Капитализмът: капан за маймуни

 

Хората от векове се мъчат да разберат как капитализмът се превръща в кошмар, ако всяко частно лице се стреми към своята печалба. Но как може да се получи отрицателен резултат, когато се събират положителни стойности? Всеки е искал печалба за себе си, а в крайна сметка всички се оказват на загуба. Как е възможно това?!

Осъждайки зверствата на капитализма, марксистите твърдяха, че колективното планирано производство ще бъде по-печелившо и ще надмине „пазарната анархия“. Но когато се оказа, че колективното производство е по-малко доходоносно от частното, марксистите се отказаха, разочаровани от реалността, която не оправда техните очаквания.

Епигоните от КПСС, интелектуално второстепенни се влачеха след западната обществена мисъл, която до началото на 80-те даде неолибералната революция, чийто идеолог беше М. Тачър, а в САЩ лицето на движението стана актьорът Роналд Рейгън, едва ли разбиращ какво са му дали да прочете.

Малцина помнят, но през 70-те години ХХ век „конвергенцията на системите“ достигна своя връх: не само СССР се сближаваше със Запада, но и обратното. Изглеждаше, че двете страни са на път да постигнат консенсус и да преодолеят цивилизационния разкол. Там ще вземат (и вече вземаха) най-доброто от нас, ние ще вземем най-доброто от тях, и както пееха – «в космоса в съвместен валутен полет»…

Тачър, яростен враг на съветската система, също воюваше с т.нар. „английски социализъм“ — продукт на конвергенцията. Тачър насочи предизборната си критика към вътрешния враг, който тихомълком се опитваше да социализира обществото. Тя заяви (14 октомври 1983 г.): „Няма държавни пари, има само пари на данъкоплатците“ и подчерта, че ако Торите не вярват, че частната собственост е един от стълбовете на индивидуалната свобода, то по-добре да станат социалисти и с това да се приключи.(30 януари 1975 г.)

 «Социалистите викат «Власт на хората!» и вдигат юмрук. Всички ние знаем, какво означава това: «Власт над хората. Власт на Държавата» (15 март 1986).

«Общество като такова не съществува: има само мъже и жени, и още има семейства».(23 септември 1987).

Неолибералната революция започна през 70-те години, а лидерите на КПСС просто я последваха, примирявайки се с мисълта, че няма да има „европейски социализъм“, а само европейски капитализъм.

„Ами тогава и ние!“ – казаха те.

+++

Какъв е проблемът с капитализма, при който всеки търси печалба според своите възможности? Може би те наистина са прави? – помислиха разочарованите от Госплана Лужини[1] от КПСС. Какво поощряваме освен мързел, безотговорност и инфантилизъм със социалните си гаранции? Ако всички бъдат принудени да работят усърдно, ще получим нация от спортисти и шампиони...

Но тези мисли доведоха до катастрофа, която Достоевски вече беше предсказал[2]. Икономистът трябва да обясни икономическите причини за това:

Един от законите на икономиката е, че разходите за възстановяване на ресурсите увеличават себестойността на продукта. Това прави хищническото управление по-печелившо на кратки разстояния, отколкото рационалното. И това е факт от обективната реалност, на който игра Тачър. 

Но спринтьорът, макар да побеждава на 100 метра, ще изостане на маратона. На 100 метрах спринтьорът, вложил се изцяло леко ще «бие» маратонеца. Той ще достигне финиша значително по-рано, и всички ще разберат (ибо фактите са упорити): системата за бягане на спринтьора е далеч по-ефективна от маратонската школа.

Но километр след километър спринтьорът ще издиша, а маратонецът, изостанал накъде далеч зад гърба му – ще държи равен бяг и равно дишане. Ако спринтьорът се опита да пробяга маратона така, както бяга сто метра, то инфарктът му е гарантиран.

Кучката Тачър открадна бъдещето на човечеството. Нея самите англичани погребваха в Англия с плакати «Дин-дон! Вещицата умря!» И тя не се заблуждаваше по този въпрос. Тя знаеше, че у пазара на частната инициатива има много ограничено време, затова и заложи пределно свити срокове за унищожение на СССР[3].

Тачър знаеше, че ако Съветският съюз не бъде разрушен в рамките на 20 години, ще стане ясно, че капитализмът е изчерпан и губи в дългосрочен план. Затова в ход влезе всичко (при пълно съдействие на окултистите в КПСС, в нейното ръководство)

Колкото по-дългосрочни са програмите за възстановяване на използваните ресурси, толкова по-голямо бреме стават за себестойността на продуктите. Ако просто сечете гора, дървеният материал ще е по-евтин, отколкото ако след изсичането засаждате нова. Ясно е, че възстановяването на гора е скъп процес, чиито ползи ще се проявят едва след десетилетия.

Ако просто използвате кадрите, то това несъмнено е по-евтино отколкото исползвайки да готвите нови кадри. Процесът на образование на човека е 15 години (училище + ВУЗ), а ако тук се добави предучилищното образование и следващите повишения на квалификацията то повече. Това са разходи, разходи, разходи… Които могат и да се избегнат, ако се действа като хищник! Нали у вас, тук и сега, кадри вече има? И на вашият век ще стигне! А нови нека готвят не за ваша сметка (от което в резултат и се получава, че въобще не ги готвят). А освен тясно-профилно образование има още и обща култура, и тя също е на загуба! Никой до края така и не е сметнал колко  ще стува възпитание на «хармонично развитият човек на бъдещето», а нали този труд ще се оправдае не днес, ако въобще се оправдае.

Радея за печалбата на частниците, идеологът на глобалистите, първи глава на «Европейската банка за реконструкция и развитие» и постоянен член на Билдерберският клуб Ж.Аттали, заяви: «човек над 65 струва на обществото скъпо и грижата за увеличение продължителността на живота е безперспективна». Това не злобните комунисти, а Ж.Аттали измисли един вид сатирически лозунг: «Бъди ефективен, бъди пазарен: не се учи, не боледувай, отработал – умри!».

Не трябва да се мисли, че капиталистите са глупаци. Те са много умни люде, и прекрасно разбират към какво води икономията на частника от рекултивация сред дълговременно използване. Това са спринт и маратон: отначало вие получавате скок, подем на жизненото равнище, ръст на печалбите, а после всичко рухва. Но има надежда: вие ще умрете (капиталистите са смъртопоклонници), и вас това вече няма да ви засяга. Красиво поживяхме, и навреме си отидохме. И с мерзко хихикане оставяме на потомците да разгребват след нас… Макар че... ? Лидерите на Запад са все бездетни, «чайлдфри», нямат потомци…

Така че, ако се опитаме да действаме икономически рационално, печалбата на човек ще намалее, животът ще бъде като в СССР – стабилен, възходящ, но потребителски скромен (като минимум в обозримо бъдеще). КПСС-истите и БКП-истите не бяха готови за това, особенно късните («гулаш-комунистите»), те разчитаха, че организираното по ума производство ще задмине «анархията на пазара», и се сринаха.

И все пак истината е, че ако управлявате ресурсите рационално, ще получите по-добро качество на живот (животът ще преодолее трескавото безумие, ще стане по-спокоен, по-добър, човекът ще стане по-умен и образован, по-широко мислещ и т.п.), но няма да има превъзходство в потреблението.

+++

Капитализмът е „капан за маймуни“. Според легендата от Индия, за да се хванат маймуни, се използва съд с тесен отвор и в него се слагат вкусни семки. Маймуната стиска семките, но не може да извади ръката си, без да ги пусне. И така я улавят и убиват.

Като алегория на капитализма тази легенда е перфектна.

Частникът, стремящ се към своята печалба, не може да разхлаби хватката си. По-точно може, но не иска - жал му е за печалбата. Така той попада в цугцванг - ако управлява ресурсите разумно, огромните разходи ще го разорят. Но ако действа хищнически, спринтира, то след известно време неговите разрушителни действия ще се сумират с други такива от другите частници. Накрая цялото общество ще се разпадне и загине колективно. Когато количеството разрушения, внасяни в живота от хищниците премине в качество, скокообразно (след натрупване на негативните фактори).

 Решението е: СССР 2.0, с подобрения.

Но за това трябва да разхлабим хватката си. А за да го направим, трябва да престанем да бъдем маймуни.

И да станем хора...

 

Вазген Авагян, икономист, команда ЭиМ

----------------------------------------------

[1] Лужин - «теоретически» двойник на Разколников (Лужин) (по романа на Достоевски «Престъпление и наказание»). Теорията на Лужин е прието да се нарича «теория на целия кафтан». Тази теория е основана на убежденията, че всеки човек е длъжен да се грижи само за собственото си благополучие, нали именно тогава ще му останее цел кафтан; ако човек помага другиму, то цял кафтана няма да има ни у него, ни у този комуто той помага. Вижда се сходността на теориите на двата персонажа; теорията на Лужин се превръща в доведена до крайна точка теория на Разколников. 

[2] Ф. М. Достоевский. Престъпление и наказание: «—… По вашата теория се случи! — Как така по моята теория? — А доведете до последствията, които проповядвахте, и ще излезе, че хората може да се колят... — Моля ви се! — извика Лужин …»

[3] Ето речта на Маргарет Тачър на заседание на Американският нефтен институт през ноември 1991 г. В това време тя бе частно лице, напуснала поста премиер-министър предната година: "Съветският Съюз – това е страна, представляваща сериозна заплаха за западният свят. Аз говоря не за военна заплаха. Такава всъщност нямаше. Нашите страни са достатъчно добре въоръжени, в това число и с ядрено оръжие. Аз имам предвид заплаха икономическа. Благодаря плановата политика и своеобразното съчетание на морални и материални стимули на Съветският Съюз се удаде да достигне високи икономически показатели. Процентът на приръст на брутният национален продукт у него бе примерно два пъти по-голям от нашият. Ако при това отчетем огромните природни ресурси на СССР, то при рационално водене на стопанството у Съветският Съюз имаше напълно реални възможности да ни измести от световните пазари».