Канал «1+1» призна използване на технологии за манипулация на общественото съзнание по време на Майдана

Канал 1+1 е национален украински телевизионен канал с техническо покритие 95%. Целева аудитория е населението от 18 до 54 години - Уикипедия

Стана известно, че организаторите на Майдана, който доведе до държавен преворта и сваляне на президента Виктор Янукович през 2014 год, са използвали НЛП-технологии и са манипулирали общественото съзнание.

Такова заявление тези дни направи екс-главата на МВР на Украйна. Той твърди, че чрез тези методи са въздействали използвайки СМИ, въвличайки потенциални участници на Майдана.

Проследяването на процеса се е извършвало от посолството на САЩ:
«Каанени там бяха не само депутати на които разказваха как трябва да се действа, а също призоваваха журналисти и блогери, които бяха на грантове и развиваха мрежева активност – цитират екс-главата на МВР на Украйна журналистите от издание «Голос Правды». — Всичко това ни показваше, че върви сериозна системна работа по подготовка за бъдещият преврат».
Решихме да узнаем от един сътрудник на телеканала «1+1» подробности, нали именно това СМИ до сега манипулира общественото съзнание повече от другите:
«Анонси, програми, сюжети — по време на Майдана всичко трябваше да работи за пробуждане на народният гняв» — твърди сотрудникът на «1+1».
Така например, във предаванията на «ТСН» по времето на революцията (2013—2014 г.) едно от първите въведени правила става обезателната демонстрация на специални включвания и сюжети по т.н. тема «Целият свят е с нас, а всички украинци са единни и за Майдан»:

«Сюжетите трябваше да убедят зрителя да излезе на Майдан като че за свобода и против тиранията».

«Тиранията» също трябваше да се измисли. Което е забележително: самите сътрудници на «1+1» от началото на акциите на протест разбират, че всичко това е фарс и подмяна на понятията (нерядко за достигане на целите се използват откровенни фейки и подлози), но скоро даже журналистите повярват в собствената пропаганда.

Способстват това и специални видео клипове и киноанонси, които трябва да «пробудят у зрителя жажда за съпротивление»:
«Храбро сърце» и  «Пирати на Карибско Море». Анонсите на на филмите на «1+1» по време на Майдана с използване на технологии за манипулаця на общественото съзнание (демонстрират се в ефир всеки 15 минути от 18 сътветно 19 февруари 2014 г).

«Такива клипове трябваше да се транслират постоянно. Всичко останало казаха по максимум да се свали от ефир».
Нашият събеседник напомни, че по това време бяха закрити за коментари множество сайтове на украинските СМИ (от декември 2013 г «за Майдан» вече работеха всички ресурси на «1+1»: сайтове, информационни агентства, таблоиди, телеканали), така че читателите да нямат възможност да изказват алтернативна гледна точка. На тези ресурси, където да се изказват още можеше се използваше технология на подавление:

«Трябваше да се създава илюзия, че твоето мнение — това е мнение на меншенството. Убедителните коментари се заговаряха и тролеха. Като правило читателите просто наричаха ватници и кремълботове, а после налагаха бан. Ние просто изключихме коментарите, а в соцмрежите несъгласните слагахме в черният списък».
Чрез сайтът «Телекритика» (подконтролен на холдинга «1+1») се публикуваха осъждания на журналисти, които не поддържаха Майдана. Разположените в открит достъп данни на служещите в «Беркут», техните семейства и близки на «ТСН»  журналисти трябваше да бъдат наричани тържество на справедливостта. Именно благодарение на «1+1» по това време вандализмът за пръв път започнаха да наричат «акция на обществени активисти».

На въпроса осъзнават ли журналистите от «1+1» своята причастност към извършване на държавен преврат и довеждане страната до днешното състояние, отговор бе една дума:

«Разбира се».

След държавният преврат ръководството на «1+1» постави т.н. задача да се «измие кръвта» — в ефир излизаха репортажи, предавания и включвания с обвинение във всички престъпления на представителите на предишният режим. Като правило, всички «разследвания» излизаха без доказателства:

«Всички предавания се строиха на едни емоции: ненавистта не иска доказателства — тя иска само мъст».

Отбелязва се, че сега в процеса на манипулиране на общественото съзнание са въвлечени всички украински СМИ, чиято дейност се осъществява под надзора на Министерството на информационната политика.





Източник:https://golospravdy.com/na-11-...

Когато умират майданите

Когато дилетанти спорят с професионалисти, то резултатът е немного предсказуем, а отстрани това изглежда доста забавно.

Например, когато майданните зомби, не чели договора за асоциация с ЕС, се опитваха да уверяват професионалните икономисти и юристи, изгризали всички осемстотин с плюс страници от текста, че след подписването на тази кабала ще настъпи икономическо процъвтяване на Украйна. Всички независими експерти едногласно говореха, че подписването ще доведе до крах на икономиката на Украйнa (което и можем да видим днес), но скакачите вълнуваше само безвизовият режим и възможността да заминат.
Макар за «безвизовият» режим (който до сега така и не е въведен, и не се предвижда) също им обясняваха професионалистите, че той не дава възможност да се живее и работи в ЕС, а би позволил само да се пътува като турист за няколко дни, което на безработните и нищи майдановци въобще не бе нужно.
Но особенно весело за мен, десет години изучавал техниките за държавни преврати и написал по този повод цял ред статии и монографии, бе да  чета и слушам откровено бълнуващите изказвания в стил «Ако и тези не оправдаят нашите надежди, то ние леко ще ги сменим».
За да се твърди подобно е нужно съвершенно да не се разбира механиката на случващото се. Ще опитам да докажа своето твърдение, просто изброявайки какви ресурси и технологии бяха задействани за успеха на държавният преврат от 22 февруари 2014 год в Киев.

1. Няколко години през американските неправителствени «демократически» фондове се водеше подготовка на «активисти», които обучаваха по методите за организация на улично съпротивление по Джийн Шарп. Така както много преди изборите през 2004 год обучаваха членовете на организация «Пора». Нищо спонтанно нито в първият, нито във вторият майдан нямаше.

2. Започвайки минимум от 2007 год СБУ под ръководството на американският агент Наливайченко се водеше подготовка на месо, нацистски боевици за бъдещият захват на властта. Можете да наберете на YouTube търсене «Вишкіл», ще получите куп отчетни видео за дейността на подобни полеви лагери (точно така както боевиците от ИДИЛ правят подобни отчети за своите американски куратори). Всичко това прекрасно знаеше ръководството на Партията на регионите, в това число Азаров и Янукович, но нищо не предприеха, за да попречат дори малко.

3. Пряко финансиране на евромайдана от САЩ и олигарсите. Огромно количество «активисти», които участваха в майдана, получаваха за това ежедневно заплащане. Ако някой е бил наивен лох, който е участвал безплатно, то това са негови лични проблеми с главата. Както можем днес да видим на примера на «третият майдан», без пари се събраха максимум двеста шизофреника.

4. Масова поддръжка от олигархическите СМИ. Аз още по време на самите събития на евромайдана публикувах таблици, какви СМИ поддържат преврата, и кой ги владее. За публикацията на тази таблица, впрочем, ме заплашваха да ме съдят, но така и не се стигна до това (защото цялата информация в таблицата е правдива, и да се опровергае е невъзможно).

4а. Дори повече, за да се дублира и усили медиа-поддръжката на евромайдана, за американски пари бяха в най-кратки срокове създадени и развити няколко допълнителни информационни ресурси – «Громадське телебачення», «Спильно ТВ», «Эспрессо ТВ» и така нататък. Специално за нуждите на преврата.

Както виждаме, дне олигархическите СМИ (и подконтролните на американците в това число) отказват да освещават случващото се на «третия майдан». Дори повече, много от тях разказват, че там има само «агенти на Путин» и даже като че хванали «началника на московското отделение на ФСБ». След няколко дни ще се окаже, че това е пълен бред, но своето дело тези вхвърляния вече ще изпълнят.
И единственият телеканал, който се опита да освещава събитията, «17 канал», мигновено бе подложен на атака от порошенковите джобни «активисти».

5. И през 2004, и през 2014 години имаше пряко давление (фактически шантаж) от чуждестранни посолства и политици, с искания «да не се прилага сила към мирните погромаджии». Под угрози от санкции, арести на сметки, разрив на дипломатически отношения и така нататък, дори до пряко военно нахлуване.
В резултат захватът на властта изглеждаше примерно като «двубой» във филма «Войник на Фортуната», когато теб те бият, а да отвръщаш е забранено.

6. И даже това би било недостатъчно, ако нямаше предателство и саботаж отвътре.
Тук главата на АП Лёвочкин даде заповед да се провокира «побыття онижедетей» (и неговите СМИ освещаваха това в пряк ефир). Тук хората на Лёвочкин саботираха работата на силовиците, пречеха на разгона на евромайдана и не даваха да се арестуват инициаторите, към които трябваше да се инкриминира опит за държавен преврат.
И именно група контролирани от Лёвочкин депутати от ПР продължи да ходи в парламента след преврата, легитимирайки с това захватът на властта. Ако регионалите (членовете на Партията на регионите - бел.пр.) веднага масово се бяха отказали от пълномощията си, то това би блокирало работата на Радата, след което да се дадат на Турчинов диктаторски пълномощия и да се прокарат русофобски закони би било нереално. Но това никой (с изключение буквално на няколко човека) не направи.

И така, виждаме, че за успешен преврат от такъв тип е нужно външно влияние, огромни ресурси (от рода на милиарди долари), специално подготовени кадри, поддръжка от мас-медиите и предателство на част от управляващият елит. След това вярва ли още някой, че поне един майдан е бил «спонтанно народно излияние»? Някой вярва ли, че нов майдан е възможен без разрешение и поддръжка от САЩ? Според мен, последните илюзии са длъжни да се развеят заедно с палатките на провалилият се «трети майдан».
Александр Роджерс

Вандалите, пейките и тежкото социалистическо наследство.

Да строиш не е като да рушиш. Руска народна пословица

Написването на тези размисли бе предизвикано от погледната над нечие рамо новина във vesti.bg, която гласи:

 

"90 на сто от пейките между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски" са изпочупени и в окаяно състояние

Приключилият неотдавна ремонт на централния софийски булевард "Витоша" отнесе доста критики от граждани и неправителствени организации относно качеството на изпълнението.

Дали обаче и в този случай, по стара българска традиция, вина имат само и единствено майсторите?

90 на сто от пейките в първоначално откритата пешеходната зона (между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски") са изпочупени и в окаяно състояние. Не е ясно как точно е извършена тази поредица от вандалски актове, тъй като дървото е достатъчно здраво, за да бъде откъртено или счупено с голи ръце.

"Никой не цени това, което е направено" коментират граждани."

И така да разгледаме новината в психологически план. Ще започнем по-отдалеч, от тежкото социалистическо наследство. В периода на строежа на социализЪма и комунизЪма нашият стар познат съветският инженер, който не беше още станал "господин" трябваше да строи. По възможност социализЪма и комунизЪма директно и непосредствено. Тая работа не беше ясна като как, строителните материали използваеми за строежа - също, дори начинът за създаване на строителните материали не бе известен, но... трябваше да се строи. И нашият познат хващаше това с което разполагаше, камък, тухли, цимент, арматура, бетонни колони и греди, строителни панели, стоманени профили и строеше това което можеше да построи от тях - къщи, складове, халета, цехове, цели заводи, язовирни стени, панелни блокове, пътища, дори построи атомна централа и започна да строи втора. Строеше си втора къща за децата и вила къде от купено, къде от краднато по големите строежи. От всичкото това строителство така и не ставаше ясно строят ли се и социализЪма и комунизЪма, но началството беше доволно, викаше браво и казваше, че още малко и ще го построим. (я социализЪма, я комунизЪма).

На 10 ноември 1989 се оказа, че строежът на социализЪма и комунизЪма е неправилен и дори вреден. Те и тяхното тежко наследство трябва да се разрушат. Издъно и дори по-дълбоко. И новият европейски гражданин и вече "господин съветски инженер" започна да руши. Най-вече тежкото наследство, но покрай него и складовете, халетата, цеховете, заводите, спря да строи втората атомна централа и започна да руши първата, но внезапно кой знае защо спря след като беше разрушил почти 3/4. Беше се наканил и на панелките, но и там спря преди да започне. Кой знае, от студа, липсата на ток и голото небе над главата ли се уплаши? Междувременно цигани му разрушиха вилата и продадоха строителния материал. Но тежкото социалистическо наследство бе трудно за разрушаване. Ту оттук, ту оттам изникваха остатъците му, които трябваше да бъдат разрушени. Остатъците вече бяха повече имагинерни, но набралият инерция нов европейски гражданин, а покрай него и синът му нямаше как да бъдат спрени, още повече медиите разпалваха тази му нова страст за борба и разрушаване на тежкото социалистическо наследство. И под тежката му но справедлива десница попаднаха и пейките в пешеходната зона между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски", нищо че "дървото бе достатъчно здраво, за да бъде откъртено или счупено с голи ръце". И други неща попадаха, попадат и ще попадат и падат в страстта за рушене. Градинки някои или детски площадки. Общата (обща = социализЪма) собственост в панелките, входовете, пощенските кутии, стълбите и други остатъци от социализЪма. Но само като странични, отделни, изолирани явления в главния порив за разрушаване на тежкото социалистическо наследство.

Все пак има повод за оптимизъм. Внезапно господин съветският инженер може да спре, да се плесне с ръка по челото и да реши, че  тежкото социалистическо наследство вече е окончателно разрушено, че даже и да не е старите основи могат да се използват и че е време да се спре с рушенето и да започне да строи. Европейска Швейцария на Балканите например. Или нови търговски отношения на мястото на разрушените стари. Или нови пейки в пешеходната зона. Може да започне да строи всичко това, опирайки се на неразрушените основи на тежкото социалистическо наследство, доколкото са останали. Може да започне и начисто да строи нови основи, за което ще трябва повече време и повече камък, тухли, цимент, арматура, бетонни колони и греди, строителни панели и стоманени профили. Но не се знае. Медиите може да продължават да твърдят, че има още много тежко социалистическо наследство за разрушаване, и тогава дали гражданинът ще послуша тях или вътрешният си глас, и по стар навик ще продължи да разрушава, вместо да строи е въпрос на шанс.