Работодатели, ние никога няма да бъдем братя.

 Оргинал https://pikabu.ru/story/rabotodatelyam_nikogda_myi_ne_budem_bratyami_11551717

Трябва да приемете, че вие и наемниците (ние) сме антагонисти, също както възложителите и изпълнителите. Никакви компромиси, които да ни обединят не са възможни, нужен е само фактът на съществуването, а вашето благополучие за нас (работниците) е толкова безразлично, колкото е нашето благополучие за вас. Каквито и убеждения да ви представят учебниците, коучите или самохвалците-конкуренти, нищо друго освен ласкателства и преструвки няма да получите, а вашето „ние сме семейство“ винаги ще бъде възприемано като опит да получите повече от работника безплатно, и НИКАК иначе. Работата не за процент винаги ще бъде на „отбий си номера“ с някаква степен на преструване на любов към фирмата, но винаги с камък зад пазухата. Умните работодатели разбират това, глупавите никога няма да го разберат...

На работниците им трябват 5 дни в седмицата, 8 часа (с един час за обед и два 15-минутни почивки), 28 дни отпуска изцяло (без изисквания да се вземат не повече от 2 седмици наведнъж, разбивка само по усмотрение на работника). Всички условия, които са по-лоши от тези – вече са причина да ви мразят и да ви избягват, а не просто нормативно да ви презират при горепосочените условия. На работниците им е нужна заплата от сто хиляди. Всичко, което е под сто – е социална помощ за оцеляване с различна степен на щедрост. Ако предлагате по-малко – това е причина да ви мразят и да ви избягват. Работниците никога няма да се грижат за вашия бизнес и да се стараят в работата, по същата причина, поради която вие никога няма да се грижите за делата на работниците и да се стараете за тях. От гледна точка на работниците вие (работодателите) сте поглъщатели на свободно време, сили, здраве, настроение, семейство, свободно време, хобита и мечти, стараещи се да погълнат всичко това безплатно, ако е възможно, и дори да внушат на работника чувство на благодарност и вина. И обикновено работниците са прави в своите оценки, вие сте точно такива. Всичко е справедливо.

При тези обстоятелства да изисквате от работниците искрена грижа и почит, да очаквате това и да се разстройвате, когато не го получавате – това е вашата лична грешка и неврастения. Заслужавате го ако сте толкова наивни.

Да, има изключения, това са кариеристите и хората, които са запалени по работата, първите се преструват, че обичат фирмата, вторите дават качество без принуда, но те са изключително малко, и това, че ги приемате за еталон на кандидат, е ваша грешка и наивност.

Можете да си оставите по-малки доходи и да инвестирате повече във фонд за заплати, привличайки хора на фона на вашите мракобесни колеги, които разчитат на митична опашка зад вратата, но алчността и желанието да живеете в лукса на цигански барон или кубански полицаи няма да позволят това на повечето от вас.

Можете да призовете силите на ада: демони от средноазиатския ад, и това сега е често срещано решение, но ще страдате не по-малко, а в перспектива повече, защото тези ваши демони ще превърнат обществото от условно европейско в безусловно "туркестанско", от което самите демони бягат, и вашите деца ще вият тук.

А докато – продължавайте да се чудите на мързеливите хора, които не искат да увеличават вашето богатство за храна, и да ругаете властите, които разрушиха техникумите и не ви отгледаха техници и работници.

Всичко ще си върви по реда и не във ваша полза. Както винаги: стиснатият плаща два пъти и тръгва на...