Всички в обществото разбираха след революцията, колко зле са били в материален смисъл в царска Русия. Агитацията за нов живот в този смисъл бе относително несложна. А когато започнаха да се появяват първите, зрими успехи на новият живот (всеобщо обучение, исчезнаха периодите на глад, животът започна да придобива по-справедливи черти), хората започнаха да се стремят да развият и увеличат материалната обеспеченост на обществото, а значи и своята.
Това бе правилно. И с това никой не спори. Хората решаваха тази задача с помощта на цял комплекс мерки: обучение, възпитание, индустриализация, колективизация, отбрана, Победа и така нататък. Но зад страшната заетост с решенията на тези много важни въпроси усъвършенстването на самият човек отходи (временно, мислеха тези, които трябваше с това да се занимават) на втори план.
И людете, създаващи материалната, в това число научна и техническа база, работещи на обикновена работа, започнаха в болшинството да изостават от тази база. Не всички разбираха и приемаха необходимостта от фундаментални научни изследвания, развитие на космоса и така нататък. На тях им се струваше , че това е ненужен разход на сили и средства. Нали за техният, вече малко изостанал от високите цели възглед, целта бе в чисто меркантилна плоскост.
Това, че всъщност материалното обезпечение е средство за живота, а не негова цел, идваше в главите на малцина. Подмяната на целта със средство стана в този момент, когато обществото започна да кръжи около "повишение материалното благосъстояние", само влошавайки даже този показател.
Ето така нивото на развитие и разбиране на мнозина започна да противоречи и конфликтува с предният край на развитие на обществото. Доколкото сред такива хора имаше достатъчно много и управленци, възникнаха групи, които безсъзнателно или съзнателно спираха развитието на науката, техниката и, което е главно, обществените науки. Те възприемаха тяхното развитие като угроза за собственото положение. Бюрокрацията също трябваше да се мени. А тя категорически не искаше това.
Така неразвитието на хората паралелно с развитието на материалната, научната, техническата и технологическата база започна да тормози развитието на обществото. И го затормози до такава степен, че обществото се срина на предишната степен на развитие.
Защо? Защото обществените отношения не могат да са по-високо от хората, които състоят в тези отношения. Хората от СССР се оказаха в средно не дотолкова възпитани и развити, за да преминат на следващата степен на развитие. Социализмът, като промеждутъчен стадий на развитие на обществото, изискваше преход на нова степен. Но обществото не можа да премине на нея. Затова ние не се издигнахме, а паднахме надолу. В капитализъм.
Неразвитието на човека се оказа фактор, който позволи да се разрази катастрофа, къде по-голяма по мащаб от Великата Отечествена война. Там ние победихме, а тук загубихме.
При следващият опит това трябва да се има превид на първо място.
До среща в СССР!
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.