Сред останалото, моето увлечение към Русия възникна от въпиющото несъответствие между Русия, която аз видях, и това, как я представят в немските СМИ. Във мен лично това несъответствие възбуди страстно желание да разкажа за моето пътешествие в тази страна. А заедно и да подбудя други чужденци да посетят Русия, за да се убедят сами, как изкривено нашите СМИ я представят в своите репортажи.
Русия се освобождава от проклетото либерално минало
В въщото време докато Русия се описва в Германия като диктатура на хомофобният диктатор Путин, страдащ от мания за величие и движим от най-ниски инстинкти на жажда за власт и възстановяване на Съветският Съюз, аз видях Русия като страна възраждаща се, която едва сега се оправя от потресенията в своята история. Говорейки за това, аз имам предвид не толкова варварското нашествие на немските фашисти, което струва живота на 27 милиона, и не толкова епохата на сталинизма, но и епохата на неолибералните реформи на Елцин, разрушили страната икономически.
В същата епоха също разцъвтя неотдавна загиналият Борис Немцов. Той бе сред тези, които провеждаха радикална пазарна политика в Русия, за което впоследствие народът го наказваше почти на всички избори. Неговата либерална партия, Съюз на Десните Сили, регулярно се проваляше. За мен още е загадка, как СМИ веднага след неговото убийство можаха да разпропагандират такъв човек до сериозен опозиционен политик. Немцов бе и остава крайно непопулярен заради неговата икономическа политика, не отчитаща общите интереси, а неговата партия с 1% поддръжка не бе политическа угроза за Путин или когото и да било в Русия. Въпреки това, ако в това време сте чели немската преса, то се създаваше впечатление, че половината Русия го поддържа. Невероятно Изкривяване на Факти, нямащо нищо общо с достойната журналистика.
През деветдесете години Елцин провеждаше политика, която днес е много подобна на политиката на Волфганг Шойбле и Европейският Съюз в Гърция. И резултатите са абсолютно аналогични: пълно обедняване на значителна част от населението, в същото време докато съвсем немногочислените богати станаха още по-богати. В Русия в това време би часът на олигарсите. Днес техният час проби в Германия, Европа и САЩ. Времената на руските олигарси завършиха. В това е леко да се убедите, като погледнете списъците на Форбс. Горните позиции са заети от американци, следват - немци, а първият руснак се появява едва на 60 място.
Проекцията на олигархизма върху Русия ми изглежда като отражение в огледало. Ние виждаме нещо ярко, което игнорираме в нашата собствена страна и общество.
Строителен бум повсеместно
Но да се върнем към моето пътуване. Този път аз посетих не само Москва, но и Санкт-Петербург, Ялта и Крим.
Поразителната активност на строителните работи забелязах веднага след паспортният контрол, спънал се в желязна релса. И по време на моето последно посещение аеропорт «Домодедово» бе една огромна строителна площадка, но този път строителството бе станало още по-интензивно. По пътя на «Аэроекспрес» до центъра на града, пред моят взор също се представяха многочислени стройплощадки. Полагаха се релси, строяха се нови мостове, асфалтираха се пътища. Още по-забележимо това бе в самата Москва. Изглеждаше, че работата върви практически на всеки тротоар. Особено в центъра на града, тротоарите се разширяваа, пътното платно се свиваше, и се строяха велосипедни пътеки. Бе удивително да се вижда това денонощно и практически на всяка крачка. Обществените здания се ремонтираха или строяха, а старите – разрушаваха.
Икономистите, придържащи се към общоприетите възгледи, това би трябвало да довежда до побъркване, защото на всички е известно, че Русия сега е в икономическа криза заради западните санкции. Нали в настоящо време фундаментално правило трябва да бъде желязна икономия. Съвершено очевидно е, че това не е така нито в Москва, нито в Санкт-Петербург, а в Крим постепенно започва финансиране на строителни проекти. Всичко буквално говори за антициклична икономическа политика и Джон Мейнард Кейнс.
Но тези, които знаят, как Европа е невзлюбила Кейнс и алтернативните икономически подходи, които следят за процесите в Гърция и виждат, как министърът на финансите на Германия по-скоро ще погуби Европейската идея, отколкото да допусне приемане на разумни икономически решения, те разбират, защо Русия с нейното направление на икономическа политика, не намира приятели в Европа, все повече скланяща се към дясна идеология.
Русия се отвърна от Европа
На практика совсем не е обезателно да се върви по европейският път. В моето пътешествие получих впечатление, че Русия временно е приключила с Европа. Русия много пъти се опитваше да встъпи в тесни отношения с Европа, а Западът часто високомерно я отхвърляше. Даже Советът Русия - НАТО, институт, който бе създаден, за да води диалог по време на кризи, повече не работи. НАТО прекъсна този диалог. Русия преглъщаше една обида след друга, невъзмутимо приемайки всяко оскърбление и високомерие. Но сега Запад прегъна палката. Невероятно търпелива Русия се отвърна от Европа.
Това бе много забележимо по време на моята визита в Санкт-Петербург. Разбира се, визита в Ермитажа бе задължителна. Освен красотите на Ермитажа и неговите експонати бе много забележимо едно: тълпи индийски и китайски туристи, в това време докато европейските групи се удивляваха на недостатък от внимание. Екскурзиите по Кремъл също по-често посещават групи от БРИКС, отколкото от Европа. Документални филми за Китай показват на всички телевизионни канали и даже руските поп-звезди, като Нюша и Вера Брежнева използват индийски стил в своите видео клипове. Важна тема е БРИКС, а не Европейският съюз или Ангела Меркел. Нам е трудно да разберем това, защото ние се считаме център на света, но това е реалност.
Безспорно е, че Европа изпусна огромни възможности и продължава да ги изпуска. В меланжа на високомерие и нечувано неуважение, Германия и Европа не забелязват работата по създаване на нов световен ред, и продължават да се полагат на трансатлантически алиянс. Числото нападки срещу страните от БРИКС расте, ненавиждат вече не само Русия. В Бразилия консервативната дясна върхушка в средствата за масова информация провокира президента Дилма Русеф и нейната социалистическа работническа партия. Видимо, за това те имат и свои пари, но във всеки случай поддръжка пристига и от САЩ. И не е секрет, че САЩ са избрали Китай в качество на свой нов враг. Но в действителност враг на САЩ са всички, освен САЩ. Това е типичен невроз на страха на умиращата империя.
В страните от БРИКС живее 40% от населението на света. Тази група има невероятен потенциал, който в рамките на днешната икономическа война може да се разкрие само в ограничена форма. Но този потенциал не може да бъде подавян завинаги. Европа, и особено Германия, следва много внимателно да наблюдават това развитие. Стоическата преданост към Щатите, демонстрирана сега от Европа, и в частност Германия, е абсолютно неправилна.
В Санкт-Петербург ние пристигнахме с исторически скоростен влак, «Красная стрела», който функционира от 1931 г, а в Москва се връщахме на «Сапсан», влак производство на Siemens, който съедини метрополисите през 2009 г. Siemens има 30-годишен контракт по обслужването му. За съжаление, бяха въведени санкции. Ще видим как това ще се развива в бъдеще.
САЩ – ето къде трябва да се боиш от полицията
Във всеки вагон в двата влака имаше дежурен. Въобще, персоналът бе навсякъде. Затова тук е едно от най-ниските нива на безработица в Европа. В днешно време нивото на безработица остава около 5.3%, и това в период на криза, в въщото време докато в Германия, считаща, че преживява бум, то е 6.6% (не без помощ на подправена статистика). Фактът, че Германия вярва в това, че бурно се развива, с предполагаем темп на ръста през тази година от 1.7%, е станал предмет на шеги зад предела на немските граници. За разлика от Германия, социалното обезпечение и особено неговата реализация са основни въпроси на руската политика.
Противоположност на Русия в това отношение, разбира се са САЩ. Никога през живота си не съм виждал толкова много бедност, рязко и цинично контрастираща с богатство, толкова силно почитано в САЩ. Набива се в очите, как съвершено разединеното общество се разпада. Не стотици, а хиляди просто живеят на улиците в Скид Роу на Лос-Анджелес. Това е ужасна картина. Не е нужно да споменавам какъв е цветът на кожата, който преобладава в Скид Роу. Само на няколко мили блести Холивуд, развличайки световното съобщество със своята наркотическа глупост. Американското общество е дълбоко непорядъчно. Ако не ни се удаде да скъсаме с трансатлантическият алиянс, то това ще стане и сътба на Европа.
Тозо факт, че разпадащо се общество може да се удържи само с насилие, бе съвершено очевиден в Майами. Този град, очевидно, се регулира от вездесъщата полиция, която не се счита задължена да действа в съответствие със закона и правилата. Така например, веднаж 10 полицаи преминаха покрай мен по фойето на хотела и принадлежащата на хотела територия на басейна, частна собственост, просто излизайки от другата му страна. Без да искат разрешение, без уведомление - нищо подобно. Никой, освен мен, не помисли, че това което се случва е странно. Това говори доколко американците вече са отвикнали от всичко, което има отношение към демокрацията и върховенството на закона. Съвсем като в полицейска държава.
Нам през цялото време говорят, че именно така стоят нещата в Русия, макар на практика това е норма за САЩ. Моята първа и единствена среща с руската полиция се отличаваше много от моите срещи с полицаите в САЩ. Само ни напомниха, че не се разрешава да се пие водка на улиците. Помолиха ни да скрием бутилката, защото в противен случай: «Ние бихме искали да се присъединим» - каза полицаят в същото време докато неговият другар кимна в знак на съгласие и дружелюбно се усмихна. Ние се подчинихме и ни пожелаха приятна вечер. Ако пиехме водка в Майами, то най-вероятно полицаите преди да кажат нещо, биха използвали електрошок.
Кримският рай и международното право
Но да се върнем към Русия. Моето пътешествие също ме доведе в Крим. За пункт на назначение избрах Ялта. Летях заедно с моят другат Дмитрий от Москва в Симферопол. Тамошният аеропорт е твърде малък за днешният поток пасажери. В същото време железопътната гара на Симферопол е станала твърде голяма. В предните времена влакове довеждаха туристите от Русия през Украйна в Крим, но днес тази граница е затворена. Така че остава само да се лети. Строителството на моста, който ще съедини Крим с материковата част на Русия, върви с ускорени темпове. Предположително, мостът трябва да бъде завършен към 2018 г. Но до този ден, хората се налага да се задоволяват с аеропорта, който работи на предела на своите възможности. Живеейки в Берлин, съм привикнал почти към всичко. Напълно е възможно новият аеропорт в Симферопол да бъде открит по-рано от новият аеропорт в моят роден град, който пък ще влезе в историческите книги като литейно-бетонен символ на немската корупция.
Исках да пътувам на тролейбус, по най-дългата тролейбусна линия в света, Симферопол - Ялта, защото обичам общественият транспорт, но Дмитрий ме разубеди и взе такси. Разбрах го, когато видях тролейбусите. Общественият транспорт не е единственият сектор, в който Украйна е била не в състояние да инвестира, и в Крим като цяло силно са пренебрегвали инвестициите в обществените услуги. Някои тролейбуси очевидно са останали още от съветски времена. Значителни инвестиции в инфраструктурата започнали едва след съединението с Русия.
Освен това, остана ми да кажа само едно за Крим. Крим, безусловно, е най-красивото място, където някога съм бил. Той е много прост и в това е неговата безупречност. Природата е потресаваща и всеки квадратен метър е история. Туризмът, развивал се в течение на 200 години, не е оставил след собе си многочислени строителни уродства, които често могат да се видят в други туристически центрове в света. Напротив, хотелите и туристическите обекти хармонично се вписват в ландшафта, особено в Ялта, и създават прекрасна и неповторима атмосфера.
Много говорят за политика: повсеместно върви темата за Украйна. Но нито един кримчанин не жалее зазагубата на връзката с Украйна. Напротив, до сега могат да се видят плакати, призоваващи към вярност на Русия пред изборите, състояли се на 16 март. Плакати «Стоп Майдан» - на автобусните спирки.
А каква бе алтернативата? Вместо субтропическа курортна идилия щеше да има гражданска война и, без съмнения, бардак. Алтернативата може да се види всеки ден в средствата за масова информация, в репортажите за събитията под Луганск и Донецк. Колкото по-тежко и по-дълго продължава конфликта, толкова по-силна става привържеността на кримчаните към Русия. В това време, докато от другата страна преобладават гибел и насилие, Крим преживява ръст и процъвтяване.
Всички тези, които мислят, че е имало анексия на Крим и говори празни приказки за международното право, са длъжни да разберат едно: вие искате гражданска война за 2,5 млн кримчани. Не по-малко цинично е резонерството в немските СМИ и трансатлантическите новостни агентства.
И позволете ми да ви кажа нещо за международното право. Никаква друга нация в днешно време не тъпче с ботуши правата на човека така, както САЩ, а Европейският съюз усърдно им помага. Незаконни задържания и убийства, изтезания, безчислени войни, пренебрежение към международното право, масово следене и т. н.
Относително термина «анексия», следва да се споменат три вещи. Запад вижда съединението на Крим с Русия като анексия, която може да е легитимно основание за обяявление на война, в съответствие с нормите на международното право. Заради това аз бих бил много и много осторожен при използването на тази дума. У държавите-съюзници на Русия, разбира се, има малко по-друго мнение по въпроса. Изглежда международното право нищо не казва за това. Ако населението счита това за анексия, то така и ще се разглежда случаят. Ще измине известно време, преди правилният термин по отношение Крим бъде намерен окончателно. Разбира се в интересите на Крим е да се говори за интеграция с Русия, защото всичко останало отвяря врата за война. Във всеки случай, в Крим никой повече не иска да остава част от Украйна.
Готви, Германия, койки за укробежанци
Говорейки за Украйна: състоялият се преврат тръгна съвершенно не така, както това бе предвидено. Майдановецът Франк-Валтер Штайнмайер заедно със своите трансатлантически съюзници създаде недееспособна държава в самият център на Европа, която в днешно време се намира в състояние на замразен въоръжен конфликт. Как можеше да се направи такава глупост? САЩ явно печелят в тази ситуация, но за Европа това е пагубно. Едва вчера разговарях с приятел, който живее в Киев. С добро образование и без работа, както и много други, той се надява на скоро въвеждане на безвизов режим, за да замине за Германия. Но безвизов режим няма да бъде въведен в близко време, както няма да има и членство в ЕС. Затова оръжие, американски войници и наемници вече има, някой военни съветници също, членството в НАТО ще бъде поставено на разглеждане в близко бъдеще, военна база на САЩ - почти сигурно. И, разбира се, МВФ също ще дойде, и ще му бъде разрешено да разруши и малко да пограби страната. Аз почти забравих да спомена това.
Всичко останало бяха съвершенно празни обещания за да се проведе путч и да се дестабилизира страната. Отчаянието на хората расте с всеки ден, отсътствието на добри перспективи е ужасно. В тази светлина нам, немците, следва да се смирим вече със следващата вълна бежанци - всички просто искат да заминат от Украйна. Благодаря западната смяне на режима и продвижението на демокрацията, страната западна, и ще остава в такова състояние в течение на десетилетия.
Русия вече прие около 700,000 бежанци от източните райони, където върви гражданска война. Но за хората в Западна Украйна това ще е Европа. Този, който се чувства задължен да продължава конфликта под бъбренето за присъединение на Крим, може да готви койки за бъдещите бежанци оттам от алтруистични съображения, в знак на солидарност и от грижа за териториалната цялост на Украйна. Главните бичуващи Русия, г-жа Бек и г-жа Хармс, безусловно, са готови да поделят своите гостни с голямо количество люде и да се въздържат от комфорт в течение на неопределен период от време, нали това е добро дело.
Разбира се, голяма насмешка е факта, че всеки който отива в Крим през Русия, се счита за престъпник в съответствие с законодателството на Украйна. Министерството на външните работи на Германия се позовава на този факт в паметка за излизащите и съветва туристите да се откажат от пътуване по тази причина. Фактът, че страна, подписала съглашение за асоциация с ЕС, нарушава правото на свобода на предвижване на гражданите на ЕС, сам по себе си е нечуван. Главата на министерството на външните работи, който всъщност е нашият вече споменат майдановец Франк-Валтер Штайнмайер, комуто бе така важно установяването правата на човека в Украйна. Той прави ли поне нещо против нарушенията на нашите основни права? Разбира се - не. Политиката в нашата страна — това е само пиар за пробутване интересите на меншенството, използвайки красиви слова, които се ползват с популярност у много хора, но които нищо не значат.
Вярвайте на очите си, а не на пресата
Докато нашите свободи не са ограничени още повече, аз мога да ви посъветвам само едно: Пътешествайте! Особенно в тези страни, за които общественото мнение говори «не правете това! Това е Тъмната Страна!» Крим за това, всъщност, е идеален. Заради санкциите кредитните карти там няма да работят, и немските туристически агенции не могат да предложат пътуване в Крим. Но не бойте се от трудности! Моля, отидете там и погледнете самите себе си и нашата собствена страна отвън, макар планирането на пътуването ще бъде малко по-сложно, отколкото разервиране на отдих със всички услуги за почивните дни. Вие ще бъдете поразени, как ние сме неправи и вече маргинални, и как малко общо картината на света в средствата за масова информация има с реалността и фактите. Вашето потресаващо заключение ще е, че ние и сме тази Тъмна Страна, която постоянно и непоправимо се подлага на ежедневна пропаганда. И ние сами сме си виновни, защото нашите външна и икономическа политика са много агресивни и се обръщат против всичко, което се съпротивлява на нашето икономическо поробване. «Студената война» и класовата борба отново са на дневен ред, в целият си блясък».
Запад нищо не научи от историята. Русия научи.
Герт Эвен Унгар/Gert Ewen Ungar
Превод от английски Сергей Малыгин
Оргинал на немски на Logon-Echon.com.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.