Вандалите, пейките и тежкото социалистическо наследство.

Да строиш не е като да рушиш. Руска народна пословица

Написването на тези размисли бе предизвикано от погледната над нечие рамо новина във vesti.bg, която гласи:

 

"90 на сто от пейките между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски" са изпочупени и в окаяно състояние

Приключилият неотдавна ремонт на централния софийски булевард "Витоша" отнесе доста критики от граждани и неправителствени организации относно качеството на изпълнението.

Дали обаче и в този случай, по стара българска традиция, вина имат само и единствено майсторите?

90 на сто от пейките в първоначално откритата пешеходната зона (между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски") са изпочупени и в окаяно състояние. Не е ясно как точно е извършена тази поредица от вандалски актове, тъй като дървото е достатъчно здраво, за да бъде откъртено или счупено с голи ръце.

"Никой не цени това, което е направено" коментират граждани."

И така да разгледаме новината в психологически план. Ще започнем по-отдалеч, от тежкото социалистическо наследство. В периода на строежа на социализЪма и комунизЪма нашият стар познат съветският инженер, който не беше още станал "господин" трябваше да строи. По възможност социализЪма и комунизЪма директно и непосредствено. Тая работа не беше ясна като как, строителните материали използваеми за строежа - също, дори начинът за създаване на строителните материали не бе известен, но... трябваше да се строи. И нашият познат хващаше това с което разполагаше, камък, тухли, цимент, арматура, бетонни колони и греди, строителни панели, стоманени профили и строеше това което можеше да построи от тях - къщи, складове, халета, цехове, цели заводи, язовирни стени, панелни блокове, пътища, дори построи атомна централа и започна да строи втора. Строеше си втора къща за децата и вила къде от купено, къде от краднато по големите строежи. От всичкото това строителство така и не ставаше ясно строят ли се и социализЪма и комунизЪма, но началството беше доволно, викаше браво и казваше, че още малко и ще го построим. (я социализЪма, я комунизЪма).

На 10 ноември 1989 се оказа, че строежът на социализЪма и комунизЪма е неправилен и дори вреден. Те и тяхното тежко наследство трябва да се разрушат. Издъно и дори по-дълбоко. И новият европейски гражданин и вече "господин съветски инженер" започна да руши. Най-вече тежкото наследство, но покрай него и складовете, халетата, цеховете, заводите, спря да строи втората атомна централа и започна да руши първата, но внезапно кой знае защо спря след като беше разрушил почти 3/4. Беше се наканил и на панелките, но и там спря преди да започне. Кой знае, от студа, липсата на ток и голото небе над главата ли се уплаши? Междувременно цигани му разрушиха вилата и продадоха строителния материал. Но тежкото социалистическо наследство бе трудно за разрушаване. Ту оттук, ту оттам изникваха остатъците му, които трябваше да бъдат разрушени. Остатъците вече бяха повече имагинерни, но набралият инерция нов европейски гражданин, а покрай него и синът му нямаше как да бъдат спрени, още повече медиите разпалваха тази му нова страст за борба и разрушаване на тежкото социалистическо наследство. И под тежката му но справедлива десница попаднаха и пейките в пешеходната зона между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Неофит Рилски", нищо че "дървото бе достатъчно здраво, за да бъде откъртено или счупено с голи ръце". И други неща попадаха, попадат и ще попадат и падат в страстта за рушене. Градинки някои или детски площадки. Общата (обща = социализЪма) собственост в панелките, входовете, пощенските кутии, стълбите и други остатъци от социализЪма. Но само като странични, отделни, изолирани явления в главния порив за разрушаване на тежкото социалистическо наследство.

Все пак има повод за оптимизъм. Внезапно господин съветският инженер може да спре, да се плесне с ръка по челото и да реши, че  тежкото социалистическо наследство вече е окончателно разрушено, че даже и да не е старите основи могат да се използват и че е време да се спре с рушенето и да започне да строи. Европейска Швейцария на Балканите например. Или нови търговски отношения на мястото на разрушените стари. Или нови пейки в пешеходната зона. Може да започне да строи всичко това, опирайки се на неразрушените основи на тежкото социалистическо наследство, доколкото са останали. Може да започне и начисто да строи нови основи, за което ще трябва повече време и повече камък, тухли, цимент, арматура, бетонни колони и греди, строителни панели и стоманени профили. Но не се знае. Медиите може да продължават да твърдят, че има още много тежко социалистическо наследство за разрушаване, и тогава дали гражданинът ще послуша тях или вътрешният си глас, и по стар навик ще продължи да разрушава, вместо да строи е въпрос на шанс.