямат НИКАКВО отношение към нивото на интелект.

Поръчители на "тестове за интелект" са военните и корпорациите, поставяйки пред разработчиците примерно една и съща задача: определяне на максимално предсказуеми и способни за бързи математически изчисления по зададен шаблон хора.

Фактически "тестовете за IQ" са сито по отсев на послушни изпълнители. В това са заинтересувани както военните, така и крупният бизнес. Те самите и активно използват тези тестове за тестиране на личният състав, защото... Вие сами знаете кой е нужен в армиите и офисите.

Няма нито един "тест за IQ" не за математически изчисления. Нито един. И всички задания в тях са за изчисления, даже ако и те такива да не изглеждат.

Някой може да заяви, че "ето, изчисленията са мерило за интелекта", но това не е така. Болшинството задания или нямат решения, или имат множество решения, но "правилните отговори" са зададени от разработчиците.

Всяко отклонение - не е указание на неправилност на решението, а  е указание за непредсказуемост на човека. Такъв човек може да бъде как то глупав като тапа, така и напротив, умен и мислещ. А са нужни предсказуеми, послушни изпълнители.

За военните и бизнеса еднакво са опасни както пълният глупак, така и своенравният интелектуал.

В САЩ за отклонение от разчетните показатели уволняват, независимо дали отклоненията са предизвикани от твърде лоша работа или твърде добра.

Пример: по пресмятанията Джон трябва да направи 5 детали средно-кофти качество, които ще се разпаднат след година. Джон прави 3 и те се разпадат след 6 месеца, компанията е принудена да харчи за гаранционно обслужване, което е точно веднаж годишно. Джон е бракодел, Джон го уволняват.

Пример 2: по пресмятанията Джон трябва да направи 5 детали средно-кофти качество, а прави 6 добро качество. Произведените от Джон детайли служат много години. Джон обича своята работа и се старае. Джон го уволняват, защото Джон работи твърде добре, компанията недополучава печалба, детайлите на Джон са твърде добри.

В САЩ такъв Джон могат на работа и изначално да не вземат по причина "излишна квалификация", без да се впускат в подробности как работи бизнеса и че хора, именно разумни хора, там не са нужни, те не  се вписват в механизма.

Джон не разбира какво се случва, какво той е направил не така, а той просто е твърде самостоятелен.

В тестовете болшинството задания могат да бъдат "правилно" решени само от хора със строго зададен модел на мислене, които без съмнения ще определят, че "излишната фигура" е квадрат. Защо? Защото те са средностатистическа тълпа, приемаща такова решение на основата на асоциации, зададени в процеса на възпитание и обучение. Квадратът не е излишен.

По същата причина в САЩ са разпространени компании, предоставящи услуги по помощ за съставянето на резюме. На корпорациите е нужно резюме по шаблон. Фактът на предоставянето на такова резюме от търсещият работа е сигнал за неговата послушност и изпълнителност, та нали в резюмето е написана диващина. Човек, подал такова резюме, се е подчинил и изпълнил условията на задачата, не задавайки излишни въпроси. Добър войник.

Високите показатели в "тест за IQ" са указание за високо ниво на посредственост.

Може ли умен човек да получи високи резултати в такива тестове? Може, но за сметка на знания и симулация на очаквания резултат, което изисква разход на интелектуална мощност. Затова у такъв човек по подразбиране ще бъдат по-ниски результати, отколкото у човек, който органично се вписва в шаблона, т.к. у търсените шаблонни хора почти всички изчислителни мощности ще бъдат насочени на скорост на изпълнение на задачата.

Има тясноспециализирани тестове с други зададен критерии, например за ръководители от висшето звено или специалисти, приемащи решения, но това е съвсем друга история, към "тестове за IQ"  нямаща отношение. За неспециалистите такива тестове често не изглеждат като тестове.

Когато заявяваха за "премахване на човешкия фактор", болшинството хора считаха, че това е за глупаците на производството, но ставаше дума не за глупаците. "Премахване на човешкия фактор" - буквално снижение влиянието на хората върху процесите дори до нула при съхранение при това на човешкия персонал. Как? Много просто.

- хората поставят на едно ниво с механизмамите и в ситуация на конкуренция с механизмите в едно правово поле. Чували сте за "лудитите"? Те са били по-умни от болшинството съвременни им хора и когато са громили механизмите, те не са се сражавали против технологиите, това е лъжа. Те са се сражавали за човешките права, те се сражавали против низведението до ниво безсловесни механизми. Фактически, те се сражавали против робството. Те се сражавали за резултатите от СВОЯ труд, защото механизмите се създавали и купували за сметка на ресурси и труда, произведени от тях. Собствениците на предприятия банално присвоявали резултатите от труда  на колективите, за сметка на присвоените средства купували по-малко ефективни, но по-предсказуеми механизми и използвайки възможностите някакво време да работят без голяма част от персонала, използвайки ситуацията на криза в икономиката, банално играли на изтощение, принуждавайки работниците да работят повече за по-малко заплащане, конкурирайки се с машините, за които в крайна сметка отивали много повече средства, но за сметка на които можело да се принудят хората да работят едва ли не за храна.

Позната ситуация? А на вас ви разказват за "прогрес". Лудитите наураганили така, че се добили до въвеждане на праобраза на "Трудовият кодекс" и много друго. Зад тях е била силата на занаятчийските гилдии - профсъюзите на това време. Това не станало революция, но властите и крупният бизнес започнали да действат по-осторожно;

- превръщане на хората във функции, инструменти, ресурс. Такива хора се отглеждат в промишлени мащаби, на това е заточено почти всичко в обществото, особено системата за образование. Разумно тъпи, ограничени, крайно предсказуеми изпълнители-потребители. Даже бунтовете на такива хора са предсказуеми и инициирани отгоре.

За това да се сформира социална среда, практически изцяло заточена под производство на хора от този тип е било нужно да се постараеш, при това процесът до сега не е завършен. В очите на някой "работяга" няма-няма, че просветне нещо разумно. Недоработка. Още твърде много човешко има във мнозина, не всички още са станали стока, не всички още се стараят "по-изгодно да се продадат на работодателя", някои още си задават въпроси какво правят, защо, нужно ли е това някому, не всички устройва наборът макретингови шаблони как да живеят, как да реагират, какво да правят, към какво да се "стремят", какво да "достигат".

"Прекрасният нов свят" още не е достроен.

 @Irgri

Отговор на този въпрос капитализмът няма...

 

Въпрос - кого ще заменят роботите? - звучи отдавна. В съветско време той звуча с надежда за освобождение от черния и монотонен труд. С преход в къде по-престижно състояние на заетост... Днес в Русия със страх назовават най- уязвимите професии. Своите фобии (загуба на работни места) споделиха представители от различни сфери.

Преводачи, мениджъри по туризма и сервитьори се опасяват, че в близките десет години ще останат без работа. Причина за това според тях ще станат роботи и изкуствен интелект. Такива са резултатите от допитване, което проведе услугата за търсене на работа SuperJob. В допитването вземат участие 2500 представители от различни професии от всички региони в страната.

Оказва се, че преводачите убедени в скората победа на изкуствения интелект в тяхната професия за три години са станали повече в два пъти. Още 57% считат, че автоматизацията не ще бъде избегната, но част от функциите ще остане за хората.

Сред руските мениджъри в това, че ще ги замени ИИ са убедени над 40%. В пълна автоматизация на своята дейност в течение на близкото десетилетие вярва 31% мениджъри по туризма. Преди три години този показател бе на ниво 16%. Още 40% считат, че на алгоритмизация ще се подложи част от техните задължения.

В това, че роботи напълно или частично ще ги заменят на работа са убедени над половината сервитьори — 59% от запитаните, а също 58% пекари и сладкари, 57% мениджъри по работа с клиенти.

По-малко вярват в подобни прогнози лекарите (25%), строителите (27%). Отрицателна е динамиката и сред педагозите. Работниците от сферата на образованието, предричащи победа на изкуствения интелект, за три години стават по-малко — цифрата пада от 29% до 23%.

Във възможността за пълна или частична роботизация на своята професия започват по-рядко да вярват заварчици, водачи, строители, оператори в call-центрове, счетоводители. Броят такива специалисти не превишава 10%. Дизайнерите и программистите, напротив, започват по-често да се замислят, че изкуственият интелект ще продължи да им отнема функции — от 31% до 40%. Но добавят, че пълен отказа от човешки труд в тяхната сфера в близките десеть години не се очаква. Най-малко привържъници на тези теории съгласно допитването има сред журналистите и архитектите — 2% и 1% съответно.

Но това говори не за ума, а само за безстрашието. Снижение необходимостта от работни ръце е тенденция, която започва още през ХХ-и век, защото например, в селското стопанство новата техника (още не роботи, а просто механика) - изтесниха девет десети от броя заети. Къде да се дяват хората е съвершенно непонятно. Планова заетост за освобождаващите се никой разбира се не  възнамерява да създава.

Има две решения, в духа на хумористичното предаване "Издъхни или умри". Издъхни - в този смисъл, че изчезни, пропадни, ти повече не си нужен. Хуманистическата алтернатива - безусловен базов доход. Кошара и ясла. Гето за потомствени безделници. Това също е смърт - само че дълга и духовна. 

Излиза, че хората се боят от това за което с векове са мечтали: те се боят от освобождението си от мръсния и нетворчески, алгоритмизиран труд, превръщащ ги в придатъци към инструмента (отначало най-примитивен).  И да: капитализмът на този въпрос няма отговор. Освен решително "планиране на семейството" - съкращение на хорското поголовие, когато хората ще остават все по-малко, по-малко, по-малко... Докато съвсем не изчезнат.

"Няма човек - няма проблем" - фраза, приписвана на Сталин, но измислена от либералите в техните фантазии за Сталин. (Конкретно - в романа «Дети Арбата» (1987 г.) от писателя Анатолий Наумович Рыбаков). В които те си се въобразявали като Сталин, и представяли какво биха направили, ако се окажат на негово място.  

Ал. Берберов, команда ЭиМ

Апартаментът на Генералният секретар на ЦК на КПСС Андропов на Кутузовски проспект, 26⁠⁠

Снимките са направени след смъртта на Юрий Андропов през 1984г. Намерете:

1. Аквадискотеката

2. Златото и среброто, мебелите от плюш и червено дърво

3. Сравнете жилищната площ с такава в Младост и Обеля

4. Сравнете жилищната площ с такава в Бояна и Банкя.

5. Пребройте колко са приблизително книгите видими на снимките.

 

 

 

 

Къде си ти, «ПРАВИЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ»? / Мисли Сам/Мисли Сега

 

Колкото и човечеството да не се опитва да построи «правилен капитализъм», в резултат винаги се получава едно и също: криза, фашизъм и война.

Ясно е, когато в Русия (и България - бел.пр.) се жалват на неправилен капитализъм. Но нали и в страните, считали се дълго време за образци на сита буржоазна демокрация говорят днес за така наричаният кумовски капитализъм, нарастващ разрив в доходите между бедни и богати, нарушаване от корпорациите на правата на редовите сътрудници и подавление на инакомислието.

Правилен капитализме, къде си ти, родний наш? С достойни заплати за работниците. Със строго съблюдаване на баланса на интереси на наемните работници и класата на «талантливите предприемачи». Със солидна социалка, с кристално честни политици и чиновници, над които не е властна корупция, с прозрачни избори, с грижа за правата на всяка личност без зависимост от размера на портмонето и, но при това с всички пазарни свободи.

На «правилния капитализъм» винаги нещо или някой му пречи да се утвърди. В началото на 20 век един на друг попречили съюзите на великите държави, които се наложило както трябва да се попукат един друг, че да си изяснят коя от тях има право на по-голямо парче от баницата на планетарните богатства. Пердаха завършил с победа на единия съюз и унижение на другия, а френският маршал Фош, говорейки за Версалсият договор пророчески предсказал бъдещето: «Това не е мир, а примирие за двадесет години».

Втората световна отнесла още повече животи. В самият и край САЩ изпитали нов вид оръжие за масово поражение, унищожавайки два японски града с атомни бомби...На планетата се въцарили мир и всеобщо благоденствие? Не, не бил това момента.

На американските империалисти скоро много силно попречили корейските комунисти, после и виетнамските. Върху виетнамците те хвърлили не само мощта на своите бомбардировачи, но и химическо оръжие, хербициди предизвикващи мутации у човека, и напалм.

На Пиночет и групите на финансовият капитал, чиито интереси представял той попречил законно избраният президент-социалист Алиенде. Където и да не идвало на власт ново правителство заплашващо интересите на крупният американски бизнес, тутакси ЦРУ или въоръжените сили на САЩ правели всичко, че да поправят ситуацията.

Цялата студена война кост в гърлото на САЩ бе Съветският Съюз. И ето накрая, Съюза го няма, вместо него – 15 податливи буржоазни републики. Джордж Буш старши заявява, че Америка сега ще тръгне напред «в качеството на безспорен лидер на тази епоха».

Изглеждаше победата на «правилния капитализъм» в цял свят не е зад планините. Но скоро започна «Глобална война с тероризма», нахлуване в Афганистан, нова война в Ирак, а после Арабската пролет и украинският Евромайдан. И всичко това на фона на регулярни икономически кризи.

Нещо или някой постоянно пречи, панимайш..

 Диктатори пречат на лидерите на «свободния свят». Демократи пречат на републиканците, републиканци – на демократите, прогресисти стоят на пътя на консерваторите с техните «традиционни ценности». В Русия на управляващата класа всичко развалила «атомната бомба» на Ленин. А и в другите постсъветски страни да се живее на всички пречи «кървавото съветско наследство» (както и на хитлерова Германия навремето да достигне разцвет не давали болшевиките и «непълноценните» народи).

А сега на Запад изглежда дойдоха до нов консенсус: главна заплаха на пътя на «световната общност» към щастие и благополучие – са «авторитарните режими», на първо място в Китай и в Русия. Ето тях да ги свалим, и ето тогава точно ще заживеем като в рая (или не точно, но да се свалят трябва, а там ще видим).

Почакайте, но може би нещо не е така в самата икономическа система, в която за отделният човек приоритетна важност има неговият личен доход, за фирмата или корпорацията – извличане на печалба, завоюване на пазари за продажба и работна сила, а за държавата – расширение сферата на политическо влияние (което в крайна сметка също се прави в преследване на печалбата)?

 Може би в самият капитализъм има противоречия, които не могат да се разрешат в неговите рамки? Как да се построи хармонично общество на всеобщо благоденствие, ако главният критерий за успех на всяка дейност е печалбата, тоест присвояване резултатите от чужд труд?

Глупави мисли. Трябва да се гонят от главата. Как може да се съмняваш в светоста и непорочноста на «невидимата ръка на пазара»? Няма и не може да има за човечеството щастие без частна собственост на средствата за производство. Ще продължаваме настойчиво и занапред да вървим към победата на «правилният капитализъм», каквото и да не ни струва! Всичко каквото и да е, ако ще нова Велика депресия, ако ще ядрена зима, ако потрябва! Главно е да се вярва в своето голямо или малко пазарно щастие!

Абсурд

 

Промяна на цените в Чехия за година

Промяна на цените в Чехия за година - вляво - януари 2022, вдясно - януари 2023. Е ли това проява на "глобална системна криза на капитализма" (с) К.Маркс?

 

 

Ръст на богатството на милиардерите в света, неизвестен художник 2020